Jump to content

XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА


Recommended Posts

XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА

„... Щом се каже „чистота“, тя подразбира, че никакъв дефект в живота не трябва да съществува.“

 

„Първото нещо е чистотата. Всяка култура трябва да започне с чистота на къщата, дрехите, тялото и тогава да се пристъпи към вътрешната чистота.“

 

 

 

(Учителят Петър Дънов)

 

1. Чистотата от гледна точка на Божественото учение:

 

Пътят на човека към съвършенството неминуемо минава през чистотата. Чистота телесна, нравствена и духовна. Абсолютна чистота. Тя е постижение по духовния Път, но същевременно и условие за събуждането и цялостната изява на Божественото у всекиго от нас. Без нея никой няма да бъде допуснат в Царството Божие, т.е. в онази област на невидимия свят, където разумното същество да продължи своята еволюция, освободено от товара на въплъщенията в горнилото на материята. И тук не става дума за някаква прищявка на Твореца, а за обективно и напълно справедливо съответствие между вибрационната честота на извисените селения на Духа и собствената вибрационна честота на кандидата за преминаване в тях. Ако той не е постигнал необходимото хармонично съзвучие, самите закони на Космоса ще издигнат пред него непреодолима преграда, която ще остане възправена пред него до мига на неговото израстване до нужната духовно-нравствена висота. Ако все пак – хипотетично! – той успее да се промъкне през крепостните стени и се озове в жадуваната обител, то нейните вибрации или мигновено ще го унищожат, или, в най-добрия случай, ще го отхвърлят незабавно на дистанцията, съответстваща на различието между степените на чистота на тази небесна сфера и неговата лична. И никакви връзки, и никакви ходатайства не ще му помогнат да постигне желаното, докато той самият не го извоюва със собствени сили!

 

Затова нека не се учудваме, че придобиването на чистота е едно от първите и най-важни изисквания към онези, които поемат по пътеката на окултното ученичество. В тази насока те имат един съвършен и вечен образец – най-великия измежду духовните Учители на човечеството, Христос. Българският Учител на Любовта Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно) свидетелства за този процес на вътрешна трансформация: „Първото нещо – трябва да започнете с чистотата. Както Христос е чист, така и ние можем да бъдем чисти. Чистота(та) – това е един постоянен процес, това е една необходимост в живота ни.“

 

По духовния Път придобивките не идват изведнъж. Дълбоко се заблуждават онези, които си въобразяват, че радикалните личностни трансформации, трайните изменения на фината душевна тъкан стават за година-две или дори за по-кратко. Нужни са поредица въплъщения в света на материята, за да успее разумното същество да извиси себе си до степента, съответстваща на равнището на абсолютната чистота. Затова и не бива да се отчайваме, ако това, към което се стремим, не се получава на часа. За търсещите в Духа, които са склонни към униние, включително и в сферата на пречистването, Учителят на Бялото братство (ББ) в България предлага утешителни слова: „Тя (чистотата – б.К.З.) не може да се даде изведнъж. Всеки ден ще се чистите, всяка вечер, всеки час, всякога, когато ви дойде на ум, не се спирайте, никога не се отчайвайте от някоя мисъл, желание или постъпки. Направили сте една погрешка, оцапаното оцапано, погрешките трябва да се поправят, всичко туй трябва да се очисти.“ Върху основата на тези разсъждения логично възниква въпросът: „Можем ли да бъдем чисти като Бога?“

 

Апостол Йоан Богослов дава положителен отговор на този въпрос в своето Първо послание (3 глава, 3 стих): „И всякой, който има тая надежда на Него (Бога – б.К.З.), очиства себе си, както е Той чист.“ Ала възможно ли е действително да постигнем и да поддържаме подобна абсолютна чистота в материалния свят? И освен това – кой вид чистота: физическа или духовна, има пред вид апостолът с тези си думи? Тъй като той ги отнася до Небесния Отец, очевидно има пред вид духовната чистота, понеже за физическа в случая би било безсмислено да се говори. Бог не притежава физическо тяло и следователно не се нуждае от такъв вид чистота. Пък и Неговото абсолютно съвършенство въобще изключва дискусията относно степените на проява на качествата Му.

 

Теоретическите размишления от горното естество обаче нито отдалечават, нито омаловажават значимостта на набрания с получерен шрифт въпрос. И езотеричното познание, и Библията в лицето на приведения тук цитат ни окуражават да вярваме в постижимостта на Божествената чистота от страна на човека. А и след като той е създаден от едно съвършено Същество, обладаващо абсолютна чистота, и таи в себе си заложен целия Негов неизчерпаем потенциал, логично е да се придържаме именно към тази оптимистична теза.

 

Съществен е обаче нюансът при дефинирането на чистотата от страна на Учителя П. Дънов. За него тя не е акт на завършеност, едно духовно постижение, което изключва по-нататъшно развитие, а, както вече бе посочено, „един постоянен процес“. Това означава, че както пътят към Бога е безкраен, така и процесът на вътрешно пречистване има начало във времето (пробуждането на човешката душа), но няма край. Подчертаваме отново – духовното пречистване. Тялото може да бъде мръсно, гладно, изнурено, дори безнадеждно болно или осакатено, но в същото време в него да живее мощен и пречистен дух. Нещо повече, понеже именно житейските изпитания каляват, пречистват и извисяват безсмъртното духовно начало, то тяхното наличие – съчетано задължително с дълбоко смирение, осмисляне и благодарност към Всевишния – за мъдрия, зрелия духом ученик на Божественото учение се явява сигурен трамплин към еволюционен скок. Скок, който съдържа в себе си заложена и кристалната чистота на неговата най-фина душевна тъкан.

 

Никак не е лесно да си в света и да се опазиш чист. Такъв, какъвто Бог те е родил и те е изпратил на това прелюбопитно и твърде, твърде дълго пътешествие във владенията на материята, за да натрупаш безценен опит и да се завърнеш при Него като достоен съработник в общото Дело.

 

Проблемът не се решава чрез бягство от светското, сиреч от безбройните съблазни и изкушения на т. нар. цивилизация. Истинската задача на кандидата за ученик, а и на онзи, който е поел по пътеката на посвещенията, е да понесе на гърба си кръста, отреден му по заслуги и възможности от Господарите на кармата, и да достигне финала на земното си приключение, без да го захвърли или дори да го изпусне за миг. Колкото и пъти да се спъне и да залитне, колкото и пъти да се сгромолясва обезсилен от тежестта на товара си, винаги да намира сили да се надигне и да продължи. Абсолютната чистота има своята цена. Нарича се предано служение в Духа и изграждане на земна проекция на Божествената Любов.

 

Постигането на тази най-извисена степен на чистотата означава и осъществяване на непосредствена връзка с Христовия Дух. Той прониква изцяло съзнанието на пречистилия душата си човек и го насочва по най-кратката пътека към съвършенството. За този своеобразен връх в благородните усилия на окултния ученик Учителят П. Дънов казва: „... Тази чистота има връзка с Христа и само тя може да даде почва, за да дойде Христос да работи във вас.“ Христовото присъствие освен това обуславя пълната хармония между вътрешната и външната чистота – духовната и телесната. Двете са взаимно обусловени и допълващи се: „Външната и вътрешната чистота вървят заедно. Те са зависими една от друга. Щом няма външна чистота, няма условия и за вътрешна“ (Учителят П. Дънов). Тялото, мисълта и чувствата подлежат на последователно или успоредно пречистване.

 

За съвременния човек най-трудно е да обуздае своята емоционалност и да впрегне безчетните си желания на работа за Общото благо. Мощният порив на плътта за задоволяване на нейните щения представлява тежка котва, теглеща с неудържима сила разумното същество към блатото на гъстата материя. Само който е победил окончателно плътските си желания, има право на достъп до Небесното Царство: „Трябва да имате чистота както физическа, така и на ума и сърцето. Човек трябва да пречисти желанията си, да види кои от тях са животински, човешки и Божествени и всякога да задържа тези, които са човешки и Божествени“ (Учителят П. Дънов). Непобедимо е могъществото на пречистената мисъл! Тя преброжда в миг всички пространства и измерения на Битието и твори чудеса! А разумното, пречистено желание вдъхва вътрешна увереност и непреклонност на онзи, който е овладял низшата си природа. В тази насока Учителят на ББ у нас споделя: „Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна. Всякога чистата мисъл дава сила; всякога чистото желание дава сила. Чистата мисъл и чистото желание – двете заедно, усилват волята.“

 

Страданието е част от нашия земен живот. Поне за епохата, в която живеем, то е задължителен елемент в духовното израстване на личността. Когато на Земята възтържествува Шестата коренна (окултна) раса, от него няма да остане и следа. Но днес, тук и сега то е неизменен спътник на житейския ни път. Страданието е изпитание, изпратено ни, за да го приемем със смирение и така то да допринесе за нашето пречистване и извисяване. Осмисленото, посрещнато с разбиране и смирение страдание е предпоставка за нашето духовно пречистване. Както и в поредица други случаи, значителна част от страданията биват причинени от неразумните човешки желания. За тях именно Учителят П. Дънов свидетелства: „Страданията, които съвременните хора преживяват, се дължат на тяхната лакомия. Страданията показват, че всеки човек е взел повече от благата, отколкото му трябват.“

 

По пътя към абсолютната, Божествена чистота търсещият по духовния Път следва да осмисли и усвои три велики закона на Космоса. В една или друга форма те са формулирани от всички най-видни духовни Учители на човешкия род. Българският Учител на Любовта ги обяснява по следния начин: „Има три закона, на които ние по някой път се подчиняваме. Първият е: любов към Бога. В тоя закон изключение у нас няма – Бога ще обичаш със сърцето си, с ума си, с душата си, със силата си. Как? – Ти ще се научиш. Вторият закон е: ще обичаш ближния си. А третият закон: всички трябва да бъдете съвършени.“ Последователното, повсеместно и неотклонно прилагане на тези три закона в живота на ученика го довежда до навлизане в пълнотата на Христовото съзнание („пълната възраст на Христовото съвършенство“, както го характеризира ап. Павел в Еф. 4:13): „... Зарад този жив Христос ние ще приложим тия три велики закона: любов към Бога, любов към ближния и закона на съвършенството – за да бъдем чисти.“

 

Езотеричното познание отстоява тезата, че вътрешното състояние и настройка на човека се проектира в неговата външна среда и я извайва според собственото си качество и особености. Този основен постулат се отнася с пълна сила и за чистотата. Равнището на личната и колективна чистота се отразява дори и върху климатичната картина: „Когато нашите мисли не са хармонични, и времето се разваля“ (Учителят П. Дънов). Ако поддържаме в съзнанието си постоянно чисти мисли, отправени към висините на Духа, никакви външни условия и фактори не биха могли да ни отклонят от правилния път в живота, от изпълнението на предназначението си на тази планета. Превръщаме се в недосегаеми за злото във всички му прояви. И обратното – който позволи на нечистите мисли и желания да го завладеят, той рискува да плати висока цена: неблагополучия в ежедневието, здравословни проблеми, дори нравствено падение. Елегантно, с неподражаемо словесно изящество Учителят П. Дънов рисува картината на подобен контраст: „Човек, който мисли за небето, не пада. Ако мисли за земята, пада.“

 

 

 

2. Окултният ученик и чистотата:

Човекът, стъпил върху пътеката на окултното ученичество, би трябвало постепенно да постигне съвършена чистота на физическо, емоционално, умствено и душевно равнище. Този процес е дълъг, труден, изпълнен с обрати, на моменти мъчителен. Случва се ученикът да реши, че вече е изработил определено качество или добродетел. Провидението, обаче, му изпраща изпитание за проверка именно на това негово ново завоевание. И той с трясък се проваля. След това е длъжен да започне отначало. Подобен сценарий може да се повтори многократно. Най-важно от всичко е да се научим да не повтаряме грешките си. Изкуство е да се учиш от грешките на другите. Велика мъдрост е да осъзнаваш собствените си погрешки и да не допускаш те да се превърнат в твой тираничен господар.

 

Само онзи, който е надмогнал низшето начало у себе си и е култивирал определено високо ниво на вътрешна пречистеност, е способен да осъществява пълноценна връзка със своя невидим Учител. Тогава и само тогава общуването между двете същества е пълноценно и протича хармонично в двете посоки: „Ученикът трябва да бъде чист в мислите, желанията и действията си, за да може Учителят да му повери методите за работа“ (Учителят П. Дънов). Това пълноценно взаимно общуване е наречено от българския духовен Учител „истинска връзка“, а придобитата от ученика чистота се превръща за него в ядро на съществуването му – стартова площадка за следващите постижения по пътеката на посвещенията: „Когато съзнанието на ученика се пробуди за истинските връзки с Учителя, тогава той добива Чистотата, която става Живот за него. В тоя Живот той се учи, расте и постига своето съвършенство.“ Чистият в мисъл, слово и дело излъчва светлина. („Чистотата трябва да излиза от ученика като Светлина.“) Тя огрява с неугасващ блясък всичките му житейски пътеки. Дори и да се препъне някъде по тях, тя отново му посочва правия път. Там някъде, в далечината на духовния хоризонт, тя разтваря пред него и портите на най-дълбокото Познание: „Чистият диамант по съвършен начин отразява Светлината. Чистотата е условие за всички постижения (курсивът мой – К.З.). Само чистият прекрачва портите на Висшето Знание! Ученикът трябва да бъде чист. – Чист всякога! Няма по-велико нещо за ученика от чистотата в света!“ (Учителят П. Дънов). Окултният ученик по никакъв начин и в никаква форма не бива да допуска неговата чистота да бъде накърнена. Нейната неприкосновеност е гаранция и за неговата вътрешна сила и непобедимост, и за удовлетворението на неговия Учител при вида на един ревностен, волеви и постоянстващ в Доброто ученик: „Чистотата на ученика с нищо не трябва да се опетни. Когато той е чист и пази своята чистота, радва и Учителя“ (Учителят П. Дънов).

 

Човекът е сътворен от Бога с изначална, абсолютна чистота. Ала неговото навлизане във фазата на инволюционно развитие неминуемо довежда до затъване в примамките и капаните на материята. Никой не може да нагази в блатото на гъстата материалност и да не се оцапа. Могъщият импулс на еволюционно израстване, дарен на човечеството чрез триумфално приключилата мисия на най-великия Учител – Христос, предлага на всички пробуждащи се души шанса да постигнат своето цялостно и комплексно пречистване. Всяко автентично духовно учение, произлизащо от вечния извор на Божественото, притежава морално-етически кодекс, гарантиращ култивирането на изискуемата за духовния Път чистота. Най-актуалната за нашата съвременност редакция на Единното учение, принадлежаща на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), съдържа пребогат набор от методи и средства за външно и вътрешно пречистване. Тяхното прилагане в ежедневието на окултния ученик довежда до утвърждаването на такава естествена среда, в която той живее и работи най-пълноценно: „Чистотата е среда, в която живее ученикът. Няма по-хубаво нещо за ученика от нея!“ (Учителят П. Дънов).

 

Един от многобройните завети на Спасителя Иисус Христос към Неговите последователи е, че те трябва да станат като децата, за да влязат в Царството Небесно. Очевидно е, че Той има пред вид преди всичко детската невинност и чистота. Малцина го разбраха тогава, преди две хилядолетия. Още по-малко бяха онези, които приложиха на дело благовестието Му. Учителят П. Дънов в своето Слово обобщава Христовия завет със завладяваща краткост и яснота: „Бъди чист като дете.“ Това негово послание не е отправено, разбира се, само към учениците и кандидатите за такива. То е универсално по съдържание и обхват на приложение. Ала критериите за чистота, на които следва да отговарят постъпилите в окултната Школа, са несъмнено и несравнимо по-високи от тези за пребиваващите в света. И там е школа, твърди същият Учител, но правилата на играта са различни.

 

Един от най-достъпните методи за пречистване, според наставленията на Учителя на ББ в нашата страна, е молитвата. Най-ярък пример за това дава самият Христос, за Чието непрестанно молитвено общуване с Небесния Отец свидетелства почти всяка страница от четирите канонически евангелия в Новия Завет. Учителят П. Дънов говори пространно за същността и ролята на молитвата в духовния живот на окултния ученик, а и сам изгражда образец за нейното прилагане. За връзката между нея и пречистването на търсещия в Духа той споделя: „Колкото повече вода минава през извора, толкова той е по-чист. Ученикът се моли често (курсивът мой – К.З.). Това е необходимо за неговата Чистота.“

 

Чистотата е рожба на Божествената Любов. Само потопеният в дълбините на това най-красиво и лъчезарно чувство оценява най-справедливо бисера на духовната чистота и го съхранява в най-непристъпното кътче на сърцето си. Само любещият по Божественому може да бъде абсолютно чист и да дарява от своята чистота на всички, способни да я възприемат. („Ученикът, като люби, придобива чистота. Любовта е сила, която се развива само при чистотата“ – Учителят П. Дънов.) Той е захвърлил във вечно пламтящия, но неизгарящ огън на великата Любов всичките си слабости, недостатъци и пороци и застава чист, с открита душа пред Божието лице: „Който люби, обиква чистотата. В името на Любовта целият живот на ученика трябва да бъде чист“ (Учителят П. Дънов). От друга страна, самото вътрешно пречистване на ученика е задължително условие (conditio sine qua non – условие, без което не може /лат./) за осмислянето, усвояването и приложението на Божествената Любов. Крайният резултат от този процес на личностна трансформация е постигането на всеобхватната Любов към всичко съществуващо. А придобитата в рамките на процеса чистота е същевременно най-сигурният страж пред крепостта на съвършенството, в която ученикът е превърнал живота си: „Ученикът трябва да бъде чист, за да разбира и възприема Любовта. Когато той добие Чистотата, обиква целия свят. Чистотата е неговата ограда“ (Учителят П. Дънов). Българският духовен Учител препоръчва и конкретна практика за периодично, ежедневно пречистване на окултния ученик. Той я назовава „психично чистене“ и я свързва с общуването между Бога и човека: „Всяка вечер ученикът трябва да се чисти – психично чистене, – като обърне ума си към Великата Любов и прекара през нея всичко, което е вършил през деня.“

 

При разглеждането на проблема за чистотата Учителят П. Дънов въвежда и едно ново езотерично понятие – „нюкс“, което според него изразява аромата, излъчван от ангелските същества. Той твърди, че то не е веднъж завинаги дадено, а подлежи на развитие, т.е. на засилване неговата интензивност в зависимост от насоката на разумно приложените от окултния ученик усилия: „Ученикът трябва да бъде тъй чист, че да мирише на нюкс – миризмата на ангелите. И туй благоухание да не се изменя, а през цялата вечност да се усилва като едно цвете в Божията градина.“ На редица места в Словото си Учителят на ББ у нас изтъква, че последователите на това светло Учение ще бъдат разпознавани от хората – непробудените и пробуждащите се души, именно поради техния аромат. Придобиването на външна и най-вече на вътрешна чистота от страна на окултния ученик обуславя излъчването на това специфично благоухание, наречено по-горе „нюкс“ – „миризмата на ангелите“. Сравнението предполага и езотеричния факт, че постигналият съвършена чистота в условията на земния живот вече е на една крачка от надприродното царство на ангелите.

 

Външната и вътрешната чистота (както вече бе подчертано в т. 1) са взаимно обусловени и зависими. Външната чистота е предпоставка за постигане и на вътрешна. От своя страна вътрешната по естествен път се проектира и във външна. И все пак главната посока на проявление е отвътре навън. Казано с други думи – душевната чистота е първична и предполага след постигането ў и телесна такава. За окултния ученик, последовател на ББ, е от огромно значение не само придобиването на собствена вътрешна и външна чистота. Негов дълг е да се стреми да мотивира хората, с които контактува, да вървят по същия път. И след като установи техните постижения в областта на пречистването, да ги уважава и да ги насърчава да съхранят постигнатото и да го разширяват непрестанно, с всички възможни усилия и средства. Следващата мисъл на Учителя П. Дънов илюстрира тези правила на поведението, които следва да съблюдава ученикът на ББ. Тя е и подходящ финал на темата за чистотата в светлината на Новото учение, предадено от великия Посветен на българския народ и планетарното човечество: „В душата си ученикът трябва да бъде всякога чист. В Новото учение ученикът преди всичко трябва да пази чистотата си и тая на другите.“

 

Един от водещите девизи в същото това Ново учение, формулиран от българския духовен Учител, гласи: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!“ (ср. Откр. 19:11).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...