Jump to content

І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ


Recommended Posts

І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ

 

Преди повече от един век, на 08.10.1898 г., в салона на читалище „Светлина“ във Варна един неизвестен на обществеността млад българин изнася беседа пред благотворителното дружество „Майка“ (по-късно преименувано на „Милосърдие“). Ако ставаше дума за обикновена беседа, днес едва ли отново бихме се връщали към нея. Ако авторът на текста ў бе обикновен човек, днес едва ли някой вече щеше да помни името му. Проблемът е, че текстът в никакъв случай не може да бъде определен като обикновен, а още по-малко – авторът му. Беседата е със заглавие „Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско“. Изнесена е от Петър Константинов Дънов – българския духовен Учител, чието Слово е призвано да промени облика на света и да помогне на земното човечество да извърви пътя към едно по-високо равнище на съзнанието.

 

Преди да пристъпим към разбора на текста обаче, трябва да се върнем малко назад във времето спрямо датата на неговото обнародване. Според свидетелствата на хора от най-близкия кръг около Учителя Петър Дънов (известен и със своето духовно име Беинса Дуно), с които той очевидно е споделил своето преживяване, малко преди да навърши 33 години (Христовата възраст!) в живота му е настъпил прелом. Събитието с духовно-мистичен контекст е станало на 07.03.1897 г. От езотерична гледна точка можем да го дефинираме по следния начин – Петър Дънов получава от невидимия свят просветление за мисията си на Земята. Несъмнено бива изпълнен с яснота относно това, кой е той и защо е изпратен на тази малка планета – трета след звездата, наречена Слънце, в един от страничните ръкави на галактиката Млечен път. Година и половина Петър Дънов посвещава на осмисляне, уточняване и конкретизиране на тази своя мисия с нейната основна насока и детайлите ў. Едва след това я огласява пред българския народ. А с това – и пред света. Тази е формата, която избира, за да съобщи на всички каква е отговорността, която е поел пред Бога за България, славянството и човешкия род. А който има уши да слуша, ще осъзнае своята собствена отговорност пред олтара на свещеното Дело.

 

Текстът е назован „Призвание“ и отговаря на съвременното понятие „призив“ или „възвание“. Характерът на изнесеното от Учителя П. Дънов обуславя като най-подходящ за днешния български книжовен език термина „възвание“, който ще използваме оттук до края на настоящата разработка. Разбира се, този наш избор с нищо не променя съдържанието и стойността на обръщението.

 

Методът за изследване на текста, възприет в това изложение, е хронологически, т.е. последователно проучване и тълкуване на Възванието. Ще подложим съдържанието на текста на аналитично разглеждане, подкрепено с цитати от него.

 

В съвременната действителност при среща на двама непознати, особено в деловите взаимоотношения, вместо да се изразходва дълго време за опознаване, хората си разменят визитни картички. На тях фигурира името на притежателя, неговият адрес и телефон, професионална квалификация и длъжност в съответна организация, напоследък – и номер на факс и/или код на електронна поща. На минимална площ (една визитка е само няколко квадратни сантиметра) бива разположена оптимална по обем информация.

 

Позволяваме си да твърдим, че на практика Възванието е визитната картичка на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), с която той се представя пред българската и световната общественост. Учителят на Бялото братство (ББ) у нас е избрал един популярен и достъпен начин, за да обяви началото на осъществяването на своята мисия, нейните главни цели и съдържанието ў – публична лекция в голям български град, където духовните традиции са пуснали дълбоки корени, Варна. По стечение на обстоятелствата черноморската столица на страната ни е близо и до родното място на автора на Възванието – село Николаевка (бившето село Хадърча).

 

Още в заглавието на текста („Призвание към народа ми ...“) Учителят П. Дънов нарича българите свой народ. От това следва, че той е свързал своето Божествено служение през вековете с историческата съдба на българския народ, с неговото духовно-нравствено развитие (за което ще стане дума и по-долу). Учителят на ББ причислява българите към славянското семейство. Това обстоятелство произтича от световното призвание на съвременното славянство в нашата епоха – изграждането на Новата Култура на VI коренна (окултна) раса, Културата на Любовта. Обективната историческа истина ни задължава да допълним, че произходът на българската нация е обусловен не само от компонента на славянството (който е безспорен, но не определящ), а на първо място – от прабългарите. Те по численост и доминация в процеса на формиране на единен български народ далеч са надхвърляли стойностите, които доскоро им отреждаше историческата наука. (За справка – вж. книгите на автори като Петър Добрев, Кръстю Мутафчиев, Александър Алексиев – Хофарт и др.) Не бива да се пренебрегва и участието на траките, които в много отношения са равностойни като дял, традиции и културно присъствие наред с първите два етноса – славяни и прабългари. Но Учителят П. Дънов набляга именно на славянския елемент в произхода на българите, имайки пред вид ролята, която предстои да изиграят славяните в най-съдбоносния за еволюцията на земното човечество момент. И още в първото изречение на Възванието великият духовен Учител нарича България „дом славянски“, за да подчертае точно принадлежността на страната ни към настоящия могъщ еволюционен процес на планетарна трансформация.

 

Възниква и въпросът: кой изпраща Възванието, кой е неговият източник?

 

„Послушайте думите на Небето“ са първите думи в текста. Какво да разбираме тук под понятието „Небе“, при това – с главна буква? По наше мнение авторът на Възванието има пред вид небесната Йерархия. Т.е. той предава послание от името на разумните същества от невидимия свят, които ръководят еволюцията на планетата Земя – извисените духовни същности от Всемирното Бяло братство (ВББ).

 

В началото на текста са използвани редица изрази, които недвусмислено разкриват мисията на българския народ в съвременната епоха – приемане, утвърждаване и разпространение на Новото учение, основа за победоносното установяване на Новата Култура на VI коренна раса. Българският народ е назован последователно: 1) „душа и сърце на бъдещето“; 2) „живот и спасение на настоящето“ – т.е. мисията му бива преценена от Учителя П. Дънов и ВББ като изход и за България, и за света в навечерието на решителни за бъдещето на Земята събития; 3) „носители и застъпници на мира“; 4) „синове на Царството Божие“ – следователно българите носят потенциала да бъдат синове Божии, но трябва да го извоюват и да го отстоят; 5) „свята длъжност в Царството на мира“; 6) „велико събитие в живота на този свят“ – последните два израза са указание за прехода към VI раса на човечеството като цяло.

 

Учителят П. Дънов дефинира съдържанието на Възванието като „Слово“ с главна буква „С“ (буквално той казва: „Слушайте Словото“). Очевидно Учителят на ББ в нашата страна има пред вид Словото Божие, което никога не е преставало да бъде предлагано на хората и да се влива като живоносен поток в човешките души. Само формата му се е променяла през столетията, а съдържанието му винаги е едно, като акцентите зависят от основните тенденции на конкретната историческа епоха.

 

„Вас ви чака едно славно бъдеще (курсивът мой – К.З.) , което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота.“

 

Изразът „славно бъдеще“ в случая означава победа на Божественото над низшето у човека, възцаряване на хармония между хората, от една страна, и между хората и природата, от друга страна, триумф на Космическия план за Земята.

 

А кои са носителите на Промяната – тези, които получават Новото учение и имат за свой свещен дълг да го предадат на всички земни събратя? – Учителят П. Дънов ги назовава „всички избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род“ (курсивът мой – К.З.). Под този израз можем да разбираме: българите + всички славяни + напредналите души от всички останали народи – като движещи сили на световното обновление, на глобалното израстване в мисли, чувства и дела на земната общност на Разума. Като илюстрация за задачата на тези носители на Промяната българския духовен Учител отбелязва: „Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, в който встъпва тази многострадална земя.“

 

От особен интерес за нас е как Учителят Беинса Дуно представя собствената си мисия: „Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с велика мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната Виделина, да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чеда на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.“

 

Горният цитат е във връзка и със следващото изречение от Възванието: „Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страждущите ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят.“ За кого става дума тук? – За Месията? За Второто пришествие на Христос? Или за самия Учител Беинса Дуно? Към настоящето ли е насочено това изявление или към бъдещето? Въпросът остава открит за дискусия. Във всеки случай четирите определения „Вождът на спасението“, „Помазаникът Сионов“, „Царят Господен“ и „братът на страждущите“ свидетелстват, че Учителят П. Дънов има пред вид Божествен Пратеник, притежаващ всички пълномощия от ВББ да проведе неговото предначертание за нашата планета. Използваните тук изрази с библейски контекст, визиращ очаквания Месия, ни дават основания да идентифицираме Личността, призвана да „промени вида на този свят“ като Христос. Най-дълбокият духовно-мистичен аспект на мисията на Учителя П. Дънов е бил да подготви Земята и човечеството за Второто идване на Христос – в етерния свят. След успешното приключване на тази негова задача всички земни хора, притежаващи етерно зрение, биха могли да общуват непосредствено с Христовото Същество на етерно равнище.

 

„... тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка“, казва по-нататък авторът на текста. Тук той визира ново качествено състояние на човешкото съзнание, отговарящо на нови условия върху Земята, на прилив от нови енергии с космически произход. Учителят П. Дънов нарича това предстоящо, вече актуално в наше време, състояние на земната ноосфера „тринадесетата сфера“. В Библията (Новия Завет) е използван за същото изразът „ново небе и нова земя“ (II Петр. 3:13) – в широк смисъл; в тесен смисъл този израз се отнася до състоянието на нашата планета и на човечеството след Второто пришествие на Иисус Христос и Страшния съд.

 

Със следващите си думи Учителят на ББ подчертава, че е нужна специална вътрешна настройка на човешката личност, за да приеме Новото, което завладява света: „Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте Истината на живота.“ Това е призив на Учителя Беинса Дуно да се преборим със старото у себе си и да дадем път на новите импулси, носещи пресътворение на всичко съществуващо.

 

На кого може да разчита човешкият род, за да се справи с успех с това грандиозно начинание – прехода в планетарен мащаб към Новата Култура на VI раса? – „Този, Който ви е родил, бодърства над вас. Името Му знаете.“ Лично Бог, Създателят на всичко видимо и невидимо (както е дефиниран Бог Отец в първия член на християнския Символ на вярата), ще бди над земните хора, ще ги закриля и ще им помага. Но това не отменя тяхната отговорност!

 

Малко по-долу в текста българският духовен Учител дава още една илюстрация на Бога като Закрилник и Двигател на Промяната: „... вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в този обширен Божествен свят.“ Тук е разкрита творческата природа на Божия Дух – Светия Дух на християнството (Третото Лице на Света Троица).

 

Основният резултат от победата на Новата Култура на VI раса ще бъде радикалното обновление на човешкото физическо, нравствено, умствено и духовно естество: „Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите да влезете в пътя на Виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом.“ Настъпва краят на една епоха и началото на друга в еволюцията на Земята и човечеството: „Тя (благодатта – б.К.З.) е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с който ще се завърши все, що е отредено.“

 

Следва едно указание с особена важност: „Пътят, в който ида да ви поведа, да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен (курсивът мой – К.З.), път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове Небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край... (курсивът мой – К.З.).“ Тук срещаме два израза с възлово значение за съдържанието на Възванието: 1) „вечен път“ – има се пред вид безкрайният във времето Път на духовната еволюция във Вселената; 2) „вечност, която е без начало и без край“ – Учителят П. Дънов изтъква, че във ВББ има и велики Същества, които са приключили с материалния (земния) етап от своята индивидуална духовна еволюция и са постигнали съвършенство в предишни цикли на Проявеното Битие (т.е. далеч преди сътворяването на света, който познаваме днес).

 

„... и помежду вас и пътя на небесните ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила; и при все това има една невидима връзка (курсивът мой – К.З.), която всичко свързва в едно неразривно Братство. Тази връзка е Любовта на вечния невидим Бог – Извор на живота (курсивът мой – К.З.).“ Любовта е вечната връзка между всичко съществуващо, между всички неизброими йерархии същества в Космоса. Учителят Беинса Дуно е Пратеник на Божията Любов към света и към земните хора: „Непреодолимата Любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика отгоре, да дойда и ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят.“

 

Авторът на Възванието отправя и едно сериозно предупреж¬дение: „Пред вас стои голяма опасност (курсивът мой – К.З.), която се готви да разруши все, що е свято, посадено от ръката на вашия Небесен Баща.“ Тази опасност има две страни: 1) вътрешна страна – победа на низшето начало у човека над висшето, което се равнява на застой или регрес; 2) външна страна – глобални събития в реалното историческо време: катаклизми от природен и социален характер на регионално и планетарно равнище.

 

„Аз ида да подкрепя славянския род (курсивът мой – К.З.), комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно призвание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението.“ Учителят П. Дънов отново насочва вниманието на аудиторията към световното славянство. В своите беседи и в множество разговори с последователи той подчертава, че VI културна епоха (съответстваща на VI подраса) на V епоха (съответно – на V коренна раса) е епоха на славянството. Главната задача на V коренна раса е да развие ума. Това е постигнато от славяните. Ала те добавят и нещо, непосилно за другите водещи световни етноси – сърцето. Висок интелект плюс сърдечност, откритост, широта и толерантност – това е тайната на избора на славянството от страна на Небето. Избор, потвърден категорично и от основателя на антропософията д-р Рудолф Щайнер, и от други видни представители на езотеричното познание. Изводът е, че славянството като етническа общност е носител на Новото, което ще промени света. Но това е потенциал, който следва да бъде реализиран!

 

Според Учителя на ББ у нас верността е първото условие за победа на Новото учение в глобален план. По този повод той казва: „Чуйте, верността е първата стъпка при влизане в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемане, тя е първият плод на любов, който има да поднесете пред огнището на Отеческий олтар.“

 

По-нататък авторът на Възванието се спира на необходимостта от кардинална промяна в нравствените устои на обществото: „Този народ има вопиюща нужда да се ръководи и управлява от свети и богоугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички Негови семейства, и тия начала са всадени във вашата душа. Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта – взаимно, силата и разумът наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тези условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно.“ Следователно за осъществяването на крайната цел са нужни нови обществени идеали, произтичащи от вечните Божествени принципи, вложени от Твореца в Битието още от неговото сътворение и представени на първи план в Словото на Учителя П. Дънов: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.

 

Ала преди да пристъпим напред, към Новото, е задължителна преоценката на стойностите: „Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви.“

 

В следващите редове Учителят на ББ в България прави безпощадно точен анализ на ситуацията в света: „Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна, да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно.“ Светът е потънал до най-ниската точка на инволюцията – в него царуват насилието, алчността, егоизмът, корупцията и деморализацията.

 

В същото време липсата на разбиране и съпричастие спрямо повелите на Небето неизбежно ще предизвика фатален край: „Знайте, в случай че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на светите Божии заповеди.“ Съпротивата срещу Божия план за Земята, срещу могъщия поток на обновлението би била гибелна за носителите си, предупреждава просветленият духовен Наставник.

 

Впоследствие той изяснява основата на своите взаимоотношения с българския народ: „Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и изпитвам в Словото на Истината. Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове (курсивът мой – К.З.). Когато встъпих, да ви взема под своя охрана, аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде, догде ви изведа в безопасно място. Аз знаех колко препятствия, колко несполуки щяха да ме срещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят Дух не отстъпи своето намерение. Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и аз встъпих напред, да ви взема под моята върховна охрана.“ Духовният Учител Беинса Дуно – едно велико Същество, завършило отдавна своята земна еволюция и обладаващо цялата висота на съвършенството – от най-древни времена е свързан с историческото и духовно развитие на българите, в частност, и на световното славянство, като цяло.

 

Бие дванадесетият час в еволюционния път на планетата Земя! „Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат, и то скоро в Новия век, който приближава, да отбележи нови страници по лицето на земята.“ Настъпва мигът на истината в историята на земното човечество. Хората или ще приемат Новото и ще го въплътят в живота си, или ще заплатят прескъпа цена за непослушанието си спрямо повеленията на Космоса. „Затова желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове (курсивът мой – К.З.), за които безбройни жертви и страдания (курсивът мой – К.З.) бяха нужни да принесете, догде да се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит (курсивът мой – К.З.), за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му.“ Тук Учителят П. Дънов говори за кармичните разплащания на българския народ в течение на историческото му развитие и конкретно за петвековното турско робство.

 

И все пак нищо не е загубено! Най-важното все още предстои. Но времето за изпълнение на нашия човешки дълг вече изтича. „Но Бог се вечно не гневи. Милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят, и благословението Му не се оттегля.“ Безкрайна е Божията милост! Нашият Небесен Отец неизменно ни предоставя шанса да поправим грешките си и да променим живота си към добро.

 

„... Аз, вашият върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало (курсивът мой – К.З.), да ви възпитам и облека в хубостта на вечното, което ви е отредено. Затова благоволих да извикам отдалеч, открай Небесата, двамата братя, светила на славянский род (курсивът мой – К.З.), и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя Ми, по който да възлезете във вечната Виделина, в която обитавам: Виделината на живота, която ви проводих, за да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде Помазаника Ми на Завета, Иисус, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на Завета Ми приеха заплата за своите незакония и от нине всичко се прекратява.“ Тук трябва да наблегнем на три изключително важни момента: 1) Учителят Беинса Дуно като духовна Същност е бил този, който е изпратил за въплъщение на земята светите Братя Константин-Кирил Философ и Методий; 2) от думите му „да поправя вашето минало“ можем да направим извода, че този духовен Учител (при последната си мисия) е предоставил възможност на българския народ да коригира решително своята национална карма – но само в случай че приеме, съхрани и разпространи Новото учение; 3) от гледна точка на израза „Помазаника Ми на Завета, Иисус“ авторът на Възванието очевидно говори от името на Бог Отец. Следователно той разполага с Неговите пълномощия за осъществяването на мисията си!

 

Следва още едно свидетелство за това, че Бог е избрал славянския род за велико световно назначение – утвърждаването на Новата Култура на VI раса: „Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложни, вие сте мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домочадие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел.“

 

По-нататък срещаме един извънредно интересен факт за пряка намеса на Учителя П. Дънов в историческия ход на българската държава: „Затова ви пратих двамата ми служители (св. св. Кирил и Методий – б.К.З.), да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на Виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в Завет вечен. И явих се на тогавашния ви царствующ господар и му известих волята на Небето да приеме пратениците ми на Новия Завет и той ми послуша гласа и се удостои пред мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане (курсивът мой – К.З.). И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу; така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си син в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему.“ Очевидно българският духовен Учител се е явил на княз Борис I Покръстител, за да му въздейства за приемането на християнството като официална религия у нас (което става през 865 г., според църковното предание – на Кръстовден, 14 септември), с което се променя цялостната насока в развитието на България. Тя поема с бързи крачки към лоното на европейската цивилизация и много скоро, при сина на св. княз Борис – цар Симеон Велики – се превръща в една от трите най-могъщи държави на Стария континент.

 

„Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане, необходимо за всички, което Бог сам върши за Своя избраник, Вожда на спасението (курсивът мой – К.З.), Който скоро ще се яви (курсивът мой – К.З.) помежду ви в пълната Си слава и сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята.“ Кой е този „Вожд на спасението“? Това, по всичко личи, е Месия, Който „скоро ще се яви“. Тоест става дума за Второто пришествие (идване) на Господ Иисус Христос, за Майтрея на будизма, за Имам Махди на исляма (в неговата шиитска разновидност), сиреч – за лелеяното очакване на онзи Божий Пратеник, Аватар, Който със Словото и делата Си ще измени качествено и невъзвратимо посоката на земната еволюция. Както вече бе отбелязано по-горе, според някои източници Второто пришествие (идване) на Христос на Земята е било осъществено през изтеклия ХХ век на етерно ниво (в етерния свят – неделима част от физическия в широк смисъл).

 

По-долу в текста на Възванието са представени и нови свидетелства за прякото участие на Учителя Беинса Дуно в историческите съдбини на българския народ: „Но в тогавашното ваше падение (османското иго – б.К.З.) аз ви подкрепих с любовта си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, Който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учех да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа, Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити аз ви подкрепях с моята ръка и ви предавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на живота и отчаянието. И с всички сили, с които разполагам, заех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговечен изпит, когато Небето реши по висше усмотрение на Божията Промисъл да ви избави от тежкото робство, аз бях първият, който се явих, да се застъпя да ви освободя (курсивът мой – К.З.), като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат, да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата.“ От изнесеното тук следва, че Учителят Беинса Дуно се е застъпил лично в духовния свят за освобождението на България от турските поробители с помощта на братска Русия.

 

От по-нататъшния текст става ясно, че Учителят на ББ в нашата страна е упълномощен в това Възвание да говори не само от свое име, но и от името на небесната Йерархия на светлите сили, ВББ и дори от името на Бога: „... Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже (курсивът мой – К.З.), но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро (курсивът мой – К.З.).“ Основен недостатък в характера на българина действително е неговото своенравие. „Аз не съм от тия, които се побеждават“, казва Учителят П. Дънов – духовната мощ на великото Същество, което познаваме с духовното име Беинса Дуно, е непобедима по отношение на злото!

 

Българският Учител на Любовта посочва и една от главните слабости в манталитета на българите и славянството въобще: „Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род...“ Тук става въпрос за разединение и разногласие вътре в българския народ (който от гледна точка на астрологията е под знака на Козирога с доминираща планета Сатурн; затова и всички българи са индивидуалисти до мозъка на костите и всеки за всичко е на собствено мнение, винаги различно от това на другите), както и между отделните славянски народи – на политическа, икономическа, културна и стратегическа основа.

 

А на кого възлага най-големи надежди Учителят П. Дънов, за да бъде постигнат успех в това грандиозно начинание – утвърждаването на Новата Култура на VI раса по цялата Земя? – „... Новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят.“ Под „новото поколение“ следва да разбираме напредналите души, които следва да се въплътят до края на ХХ век (те са вече сред нас!) и да съдействат решително за триумфа на Новото учение – според едно от пророчествата на Учителя на ББ за събитията, които ще настъпят до края на изминалото столетие.

 

Но идва ред на още едно сурово предупреждение: „Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи, и това ме прави повече да бодърствам за вас, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падание ще ви коства живота.“ Ако българският народ не изпълни планетарната си мисия, която му възлага Бог чрез Своя Пратеник – Учителя Беинса Дуно, той ще натрупа много тежка национална карма, която може да доведе дори до разпадането на България като държава.

 

„Това ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново и премахна адската омраза с братския вам род (авторът на посланието има пред вид сериозните проблеми в отношенията между Русия и България, възникнали скоро след Освобождението на страната ни от турско владичество – 1878 г., свързани с политиката на някои от българските правителства по онова време; б.К.З.), който е положил за вас безброй человечески жертви – то е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство.“ Това, което България дава днес на света – духовно-културното наследство на Учителя Беинса Дуно, ще бъде възприето най-пълноценно в братска нам Русия, която през ХХI-то столетие навлиза в своя златен век и ще спомогне в най-висока степен за успеха на Божия план за Земята.

 

„Ще приемете от нея (Русия – б.К.З.) дан, както Мелхиседек от Авраам, когото и благослови (ср. Битие, 14 глава; б.К.З.). Днешната ў сила и слава тя вам дължи (курсивът мой – К.З.). Такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо.“ Според Учителя П. Дънов днешната си сила и слава Русия дължи на България. Историята свидетелства, че Русия е възприела от България християнството (посредством княгиня Ана – дъщеря на княз Борис I Покръстител), славянската писменост (кирилицата, която използва и до днес), свещените книги на познанието; а от древните прабългари, живели в далечното минало по нейните сегашни земи – и една изключително висока култура, включваща и връзката с Космоса. (През 1998 г. българската преса публикува съобщение за прабългарски град, отличаващ се с изумителни архитектурни решения, открит в Сибир още по времето на Сталин. След научни проучвания, установили безспорно прабългарския му произход, тогавашната съветска власт го засекретява и консервира, забранявайки достъпа до него. Скоро след настъпването на ерата на космическите полети американската система за спътниково наблюдение го разкрива и поставя въпроса за него в ООН. От официалната трибуна на Общото събрание съветският представител с половин уста признава наличието и произхода на находката.) Когато днес или утре Русия възприеме и Словото на Учителя Беинса Дуно (руската общност на ББ – макар и все още малобройна – се отличава с изключителна преданост и самоотверженост към заветите на българския духовен Учител), това би било сигурен знак за скорошната победа на Новото учение навред по света.

 

Следва уверение за това, че няма да бъде позволено на силите на злото да осуетят замисъла на ВББ: „Рушителите на Божия мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на земята.“

 

Кой ще бъде водещият импулс на Новата Култура? – „Царството, което ида да възстановя, не е Царство на омраза, но на любов. Повдигнете очите си и вижте, че светът е узрял за жътва (курсивът мой – К.З.).“ Новата Култура на VI раса ще бъде изцяло под знака на Любовта – Божествената, святата, всепобеждаващата. А изразът „светът е узрял за жътва“ означава, че Промяната – в глобален мащаб – е близка и неизбежна!

 

Следват заключителните думи на Учителя П. Дънов относно колосалния залог, пред който са изправени България и нейните най-достойни синове и дъщери: „Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви, и от този ден, в който е даден отговор, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да го не съборите, защото е свято, и ако се опитате да светотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите ми (курсивът мой – К.З.).“ Ако българският народ приеме, запази и разпространи Словото, той ще изкупи докрай негативната си национална карма и ще направи огромна крачка напред по пътя на своето духовно-нравствено развитие и израстване. Ако се съпротивлява, възмездието ще бъде страшно – не защото Бог го иска, а понеже към стария дълг ще бъде прибавен нов, още по-голям. Т.е. духовната мисия на България в съвременната епоха просто няма алтернатива. Такова е действието на обективните космически закони.

 

Учителят на ББ у нас предупреждава сериозно и водачите на българския народ от всички сфери на обществения живот: „Обръщам се към вас сега, мои служители, водители и учители, и към вас, книжници, фарисеи и лицемери, и ви заповядвам да не развращавате народа ми, който съм ви поверил. Престанете от лошите си пътища, време е за вас да поразмислите, водете народа ми в пътя на Истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в теготите им и не оскърбявайте бедните. Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставате развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши пред Него навсякъде. Търпението Му е вън от границите си, повикан съм да туря край на множество злини. Поразмислете, догде е време, защото иде час и сега е, когато ще бъде късно да ме търсите.“

 

Последните думи на Учителя П. Дънов поставят достоен венец на Възванието: „Ето, втори път ида, откакто сте станали мой народ (курсивът мой – К.З.), за да ви видя със собственото си око какви сте наглед, как живеете, и Духът ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте вие, над които пожертвах всичко придобито: живот, слава и чест. Вие сте злоупотребили с моята доброта и любов. Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си, и направете мир с ближните си. Този ден, в който ида да ви се открия в моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден посветен Богу моему.“ В този заключителен откъс думите „втори път ида“ свидетелстват, че това е второто въплъщение на духовната Същност, която познаваме като Учителя Беинса Дуно, сред българския народ, в българско тяло. А кой е първият път? – Засега не можем да кажем...

 

Промяната към по-добро трябва да започне с действено покаяние – т.е. д покаяние, последвано от изправление. Новото следва да бъде посадено на чиста, плодородна почва, от която са изкоренени всички плевели!

 

Когато завършваме писмо или изготвяме официален документ, в края му поставяме подписа си. Той е удостоверение за авторство и принадлежност. Ето и подписа на автора на Възванието: „Аз съм Елохил, Ангел на Завета Господен“. Ораторът – Учителят Беинса Дуно, чрез този подпис декларира себе си като представител на висшата Божествена йерархия („Елохим“ е едно от названията на Бога в Стария Завет, а в случая „Елохил“ очевидно е собствено име на Същество, принадлежащо към Божествената йерархия), като проявление на Второто Лице на християнската Света Троица (също в Стария Завет „Ангел на Завета Господен“ бива определен като израз на конкретна изява на Бог Слово, на Логоса – именно Второто Лице на Св. Троица). През 1911 г. във Велико Търново Учителят П. Дънов разкрива пред последователите си същността и ролята на великото Същество Елохил: „Духът Елохил, който е Бог Помазаник, е Ръководител на българския народ. Той е ангелът, който е поставен от Бога да води българския народ и цялото славянство. Той е Ангелът на Завета Господен. Политическата си свобода българите дължат нему. И той ще се яви между славяните, но те няма да го разпънат, както направиха евреите.“

 

Цитираното по-горе изявление на българския Учител на ББ, както и духът, и цялостното звучене на Възванието, ни дават право да заключим, че физическото същество, историческата личност Петър Константинов Дънов, Учителят с духовно име Беинса Дуно наистина е еманация (проявление, излъчване) на една велика Същност от Божествения свят, оставила в езотеричната история на човечеството знак за присъствието си под няколко различни названия. Разбира се, най-яркият аргумент за еволюционния ранг на Великия Посветен Беинса Дуно е концентриран в силата и размаха на Словото му, съдържащо безспорно заряда да обнови света към жадуваното извисяване, в дълбините на окултната му музика, във възраждащата енергия и красота на Паневритмията – космическия Танц на живота, стълбица между Небето и Земята. Не на последно място, Петър Дънов, Учителят на Любовта, доказва себе си и чрез личния си пример – един живот в безупречна чистота, открит винаги за всички, струящ светлина и упование за търсещите в Духа, живот-образец, живот – въплъщение на собственото му Учение.

 

Каква е по-нататъшната съдба на Възванието, след като то вече е станало достояние на българската общественост на 08.10.1898 г. в гр. Варна? Според разказите на съвременници и очевидци първоначално Учителят П. Дънов имал идеята този Призив да бъде изпратен в Народното събрание, за да бъде прочетен пред депутатите. Впоследствие, по неизвестни за нас причини, той се отказал от това си намерение. Неговите последователи настоявали Възванието да бъде отпечатано, за да го съхранят и използват при необходимост. Текстът бил даден в печатница и набран на печатарска машина. След приключването на набора и разпределянето му по страници обаче Петър Дънов наредил Възванието да не се отпечатва, наборът да се разпилее, а шпалтите (листовете с отпечатъка на набрания текст) да бъдат предадени на най-близките му сподвижници. Такъв отпечатък получил един от първите ученици на българския духовен Учител – Пеньо Киров от Бургас. Той го преписал в тетрадка, от която по-късно направил препис и друг последовател на Учителя – Минчо Сотиров, чийто текст е използван и в настоящата разработка. Установено е, че именно този текст е най-близък до оригинала.

 

Немаловажна е и оценката на самия Учител Беинса Дуно за разглежданото Възвание, разкрита от него в писмо до един от учениците му: „Напоследък Небето е било една стълба, по която Ангелите Божии са слизали да ми донесат благите вести отгоре на Господа“ (из писмо, датирано 08.10.1898 г., гр. Варна; нека отбележим, че датата на писмото съвпада с тази на която Възванието е представено пред аудиторията в читалище „Светлина“, гр. Варна; вероятно Учителят П. Дънов е изпитвал потребност да сподели вълнението си от направеното изявление със сродна по верую душа).

 

В края на това изложение бихме искали да предложим едно обобщение. Сред цялото словесно многообразие, идейно богатство и духовна наситеност на Възванието като най-важни бихме могли да откроим три момента в неговото съдържание:

 

1) Основната характеристика на съвременната епоха – глобален преход от едно състояние на планетарното (колективното) човешко съзнание към друго, по-високо, което на езотеричен език именно наричаме изграждане на Новата Култура на VI коренна (окултна) раса.

 

2) Мисията на Учителя Беинса Дуно – да предаде на българския народ и на света Новото учение, което е най-актуалното и най-адекватното за сегашния космически момент от еволюцията на земното човечество. Това Слово представлява осъвремененото християнство на днешния ден, изчистено от наслагванията на човешките предразсъдъци през вековете, максимално съобразено с духовно-нравствените изисквания на нашето време. Това Учение съчетава водещите християнски ценности с хилядолетната мъдрост на Изтока (духовен и географски) и същевременно притежава неподражаем, оригинален фундамент, който не се среща никъде другаде по света. Учението е универсално по своя характер, но възниква на българска почва. То има достойнствата на наука и философия за живота.

 

3) Мисията на българския народ – да приеме Словото на Учителя Беинса Дуно – Новото учение, да го осмисли, да го съхрани от вражески атаки, да го приложи в живота, да го разпространи сред славянството и по цялата планета Земя.

 

Забележка: В настоящото изследване са използвани текстовете на „Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско“, издание на издателство „Бяло братство“ (София, 1994), и на Културна асоциация „Беинса Дуно“ (издателство „Хелиопол“ – София, 1998).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...