Из моите спомени – Седир

[Skyward]

Седир

ИЗ МОИТЕ СПОМЕНИ

(Продължение от книга 8-9)

Законите на вътрешния живот

Веднъж попитах Андреас, какво трябва да прави един народ. Той каза:

– Както за народите, така и за отделните личности едно е необходимо: любов към ближния. Един народ трябва да прави, каквото и отделната личност. Той трябва да работи и не трябва да се бои от разваляне на спокойствието и харчене на средства, за да помогне в случай на нужда на други народи.

Друг път Андреас казва:

– Всичко ни иде чрез клишета (образи) и то било, че пътят им ги води тук долу, било че човешките желания ги привличат. Съвкупността им образува Божия план, т.е. това, което Бог е приготвил за нас и за всички творения. Има космични клишета. Когато някое от тях дойде до човека и последният го отблъсне, то се връща втори път; ако го отблъсне пак, връща се трети път; и ако пак го отблъсне, тогаз си отива от него окончателно. Във всеки случай, ако човек го приеме на втория път ще има по-големи мъчнотии при своята работа, отколкото ако беше го приел още при първия път. Ако го приеме на третия път, то откритието му ще му коства големи трудове. Това, което тук подразбирам под човек се различава от туй, което подразбира психологията под тая дума. Като говоря за човек, подразбирам човешкия дух, истинското аз – туй, което е по-горе от обикновеното съзнание. Чрез своя опитност добих най-голяма сигурност в . съществуванието на Божествен Принцип, който ръководи човека стъпка по стъпка с голяма грижливост и нежност .

Веднъж го попитах :

– Какво да пожелая?

– Докторе, – отговори Андрас, – аз знам само едно нещо: човек трябва да желае да изпълнява волята на Бога, да направи всичко възможно и повече от възможното и да не се грижи за „останалото".

И това останалото в изобилие обгръща всичко: наука, сила, трансцедентални способности!

– Четете евангелието: законът е прост; вашият девиз е служенето. Този, който обслужва другите, един ден ще бъде обслужван от ангелите, Аз и ти, докторе, които искаме да изпълним волята на Небето, трябва съвсем да се забравяме винаги и навсякъде в служене на другите.

*

* *

По това време се беше появила една комета и цял свят искаше да я види. Улових се за този предлог, за да изведа Андреас на нощна разходка, което той впрочем много обичаше, както и аз .

Една нощ електрическият трен от улицата на инвалидите ни заведе в долината Флори. Оттам по горски пътеки отидохме на полянката Випакубле, дето целият почти небосвод беше видим и можехме да изучаваме която си искаме звезда. Нощната красота ни привлече и ние слязохме към тъмната и шумяща гора, разговаряйки за това, за онова.

Какъв мир при излизане от трескавия град! Каква е свежестта на ароматния въздух тук! Красотата на природата проникваше във всичко: когато вървяхме край чистите малки езера или когато отдалечавахме клоните на храстите, в които ясно се отделяше вика на нощните животни, или когато на някоя полянка луната ни показваше високите покриви и кули на някой стар, петвековен чифлик. Говорихме много за астрономията.

Изкарахме един къс сън в гората и в ранна сутрин продължихме разходката. Андреас говори за една невидима планета, която е доста близка до нашата земя.

Между другото той каза:

– Кометите са дреха на същества, както тялото ни е дреха на нашата индивидуалност. Всички небесни тела са дрехи на същества, които не познаваме и всеки от тях изпълнява своята служба. Колко неща щяхме да знаем, ако бяхме смирени!

*

* *

Веднъж имаше наводнение в басейна на р. Сена. Парижките предградия бяха много пострадали. Имаше опасност за целия Париж . Две седмици не бях посетил Андреас, понеже имах претрупана работа в болницата. На първата свободна сутрин го посетих. Стелла дойде и ни донесе мляко с кафе. Говорихме за наводнението, което траеше от две седмици и опустошаваше Париж и околностите. Говорихме дълго за причините на това нещастие. По едно време потънахме в мълчание и аз мислех за хилядите страдащи, за анемичните жени, за зле хранените деца – без подслон, топливо и хляб. Стелла ни беше оставила. Андреас мълчеше, потънал в дълбоко размишление. Вън дъждът блъскаше на прозорците. Една сънливост ме обзе за доста дълго време. Стори ми се, че един човек влиза в стаята. Той беше с висок ръст; не можах да различа нито лицето, нито облеклото му. Видях само, че светлина излизаше от него. След това всичко стана пак тъмно. Отворих очи: Андреас беше прав до мен с изправена глава и излъчени гърди. От него излизаше нещо като флуидична аура (светлина), свежа и силна. Една тайна имаше между нас и ми мина мисълта, че ние двамата бяхме съединени в „името на Някого".

Андреас ми каза с един глас без тембър:

– Ще отидеш и ще намериш тези и тези лица (и той ми назова един шивач от ул. „Батиньол " и една великосветска жена позната на целия Париж с елегантността и блясъка на дома си) и ще ги помолиш от мое име да се ангажират в три неща: да не злословят, да не се защищават, който и да ги напада,и да се молят за всичко, което намерят за полезно, додето молбите им бъдат чути, даже и цяла нощ, ако е нужно. И ти ще се заемеш с всеки един от тях. И ако вие тримата се държите твърдо до Еньовден, някои нещастия за вашето отечество ще бъдат избегнати Това е, което Небето обещава.

Писмото на Теофан

Веднъж Андреас ми каза:

– У Теофан има нещо, което не може да се долови със сетивата, което не може да се подаде на външно изследване. Аз не знам, какво е то. Мисля, че съм обходил ада и рая, но изгледът на никое същество не прилича на този, за когото ви разправих и който ми спаси живота от неминуема смърт. И атмосферата на никоя сила не прилича на светлината, която го заобикаля. Обноските му, поведението му, тонът на гласа му, погледът му, жестовете имат най-голямо разнообразие. В някои случаи вдъхновеното лице на трибун, друг път – бащинският вид, който има един добър баща, трети път очарователната усмивка на ангел, който при минаване по улицата проявява състрадателно утешение на една бедна жена, чийто мъж закъснява по кабаретата; в палата предсказва студено на княза нещастията, които ще го сполетят. Той устоява на голяма умора, на безсъница, на трудностите на нерешени проблеми, възкресява мъртви, заповядва на морето, на земята, на невидимите и повтаря, че не знае и че нищо не може. Знае, в коя пагода се намира този или онзи ръкопис, знае в кой планински кът расте известно рядко растение. Той дава ценни съвети на работника, свещеника, моряка, търговеца, артиста, учения. Без ласкателство той към всекиго проявява внимателност, която вежливостта изисква и много велики на земята се считат честити да се приближат до него.

Следващото ми посещение завари Андреас, че рисува върху вази в норвежки стил; додето той рисуваше, аз го попитах за някои обяснения за молитвата, на която той, изглеждаше, че отдава голямо значение. Той отговори:

– Вашата кабала туря на чело на своето обучение една аксиома, която вие може би сте чели много пъти, но без да ù обърнете внимание. Тя е: „Всичко е одушевено"; така казва Симеон Бен Йокай.

Аз кивнах глава утвърдително.

– Ако физичната ви личност е ограничена, то вещата астрална личност, умствена и пр. са също така ограничени. Един орангутан е седем пъти по-силен от човека. Защо да няма невидими същества по-силни от това, що наричаме човешка воля. Когато някое от тези същества ви хване за врата и ви разклати, както вие правите с някой заек, какво ви остава, освен да викате за помощ? Това е именно молитвата. Когато сте нападнати в гората, ако сте обичани от слугите си, те ще ви защитят. Следователно, човек трябва да се старае да бъде обичан от служителите на небето, т.е. да върши волята на Бога.

– Вярвайте ми, прибави той, когато Стела влизаше, за да седне до нас, – че има само едно нещо, чрез което човек може да победи света.

– Не го казвайте, – извика Стела. – Ще му потърся писмото, което ти знаеш.

И тя тичешком се изкачи в стаята си и като се върна, ми подаде китайска хартия, грижливо пазена в кожен портфейл.

– Четете, – каза тя с важен тон. На листа бяха написани няколко реда на френски с бърз почерк, подобен на Наполеон, само че още по-енергичен. Безпричинно вълнение ме обзе, когато бавно дешифрирах йероглифите. Ето текста:

„Мое дете, не трябва да се обезсърчавате, както правите. Вие носите у себе си вечната сила, чрез която съществуват космичните армии. Това е любовта. Тя е баща на туй, що наричаме време, добро, зло, удоволствие, скръб. Тя е великият Учител, от който учат всички уроци. Тя е лозинката, която отстранява пазачите на всички храмове; тя е мечът, при вида само на който всички неприятели избягват. Тя познава пречките, които поставя злото, виждайки в тях само слабост. Тя забравя миналото, бъдещето не я безпокои; познава само настоящето. Излива без да държи сметка, всичкото си богатство във всеки момент на настоящето. Тя е феникс, който се жертвува постоянно и получава след всяка жертва голямо съкровище от надежда и светлина.

Прочее, Стелла, продължавай пътя си и никак не се страхувай. Ако си направила 50 пъти същата жертва, бъди готова да я сториш още 50 пъти, ако ти я пожелаят."

Подписът беше нечетлив, но аз бях сигурен, че беше от Теофан .

– Това писмо, ми каза тя, след дълго мълчание, – получих с посредничеството на китайския посланик. Не намирате ли, че думите на този човек носят, макар и толкоз години да са се минали оттогаз, такава сила, която подобно на зефир, напоен с горски аромати, дава човеку нова надежда и буди предчувствие за един непознат рай.

– Кой е Теофан, кой е той?

– Но, докторе, вярваш ли, че ако го знаех, бих ти го казал? Вярваш ли, че ако той иска, няма да ти го каже? Мислил ли си сериозно за истинската дисциплина на същинските тайни?

Най сетне, Христос беше казал: „Ето аз съм с вас през всичките дни до скончанието."

– Да, Той каза това на своите апостоли. Ако Той живееше сега, щеше да носи съвременно палто, вместо роба. Трябва да свикнеш с тези идеи, за да схванеш по-ясно възможното присъствие и днес на Приятеля. Чети, изучавай и ща видиш, че нищо не е невъзможно за Бога.

– Да, аз разбирам, че трябва да се мълчи. От друга страна, струва ми се, че интимното общение на душата с Бога е тъй важно, тъй свещено, че никога не бих смял да говоря за него.

– Най-сетне, спомни си още, че бяхме предупредени: „Когато ви кажат, че тук е Христос или там, не отивайте."

И след късо мълчание той каза:

– Туй е всичкото, което можем да ви кажем за Теофан. Останалото зависи от вас, Когато вие дадете доказателство за добра воля, когато няма да се побоите да вземете пътя за неговото Царство, вие ще го срещнете. Може би вие ще го видите на улицата или у вас, или у някой първенец, или в някоя колиба, или другаде. Но сигурно, той ще дойде при вас , когато проявите смирение и милосърдие, които са белегът на синовете на Светлината. Вие не знаете, кой е той, но той знае, отде идете и де отивате. От друга страна, спомнете си, че лекарите са за болните, а не за здравите. Веднъж го видяхме заедно двамата със Стелла. Вероятно ще ни посети още веднъж, преди да напуснем земята.

– Вие мислите ли да умирате? – попитах зачуден. Защото от четене знаех, че човек, достигнал до такива знания и мощ, каквито чувствувах в събеседника си, трябва да може да продължава земния си живот, колкото си иска,

– Легендите за елексира на дългия живот са верни, ми каза Анареас. – Имало е такива хора, има и сега няколко души, които са на тази земя от няколко века насам. Вие познавате някои от тях, но аз няма да ги назова с имената им.

Часът напредваше. Сбогувах се със съжаление с приятелите си. Обаче, богатството на новите идеи, които ми дадоха, беше доста голямо и аз в продължение на следните няколко месеца имах достатъчно случаи да черпя от него.

Китаецът

Андреас очакваше от няколко деня като гостенин един стар китаец с известно име Цун-Хинг. Не знаех как той, тъй знаменит, богат и могъщ, беше на гости у Андреас. Той дойде една вечер след вечеря с твърде демократичен файтон, придружен от един мандарин и един моряк. Аз бях поканен на тези приятни събрания, дето един жълтолик господар след императора на 400 милиона народ достатъчно силен да тури в затруднение цялата европейска дипломация, говореше с простота с един прост войник, с един неизвестен лекар и един антиквар .

За да направи чест на своя гост, Андреас беше наредил една от стаите в китайски стил: едно широко абаносово легло, рогозки, бродирани кошници, етажерки със скъпи минерали и бронзови предмети, великолепна кадилница, поставена на земята съвсем видоизменяваха малката стая.

– За всичко това колко разноски сте направили! – казах на Андреас .

– Да, докторе, ориенталецът обича формите. Не трябва да оскърбяваме никого. Някога, когато аз ходих на гости у този княз, всички негови хора бяха на крак. Ти не си в течение на техните формули на учтивост. Трябва да уважаваме навиците на старците.

Разговорът на гостенина беше за много неща: за наводнението и пр. Той говореше добре френски. Андреас каза:

– Преди стотина цикли, ако говорим с езика на китайските астрономи, нашите европейски народи са знаели, че съществуват богове, богини, гении, флуиди. Те практикуваха култ към тях и нарушаваха закона на Върховния, както правят днес в страната на нашия високоуважаем приятел. Тъй върви светът от крайно лявото към крайно дясното. И ако някога Конг-Це търсил неизменното в средата, те го търсят в хаоса на петтях елемента, вместо – в духовното равновесие на Пътя.

Гостът се обърна към мене и каза:

– Какво знае нашият брат ученик за духовните сили, които причиняват наводненията?

– Аз знам само това, което е писано в печатаните книги. Какво бих могъл да кажа аз, което вие да не знаете, вие двама мъдреци. Аз съм чел доста древни книги. Всички народи в естествено състояние знаят, че тези духовни сили съществуват, има ред същества, които физичните ни очи не могат да възприемат.

Андреас каза, като се обърна към мене:

– Наблюдавай тая скала с всичката си сила, т.е. по начин , че силите ти да не бъдат заети другаде. За целта освободи неподвижното си тяло от треперенето, причинено от движенията, които то е вършило малко преди опита, освободи се от спомена за тези движения. Премахни от своя флуид всяко предшествуващо влияние, от ума си – всяка странична мисъл. Гледай със затворени очи и слушай със затворени уши. Тогаз ти ще видиш духовните сили на тая скала, ще видиш гения ù, и ако силата ти е равна на неговата, ще можеш да говориш с него, защото твоят дух разбира всички наречия. Всичко съществува: фавни, сатири, силви, нимфи, дриади и пр.

Китаецът каза;

– Когато съществата достигнат една степен на развитие тук на земята, боговете ги вземат и ги отнасят на друга земя. И тъй, този свят е море с безчислено много вълни.

И като се обърна към мене каза:

– Гледай на него, братко, с твърдо и благочестиво сърце. Никое същество не трябва да се бои. Никое същество не е презряно. И ти сам знай, че си нищо и ще знаеш всичко. Но ако искаш да бъдеш всичко, ще станеш на нищо.

– Говори още, мъдрий отче, – казах аз, защото силно чувство беше оживило думите му и аз чувствувах към него симпатия от благодарност.

– Аз ще мълча, отговори той, като се обърна към Андреас. Защото ти, който си се борил с дракона, само ти можеш да действуваш. Аз знам само да говоря. Ти си бащата на този брат ученик. Отвори му една от белите порти; постави му там ухото, за да чуе нещо от отвъдното; затвори окото му за тукашната тъмнина, за да види отвъдното.

Андреас каза:

– Ти чу. Желаеш ли да опитаме?

– Какво да опитаме? – казах аз. Но после веднага разбрах и прибавих: – Да, стига и вие да бъдете там и да не трае твърде дълго.

– Една или две минути. Настани се добре.

Но едвам той изрече последната сричка и стаята изчезна от моите очи. Аз се почувствувах прав, държан за ръка от Андреас. Цун-Хинг ме гледаше. Появи се една врата, подобна на врата от далечния изток и изчезна; после една широка река, осеяна с китайски кораби, после оризища, една планина, горичка, пещера. Всичко туй се менеше твърде бързо, както картините на филма, но с крайна чистота. После видях същества от невидимия свят.

Андреас ми каза:

– Ще си припомниш всичко това, нали?

Аз направих утвърдителен знак. След туй всичко изчезна и аз се намерих пак в китайски наредената стая с присъстващите, в същото положение.

– И така, докторе, – ми каза Андреас, отговаряйки на една тайна моя молба, с бавен глас, при което лицето му прие неподвижност и огънят на погледа му се засили, – работи, работи и бди!

Часът удари 12. Жълтият секретар влезе и аз се сбогувах.

ПРИПОМНЕНИ МИСЛИ

Велико е състоянието на душата, когато смогне да заличи всичкото черно минало; тогаз тя се окъпва в кристалните води на живота и радостта е радост на изнурен, но разтоварен пътник.

Доста е да живеем с радостта на човек, който е простил.

Да простиш някому, значи да скъсаш веригата, що те свързва; и радостта е радост на птичка, освободена от своята клетка.

Който прости, вижда Бога. Който види Бога, само той може да прости.

Голяма е радостта, когато видиш нещо красиво в своя брат в момента, когато той мисли, че служи Богу, а теб онеправдава.

Колко се усилва силата на душата, когато вникнеш в условията и прозреш техния смисъл, който е вложен от Провидението за твое добро.

Каква светлина озарява ума, когато разбереш причините на радостта и скръбта.

Особена е радостта, що се изпитва, когато намериш смисъл в страданията и разбереш, че те са велико благо.