Jump to content

IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ


Recommended Posts

IV. БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ

 

За да навлезем пълноценно в темата, ще бъде необходимо да използваме една хронология, алгоритъм от постулати, които – ако ги приемем с разума си – биха могли да ни доведат до същността на изследвания абстрактен обект. Ще си наложим да заменим строгите доказателства с умозрителна мисловна конструкция, основана, разбира се, на дълбока логика, почиваща от своя страна върху очевидни или безспорно проверени факти и тези. Ще прибегнем в нужната степен и до метода на екстраполацията, за да разширим сферата на своето познание, като осветяваме пътя си в мрака на неизвестното с факела на вече придобитото знание и с пламъка на творческото търсене.

 

Нека първо приемем като неоспорим факт Божието битие – реалното съществуване на Бога. Тук не ще се спираме на Неговите характеристики – това би могло да бъде предмет на друго изследване. Единственото, от което се нуждаем в случая, е да регистрираме вездесъщото Божие присъствие във Вселената. Естествено, тази констатация не почива върху основите на емпиризма (познанието, придобито по пътя на опита и наблюдението), нито притежава рационален елемент (познание, постигнато посредством разума). Тя е плод на нашата вяра, на убежденията ни, на мистично прозрение, което се ражда в сърцето и едва след това бива постигнато от разума (познание, придобито по духовно-мистичен, метафизичен път).

 

Второ, приемаме, че Бог е Творец на света, на Вселената. Именно Той е сътворил всичко съществуващо, Той е върховният Законодател, вложил в творението Си принципи, закони и цел. Следвайки логиката на разсъжденията си, достигаме до извода за реалността на Творението, на света (макар че в случая философите са изправени пред парадокса да не могат да докажат, че светът действително съществува; за да обосноват подобно доказателство, те трябва да излязат извън системата – сиреч извън света, което е невъзможно). Щом Богът Създател е реалност, значи и Неговото Творение, резултатът от въплътената Му творческа воля, е реалност

 

Трето, приемаме, че съществува една обективна Истина, която обхваща по същност, съдържание, смисъл и основни компоненти света – като цяло, и неговите безбройни форми и проявления, в частност. Подчертаваме специално обективния характер на тази Истина, понеже тя се гради върху реалността на понятията, които вече представихме по-горе – Божеството и Неговото Творение. Разглежданата Истина е неотменна характеристика на Божията Същност, ала притежава и относително самостоятелно съществуване, доколкото може да представлява и наистина представлява висша цел на човешката мъдрост и познание (последните две – като отражение на съвършената Божия Премъдрост).

 

Четвърто, след като по логически път достигнахме до разбирането, че има една реална и обективна Истина за света, то следващата стъпка е да признаем, че има и съответна теория, която обхваща тази Истина. Истината, сама по себе си, се отличава с идеалния си, абстрактен характер, докато теорията е нейната дреха, формата, която я представя и чрез която Истината прониква в съзнанието на човека.

 

Тази именно теоретическа обвивка на идеалната по същността си Истина за света ние наричаме „Божествено учение“. То включва в себе си всичко за всичко, ако ни бъде позволено да се изразим по този начин. Но за да не абсолютизираме дефиницията, все пак ще конкретизираме, че под Божествено учение имаме пред вид най-вече същността на Бога, света, живота и човека (или по-общо – проявленията на Съзнанието в глобален космически план), принципите и законите, според които съществува и се развива всяка обективна реалност във Вселената, смисъла и целите на общото и личното развитие (еволюция) на всичко съществуващо.

 

За ядрото, центъра или отправната точка на това именно Божествено учение българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) отбелязва: „Ядка на Божественото учение е Любовта, Мъдростта и Истината.“ В случая той има пред вид трите водещи Божествени принципа в Учението, представено от него в актуализирана редакция пред българския народ и планетарното човечество. Следващите му разсъждения разкриват накратко същността на посочените три принципа: „Любовта е това, без което не може да съществува никакъв живот. Мъдростта е това, без което никакво движение не съществува. Истината е това, без което никаква граница не съществува. Любовта е начало на живота. Истината е край на живота. Това са двата предела на Великото в света. Това, което се движи по средата и оформя нещата, е Мъдростта.“ На друго място той изтъква, че усвояването, осмислянето и прилагането на Божественото учение е разковничето за преодоляването на всички житейски несгоди и изпитания, които срещаме по своя път към самоосъществяването: „Ако искаме да се избавим от лошите условия, ще ни помогне само Божественото учение.“

 

Изложеното от Учителя П. Дънов познание – като система от идеи, теоретически постановки и методи за тяхното приложение – в същност се явява най-актуалната разновидност на Божественото учение за епохата, в която живеем. Насочеността на това съкровено Слово, извиращо директно от великия космически Извор, е изграждането на Новата Култура на VI коренна (окултна) раса – Културата на Любовта. Ръководният импулс за осъществяването на това грандиозно планетарно преобразувание е именно Божествената Любов. Ала тя не се проявява самостоятелно, а в хармонично съчетание и взаимовръзка с Божествената Мъдрост и Истина, подпомагани от провеждането и на останалите два космически принципа – на Божествената Правда и Добродетел. За взаимоотношенията между първите три от тях, дефинирани по-горе, Учителят на Бялото братство (ББ) в България споделя: „Мъдростта не може да работи, ако няма едно начало и един край. Между тях работи Мъдростта – в междината, образувана от началото и края, която пълнят всички вечности, без да могат да я изпълнят. В тая междина се движи Мъдростта и изяснява какво са Любовта и Истината.“ Наличието на междина в случая означава, че – при цялата условност на подобно онагледяване – Любовта и Истината в тяхното Божествено измерение представляват крайни точки или своеобразни ограничители по отношение проявлението на Мъдростта. В същото време при своето взаимодействие те (Любовта и Истината) създават естествена среда за това проявление. В своето Слово Учителят П. Дънов отрежда особено високо място на Божествената Истина. Според него: „Истината не може да се каже. Тя се живее.“ Той изяснява ролята на Любовта и Истината като начало и край на хипотетичното пространство, в което се „движи“ Мъдростта, и добавя безценни езотерични сведения за дълбоко мистичната същност на Истината: „Любовта е начало на всяко битие. Истината е крайният предел на битието, върховната му цел (курсивът мой – К.З.). А зад Истината? – Зад Истината няма нищо. Зад Истината не може да се отиде. Всяко нещо, което е сътворено, след като се движи, движи, най-после ще спре до Истината. То може да се движи милиони и милиарди години, но като дойде до Истината, там ще спре. И тогава едно от двете – или ще се съобрази със законите на Истината и ще живее според тях, или ще стане на прах и пепел.“

 

Истината, следователно, е съизмерима единствено с Вечността. В съответствие с Божественото учение тя се явява резултат от изявата на всемирния Живот, на всички същества по отделно и в тяхната съвкупност – начело със самия Създател. Изводът е, че Божествената, върховната космическа Истина не е само цел в проявлението на Творението, но и път към нея самата, начин на съществуване, начин на живот. За това свидетелства и великият Посветен на ББ: „Истината представя плод на целокупния живот. Тя включва това, в което Бог се проявява. Тя включва това, в което всички съвършени същества се проявяват. Тя включва цялата вечност, която е съставена от хиляди и милиони „вечности“. Защото има вечности, които са пределни. Има и вечности, които са безпределни.“ Мярката за проникването в дълбините на Истината е степента, в която проявяваме Любовта. От друга страна, пътят на Истината неизменно води до Любовта. Извървявайки целеустремено този път, търсещият Истината, живеещият в Любовта постига Божествената Мъдрост: „Ако ти със своята любов не можеш да преминеш от началото в края – да влезеш в Истината, и ако с твоята истина не можеш пак да минеш от края в началото, ти никога не ще разбереш какво нещо е животът“ (Учителят П. Дънов). Основна задача на ученика по духовния Път е да осъществи пълноценна връзка между Любовта и Истината. Ключът за решаването на това извънредно важно негово задание е именно Мъдростта. Това без съмнение е вълшебен ключ, който отключва тайните двери на съвършеното познание и на всеобхватната творческа дейност на разумното същество: „Ти трябва да свържеш началото и края. Не можеш ли да сториш това, нищо не можеш да направиш, нито да разбереш. А кое може да свърже началото и края? Само Мъдростта“ (Учителят П. Дънов).

 

Дотук се постарахме да приведем необходимите доказателства в полза на твърдението, че Божественото учение представлява едновременно най-общата, най-конкретната, най-дълбоката и най-адекватната теория за света. За нашите изследователски търсения от особен интерес е въпросът: в какви форми и по какъв начин е била поднасяна и бива поднасяна тази фундаментална теория на човечеството, кои са нейните носители и проводници?

 

Божественото учение е едно, доколкото то отразява и съдържа в себе си единната, всеобемаща Истина за Твореца и Творението. Ала това учение притежава множество разновидности. Ще се опитаме да ги разгледаме в две главни линии на обобщение.

 

На първо място, в широк смисъл: всички религиозни, духовни, философски, мистични, социални и пр. учения и концепции, всички научни теории, произведения на изкуството и литературата, всички продукти от творческата дейност на човека – доколкото съдържат в себе си зрънце от Божествената Истина за света и доколкото правдиво я пресъздават – се явяват разновидности, форми на Божественото учение. Някому подобно заключение би се сторило прекалено мащабно, за да е вярно. Но, уверени сме, едно проникновено, обективно и нешаблонно анализиране на проблема би доказало верността на това съждение.

 

На второ място, в тесен смисъл: Дървото на религиите и духовните учения. Ако си представим Божественото учение като едно огромно дърво, скрило своите корени незнайно дълбоко в земната твърд и извисило короната си безкрайно високо в облаците и небесната синева, то клоните, които излизат от колосално мощния ствол, са именно различните религии и духовни учения. Едни от тях изпъкват като грамадни, солидни клони, излизащи от най-дебелата част на стъблото. Други представляват още крехки филизи. Трети са издънки и разклонения на вече стари непоклатими или пък уморени клони и т.н. Всички тези клони – религии и учения, са части от великото Дърво, неразривно свързани с него, родени от него, подхранвани от корените му, и всяка по свой начин отразява същността му. Всички те са израснали от едното Дърво и са сестри помежду си, ала в същото време всички са различни и имат собствена специфика.

 

И така, Истината е една, но бива поднасяна по различни начини, от различни духовни водачи – Учители, на различни места по Земята и в различно време. Защо? Защото хората, човечеството като цяло, непрекъснато се променят – изменя се техният манталитет, морал, начин на мислене, познания и т.н.; изменят се и изискванията на историческата епоха, конкретните задачи на времето, обичаите и традициите, потребностите на космическия момент и степените на духовната еволюция. Всичко тече, всичко се променя (Хераклит)! Затова и всеки от Учителите на човечеството излага собствена редакция на Божественото учение, изхождайки от факторите, които вече изброихме по-горе. Например: в една епоха светът е имал най-голяма нужда от чувство за дълг и ред, в друга – от чистота (имаме пред вид, разбира се, духовната чистота), в трета – от знание, в четвърта – от ускорена индивидуализация, в пета – от култивиране на потребност за себеотрицание и саможертва, в шеста – от признаване на Божието всемогъщество и владичество, и пр. Ето комплекса от причини, поради които религиите са така различни. Всяка от тях или от автентичните духовни учения е насочена да стимулира развитието на определени пластове от съзнанието, конкретни качества и добродетели на човека. И все пак тези различия служат за изява на съвършенството и за духовно обогатяване на личността.

 

Осмисляйки Единството на света, което се проявява и в единството на Източника на всички религиозни и духовни учения – Бога, ние следва да изградим у себе си максимална веротърпимост, способност да приемаме спокойно и с разбиране религиозните и духовни убеждения на всекиго, независимо от степента, в която са съзвучни с нашите собствени. И вместо с невежествено отрицание и конфронтация, нека да подхождаме към друговерците с изследователски интерес и готовност да научим още нещо от необятната Истина за Битието. Понеже всяка религия или духовно учение е клон от Божественото Дърво на съвършената Мъдрост – част, съдържаща в себе си като зародиш неописуемото Цяло, образ и поука, които могат да ни служат достойно по тъй дългия Път към крайната Цел. В такава насока е и наставлението на Учителя П. Дънов: „Не трябва да критикуваме другите учения. Оставете ги всяко да се изяви чрез плода, който ще принесе.“

 

Изводът е, че всички религии и духовни учения са проява на Божията Премъдрост, обединени в единното Дърво на Живота като негови клони – с различни измерения и стойност, но с еднакво право на съществуване. Всички тези религиозни системи и учения притежават свои специфични методи, но целта им е една и неизменна – да водят човешката личност посредством пречистване и нравствено издигане към духовно съвършенство. Съществените истини и принципи (Божественият елемент в тях) са общи за всички религии и духовни учения (понеже Източникът е един), обаче – по причини, изложени дотук – те се различават по цяло множество от подробности и детайли (човешкият елемент), както и по относителното подчертаване на една особеност, която да изпъква пред останалите. И действително – наблюдават се основни положения, концепции, догми, символи, обреди и правила, които в много висока степен са общи за всички религиозни учения. Те съставят скелета, фундамента, представителната част на цялото. Докато второстепенните и третостепенните разновидности и различия са безброй. Общото във всички религии и духовни учения – това е Божественият елемент, искрящият диамант, откъртен от могъщата скала на Божествената Истина и поднесен с любов на хората. Това е компонентът във всички тях, който обуславя и доказва тезата за изначалното Единство на религиозното и духовно познание. Различието, спецификата, самобитността – това е елементът на човешкото присъствие, „приземяването“ на непостижимото Божие Слово и Мъдрост, имащо за задача да ги сведе до съзнанието на максимален брой хора. Различията не принизяват величието на първоначалната Истина, а помагат на несъвършената човешка природа да възприеме с по-голяма яснота и лекота безсмъртните внушения на Божественото учение – това е единствено начинът то да стане достъпно за всички. Известно е, че духовно зрящите не се нуждаят от адаптация на Словото – те са съзрели да го приемат в чист вид. Но масата, обикновените люде, огромният процент от земните жители имат нужда от добре утъпкани пътища, с пределна видимост и права посока, за да се решат да поемат напред. И когато Учителите преценят, че някой бисер на Истината не ще може да заблести в пълната си красота пред масата от хора, ако бъде показан в действителния си вид, тогава те го обличат в чудната премяна на притчи, легенди, басни и приказки. И така Словото достига до сърцата и душите на всички.

 

Който е познал Истината, който е отпил от нектара на Божественото учение и го е превърнал в неразделна част от себе си – от своята система от възгледи, мислене и поведение, – той бива призован да разпространява това благовестие навред. Една малка част от апостолите – най-преданите служители на космическата трансформация, достигат такъв ръст на еволюционно израстване, който им позволява да се включат във вътрешната Школа. За този процес на избиране малцина измежду множеството призвани Учителят П. Дънов посочва: „Христос казва: „Идете и проповядвайте и Аз ще бъда с вас до скончанието на века. Отивам да ви приготвя място и ще дойда да ви взема.“ Той говори за онези, които ще влязат във вътрешната Школа – да изучават Битието (курсивът мой – К.З.).“

 

Божественото учение има застъпници и опоненти. Първите се делят на две групи: 1) активни – апологети и апостоли, и 2) пасивни – а) такива, които го приемат вътрешно, но не го прилагат или разпространяват; и б) такива, които са безразлични към него. Българският духовен Учител разглежда отношението към първата група с нейните две подразделения, цитирайки отново Спасителя: „Христос казва още: „Всеки, който не е против нас, е с нас.“ Всички, които не са против Божественото учение, са с нас, по който и начин да проповядват (курсивът мой – К.З.).“

 

От особено значение е да изтъкнем кои са общите положения на Божественото учение, които се срещат в почти всички познати религии и духовни концепции от най-дълбока древност до наши дни:

 

1) Единство на Бога – Върховното Божество като causa sui (причина на Самото Себе Си – лат.), самодостатъчно, съвършено и абсолютно; един вездесъщ Живот, зависещ само от себе си, проникващ навред във Вселената и свързващ във взаимни връзки и зависимости всички обективни реалности на Творението.

 

2) Проява на Бога в света под Три Лица – Отец (Творец, Вседържител и Промислител), Син (Логос, Премъдрост, Слово; Негова еманация е и планетарният Изкупител и Спасител; най-общо и достъпно казано – това е Духът на Христос във Всемира) и Светият Дух (Духът Божий; животворящият, енергиен компонент на Божеството); една Същност в Три Лица – в зависимост от функциите и проявленията на различните равнища в Битието.

 

3) Йерархия от духовни същества – жителите на невидимия свят, носителите на по-висши форми на съзнание от нашето, отличаващи се със собствена линия на развитие, служители и помощници на Единия Бог, проводници и изпълнители на Неговата воля, ангели на Завета Му.

 

4) Въплъщение на Духа – всеобщност на Живота в Космоса; разглеждане на четирите природни царства във физическия свят – минерално, растително, животинско и човешко (хуманоидно), както и на надприродното, ангелско царство, като различни форми и степени на проявление на единния Дух; проникване на материята от Духа и нейното оживотворяване и еволюиране чрез Него; глобална трансформация на материалната субстанция във Вселената в духовна субстанция като израз на върховната Цел и на Основния Закон на съществуващото.

 

5) Два фундаментални Закона на Космоса – на Причинност и на Саможертва (жертвата като начало на Божествената проява – още от акта на сътворението на света – и като най-висока цел в духовното развитие на просветленото съзнание).

 

6) Братство на хората – принцип, проповядван от Учителя на Учителите, Господ Иисус Христос, като сърцевина на Неговото учение. Бог е един, Животът е един и всички форми и проявления на Духа образуват неразделна общност. Всяка част носи у себе си в зародиш Цялото – но Цялото не е механичен сбор от частите, а върховна Цел на тяхната духовна еволюция. Всички хора са братя, защото носят една и съща Божия искра, дарена им от Твореца, която ги сродява навеки. Всяка личност представлява неповторима индивидуалност, ала богоподобието като заложен от Божеството потенциал води до еднаква крайна цел – сливане със съвършения Абсолют. При това сливане усъвършенстваното до възможния най-висок предел същество придобива всички характеристики на Абсолюта (Бога, Небесния Отец), но едновременно с това съхранява и своята индивидуалност, защото нищо във Вселената не бива да се повтаря!

 

И в заключение – нещо извънредно важно.

 

Божественото учение ни дава Път – за развитие и самоусъвършенстване. Изходна база на този път са два компонента на човешката личност:

 

а) това, което Творецът е вложил във всекиго от нас (Божия образ – ср. Бит. 1:26-27);

 

б) това, което човекът сам е придобил като потенциал – физически, умствен, нравствен и духовен – вследствие на култивираните опитности и житейска мъдрост в поредицата от свои въплъщения в материалния свят.

 

Последната точка от Пътя, висшата Цел на човешкото съществувание е именно богоподобието – достигане ранг на Богоравен, съединяване с Бога Отца, при запазване на постигнатата индивидуалност, различна от всяка друга във Вселената.

 

Да ни помогне да осъзнаем наличието и измеренията на Пътя, да ни предостави методите и средствата за неговото достойно извървяване, да ни разкрие истините и законите на света, в който живеем – това е извечната и главна задача на Божественото учение като висша проява на Божията съвършена Мъдрост, Промисъл и величествен План за еволюцията на Творението.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...