Jump to content

Практически окултизъм – А. Бертоли


Recommended Posts

ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ

(Писмо до един далечен брат)

Четох статиите ви по правото хранене. Продължавайте да пишете и хвърляте, където можете около вас, с примера и с перото семенца: някои от тях ще паднат в безплодна почва, други в плодна, и те, кои по-малко, кои повече, ще растат и ще дадат плод.

Човек не трябва да се мисли нещастен, ограничен, понеже това, което той мисли, става. Съществено е да вложим в нас и в тези, на които искаме да помагаме, мисълта и убеждението, че спасението е в самия човек, в стремежа ни да се издигаме.

Според новото учение, сега ние всички имаме най-добрите условия за развитие. За да успеем в живота, в обществото, в семейството, трябва да бъдем вътрешно силни, Тая сила не се добива с магии, внушения или помощи отвън, но с постоянна, всекидневна работа върху себе си и в себе си. Най-ценният дар, който вие можете да направите на вашия другар, е да го убедите, че той има в себе си всички възможности на гения, на светията, които той сам с помощта на вътрешна светлина може да пробуди и развие. Яко той начене да работи без да бърза, но без спиране, без друго ще има и най-добрите условия за прогрес. Защото върховният закон в вселената е развитието, и всички сили помагат томува, който желае това.

Обаче нужно е търпение, да знаем, че и водата на океаните се е сбирала капка по капка в течение на безкрайни епохи: ние сме вечни; важно е посоката, км която вървим. Макар и по стъпка, ние всеки ден трябва да възлизаме, да обичаме живота, ближния и условията, при които природата ни е поставила да живеем. За всичко да благодарим и всичко да използуваме за добро.

Човек, който иска да напредва, да се развива, използува всички условия, които днес има, с благодарност: използува добрите, за да се учи и черпи нови сили от борбата с лошите. Учителят казва: „Ако днес живееш добре, и утре ще живееш по същия начин; трябва да се радвате на печалбата, която днес имате". Понякога ние сме смешни; малкият наш ум занимаваме с големи проекти за утре, изоставяйки предстоящите за днес задачи: приличаме на ученика, който вместо да учи задачите, които учителят всеки ден му дава, губи времето си да мисли за задачи, които не е получил още, или повтаря старите, които вече е изучавал. Така ние трябва да се занимаваме с днешното, да търсим днес да живеем добре и да учим; ако всеки ден постъпваме така, на края на годината ще имаме нашия диплом, ще се радваме и ще използуваме добре земния си живот.

В работата ни трябва да има метод, да учим по една лекция наведнъж и да имаме само един Учител. Който пие вода от много извори, ще си развали стомаха. Всеки метод или учение представлява стъпало на стълбата, по която се изкачваме. Вам е известно, че стъпало по стъпало се възлиза по една стълба и само при падане се взимат всички наведнъж. Съзнателният ученик трябва да знае, върху кое стъпало се намира. И само след като е поставил добре единия си крак, вдига другия върху по-горното стъпало. Само тухла по тухла ще изградим нашата сграда.

Да знаем да се храним е първата стъпка за този, който иска да изучава тайните на природата и да живее хармонично с нея. Едно преустройство в храненето се налага. И то ще стане; в тази посока работят висши сили, чрез идеалистите в целия свят и чрез човешките органи, бунтуващи се против неправилния режим, наложен от традицията. Преобразованието няма да стане с сила, но с убеждението, което се ражда във всеки едного, който се е пробудил за нов живот, към нови идеали.

Тук у нас вегетарианството се разпространява бързо: виждаме да расте едно ново поколение с по-чисти тела, с умове по-светли, носещи новата култура. Виждайки това, нам се налага да бъдем оптимисти, защото явно е, че природата неуморно, навсякъде върши своята работа, и че никакъв пигмей в човешка форма не може да я спре. Той ще бъде влачен или смачкан. Сега в свята иде нова раса. Тя възниква навсякъде. Ние сме пред един процес, който може да се сравни с превръщането на бубата в пашкул и на последния в пеперуда. Бубите се завиват всички, но едни по-рано, а други по-късно.Така е с днешната раса, с днешните хора. Рано или късно всички ще се завият. Но ние ако можем да направим това по рано, да не отлагаме, нито да се безпокоим за закъсняващите, били те роднини или приятели. Щом можем да направим крачка напред, трябва да я направим. Защото само тогава можем да бъдем по-силни и да помагаме на тези, които обичаме и които са останали назад.

Едно трябва да знаем: че върховният закон на битието има само две движения, на които се подчиняват всички същества: едно възходящо, друго - низходящо. Който не се възкачва, слиза. Среден път няма. Почивка не съществува Затова трябва всеки ден да приключваме нашия духовен баланс с един възходящ актив и от друго да не се безпокоим. Да мислим доброто, да желаем доброто; ако сгрешим, да поправим погрешките си и да обичаме живота. Светлината не се намира нито в Самария, нито в Ерусалим - но е вътре в нас.

Условията, при които ние днес живеем, както вие казвате в писмото си, не са идеални. Но ние не можем да изоставим обществото. То е среда, в която Бог ни е поставил да живеем, защото там е нашето място. Ние имаме задължения, връзки с тези, които ни заобикалят; трябва да платим нашите задължения до стотинка. Едно време духовните хора бягаха в пещерите, далеч от свята. Но те не постигаха целта. Ние, хората на днешната епоха. трябва да бъдем силни, понасяйки всекидневните изпитания, защото хората на новата раса няма да избягват от света, напротив - те ще го завладяват и трансформират.

В Писанието се чете: „Ще дойде време, когато вълкът и агнето заедно ще пасат." Трябват ни постоянство, вяра и работа. Божественото Всемирно съзнание е будно. Учителят повтаря „За лошите, по-лоши времена от тези, които ще дойдат, няма, а за добрите - по-добри не е имало." В света ще станат големи преобразования; всичко това, което е пророкувано, ще бъде и нещо повече. Ще стане едно голямо, вътрешно преобразование у хората.

Вие се оплаквате, че вашите не могат да разберат ползата от вегетарианството. Не трябва да се безпокоите. Крушата не може да се откъсне, преди да е узряла. Всяко нещо има своето време. Във всяко нещо трябва свобода. Най-важното, обаче, са добрите мисли, толерантност и любов. Трябва търпение и твърдост, това е борбата между старото и новото. Хората не са лоши, но невежеството и традициите ги спъват. Всичко обаче ще се изправи. Чакали сме в по-неблагоприятни условия толкоз хиляди години, сега сме при прага на един нов живот за всички. Трябва да се радваме и да благодарим на Бога, че ни е дал светлина и живот в такава важна епоха, каквато е сегашната, щото да можем съзнателно да присъствуваме на тази голяма работа на природата, на това преминаване на човечеството от старата към една нова култура,

Бъдете уверен, че днешната култура със своите методи е осъдена. От старото няма да остане помен и това ние ще го видим. Други са, които работят. Ние трябва само да държим ума си и сърцето си будни. Крайно активни да помагаме, където можем по всякакъв начин, тактично използувайки най-малките прояви на нашите братя и близки за да ги пробудим.

Нека божествената светлина ръководи нашите стъпки.

Братски поздрави:

А. Бертоли.

София, февруари, 1929 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...