Jump to content

VIII. ТЪРПЕНИЕТО


Recommended Posts

VIII. ТЪРПЕНИЕТО

 

„Велика наука е търпението! Корените на търпението са в Божествения свят. Търпение с Любов, търпение с Мир, търпение с Радост. Само любещият е търпелив. Само човекът с Мир е търпелив. Само радостният е търпелив. Само разумният е търпелив.“

 

(Учителят Петър Дънов)

 

Търпението е Божествено качество! Един мъдрец беше казал: „Да можеш да чакаш, да знаеш да чакаш, да искаш да чакаш – това е Любов!“ Преведено на езика на настоящото изложение, това означава: „Да можеш да проявяваш търпение, да знаеш да проявяваш търпение, да искаш да проявяваш търпение – това е израз на Божествената Любов!“

 

Търпението е познание за волята на Бога. То те зарежда с упованието да устоиш на всички изпитания, да останеш верен на себе си и да изпълниш тази свята воля в цялата ў пълнота.

 

Само търпеливият ще разтвори портите на Царството Небесно и триумфално ще навлезе в новия живот.

 

Само търпеливият ще израсне до висотата на съзнанието на Шестата коренна раса.

 

Само търпеливият ще бъде удостоен с лавровия венец на съвършенството.

 

В своето Слово българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) обръща специално внимание на добродетелта, наречена търпение. Самият той демонстрира забележителни образци на поведение в тази насока. Търпението е задължителна характеристика на истинския духовен Учител. То следва да се превърне в мощно оръжие и в ръцете на окултния ученик. Оръжие не на разрушението, а на съзиданието в Духа.

 

Пред каквито и изпитания да си изправен, посрещни ги със спокойствие, осмисляне и търпение: „Каквото и да ти се случи, да го издържиш, да търпиш“ (Учителят П. Дънов). Това означава, че си проумял, че всичко, с което се сблъскваш в живота, ти е изпратено от Бога за твое добро. Означава още и че си научил тъй важния урок на търпението...

 

Който развие у себе си търпение, напуска завинаги владенията на страданието и скръбта и прекрачва победоносно в селенията на Любовта. Ако търпението не е съчетано с мир, радост, разум и Любов, то не е търпение, а имитация – отровен плод на лицемерието.

 

Търпеливият е твърд и непоклатим като скала. Мълчанието му е по-красноречиво от всички думи. Той устоява с достойнство и на най-жестоките житейски бури. Ураганът на най-тежките изпитания не може да го пречупи. С ясен поглед, тиха усмивка и преизпълнено с разбиране и Любов сърце той излиза по-мъдър и по-силен от всички трудности и капани на земния си път.

 

Търпението е път към великата Любов. Заради нея трябва да бъдем готови на всякакви жертви. Всичко, което даваме от себе си в нейно име, е достойно за най-искрено уважение. В този дух е и наставлението на Учителя П. Дънов: „Издържай всичко заради Любовта, докато я придобиеш. Дойде ли тя, ще получиш търпението.“ Да проявяваш търпение заради Любовта, означава да го правиш заради Бога. Любовта е Неговата най-глъбинна същност. От нея именно се раждат всички добродетели, между които търпението блести със собствена, искряща светлина: „Издържай всичко заради Господа, докато придобиеш Любовта. Дойде ли тя, ти ще получиш вече търпението“ (Учителят П. Дънов).

 

Търпението е признак на разумност, на дълбоко осмисляне на живота и нашето място в него. Древната мъдрост гласи: „Бързай бавно!“ („Festina lente!“ – лат.). Мнозина от нас имат склонност да прибързват – и при взимането на решения, и в действията си. По този повод народът казва: „Бързата кучка слепи ги ражда!“ Не звучи особено изискано, но затова пък е съвсем вярно. Прибързването е антиподът на търпението. То никога не води към благоприятен резултат. Дори и за момента да постигнеш своето, в една по-късна точка от бъдещето ще платиш скъпа цена за това, че не си проявил търпение. Че не си вложил разум в отстояване на търпението, за който процес Учителят на Бялото братство (ББ) в нашата страна изтъква: „Търпението е едно от великите качества на разумния живот. Ще търпиш, докато видиш как ще се развият събитията. Няма да бързаш. Всички ще търпят – и ти ще търпиш. Търпението ще го имаш за идеал.“ Търпението, издигнато върху пиедестала на идеал в Словото на Учителя П. Дънов, заема полагащото му се място в палитрата от качества и добродетели на новото човечество.

 

Търпението носи физическо и душевно здраве, богатство на материално и духовно равнище. Всички те са плодове на въплътената в делника Божествена Любов. Само любещият може да бъде търпелив: „Търпение без Любов няма. Търпеливият е здрав. Там, където е търпението, болести няма, немотия няма“ (Учителят П. Дънов). Болестите и мизерията бягат от търпеливия човек, тъй като той не им предлага благоприятна среда за проявлението им.

 

Червената нишка в посланието на всички велики духовни Учители на човешкия род – Единството на живота – изисква от нас да проявяваме търпение към всичко съществуващо и на първо място – към разумните същества, нашите ближни. Тъй като всички ние сме едно Цяло в Духа, каквото причиним на брата си, причиняваме го и на самите себе си. Учителят П. Дънов ни учи, че когато някой от нас се повдига в духовно-нравствено отношение, заедно с него се повдигат и всички останали хора. За жалост обратното също е вярно – пропадаш ли в бездната на погрешките, на страстите, слабостите и пороците, повличаш и всички останали със себе си. Преливането и на светлината, и на мрака между всички нас става по закона за скачените съдове. Изключения от това правило няма. Затова нека се вслушаме внимателно в съвета на българския Учител на Любовта: „Някой казва: „Не мога да го търпя този човек!“ – Ще го търпиш, защото той е част от тебе. Ако го съсипеш, ще съсипеш и себе си. Всяка една погрешка, която виждате в другите хора, считайте, че там сте вие, че тя е и ваша.“ И действително – отговорността на извършителя на престъпление, например, не е само негова. Тя е на цялото общество, което е допуснало той да достигне до подобно падение. Затова и обществото заедно с него понася последствията от престъпните му деяния. Последствия, които притежават не само материално, но и кармично измерение.

 

Според Учителя на ББ у нас окултният ученик притежава три сигурни опори, които му помагат да бъде търпелив: „Ученикът може да търпи, защото знае да чака. Ученикът може да търпи, защото разбира. Ученикът може да търпи, защото знае, че за всичко има време.“ Умението да чакаме е рожба на диамантената воля. Умението да разбираме е резултат от въплътената в битието ни Божествена Мъдрост. Умението да подбираме подходящия момент за своите действия означава, че сме слели своята мисъл с тази на Бога и Му предоставяме възможността да се прояви чрез нас.

 

Търпението е задължителен пропуск и за вътрешната, окултна Школа, и за външната – далеч по-мащабната школа на ежедневния живот. Призивът на Учителя П. Дънов звучи актуално за всички окултни ученици от всички епохи и райони на планетата: „Търпение, ученико, ти, който се учиш при мен! Търпението е едно от великите качества на Бога. Търпение, ученико, търпение!“ В същност това е призив на Мировия Учител като институция, а не като личност, и този факт обуславя неговата универсалност и всеобхватна приложимост. Повторението на понятието „търпение“ на четири пъти в цитираните три кратки, емоционално наситени изречения недвусмислено ни насочва към извода, че култивирането на тази добродетел е от огромна важност за пътя на ученика към духовно-нравственото съвършенство.

 

Търпението върви ръка за ръка с послушанието. Търпеливият следва обмислено и разумно съветите на своя Учител. За него те са изпратени от великия Първоизточник на Космоса и са предадени от Неговия Наместник на Земята за благото и на дадения търсещ по духовния Път, и за Общото благо. Те са правила на разумния живот. Никакви човешки съображения, колебания или интереси не бива да се намесват при следването на тези наставления. Който ги изпълнява търпеливо, с постоянство и разбиране, открива първо своя Учител в материално или духовно изражение извън себе си, а впоследствие – и Учителя, т.е. Божественото, у самия себе си. Истинският окултен ученик се стреми към образеца на Божественото търпение и послушание. Към него именно са отправени словата на Учителя на ББ в България: „Тия правила ще ги учите. Без тях не може да направите нито крачка напред. Ако не се отречете от всичко старо, от баща и майка, не може да влезете в Царството Божие. Това е великият закон, който ученикът трябва да научи, за да намери своя Учител.“ Старото е бремето, непосилният товар на веригите, с които сме приковани към земното. Твърде обемисти и тежки са те, за да ни позволят да политнем нагоре, към царството на светлината. Можем да ги разрушаваме брънка по брънка или пък само с един рязък и точен удар на меча на волята. Изборът, както винаги, е наш...

 

По време на един от летните лагери на окултната Школа в района на Седемте Рилски езера Учителят П. Дънов разговаря със своите последователи за търпението. В обичайния си стил, той илюстрира с ярки, запомнящи се примери своите разсъждения:

 

- Моята палатка има централен кол – казва той – и затова е устойчива на всички ветрове. Когато човек има централен кол – връзката с Бога, – и да падне някой страничен кол, палатката няма да падне.

 

Учителят на ББ у нас сравнява връзката с Бога с централния кол на една палатка. Ако той липсва, не можем да издигнем палатката – тя става безполезна. Имаме ли в наличност такъв кол (т.е. здрава духовно-идейна опора на човека – неговите убеждения и начинът, по който ги следва), около него можем да разположим всичко останало. А страничните колове, за които споменава ораторът, са нашите малки човешки желания, стремежи, страсти и пориви. Твърде често те ни отклоняват от главния път в нашия живот и ни тласкат по странични, криви пътеки, някои от които водят към бездните на живота. Да се лишиш от такъв страничен кол, не е загуба, а привилегия. И по-точно – постижение по духовния Път.

 

Централният кол в лексиката на българския духовен Учител представлява опора, изградена от специална сплав, в чийто състав влизат: Божествената Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, желязна воля, непоклатима вяра, упование в Божия план за света и за всеки човек, дух на святост, послушание и целомъдрие. Почетно място в този букет от добродетели и бляскави доспехи на душата заема и търпението. Без него вътрешната хармония на просветлената личност не би била пълна.

 

Понякога общуваме със събеседници, чиято словоохотливост ни отегчава. Или пък присъстваме на обществено място, където някой, завладян от изкушението на микрофона, забравя колко ценно е времето за всички нас и се впуска в предълги и излишни откровения. Нерядко мъдри глави от телевизионния екран се опитват да ни убедят в своята висока интелигентност и образованост и препускат в размишленията си в хиляди посоки. Това са случаи, когато нашето търпение бива подложено на сериозно изпитание. За това, какво следва да бъде поведението на окултния ученик в подобна ситуация, са следните думи на Учителя П. Дънов, отправени към събраните около него лагерници:

 

- Някой човек иска да ти говори. Ти казваш: „Не искам да го слушам. Какво може да ми каже той?“ Не, изслушай го. И ако този човек продължи дълго време да ти говори, пак го слушай. Той изпитва твоето търпение.

 

Както и във всички останали случаи, когато търсим превъзходна степен за някое качество или добродетел, образец за съвършено търпение е Бог – нашият Създател. Изразът „Божествено търпение“ вече се е превърнал в нарицателен. Както вече бе посочено по-горе, търпението извира от непресъхващия извор на великата Божествена Любов. Ако любиш истински, ще бъдеш готов на всякакви жертви в името на тази Любов. Търпението е една от тях, при това не най-свидната.

 

Със спокойния си, мелодичен тембър Учителят на Любовта разяснява на белите братя и сестри:

 

- За Бога казват, че е дълготърпелив. Много мъчно се добива търпението. Може да се наклониш, да залитнеш, да паднеш и да станеш, но да стоиш на същото място, да не се отклониш. Като научи човек търпението, по-лесно ще ходи по пътя, трудностите ще се намалят. Човек е подложен на големи изпитания. Търпението е последното стъпало на скръбта, а Любовта е първото стъпало на новия живот (курсивът мой – К.З.). Да постоянстваш в нещо, значи да го постигнеш. Заради Любовта ще проявим търпение.

 

Заради тази вечна, всеобхватна Любов трябва да бъдем готови на всичко! Търпението е желан и достоен принос пред нейния олтар.

 

Има моменти, когато се обезверяваме. Не ни достигат сили и търпение да извършим нещо. Даваме си ясна сметка за важността му, а не успяваме да се мобилизираме. Точно тогава са ни най-нужни стимули, за да дадем най-доброто от себе си и да доведем започнатото до край.

 

Живата Разумна Природа е един от най-добрите учители по търпение. Милиони или дори милиарди години е извайвала тя своите прекрасни форми: океаните, моретата, реките и езерата, планините и горите, равнините и долините, платата и каньоните. И всички те в най-разнообразни и красиви съчетания. И ако това не е подходящ пример за търпение, значи нищо не сме разбрали от духовното познание! Затова и Учителят на ББ в нашата страна използва като образец на търпение именно Живата Разумна Природа:

 

- Ако някой е много тъжен, нека вземе камъни, да ги донесе до мястото, дето ще потрябват. После, като ги погледне, да им каже: „Как прекарвате на едно и също място без движение?“ Да се научи от камъните на търпение. Всичко около нас е предметно учение (курсивът мой – К.З.). Има какво да учите.

 

Най-често проявяваме нетърпение, когато се стремим да постигнем желанията си, да удовлетворим някаква своя потребност. Не са редки случаите, когато – забързани подир някоя натрапчива мисъл, жадуваща материализация – губим мярката и след това плащаме скъпо за това. Затова и Учителят П. Дънов ни съветва да осъществяваме своите планове по метода на малките стъпки – последователно, спокойно, равномерно, търпеливо, без излишни скокове и пренапрягане. Такава е и идеята на следващата му реплика към учениците:

 

- Не се стреми да постигнеш всички желания изведнъж. Днес едно желание като постигнеш, всички други желания ще можеш да постигнеш.

 

Не е трудно да се досетим, че търпението е от особено значение и в най-деликатните взаимоотношения – между мъжа и жената. Влюбваш се и душата ти полита. Търсиш всички възможни начини да изразиш обичта си. Нетърпелив си да я споделиш с всички и, разбира се, на първо място – с нейния обект. Ако той остане безразличен, изгаряш в огъня на несподелените чувства. Светът се срутва върху главата ти. Животът загубва смисъл. Небето помръква и птиците престават да пеят. Звучи погребален марш за твоето смъртно ранено сърце. А какво в същност се е случило? – Бог те е предпазил от една неподходяща за теб връзка. Измъкнал те е от блатото, преди да затънеш безнадеждно в него. Все още не си срещнал човека, когото Той ти е определил за този земен живот. Имай търпение, почакай! Рано или късно, Божията воля винаги бива изпълнена. Неговият план за всекиго от нас и за света като цяло отчита всички възможни фактори и условия, винаги е за доброто на всички същества и затова няма алтернатива. Всеки път когато се опитваме да го заместваме със собствените си желания и прищевки, се отдалечаваме от Истината и неизбежно заплащаме със страдание.

 

Учителят на ББ в България би искал да предпази аудиторията си от тези така често срещани спънки по житейската пътека. Той им казва с прости думи нещо вярно и изпитано в хилядолетния човешки опит:

 

- Влюбва се момата в момъка и се разболява. С това Бог ў казва: „Той не е за тебе, защото ще те мъчи.“ Тя плаче и казва: „Защо Бог ме мъчи?“ По-добре Бог да те мъчи, отколкото момъкът, защото Бог като те мъчи, Той го прави от Любов. С това те спасява.

 

Да, така е – без съмнение! Но за да се уверим в истинността на тези думи и да ги вземаме пред вид във всяка жизнена ситуация, е необходима пълна вяра в Божия Промисъл, в това, че Той знае по-добре от всекиго от нас какво точно ни е нужно. Подчертаното от Учителя П. Дънов означава още и че вътрешният глас в съзнанието ни следва да бъде толкова ясен и категоричен, толкова звънък и недвусмислен, че като камбана да прогласява във всеки миг на колебание волята на Всевишния, а не нашата. В това направление са и следващите негови разсъждения:

 

- Силата на човека седи в следното: да възприеме Божественото; тогава ще бъде силен (курсивът мой – К.З.). Ако не го възприеме, остава без сила, т.е. ще има обикновени, човешки постижения. Когато вършиш обикновени, човешки работи, ти ще бъдеш една тиква. Ще се въодушевиш от листата си, че са големи. Обаче после твоя плод ще го вземат и ти ще останеш с чувството, че не си постигнал нищо. След това ще дойде сланата и ще те попари.

 

Примерът с тиквата – освен че блести с ярко чувство за хумор и несравнима изобретателност в областта на словесната илюстрация – ни навява на мисълта да се вгледаме откровено и обективно: първо в самите себе си, а после – и около нас, за да открием кой именно се радва на големите си листа, под които се мъдри ... тиква. Вкусен плод и във варено, и в печено състояние, ала не е образец за висока интелектуалност, а още по-малко – за духовни постижения. Първата слана на земните изпитания го попарва и цялото му самочувствие се изпарява, понеже не може да пие повече от чашата на самомнението.

 

Прошката е родна сестра на търпението, макар че роднинската им връзка не е очевидна за всички. Който не умее, не се е научил да прощава, той не е способен и на търпение. Както и обратното: ако не си търпелив, трудно би достигнал до опрощение на своя ближен. Само силният може да прости. Само най-силният може да поиска прошка. И за едното, и за другото е необходима духовна сила, съпоставима с тази на търпението. Прошката разтваря необятно поле за изява на Божественото у нас. В заключителната част от своята беседа, посветена на търпението, Учителят на ББ произнася проникновени слова за извънредно съществената роля на прощението по пътя на окултния ученик:

 

- Дойдем ли до там, че сме разположени да простим на този, който ни е обидил, Бог вече работи в нас. Като прощаваме, Божието благословение ще остави в нас нещо ценно, понеже през нас ще мине, за да отиде в другия. Прости на този човек е той един ден ще ти направи добро. Така ще създадеш едно благо за себе си. Ти не гледай отвън как изглеждат привидно нещата.

 

Той предупреждава всички, които са издигнали високия идеал като фар в океана на живота. И същевременно предлага действено средство за решаване на разглеждания морален и духовен проблем:

 

- Ако не простите, спъвате себе си. Простете заради своя мир (курсивът мой – К.З.). Като не прощаваме, забиваме тръни в Божествения Дух, Който живее в нас. И какво ще ни ползва, ако Той ни напусне? Ще ви дам метод за помирение с онзи, когото не обичате (курсивът мой – К.З.): намерете трети човек, когото той обича. Нека този човек стане посредник между вас.

 

Тези думи на Учителя П. Дънов ни връщат две хиляди години назад към един горестен риторичен въпрос на Спасителя Иисус Христос: „Защото каква полза за човека, ако придобие целия свят, а погуби душата си?“ (Марк 8:36). В конкретния случай перифразата би могла да звучи по следния начин: „Каква е ползата, ако не простим на врага си и останем верни на ината си и нараненото си честолюбие?“ Отговорът е, че само искрената прошка може да възстанови вътрешния мир в душата ни. А той струва несравнимо повече от усилието да надмогнем себе си и да простим.

 

Последните думи от тази Рилска беседа на Великия Посветен звучат като финален акорд на симфония, рисуваща с най-фини духовно-музикални щрихи пътя на човешката душа към Бога. Посланието му е: „Пречисти и извиси вътрешното, за да изваеш в лъчезарна красота и външното!“

 

- Когато човек не проявява Любовта и другите добродетели, известни места на лицето погрозняват. Отсега нататък трябва да ставате красиви.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...