Jump to content

VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА


Recommended Posts

VII. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ЗА ДУШАТА

 

1. Увод:

 

Понятието „Бяло братство (ББ)“ като съдържание е свързано с наличието на една невидима, духовна структура от високо напреднали същества, които отдавна са приключили със земния (материалния) етап от своето развитие и като общност направляват еволюцията на целия Космос. Техни центрове и представители има във всички галактики, звездни системи и планети с проявен разумен живот във Вселената. В историята на Земята те са носителите и изпълнителите на всички идеи за напредък и усъвършенстване – индивидуално и колективно – на четирите природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Немалка част от най-видните представители на ББ са оставили имената си в аналите на планетата ни като велики реформатори, народни водачи, основатели на религии, на духовни школи и учения, учени, философи, хора на изкуството – въобще труженици на Духа. В различни епохи, при различни космически и социални условия, при различен манталитет и степен на духовно израстване на човеците те са предавали безвъзмездно съответстващи на духа на времето редакции на извечното Божествено учение. Ако проследим внимателно ръководната нишка на тяхното обновително Слово, неизменно ще достигнем до единия за всички Първоизвор – Премъдростта и Промисъла на Всевишния. Никой от нас, обаче, не би могъл да каже колко са незнайните служители на тази прадревна Йерархия на Светлината, останали скрити зад кулисите на световната драма, но с не по-малки заслуги за осъществяването на нейните задачи от своите именити събратя. Всички те – и знайните, и незнайните Бели Братя, Великите Посветени на човечеството – са идвали при хората от едно място (една твърде извисена област от духовния свят) и са им посочвали пътя към Божественото, който е Път на духовно-нравственото развитие и усъвършенстване и има едничка Цел – единението с Първопричината на всичко съществуващо.

 

Според последователите на ББ в нашата страна негов последен пратеник на нашата планета е българският духовен Учител Петър Дънов (12.07.1864-27.12.1944), известен и с духовното си име Беинса Дуно. Той именно основава духовна общност със същото название през 1900 г., която се приема за рождена дата на ББ в България. Онези, които са успели (много или малко) да надникнат зад завесата на езотеричното познание (във всяка епоха разкривано на малцина избраници, ала понастоящем достъпно за мнозина поради преходния характер на нашето време), твърдят, че членовете на ББ у нас, предвождани от своя Учител, са духовни наследници и продължители на делото на богомилите, а притежават нетленно родство и с далеч по-старата школа на Орфей.

 

И тъй като единодушното мнение на познавачите е, че Учението на ББ (наричано от Учителя П. Дънов „Новото учение“ и възприемано от него като актуализация на чистото Христово благовестие) е универсално и претърпява редакция, както вече изтъкнахме по-горе, само пред вид на конкретните исторически фактори, в настоящото изложение ще предложим концепцията на ББ за душата именно в светлината на теоретичното наследство на българския духовен Учител.

 

В стремежа си да се придържаме към първоизточника на интерпретираната тук проблематика ще си служим навсякъде, където е необходимо, с цитати от Словото на Учителя П. Дънов. Понеже именно степента на проникване в съдържанието и смисъла на това планетарно Учение е критерият за стойността на изследователския процес, включително и в областта на такъв фундаментален философски, богословски и антропологически феномен, какъвто е душата.

 

 

2. Произход на душата според учението на Бялото братство:

 

„Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието. Туй отделяне е известно в ангелския свят под названието „зазоряване на човешката душа“

 

(Учителят П. Дънов).

 

Приведеният тук цитат недвусмислено отправя произхода на душата от Бога. Казано с други думи: душата има Божествен произход, тя е родена от Първоизточника на живота, Всемирния Дух, и от Него е изпратена в света, за да трупа опит, да се индивидуализира и да върви по Пътя на съвършенството.

 

И в езотеричното познание Бог е абсолютна Същност, Причина сам за Себе си (cauza sui). Отделянето на безчетните количества души от Него по никакъв начин не накърнява Неговата абсолютност. Изразът „зазоряване на човешката душа“ би могъл да бъде осмислен като начало на пътя на душата в Космоса, в Проявеното Битие – начало на онова безкрайно любопитно приключение, което търсещите в Духа назовават еволюционно развитие на душата. То би трябвало рано или късно да я възвърне към нейната Първооснова – Бога, ала след като тя, вселенската скитница, е придобила собствен, неповторим облик и се е издигнала на такава висота, която я прави достойна да се съедини отново с Цялото, от което някога е излязла на космическото си пътешествие – съединяване, при което душата не губи своята вече утвърдена самоличност. Тези разсъждения са подкрепени и от друго подобно твърдение на Учителя П. Дънов, разгръщащо и конкретизиращо темата: „Душата излиза от своя първоизточник като Божествен лъч (курсивът мой – К.З.) и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която ў предстои.“ Тези думи крият два особено важни момента:

 

1) характеризирането на душата като „Божествен лъч“ означава, че тя притежава като потенциал цялата пълнота на Божието съвършенство; как и в какви срокове ще разгърне този потенциал зависи изцяло от свободната воля на живото същество;

 

2) раждането на душата от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук „работата, която ў предстои“), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията – плод на свободния избор на въплътената душа – обуславят именно нейната индивидуализация (т.е. изграждането на вече посочения неин неповторим облик).

 

Фактът, че душата е родена от Бога, очевидно не подлежи на съмнение. И все пак това заявление звучи твърде декларативно и сякаш не дава достатъчно яснота относно процеса и мястото на самото раждане. И тук на помощ отново ни идва Словото на великия духовен Учител: „Душата принадлежи на висши светове, за които понятие нямаме. С нищо не може да бъде премерена и видяна“ (Учителят П. Дънов). Този цитат предизвиква един твърде съществен въпрос във връзка с мястото на раждането на душата: дали това става в лоното на Бога, т.е. в неизповедимите и недостъпни дълбини на Неговото Същество, или при всемирното Си творческо разгръщане Божият Дух, на определен етап от това разгръщане, поражда душата като телеологическо явление, сиреч плод на целесъобразността (първичната и извечна Божествена целесъобразност). За момента не сме в състоя-ние да дадем точен отговор. Известна илюстрация на възможния отговор (ала без степен на завършеност) откриваме в следните думи на Учителя П. Дънов: „... Човешката душа живее извън нашия свят, в един свят с много повече измерения. Тя има само една малка проекция на земята. Явява се само временно, като гостенка на ума и сърцето.“ Езотеричното учение ни разкрива истината, че колкото „по-нависоко“ (в духовен смисъл) се изкачваме от нашия материален свят към все по-фините полета на космическата необятност, толкова повече измерения има всеки следващ, по-извисен, по-издигнат в духовно отношение свят. От друга страна, твърде важно е твърдението, че при своята земна изява в плът (в човешко тяло) душата проявява само част от своята същност, т.е. не разкрива докрай целия си потенциал. Тази закономерност е в зависимост от конкретната програма на душата за живота в материалната вселена, който ў предстои. По принцип (разбира се, винаги има изключения) на нея не ў се налага да разгръща в цялост придобитото в духа от всичките ў минали въплъщения. По-голямата част от натрупания от душата духовен потенциал – или дори целия – тя изявява само в т.нар. кардинални въплъщения (твърде редки като дял от общия ў брой въплъщения), които са от съдбоносно значение за нейното еволюционно развитие.

 

Ето че бихме могли да поставим и въпроса за взаимоотношенията между душите след акта на раждането им от Бога. Учението на ББ отново ни предоставя адекватен отговор в лицето на българския си Пратеник Учителя П. Дънов: „Излезли последователно от Бога, душите се намират помежду си в такива отношения, в каквито се намират тоновете един към друг. В своите отношения душите съставят хармонични групи (курсивът мой – К.З.). Те образуват отделни системи, които се движат спираловидно в безграничното пространство. При своето инволюционно движение (инволюция – период на низхождане на Духа в материята, при който Той изгражда света на формите; низходящо развитие на душата с цел овладяване уроците и опитностите на материалния свят; б.К.З.) те слизат на групи, но остават в различни по гъстота среди, защото не всички могат да преодолеят тяхната съпротива. Само част от тях достигат до най-гъстата материя. Така душите са свързани във вид на верига (курсивът мой – К.З.), която минава през различни полета. При еволюцията си (еволюция – период на завръщане на душата към нейния Първоизточник – Бога, до степен на пълно единение и при съхраняване на нейната неповторима индивидуалност; б.К.З.) душите възлизат по същия закон – различните души възлизат в различно редки среди.“ „Хармоничните групи“ са общности от души, свързани от духовно родство, съответно от аналогична степен на еволюционно израстване. Семейните и въобще роднинските отношения на всеки човек на земята са условни и преходни, обусловени от кармични задачи и потребности на конкретния момент от личната му еволюция. Тези отношения приключват с края на земния му живот. Истинското семейство на душата е в невидимия свят – именно в средата на себеподобни, израснали приблизително до същата степен в развитието си души-посестрими (повече по въпроса – виж, например, в книгите на д-р Майкъл Нютън „Пътят на душите“ и „Следите на душите“).

 

Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов разглежда душата като духовен, нетленен компонент (съставна част) на човешката личност (която представлява психо-физическо единство). Съответно тялото е материалният, физически (тленен, смъртен) компонент. В този ред на мисли е от значение да проследим разликата между душа и личност, дефинирана в Словото на българския духовен Учител: „Днес хората не познават душата – казва той. – Те не съзнават себе си като души, а като личности. Личността, това е физическият човек, а не истинското себе – душата (курсивът мой – К.З.). Те познават и личностите на другите, а не душите им, които са истинските им ближни.“ Анализирайки произхода на душата от Бога, стигаме до логичния извод, че в същност тя е истинският човек. Материалната ў обвивка, която познаваме като физическо тяло, е преходна и служи за дреха на душата в един отделен земен живот. Самата душа в субстанциално отношение не се променя (променят се единствено качествата ў, култивирани при сблъсъка със света на формите в неговото материално изражение). Тя само сменя облеклото си в зависимост от ролята, отредена ў в конкретното въплъщение въз основа на кармичните ў обусловености и програма. Същата теза, изказана по друг начин, защитава и Учителят П. Дънов в допълнение към изнесеното по-горе: „Ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни души, ако те се съзнават все още като личности, като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат. Всички тия форми на съзнание са вече опитани. Вложат ли, обаче, в съзнанието си, че са живи, разумни души, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока.“ Един от златните стихове на Библията, залегнал и в основите на християнството, е, че „Бог е любов“ (І Йоан 4:8,16). Изхождайки от Божествения произход на душата, логично е да потърсим и връзката между нея и извечната, непреходна и всеобхватна Божия Любов: „При сегашното развитие на човека няма по-високо състояние от състоянието на душата. То носи със себе си всички условия, всички възможности на Божествената Любов. Само в душата може Бог да се изяви в Своята пълнота. Любовта може да се изрази най-пълно само чрез душата“ (Учителят П. Дънов).

 

От най-древни времена търсещите по духовния път, както и сериозните изследователи в областта на метафизичното, са се опитвали да си отговорят на въпроса: по какъв начин душата е проектирана в материалното тяло на човека, има ли тя свое седалище в него? Учителят на ББ в България отговаря и на този въпрос: „Душата на човека е в гърдите му, в дихателната система. Слънчевият възел е седалище на душата.“ Според индийската религиозно-философска мисъл и конкретно – според учението на йогите, Слънчевият възел (сплит) отговаря на третата чакра (от санскрит – чакра = колело; в случая – енергиен център, концентриращ, пренасящ и насочващ духовната енергия на човешкото същество, назована Кундалини) – Манипура.

 

Тук сякаш възниква неразрешимо противоречие. В предидущото изложение подчертахме, че душата живее извън нашия свят, в зона на Космоса (духовния Космос!) с много повече измерения. Как да съвместим това твърдение с току-що изнесената теза, че Слънчевият възел е седалище на душата. В същност противоречие няма. Истинската родина на душата е тази, която вече посочихме – в Божествения свят на Духа. Там е и нейният постоянен адрес. Местообитаването ў в Слънчевия възел на човека е само нейната проекция на физическото поле, мястото в тялото, където същността ў би могла да се изяви в пълнота. Тъй както самата душа е лъч от Божественото, така и в Слънчевия сплит диша и пулсира нейният собствен лъч, изпратен от далечната ў обител. Като първична по отношение на тялото душата участва активно в неговото изграждане и пълноценно функциониране. В този именно смисъл са и думите на Учителя П. Дънов: „Тялото е една къща на човешката душа в духовния живот; по същия закон душата трябва да влезе в тялото и да го устрои.“ И все пак – колкото и съвършено да е тялото, то не би могло да създаде цялостна представа за естеството на душата, не би могло да я изрази в пълнота: „Човешката форма не е в състояние да изрази онова, което е скрито вътре в човешката душа“ (Учителят П. Дънов). И в това положение на нещата има своя логика, която не бива да подценяваме. Понеже, както изтъква българският духовен Учител: „Душата е съществувала преди тялото. Душите създават телата, но телата не могат да създадат души.“ На друго място в учението си той внася важно допълнение по темата: „Душата на човека си има особено тяло, с което може да се възнесе. Това тяло е толкова пластично и така добре направено, че може да става и малко, и голямо. Това тяло именно строи и физическото, и всички останали тела на човека.“ Известно е, че човек е гражданин едновременно на два свята – видимия и невидимия. Затова го и наричаме психо-физическо единство – единство от материален елемент (тялото) и нематериален (душата). След всичко казано дотук за взаимовръзката между тях нека предоставим думата за заключение отново на учението на ББ: „Човек е едновременно физическо и духовно същество. Душата е, която управлява това същество. Тя е полудуховна и полуматериална „физическа материя“ – това е светът на формите, необходими за проявата и битието на нещата. Духовен свят – това са онези сили, които работят за създаването на тези форми. Душата – това е условието, което подготвя съграждането на тези форми. Всяка душа трябва да има тяло, за да се прояви“ (Учителят П. Дънов).

 

И още нещо, което не бива да подминаваме без внимание: щом душата е истинският човек, следва ли да я свързваме с нравственото начало в поведението на личността, с моралния закон, който човек изповядва в живота си? Да, така е – отговаря учението на ББ. И допълва, че в основата на този нравствен закон лежи, както може и да се очаква, великата Божия Любов. Затова и връзката между душите е връзка на Любов. Най-кратко и изразително го е казал отново Учителят на ББ у нас: „Да възлюбиш душата на човека – в това се състои истинският морал.“ На него принадлежи и репликата, която поставяме като достоен финал на тази част от разглежданата тук тема: „И така, помни: Ти си душа, не тяло! Ти си душа, зачената някога в Божествения Дух, зачената в любов. Сега душата ти е вече пъпка, която чака да се разцъфти. Съсредоточи съзнанието си в нея, защото това е един от най-великите моменти на живота ти! Тогава ти ще се разтвориш за великото слънце, което озарява целия Божествен свят“ (Учителят П. Дънов).

 

3. Същност и качества на душата:

 

Както вече навярно стана ясно, подтемите в тази разработка се преплитат и е много трудно да бъдат ясно и категорично обособени. И все пак, заради известна наложителна прегледност и в името на академичния подход, длъжни сме да се придържаме към някаква същностна и хронологическа последователност при излагането на проблематиката. Затова в рамките на настоящата подтема насочваме вниманието си главно към най-съществените елементи, разкриващи природата на душата – нейната същност и качествата ў.

 

Основна характеристика на душата от гледището на учението на ББ е нейната вечност. Тъй като вечността е водещо качество и на Бога, интересно е да проследим взаимовръзката между частта и Цялото и в това направление. По този повод Учителят П. Дънов подчертава: „Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен. Но докато Бог е абсолютно неизменен, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества.“ В субстанциално отношение, пред вид на факта, че е родена от Божия Дух и представлява частица, лъч, еманация (= излъчване, проявление) от Него, душата е също така неизменна и вечна, както е и самият Бог. Ала върху съвършената тъкан на нейната субстанция се отпечатват незримо и незаличимо всички култивирани от нея опитности, придобити по пътя на безбройните ў въплъщения в световете на Проявеното Битие. Както вече посочихме по-горе, това е начинът тя да изгради своя неповторим облик, чрез който да стане достойна за завръщането си в бащиното огнище – лоното на Бога-Отца. Тези размисли не биха били достатъчно пълни и богати откъм съдържание, ако отново не цитираме великия Миров Учител: „Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността, макар и да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават. А се различават, защото всяка душа представя едно състояние на Божественото съзнание (курсивът мой – К.З.). Душите – това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във времето и пространството. Затова ние казваме: Има само една велика Божествена Душа, а всички други души са само нейни прояви“ (курсивът мой – К.З.). Освен всичко останало тези думи на Учителя П. Дънов ни разкриват и една извънредно важна черта на Божията творческа дейност – нейната непрекъснатост и логическа последователност. Така както творческият процес на пресътворяване във Вселената не спира нито за миг, така и от недрата на Всевишния непрестанно излизат за живот нови лъчи на проявлението Му – душите. И те са също толкова неподвластни на закона на преходността, колкото и техният Небесен Родител: „Всичко може да изчезне в света, но душите – никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената Душа, Божественото Съзнание“ (Учителят П. Дънов).

 

Така изложената теза от учението на ББ е свързана пряко с едно от най-важните качества на душата – нейното безсмъртие. В същност да си вечен означава точно това – да притежаваш безсмъртие. Доказателства за тази водеща концепция откриваме и в Словото на Учителя П. Дънов: „Под думата „душа“ аз разбирам онова, което си ти, човекът – казва той. – Що е душата? То е човекът в своята същина, която не може да умре.“ На друго място в теоретичната си схема той предлага и косвено свидетелство за безсмъртието на душата: „... Душата ти е всякога млада.“ Тоест – тя няма възраст, понеже е безсмъртна и вечна!

 

Душата изразява себе си чрез формата – в случая човешкото тяло. Преходността и тленността на материалната форма нямат отношение към вечността на душата, не са в състояние да я накърнят или да я подложат на съмнение. Душата в качеството си на носител на съзнанието не познава смъртта. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да заключи: „Да знаем, че смърт няма. Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става. Формата се променя, но това не е съществено. Това е един факт, в който няма никакво изключение.“ И на друго място в учението му: „По тяло всички ще умрем, ще се стопим. Безсмъртието е качество на човешката душа, а не на човешкото тяло.“ Безсмъртието е заложено като потенциал в човешкото същество още от мига на неговото сътворяване от Бога. В морално-етически план то обладава своя специфична обагреност, своя насоченост към идеал, единствено достоен за това, на него да бъде посветен вечният път на душата. Този идеал, разбира се, е Бог. „Безсмъртието, това е стремежът на човешката душа, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи“ (Учителят П. Дънов).

 

Поради Божествения произход на душата в нея е вложена цялата Вечност – не само собствената ў история на съществуване и проявление, но и миналото, настоящето и дори бъдещето на цялата Вселена. Логиката на това заявление произтича от холографския принцип – частта от Цялото го съдържа в себе си латентно (непроявено). При определени обстоятелства то, Цялото, би могло да се изяви чрез частта. След това важно уточнение вече сме в състояние да осмислим следните думи на Учителя П. Дънов: „... В нея (душата – б.К.З.) са записани всички прояви на Бога, ... в нея е вложено всичко онова, което е станало преди, което става сега и което ще стане в бъдеще... Човешката душа е една свещена книга, в която Бог по един особен, непознат начин е написал развитието на цялото Битие.“ Духовното родство на душата с Всевишния обуславя и блясъка на нейната прелест – ярък лъч от Вечната Светлина на Космоса. И не би могло да бъде другояче, след като именно в нея Творецът е вложил целия заряд на Божественото съвършенство. Процеса на разгръщане на Божествения потенциал в душата Учителят П. Дънов назовава „разцъфтяване на човешката душа“. Благодатното следствие от това възходящо развитие разкрива истинската красота на безсмъртната душа: „А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света. Тази красота с нищо не може да се сравни. Дори когато Бог погледне формата на човешката душа, и Той се весели. Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички ангели, всички служители на Бога ще дойдат. Те от незапомнени времена очакват разцъфтяването ў, за да вкусят от нейния нектар. А със своето идване те ще донесат новата култура, която аз наричам „култура на Любовта“ (Учителят П. Дънов).

 

Интерес за изследователя на разглежданата тук проблематика представлява и взаимоотношението между мисията на Иисус Христос – Спасителя на човешкия род, и земната изява на душата. Можем да очакваме, че по-големият идва сред нас, за да подаде ръка на по-малкия. Такова е и гледището, застъпено в учението на ББ и изразено от Учителя П. Дънов по следния начин: „Когато Христос слезе на земята, той слезе да помогне именно на човешките души. Защото всяка душа, която е слязла на земята, има една съществена задача, която сама трябва да разреши.“ Премахвайки оковите на наследствения първороден грях – най-тежкото бреме за душата в света на материята, и разкривайки пред човека светлия път на спасението, включващ Божията благодатна подкрепа и освещаването посредством Църквата (от гледна точка на християнското богословие и църковното учение), Господ Иисус Христос предоставя неповторимия шанс на личността да завоюва вечен живот в присъствието на Небесния Отец – Бога. От позициите на езотеричното познание мисията на Христос на Земята е свързана с поемането от Негова страна на съвкупния кармичен товар на земното човечество и доброволното Му натоварване с функциите на Планетарен Логос. Казано с други думи: след Възкресението и Възнесението Си Христос се ангажира лично и пряко с еволюцията на планетата Земя и на човешкия род.

 

Две съществени качества на душата, с които тя разполага и борави по пътя си в Битието, са смаляването и разширяването. Има ли ограничения за едното и другото? Тези качества свойствени ли са за всяка душа или само за избрани единици? На тези въпроси ни отговаря отново Учителят на ББ в България: „Сама по себе си всяка душа е една малка вселена, която се движи по свой път в голямата вселена. Но едно велико свойство на душата е да се смалява – да става безкрайно малка, и да се разширява – да става необятна като Вселената.“ Една от формулите, предоставена от Учителя П. Дънов на неговите последователи и отразяваща основни характеристики на търсещия по духовния Път, обогатява горната картина: „Ученикът трябва да има: сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога!“

 

Учението на ББ в редакцията, която тук приемаме за автентична, разглежда душата като самоценност, като абсолютна ценност сама по себе си. И това становище притежава своята логическа обосновка в произхода на душата от Твореца на всичко съществуващо. Абсолютното съвършенство на Върховното Божество се проектира в Неговата рожба – душата, и я обгръща в неустоимото великолепие на сиянието си. Тя от своя страна отразява могъщия блясък на Първопричината и насочва потока на собственото си излъчване за целите на индивидуалното и всемирното развитие. В този дух са и следните разсъждения на Учителя П. Дънов: „Единственото нещо, което е ценно в човека, това е неговата душа. И ако вие не обръщате внимание на вашата душа, тогава на какво ще обърнете внимание!? Ако вие не познавате своята душа, как ще познавате душите на другите хора? Ако вие не можете да обичате душата си, тогава как ще можете да обичате другите хора? Кое можете да обичате в другите хора? Душата. А пък всичко друго, което обичате в човека, то е все едно да обичате дрехите му.“

 

Може би най-важното качество на душата е, че тя – в светлината на учението на ББ – е символ и носител на живота. Нещо повече, тя бива разглеждана като единствен синоним на съществуването. Сиреч наличието на душа означава наличие на живот – ни повече, ни по-малко. Ето как Учителят П. Дънов излага тази взаимозависимост: „Самият човек е душата. Някой пита има ли душа човек, или не. Душата е, която чувства, която съзнава. Ако нямаш душа, ти не може да живееш. Следователно всяко същество, което има душа, живее, има живот.“

 

Божието присъствие у човека се изразява именно чрез душата. Ученикът по духовния Път се стреми да се превърне в съвършен проводник на Божията воля. Чистотата на неговите мисли, чувства, думи и дела е критерият за това, до каква степен успява да превъплъти Божественото в своето ежедневие. В този ред на размисли с мистичен оттенък се връщаме към едно изявление на Учителя П. Дънов, в което той определя душата като мярка на Божествената мисъл. В древността един от представителите на школата на софистите – Протагор, отива още по-далеч в своето прозрение с крилатата си фраза: „Човекът е мярка за всички неща!“ И отново душата е тази, която отсъжда нравствената стойност на човешките действия посредством гласа на Вечното Начало у себе си – съвестта. За да играе ролята на морален съдник, душата следва да обладава още едно качество – непорочност. Такова гледище застъпва и Учителят на ББ у нас: „Никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък на Небесното царство. Тя е излязла от Божественото дихание. Туй трябва да считате като закон. Чистата душа не може да се опорочи, тя всякога си е чиста!“

 

Друго качество на душата, обект на осветляване в учението на ББ, е мекотата. Всеки от нас навярно е забелязал, че истински духовните хора (а не позьорите и фарисеите) излъчват неподправена благост и мекота. Тя струи и от погледа, и от говора, и от жестовете им. Човекът, който живее пълноценно в Духа, винаги е готов да отстъпи. Той не прави компромис само с едно – своите убеждения. Ето как характеризира това качество на душата Учителят П. Дънов: „Мекотата е едно от великите качества на душата. Само душата може да бъде мека и пластична. Когато говорим за мекота на характера, имаме предвид проява на душата във физическия свят. Когато говорим за нежни чувства, имаме предвид проява на душата в астралния свят. Мекота и нежност представят едно и също качество, проявено в два различни свята. Мекотата носи в себе си влага и скрита топлина. Скритата топлина носи условия за живот. Когато човек изгуби мекотата си, в психическия му живот се явяват ред набраздявания: недоволство, вкисване, ожесточаване и т.н.“ В учението на ББ откриваме свидетелства за още две качества на душата: девственост („Девствеността е качество на душата. Тя не е нещо външно.“) и самообладание („Самообладанието е качество на душата, една висша интелигентност.“). Естествено продължение при разкриването на особеностите на душевността представлява и засвидетелстването на още две хармонични помежду си и с останалите качества, свързващи непоклатимо душата с нейния Първоизточник – Бога. Това са нежността и благостта. За тяхното наличие и за връзката им с Твореца на света говори Учителят на ББ в България: „Нежността, благостта, които притежава душата, това са качества на Бога.“

 

Освен изброените по-горе качества на душата, които в своята съвкупност изграждат облика на духовното начало у човека, учението на ББ възприема душата и като носителка на универсални блага. В Словото на Учителя П. Дънов тази нейна характеристика е осветлена, както следва: „В света всяка една душа, която е излязла от Бога, е ценна, понеже носи нещо хубаво за цялото човечество. И всеки от вас, всяка една душа, която е излязла от Бога, носи нещо хубаво за цялото човечество. Всяка една душа носи благо за цялото човечество.“ Едно подобно универсално благо, което същевременно се явява и Божествен принцип на Битието, и цел на индивидуалната еволюция на всички живи същества, е Истината. Според учението на ББ душата не само е носителка на великата космическа Истина, нещо повече – тя е тъждествена с нея по един своеобразен, неповторим начин: „Истината – това представлява нашата душа, това, което е излязло от Бога. Тая Божествена частица, това, в което не можем да се изменим, него Бог обича в нас, а пък другите неща, които сме натрупали наоколо – нашите друхи, нашите къщи, нашето знание – като ги погледне Бог, Той ги възприема като забавление, като наши играчки. За Него нямат никакво значение тези играчки, Той ги оставя за наша сметка, а пък това, което Го интересува, то е душата ни“ (Учителят П. Дънов).

 

За разлика от тленната природа на човека душата не е подвластна на болката и страданията, така обичайни за действителността на гъстата материя, за нашия земен живот. Свободата е качество на душата, което решително я дистанцира както от неволите на преходното царство на Майя (великата илюзия на материалното битие според древната индийска мъдрост), така и от естествените ограничения, оковаващи тялото и привързващи го към земното. И е нормално да бъде така, тъй като тя е безсмъртна, а физическият ў носител е смъртен. Ето какво споделя по въпроса Учителят П. Дънов: „Сърцето може да страда, душата – никога, защото тя не е от материалния свят, тя временно е свързана с тялото. Един ден тя ще напусне тялото и ще се освободи. Всякога тя може да се освободи. Никакви затвори, никакви окови не могат да я задържат; като дойде времето, тя си заминава, свободна е.“

 

 

 

В заключение на тази подтема предлагаме една категориална градация, представяща йерархичната структура на носителите на съзнанието в космически мащаб. В нея на душата е отредено най-ниското, ала и особено важно място, което служи като фундамент на пирамидата на Съзнанието, чийто връх заема Абсолютът, Безначалният Бог: „Всички велики мисли и желания изтичат от извора на душата. Душата пък се пои от друг извор – човешкия дух. Човешкият дух се пои от още по-велик извор – Божия Дух. А Божият Дух се пои от най-великия извор – абсолютния, незнайния Дух на Битието, за Когото никой нищо не знае“ (Учителят П. Дънов).

 

4. Еволюция на душата; законите за кармата и прераждането:

 

 

 

Логично е да започнем изследователския процес в тази му част с издирването на целта на еволюцията на душата. Учителят на ББ в нашата страна дава кратък, но съдържателен отговор на този въпрос: „Човешката душа живее на Земята, за да намери пътя на безсмъртието“ (курсивът мой – К.З.). Притежавайки в себе си като потенциал безсмъртието, душата следва да научи всички уроци на материалния свят, култивирайки съответни опитности и изграждайки чрез тях индивидуалния си облик, който няма аналог никъде във Вселената.

 

В съответствие с учението на ББ в орбита около Земята има около 60 милиарда души, които периодично се въплъщават на планетата в материални тела. Всяко такова въплъщение е резултат от действието на всемирните закони на кармата и прераждането (превъплъщението). Горепосоченото число (60 млрд.) може да бъде открито и в други авторитетни източници на езотеричното познание. То е потвърдено и в Словото на Учителя П. Дънов: „Всички човешки души, а те са 60 милиарда, могат да се съберат и да живеят в една черупка (понеже са безтелесни и не заемат място във физическото пространство – б.К.З.) и да бъдат щастливи. Всички тези души могат да се разпръснат и да живеят в целия Космос. Те знаят законите на разширяването и на смаляването.“ Освен душите, гравитиращи около Земята, на нашата планета нерядко се въплъщават и пришълци от други материални светове, от духовната вселена, както и от Божествения свят. Представителите на последните две сфери от Битието се появяват сред нас като духовни Учители от различен ранг и с различна по мащаби мисия.

 

Своя мисия има и всяка душа на „простосмъртен“ човек. Дали ще използваме това понятие, или пък „предназначение“, „кармична програма“ и пр. е все едно. Става дума за едно и също – това, което душата следва да изпълни по време на своя земен живот в съответствие с Божия план за нея. Ценни разсъждения и изводи в това направление ни предлага отново Словото на Учителя П. Дънов: „Всяка душа в света има своя мисия. Вие седите и питате защо сте се родили. Щом си роден, ти имаш една малка мисия. Всеки ден ти трябва да извършваш нещо за цялото човечество. Ти си човекът, който трябва да изпратиш на човечеството една малка мисъл, едно малко чувство и да му посветиш една малка постъпка. И тази хубава постъпка навсякъде ще се разгласи. Не само цялата земя, но и целият разумен свят ще знае, че ти си извършил едно дело, което никой не е видял. То се отпечатва в цялото човечество.“ Всяка душа в рамките на конкретното свое земно въплъщение има строго очертан път, обусловен от степента на нейното еволюционно израстване, от кармичните ў ангажименти и от задачите за този материален живот. Ако си представим кармичната програма на душата за един отделен живот на земята като огромно дърво с множество по-големи и по-малки клони, то стволът на това дърво е именно нейната основна мисия (която тя е приела за изпълнение в невидимия свят, преди да се въплъти), а клоните са отклоненията, вариантите или подпрограмите, които душата е в състояние да последва в земния си път, отчитайки наличието на нейната свещена свободна воля. Премалцина са тези, които успяват да реализират 100% от кармичната си програма в света на материята. Дори и велики духовни Учители са се проваляли в земното чистилище. Мощен е зовът на плътта и безброй са жертвите пред неговия олтар... И все пак нека се върнем към учението на ББ за повече яснота по въпроса: „Никой не може да измести душата от пътя, в който Бог я е поставил. Пътят на всяка душа е строго очертан и никой не е в сила да я измести от него. Когато казваме, че хората взаимно си влияят, това се отнася до техния физически път, но не и до пътя на душата. Душите са в ръцете на Бога, а не в ръцете на ангелите или пък в човешки ръце“ (Учителят П. Дънов).

 

Най-могъщият двигател в еволюцията на душата е приемането и прилагането от нейна страна на Словото Божие, предадено в различните му редакции на човечеството от Учителите на космическата Мъдрост. Следването на Словото и оделотворяването му в ежедневието представлява най-краткият път на душата към единението с нейния Създател. Нишките, по които се осъществява това изкачване към върха на Божествената пирамида, наричаме „Светлина“ и „Любов“: „В света има разумни души, които искат да се повдигнат и да живеят съзнателно. За тях слизат на земята великите Учители, на тях помагат и всички любящи и светещи души, които работят в света. Защото само души, които любят и които светят, могат да помагат на другите души. Те са завършили своите изпити на земята. В тях Божественото съзнание е пробудено. Ето защо те не искат да напуснат земята (какъвто е импулсът на великите Същества, наречени „бодхисатви“ в будизма – б.К.З.). Те казват: „Сега ние ще живеем на земята при всички условия, ще живеем така, както Бог иска. Ние разбираме сега как трябва да се живее“ (Учителят П. Дънов). Както е видно от изложеното, в своите благородни усилия никоя душа не е сама. В епичната битка с изпитанията и изкушенията на гъстата материя укрепват и връзките между душите. Най-трайните и красиви взаимоотношения между тях биват изграждани, именно когато те вървят ръка за ръка по вечния Път на Духа. За тези процеси на взаимно обвързване в името на грандиозната цел – възвръщането към Първоизвора, Бога, Учителят П. Дънов изтъква следното: „За човешката душа, която иска да се повдигне, няма нищо невъзможно. Тя е силна благодарение на своята връзка с другите души, които са истинските ў ближни.“ И още: „И колкото по-голям е броят на душите, с които човешката душа е свързана, толкова тя е по-силна и по-неуязвима. Успехът на душата зависи от броя на душите, с които тя е свързана (курсивът мой – К.З.). Съзнанието на ония души, които взимат участие в земния живот на една душа, е постоянно съсредоточено в Любовта и затова те ў помагат безкористно и самоотвержено. Ето защо изкуството на земния живот се състои в това – докато човек е на земята, в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора. Там е ключът на успеха. Дори (само – б.К.З.) една душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в мъчнотиите на живота. А когато много души насочат любовта си към един човек, той може всичко да стане – поет, художник, музикант, учен. Велика сила е Любовта.“ Тези разсъждения ни дават основание за един важен извод: еволюцията на душата протича постъпателно и прогресивно, когато е съпроводена от взаимно подпомагане и пълноценен обмен на всички равнища. Най-съществената характеристика на този обмен е неговото енергийно естество. Може би тук е мястото да припомним един от водещите девизи на езотеричното познание: „Всичко е енергия!“ Първият, който най-сполучливо свърза този постулат на най-древната Мъдрост с рационалното знание на човечеството – традиционната форма на науката, бе геният на ХХ век Алберт Айнщайн (1879-1955) – посредством своята Обща и Специална теория на относителността. И по-конкретно със съдържанието и интерпретацията на формулата, разкриваща взаимоотношението между материя и енергия: E=m.c2.

 

За това, душата да бъде неотклонна и неотклонима по своя път в материалната действителност, грижата има законът за кармата (от санскрит карма = действие, въздействие). Никой не може да избегне неговото действие! И това е така, понеже кармичният закон притежава универсален характер. Проявлението на кармата в земното съществувание на душата е обрисувано от Учителя П. Дънов по следния начин: „Пътят на всяка душа е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от него. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява тяхното движение в необятната Вселена.“

 

В служението на Бога безсмъртната човешка душа открива своето истинско предназначение в земния живот. Защото именно в изпълнението волята на Бога е силата на душата (както гласи надписът върху надгробната плоча на Учителя Петър Дънов /Беинса Дуно/ в софийския квартал „Изгрева). „... Ще служите на Бога. Това желание ще намерите дълбоко в душата си, то е стремеж на душата“ (Учителят П. Дънов). В служението си на Всевишния душата изгражда най-здравите си връзки с Него. Така тя става максимално полезна не само за своята лична еволюция, но може да помага пълноценно и на другите: „Когато нашата душа е свързана с Бога, тя притежава природни сили и може да лекува раните, от които страда съвременното общество“ (Учителят П. Дънов).

 

В религията съществува понятието „грях“. Неговото съдържание обуславя някаква форма на нарушаване на Божия закон. Низшата природа на човека, плътта и нейните желания, е тази, която най-вече предизвиква бунтовете и попълзновенията срещу нравствените повели на Твореца. Консумирането на щенията на тленното ни естество неминуемо води до грях. Ала той не може да засегне безсмъртното начало на личността – душата. От греховете на човека, в когото е въплътена, тя научава твърде важни уроци за своя път през Вселената. Тя самата, обаче, остава неподвластна на въздействието им. Заслугата за това принадлежи на нейния Божествен произход: „Не може да се опетни човешката душа! Вярвайте в това, че тялото ви може да се опетни, къщата всеки може да опетни отвън, но да опетни някой вашата душа, това е невъзможно! Това, което е излязло от Бога, не може да се опетни. То ще се върне при Бога“ (Учителят П. Дънов). Затова нека добре си помислим, преди да направим компромис с душата си заради измамните дрънкулки и илюзорните ценности на материалната действителност: „В никакъв случай няма да жертваш висшите интереси на своята душа за благото на тоя свят!“ (Учителят П. Дънов). Тоест, както ни съветва и Учителят на Учителите Христос: „Бъдете в света, но не от света!“

 

На всички ни е известен изразът: „Очите са огледало на душата!“ И действително – за зоркия поглед на зрящия в Духа очите разкриват като на длан степента на издигнатост на съответната душа, нейните основни характеристики и качества. Интересно е и по този въпрос да чуем мнението на великия духовен Учител: „Колкото една душа е по-развита, по-благородна, толкова и светлината на очите е по-мека. В небето няма хора с тъмни или светли коси, от тях излиза само светлина – и те по тази светлина се различават един от друг.“ Становището на този Учител за степента на съзряване (като средна величина за земното човечество) на душата е, че тя все още е в ранен стадий на своето еволюционно развитие: „Досега човешката душа е напъпвала, тя е достигнала да стане пъпка.“ Тепърва предстои пъпката да разцъфне и да даде живот на прекрасен цвят. Той от своя страна е призван да положи началото на красив и полезен за всички плод. След окончателното узряване на плода космическият Градинар – Бог, ще го откъсне и ще го постави на трапезата пред всички души. Като вечен дар пред олтара на безсмъртието и като неповторим образец за достойната награда, очакваща всяка душа, която е извървяла докрай Пътя към Божественото... Понеже, както казва на друго място Учителят П. Дънов: „... всички възвишени същества в Божествения свят очакват с трепет разцъфтяването на човешката душа!“

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...