Jump to content

VI. ИКОНОМИКА И ДУХОВНОСТ


Recommended Posts

VI. ИКОНОМИКА И ДУХОВНОСТ

 

(Може ли икономиката да бъде духовна?)

 

От философска и икономическа гледна точка базата на обществото представлява неговата материална основа, присъщата му съвкупност от производствени отношения и съответстващите им в исторически план производителни сили. Производствените отношения са обективно съществуващи отношения в процесите на производство, размяна, разпределение и потребление на материалните блага. Производителните сили включват от своя страна съвкупността от веществените и личните елементи на производството, т.е. работната сила (хората в процеса на производство) + оръдията, средствата и предметите на труда.

 

По своето съдържание икономиката се явява стопанската организация на обществото. Тя отразява съответен начин на производство, обусловен от горепосочените и дефинирани производствени отношения и производителни сили.

 

Икономиката е фундаментът на базата на обществото.

 

От друга страна, надстройката на обществото е неговата духовна структура, обхващаща и културната му среда. Към надстройката спадат: изкуството, литературата, науката, философията, политическата и правна система, духовното познание (включително езотеричното), както и съвкупността от институциите, които ги обслужват (вж. приложената схема).

 

Базата и надстройката в своето единство представляват основните структурни елементи от всяка обществено-икономическа формация (първобитно-общинна, робовладелска, феодална, капиталистическа, социалистическа, постсоциалистическа). Последната от изброените е явление на нашата съвременност. Можем да я наречем още и технотронна – пред вид неимоверно нарасналата роля на науката, техниката и технологиите в наши дни, включително до степен на главен формообразуващ компонент на обществената среда. На Карл Маркс принадлежи мисълта, че отделните обществено-икономически формации се различават не по това, какво произвеждат, а по това, как го произвеждат.

 

Съвременното технотронно общество е резултат от конвергенцията – постепенното сливане на двата социални строя (капитализъм и социализъм), естествено, за сметка на провалилия се с трясък инфантилен социализъм. Социумът се разтваря до степен на обезличаване в неизменно бурното море на пазарните отношения. Масовата култура обслужва интересите на невидима върхушка, дърпаща конците на планетарните процеси иззад удобното прикритие на световно правителство в сянка. Човекът в зората на ХХI век и третото хилядолетие бива разглеждан през призмата на тези хищни интереси не като личност (психо-физическо единство), а единствено като потребител – неизбежна жертва на рекламата, средствата за масова информация и всички останали изпитани канали за промиване на мозъка.

 

За да разкъса непоклатимите наглед вериги на своята социално-културна обусловеност и да се превърне в личност – пълноценна творческа личност, човекът на новото време би трябвало да извърви пътя на самоосъществяването. То включва три фази:

 

1) Той трябва да разкрие и осмисли основните тенденции на епохата, в която живее.

 

2) Той следва да открие и проучи най-актуалното за епохата духовно учение (теоретическа концепция).

 

3) Той е длъжен да намери своето място в практическото приложение на това учение.

 

Целта на настоящото изложение е да отговори на въпроса, поставен в подзаглавието на тази разработка: „Може ли икономиката да бъде духовна?“

 

Ще се постараем да обосновем положителен отговор на този въпрос – „Да!“, но при спазване на определени условия. Водещото измежду тях е:

 

Икономиката може да бъде духовна, ако в нея бъдат прилагани система от духовни закони.

 

Кои са тези закони?

 

Откриваме ги в най-актуалното за нашата епоха духовно учение, представено пред българската и световната общественост от Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно). Той е формулирал тези закони и следствията от тях в онази част от Словото си, която разглежда Божествения принцип на Правдата – един от петте водещи, структуроопределящи принципа на космическата Реалност, наред с Любовта, Мъдростта, Истината и Добродетелта.

 

И космологията, и етическата система на Учителя П. Дънов биват изграждани върху наличието и действието на тези пет космически принципа. Те са едновременно мощни творчески импулси на всеобхватната Божия воля, жалони за духовно-нравственото развитие на човека и далечни, но постижими цели пред еволюционните усилия на безбройните същества във Вселената.

 

В смисъла на неговото теоретично наследство Правдата е космически творчески принцип, произтичащ от Божията същност. А Справедливостта е приложението на правдата в условията на всемирния живот.

 

Законът за правдата и справедливостта е вътрешен закон на човешкото съзнание. Той се проявява в две форми сред човешкото общество – в исторически и социологически аспект. По-нисшата форма е т. нар. Ius humanum (човешко право). По същността си то е външно и несъвършено; произтича от естествения нравствен закон, заложен изначално в нашата духовна природа. По-извисената форма на проявление е т. нар. Ius divinum (Божествено право). От своя страна то е вътрешно и съвършено; произтича от Божествения свръхестествен нравствен закон, който човешкото съзнание е в състояние да възприеме и приложи на определена степен от своето духовно развитие.

 

Външният закон – човешкото право (познатата ни система на правораздаване) – не притежава нужния потенциал, за да разреши всички проблеми на живота. В някаква степен то регулира единствено повърхностните явления, факти и процеси в личния и обществен живот. От друга страна, вътрешният закон – Божественото право, което е най-старото по произход, понеже извира от Божия Дух на вечна и несломима Правда – е този, който определя отношенията между всички същества. Този най-древен закон на Проявеното Битие се изявява като всемирна справедливост. Според характера и обхвата на действието си той е универсален и господства във всички царства (сфери) на Живата Разумна Природа.

 

Принципите на правдата и справедливостта, които имат пряко отношение към разглеждания тук проблем („Може ли икономиката да бъде духовна?“), са четири на брой. Ще разгледаме по отделно тяхната същност, съдържание и действие в светлината на решаването на този проблем.

 

I принцип: Равноправие и равнопоставеност (спрямо прилагането на правдата и справедливостта) на всички живи същества.

 

Разглеждайки същността и действието на този принцип, Учителят П. Дънов отбелязва: „На хората им трябва абсолютната Божия Правда – онази Правда, която да се приложи еднакво към всички, без никакво изключение, която има пред вид не само хората, но и всички живи същества, от най-малкото до най-голямото. Според великата Правда законът трябва да бъде еднакъв спрямо всички – и спрямо вола, и спрямо човека; и спрямо простия, и спрямо учения; и спрямо обикновения гражданин, и спрямо царя. Когато дойдем до този свещен закон, всички трябва да имаме благоговеен трепет пред него. Защото и простият гражданин като направи погрешка, и царят като направи погрешка, тя си е все погрешка пред закона на Правдата.“

 

Принципът на равноправие и равнопоставеност предполага равни права за всички хора в сферата на трудовите отношения, както и спрямо участието им в разпределението и потреблението на материалните блага.

 

II принцип: Правдата и справедливостта са основа на отношенията между хората, от една страна, и между хората и останалите живи същества, от друга страна.

 

 

 

Този принцип следва да бъде приложен непосредствено в сферата на производството, размяната, разпределението и потреблението на материалните блага. Необходимостта от спазването му произтича от факта, че прилагането на правдата в живота довежда до осъзнаването на Божествения произход на човека, от който (произход) произтичат равните права на всички Божии творения пред лицето на Създателя. В този дух са и думите на Учителя П. Дънов: „Да бъдеш справедлив, ще рече да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен, истински културен човек. Искаш ли да имаш прави отношения към всички същества, бъди справедлив към тях.“ В този ред на мисли си заслужава да припомним и библейската максима: „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери!“ (Мат. 7:2).

 

III принцип: Всеки човек и всяко живо същество въобще притежава свещеното право да се развива и да израства по еволюционната стълбица; Божествената правда и справедливост са тези, които му осигуряват всички необходими условия за това.

 

 

 

Този принцип би трябвало да бъде приложен в областта на производството, разпространението и социалната реализация на личността. За неговата същност и проявление Учителят П. Дънов изтъква следното: „На всеки човек със самото идване на земята е даден от Разумната природа известен кредит, едно Божествено право, което трябва да се зачита. Това важи и за всяко друго същество.“ Този закон е призван да залегне в основите на обществения живот. Още от момента на раждането си човек притежава определен капитал за живот и развитие, на който той може да разчита като на свое Божествено, ненакърнимо право. Социалната среда, човечеството като цяло следва да осигури условията за реализация на този изначален човешки потенциал. „От хиляди години насам природата е определила за всеки човек по нещо и той трябва да го получи точно навреме“ – добавя българският духовен Учител. Неговите думи обуславят потребността от утвърждаване на нов критерий в настоящите и бъдещите социални отношения на национално и международно равнище – изискването на Божествения закон на правдата и справедливостта на всеки човек да бъдзат предоставяни оптимални условия да живее и да израства в духовно-нравствен план.

 

Ето и едно важно следствие от третия принцип:

 

Правда и справедливост на индивидуално, колективно и глобално равнище – за всеки човек, всяка общност от хора, всеки народ, всяка държава, за цялото човечество като групова общност на Разума.

 

Учителят П. Дънов обяснява същността и действието на това следствие с думите: „За да има мир в която и да е държава, трябва да има Правда. Има ли безправие, в нея ще настъпи безредие. Отворете страниците на историята в миналото, взрете си в настоящето и ще видите, че безправието винаги е било причина на всяко безредие. Навсякъде законът е един и същ – щом има безправие, веднага ще се яви безредие. Правдата е, която определя отношенията между хората. Тя е, която разпределя Божиите блага – кръвта на живота – в общочовешкия организъм.“

 

Глобализирането на правдата и справедливостта до мащабите на цялото човечество е задължително условие за встъпването в чертозите на Новата Култура на Любовта. Естествено, това е продължителен и труден за довеждане докрай процес, но като съдържание той напълно отговаря на повика на Новото време.

 

IV принцип: Универсален характер на правдата и справедливостта – справедливо разпределение на благата между всички живи същества.

 

 

 

Четвъртият принцип е формулиран от Учителя П. Дънов, както следва: „Добро е това, което е добро за всички, а не само за едного. Животът изтича от Великото Разумно Начало (Бога – б.К.З.), което обгръща всичко в света. Навсякъде, където има живот, той е проява на това Велико Разумно Начало. Всички блага, които идат от Разумната Природа, са за всички. Ето защо върховната справедливост изисква, щото Божиите блага, благата на Разумната Природа, да бъдат блага на всички. Те трябва да бъдат достояние на всички. Така говори законът на справедливостта.“

 

Очевидна е необходимостта от прилагането на този принцип в сферата на разпределението на материалните блага. И то не само сред хората – в човешкото общество, но и между хората, от една страна, и всички останали живи същества, населяващи планетата Земя, от друга страна.

 

Духовното познание, до което имаме достъп в нашата епоха, ни учи, че идеалът за напълно справедливо разпределение на всички блага ще бъде осъществен в близкото (от езотерична гледна точка) бъдеще – след установяването на Новата Култура на VI коренна раса сред цялата планетарна човешка общност. Тази определяща характеристика от утрешния ден на човечеството е обрисувана от Учителя на Бялото братство у нас по следния начин: „Аз ям и казвам: „Слава Богу.“ Но същевременно това благо трябва да бъде благо за всички. Да бъде общо благото и от материален характер, и от умствен характер, и от сърдечен характер. Всички блага, които придобиват хората в бъдеще, ще бъдат общо достояние на цялото човечество. Това се отнася не само за материалните блага, но и за знанието, способностите и дарбите. Справедливостта изисква, щото човек да говори не само за себе си, но и за другите, да търси не личното благо, но общото. Там, дето има сиромашия, страдание, има ли общо благо? Дето има насилие, има ли общо право? Това са продукти на старото човечество и последиците от тях са разрушените градове и всички гробове. Това са документи, които показват, че природата не прощава на онези, които престъпват законите ў. Новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходяща работа. Всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък, възвишен дух.“

 

Благата, предоставяни ни така щедро от природата, следва да бъдат оставени да текат свободно, така че всички същества да се ползват безпрепятствено от тях. Никой не е в състояние да лиши от полагащите му се блага нито човека, нито даден народ. Правдата е грандиозен процес за разпределение на всички Божествени блага по всички части на организма, независимо дали това е отделна личност, общество, народ или цялото човечество. Справедливостта е тази, която разпределя Божиите блага в общочовешкия организъм. Желаната от позициите на Божия план абсолютна справедливост може да бъде постигната само в светлината на Мъдростта, която съдейства за разумното правилно разпределение на благата между всички.

 

Като следствие от четвъртия принцип е закономерността, че всеки черпи от благата според степента на своето духовно развитие. Това правило не накърнява свободата на достъпа до благата. Ала то свидетелства за факта, че по-развитият в духовен план притежава и по-съвършени вътрешни сетива и приемателни системи за усвояване на количество блага, които биват предоставяни по равно за всички.

 

* * *

 

Всичко изнесено дотук навярно изглежда като една хипотетична мисловна конструкция без реални шансове за осъществяване. Сблъсъкът между суровата действителност на нашия свят, отдаден безпрекословно на рационализма, прагматичността, потребителството и тоталната комерсиализация, и един подобен идеалистичен възглед за одухотворяването на икономиката от гледната точка на „здравомислещия“ наш съвременник очевидно е 100% предопределен в полза на съвременните дадености в обществен и глобален план.

 

Затова ние сме длъжни да поставим още един особено важен за съдбата на защитаваната тук идея въпрос: „Как да постигнем одухотворяването на икономиката?“

 

Предлагаме алгоритъм (алгоритъм = схема от краен брой последователни стъпки, които водят до решаването на определен проблем) от четири стъпки, включващи съответни методи и средства за реализацията на идеята, намерила място в подзаглавието на това изложение:

 

1) Просвещение – разяснителна работа, посветена на излагане същността на идеята, необходимостта от прокарването ў в мащаба на цялото общество, аргументите „за“ и ролята ў за общото благо на всички земни хора.

 

2) Жив пример – създаване (изграждане) на образци, доказващи целесъобразността от прилагането на идеята и предлагащи нагледна илюстрация на нейните достойнства.

 

3) Законодателна инициатива – изработване на законопроект, в който да залегнат основните принципи, същността и средствата за осъществяването на идеята и който да бъде прокаран и утвърден първоначално на национално, а след това – и на международно равнище (в нашия случай – първо в България, а впоследствие – и в Европейския съюз, с насока – включването му в системата на международното право).

 

4) Разработване на практически модели за прилагане и утвърждаване на идеята в мащаба на обществото и планетарната стопанска система – последна стъпка към претворяване на мисловната конструкция в жива реалност; изисква (както и при втората стъпка) обединените усилия на духовно просветени хора и специалисти в областта на икономиката, предприемачеството и връзките с обществеността.

 

По наше твърдо убеждение разработената тук концепция за придаване на духовност в областта на икономиката е актуална за решаване именно в нашата съвременност. Това е задача от планетарен характер и като насоченост съответства на водещите тенденции на епохата, в която живеем, и на първо място – на дълбокия импулс, заложен в недрата на Новата Култура: побратимяването на всички земни хора.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...