Jump to content

II. ОБРАЗОВАНИЕТО В НОВАТА ЕПОХА


Recommended Posts

II. ОБРАЗОВАНИЕТО В НОВАТА ЕПОХА

 

Ние, хората, сме едновременно свидетели на и участници в световната драма. Понастоящем живеем в епоха, преходна в глобален мащаб, разтърсваща и обновяваща всички елементи на общественото устройство. Икономика, политика, техника, духовност, култура, морал и пр. се променят ежедневно, буквално пред очите ни. Но най-важното в случая е, че всички изброени аспекти на прехода са неизбежно свързани с промяна в човешкото мислене и поведение. Или, казано по-точно: новото мислене изисква и кристализира ново поведение, ново отношение към действителността и към самия себе си. Понеже промяна на света без промяна на личността е невъзможна.

 

Обновлението в системата от възгледи за света поражда две мощни противоборстващи течения:

 

1) стремежът към интеграция (обединение, сътрудничество, хармонизиране на средата и на взаимоотношенията на всички равнища) – това именно е импулсът, който в най-висока степен отговаря на повика на епохата ни;

 

2) реакция на дезинтеграция (разделяне, разединение, противопоставяне, конфликти, унищожение и самоунищожение) – това е отговорът на силите, имащи за цел да осуетят или поне да забавят възтържествуването на новата епоха в мащаба на цялата планета.

 

Главните движещи сили в утвърждаването на Новото (казано на езотеричен език – Новата Култура на VI коренна раса) са онези измежду хората, които са осъзнали същността и смисъла на промените и ги подпомагат според възможностите си, както и частта от останалото човечество, притежаваща потенциала да постигне равнището на съзнанието на първите. Към втората група принадлежи подрастващото поколение. Разбира се, не бива да пропускаме водещата роля на разумните Същества, наблюдаващи и насочващи еволюцията на човешкия род, които посредством своята пряка и косвена подкрепа съдействат за осъществяването на импулса към планетарно обновление. Тяхното участие, обаче, е ограничено от проявите на въплътената индивидуална и колективната свободна воля на земните хора. Това е израз на космически закон, който не търпи изключения.

 

Бъдещето е на тези, които открият мястото си в настоящето.

 

Поддръжниците на старото, лентяите на духа, консервираните любители на покой без развитие, фанатизираните последователи на традиции с изчерпано съдържание автоматично преминават в лагера на врага. Но не ние ще воюваме с тях – имаме си далеч по-важна работа! Те вече воюват срещу самите себе си. Какво пък?! За да могат козите да последват овците в Царството небесно, ще трябва първо да изпилят рогата си.

 

* * *

 

Времето на глобален преход, в което живеем, разтърсва из основи устоите на всички социални институции, на всички човешки сърца. Пред нашите очи и със собственото ни участие бива изграждана една нова световна култура, която постепенно, но сигурно изменя облика на планетарната цивилизация към по-високо стъпало на нейната историческа изява. Този велик преход към Новото е немислим без радикална промяна в триадата на личността: ум, чувства и воля; в мисъл, слово и действие. Немислим е и ако не възпитаме и образоваме младото поколение по новому. Тоест нужен е принципно нов подход и в системата на образованието. Мислите, които споделяме по-долу, са насочени към действителността в България, но те притежават и заряда на обновлението в мащабите на цялата човешка разумна общност.

 

Изходната позиция е съсредоточена в становището, че новото образование в съвременната епоха следва да бъде сплав от най-доброто, преминало проверката на вековната традиция, и принципите, методите и средствата, явяващи се най-актуални за днешния ден. В системата на новото образование трябва да си дадат среща най-съвършените средства и методология на Изтока и Запада, на вчерашния и настоящия фокус на реални стойности. И всичко това – с насоченост към бъдещето.

 

Основно място би трябвало да бъде отдадено на учението (теоретичната концепция), което отговаря в най-висока степен на изискванията и импулсите на времето, в което живеем. По наше мнение това е учението на нашия българския духовен Учител Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно). (Най-важните принципни положения от Словото на Учителя Петър Дънов относно системата на образование и възпитание в съвременната епоха са събрани и придружени с коментар в книгата „Учителят за образованието“ от близкия съратник на Учителя на Бялото братство (ББ) у нас – Боян Боев; книгата е издадена в Бургас през 1994 г. от Издателска къща „Сила и Живот“.)

 

От гледна точка на хилядолетната мъдрост, изкристализирала в духовното познание, както и според изложеното в Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), основните образователни принципи на нашето време би трябвало да бъдат следните:

 

1) Любов:

 

„Най-важната работа при образованието е: учителят трябва да обича своите ученици. За да помогнете на един човек, трябва да го обичате... Истинският метод на възпитанието започва с любовта. Тя е най-важното образователно условие. Искате ли да възпитате детето, трябва да го обичате. Нищо повече“ (Учителят П. Дънов). Никаква квалификация и предварителна подготовка не може да замени чувството на обич на учителя спрямо учениците. За да помогнем на някого – в случая на подрастващото поколение, – нужно е да го обичаме. Затова именно истинският метод на възпитанието започва с любовта. Тя е, както подчертава българският духовен Учител, най-важното образователно условие. Ако искаме да възпитаме детето, необходимо е да го обичаме. Оттук започва всичко останало.

 

Главната задача на образованието е събуждането на вътрешния потенциал у детето, на Божественото у него. Атмосферата на любов е най-подходящата среда за това.

 

2) Свобода:

 

Под свободно възпитание преди всичко се разбира образованието да бъде в съгласие с детската природа. Нужно е нейната дълбока същност да се прояви свободно. Материалът, предлаган за усвояване от децата, не бива да се натрапва отвън. Свободата освен това не изключва дисциплината, реда и точността, а предполага тяхното спазване с готовност и разбиране.

 

Връзката на този принцип с първия е съсредоточена в схващането, че: „Истинска дисциплина е тая, която изхожда от любовта“ (Учителят П. Дънов).

 

3) Опит:

 

„Знание е само това, което е опитано, проверено“, изтъква Учителят на ББ в нашата страна. Следователно единственото истинско знание е това, което е подложено на систематичен опит, проверка и прилагане.

 

Детето трябва да се занимава първо с физическото, конкретното, а след това с отвлеченото, абстрактното. Учителят П. Дънов отбелязва: „Възпитанието на детето започва с физическия свят.“ Затова и възпитателният процес на подрастващите следва да започва с околната среда, с обектите на материалната действителност. Едва след нейното опознаване и осмисляне той може да продължи с абстрактни понятия и категории.

 

Под „опит“ следва да се разбира обучение чрез труд и дейност.

 

Добродетелите, нравствените принципи и норми трябва да се развиват у младото поколение не чрез морализиране, а посредством самия живот, като следствие от непосредствения житейски опит.

 

4) Навременност:

 

Актуалният поглед на Учителя П. Дънов към изискванията на новото образование издига тезата за наличието на три образователни периода за подрастващите:

 

а) първи – предучилищна възраст (от раждането до седмата година); през този период се развива предимно волята, а най-важният метод на възпитанието и образованието следва да бъде подражателността;

 

б) втори – основно училище (от 7 до 14 г.); това е период на особено интензивно развитие на сърцето, на чувствата – образованието следва да бъде насочено към укрепване и израстване на нравствените и естетически възприятия и разбирания, на въображението и паметта; специално място във възпитанието и обучението трябва да заемат художественият елемент, изкуството, творческият труд (включително работа сред природата), методът на съпоставяне и уподобяване, излагането на висши духовни и морални принципи и закони чрез приказки, разкази и пр., стремежът към възвишен душевен живот;

 

в) трети – гимназия или средно образование (от 14 до 21 г.); това е периодът на умственото израстване и идейния живот, у младежите и девойките се развиват логическото мислене и идейните търсения; през този период подрастващите следва да бъдат насочвани към откриване на истината и нейното осмисляне, към култивиране на траен стремеж към красота и хармония; цялото обучение трябва да се постави във връзка с научното познание и да се подпомогне възникването на обективен мироглед – така ще се съхрани и свободата на мисленето у младежите; следва да се обърне внимание не само на идейния живот, но и на практическия и да се осветли връзката и зависимостта между тях; това е времето, когато на младите хора могат да се предложат и схващания за съществуването на невидимия свят като обект за размисъл и последващи дискусии.

 

Принципът на навременността изисква през всеки от посочените три образователни периода да се използват специфични методи, продиктувани от равнището на психо-физическото развитие на учащите се. Не на последно място – образованието трябва да се обвърже и с тенденциите и задачите на епохата, като следствие от утвърждаващата се планетарна схема на глобализация.

 

5) Следване методите на природата:

 

„В образованието трябва да се приложат методите на Разумната Природа“ (Учителят П. Дънов). Разумността на живата природа става достъпна за все повече пробудени човешки души. Ние всички сме ученици във великото училище на природата. Нейните уроци са съществени за всички области на живота ни, защото тя е най-добрата учителка и възпитателка. Методите ў са изпитвани и изпробвани в течение на милиарди години. Те са сигурни и надеждни, понеже са пропити от мъдростта на Вечното Начало на всичко съществуващо.

 

Освен изброените пет принципа в съвременното образование е необходимо да заемат подобаващото им се място: музиката, Паневритмията, ново отношение към мисията на майката, природосъобразният начин на живот, разнообразни форми на извънкласна работа и занимания, повишени критерии към личността на учителя, конструктивен подход към решаването на най-парливите проблеми на съвремието (напр., наркомания, проституция, тероризъм, безработица, екологическа криза и т.н.).

 

Новата Култура на изгряващата VI раса няма да се превърне в реалност, докато тя не завоюва обширно пространство в съзнанието на подрастващите – учениците от българското училище, децата и младежите от целия свят. Българският народ от своя страна няма да успее да изпълни духовната си мисия в нашата епоха на грандиозен преход (включително и свещените повели на Учителя Беинса Дуно), ако не създаде училището на Новата Култура. Кълновете на мирогледа на новата раса следва да бъдат посаждани внимателно, търпеливо и всеотдайно в детските души от онези, които вече са се самоопределили като ученици на Светлината и всемирната Любов и справедливост. Задачата очевидно никак не е лека, но затова пък колко благодатни плодове обещава нейното изпълнение!

 

Въз основа на всичко изнесено дотук стигаме до заключението, че общественото съзнание у нас трябва да бъде подпомогнато, за да узрее постепенно у него идеята за необходимостта от образователна реформа.

 

Тук предлагаме схема на възможен алгоритъм за реализиране на образователна реформа в България:

 

I етап: Подготовка на преподаватели – в съответствие с образователните и педагогически принципи и методи в Словото на Учителя П. Дънов, които вече изложихме съвсем накратко по-горе, и при заимстване на всичко най-ново, най-прогресивно в тази сфера от нашата съвременност, както и на традиционни ценности, преминали проверката на времето (включително постиженията на други духовно-философски учения и школи).

 

Великите Учители на човечеството ни предоставят принципите, т.е. жалоните по Пътя и неговата Цел, а ние сме свободни да изберем средствата, с които да изминем Пътя. Няма ограничения за този, който желае искрено да работи за Бога!

 

II етап: Изготвяне на методология и програма на обучението.

 

Препоръчително е за тази цел да бъде съставена смесена комисия от педагози и преподаватели от страната, учени и специалисти, високо квалифицирани в своята област, отворени за всичко ново, с позитивно отношение към духовното наследство и хилядолетната мъдрост на човешкия род.

 

III етап: Създаване на експериментално училище, което да докаже предимствата на новия вид обучение пред българската общественост. Предвид огромните трудности за осъществяването на идеята в този ў вид може да се започне с по-краткотрайни занимания с децата (по време на ваканции, празници и пр.) при максимално свободни форми на общуване, с което да бъдат поставени основите за истинско училище на новата планетарна култура.

 

Огромни и реални надежди вдъхва взетото през 2005 г. от ръководството на Духовно общество „Бяло братство“ решение за създаване на братско училище. В перспектива то би могло да прерасне в комплексно учебно заведение, предлагащо не само начално, основно и средно, но и висше образование. Естествено, в него ще бъдат въплътени на практика образователните и възпитателни идеи, принципи и методи на Учителя П. Дънов. При успех на това толкова мащабно начинание то неминуемо ще се превърне в образец за българската общественост (а и не само за нея!), който да положи началото на повсеместна образователна реформа.

 

IV етап: Подготвяне и спечелване на общественото мнение – разгласяване на идеята чрез масмедиите, провеждане на семинари и конференции по темата (включително с международно участие), създаване на филм за новото българско училище, изработване на Интернет-страница за постоянно постъпваща информация и обратна връзка и т.н.

 

V етап: Осъществяване на законодателна инициатива за провеждане на образователна реформа в България – при ангажиране на оптимален брой авторитетни обществени организации и личности, които обосновано да подкрепят и защитават идеята.

 

Изложената тук последователност на инициативите не е задължителна, а някои от дейностите може да протичат и успоредно. Даваме си ясна сметка, че окончателната реализация е въпрос на години, може би дори на десетилетия. Нашият дълг е да започнем. Ако сме напълно безкористни и готови на саможертва, съчетали ентусиазъм с компетентност и брилянтна организация, Небето само ще ни изпрати тези, които да продължат започнатото от нас.

 

Дилемата пред нас е: или в крак с времето, или догонващи времето!

 

 

 

България от най-дълбока древност е средище на върхови изяви на Духа, вещаещи и определящи перспективите на планетарната еволюция. И днес ние повече от всякога сме длъжни да бъдем на висотата на изискванията, предявявани към българите от Божествения план за развитието на света. Един от най-значимите компоненти при осъществяването на този колосален по мащаби и замисъл План е въвеждането на принципно ново образование за младото поколение в България и навред по Земята.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...