XIII. ЖЕНИТБАТА

[Hristo Vatev]

XIII. ЖЕНИТБАТА

 

Измежду всички изпитания в земния живот има едно, което се откроява със своята степен на важност – общуването между двата пола. На прага на модерните времена, в които живеем днес, в епоха, когато патриархатът все още не е окончателно отшумял, един Посветен от висок ранг – Йохан Волфганг фон Гьоте, предлага следната сентенция: „Златото се изпитва с огън; жената се изпитва със злато; мъжът се изпитва с жена!“ Днес – берейки с пълни шепи плодовете на еманципацията и различните форми на феминизма – спокойно можем да добавим: „Жената се изпитва с мъж!“

 

„Бог е Дух!“ – отбелязва кратко и ясно в Своя разговор със самарянката Иисус Христос (Йоан 4:24). В своята най-дълбока същност човекът също е дух. И както Бог няма пол, а се проявява в сътвореното от Него Битие чрез Своите две полярности – Мъжкото и Женското начало (или принципи), така и човешкият дух няма пол. Ала в поредицата въплъщения в материалния свят – света на формата, в името на важните уроци, които следва да научи, той приема обвивката на мъж или жена. И я сменя достатъчно често, за да усвои опитностите и поуките, които предлага проявлението в съответния пол. Според езотеричното учение въплъщаващата се душа сменя пола си веднъж на една до три инкарнации, в изключителни случаи – до седем инкарнации. Това означава, че можем да запазим пола си най-много в седем последователни прераждания.

 

Малцина се онези измежду нас, хората, които не се интересуват от същността, целите и съдържанието на общуването между двата пола. Към тях – незаинтересуваните или невълнуващите се от проблема, които в същност са преминали този етап от личната си духовна еволюция – бихме могли да отнесем единствено великите Посветени, духовните Учители на човечеството. Те като правило не създават семейства и не оставят след себе си поколение. Макар историята да свидетелства, че и сред тях е имало такива, които са нарушили това правило: Питагор, д-р Рудолф Щайнер и др. И все пак – изключенията само подчертават правилото. А то е, че най-напредналите в духовно отношение хора избягват интимното общуване с другия пол. Защо?

 

През 1922 г. на събора на Бялото братство във Велико Търново българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) заявява съвсем категорично: „На окултния ученик не му е позволено и строго му е забранено да се жени!“ Окултният ученик е високо еволюирало същество, което върви по пътеката на посвещенията. Щом това така ясно изразено ограничение се отнася с пълна сила за него, колко повече би трябвало да засяга духовните Учители – свръхсъществата, приключили етапа на окултно ученичество и отдадени напълно на служение на Бога?! Отново се връщаме на въпроса: защо е така? Причините навярно са доста и ние не сме в състояние да осмислим всичките от положението на обикновени земни хора. Но все пак три от тях са достъпни за нашата преценка.

 

Великите духовни Учители на човешкия род не създават семейства и не оставят поколение:

 

1) За да не допуснат възникването на нови кармични обвързаности (с каквито изобилства контактът между мъжа и жената).

 

2) Тъй като посредством децата може да бъде поставен на колене дори и велик Посветен (ако, например, бъде изправен пред избора да пожертва живота на децата си или убежденията си).

 

3) Самодостатъчност – живот в Бога. Пълнотата на тяхното общение с Бога и съвършеното уравновесяване и хармония между мъжкото и женското начало у тях обуславят ненужността на външен партньор от другия пол. Техен партньор за вечността става Божествената искра, пробудена и разцъфнала в душата им.

 

Главната задача на настоящото изложение е да представи позицията на Учителя П. Дънов относно контакта между двата пола и женитбата.

 

Когато се опитваме да тълкуваме или прилагаме наставленията на българския духовен Учител по повод общуването между мъжа и жената, следва да правим разлика между две възлови по значение понятия:

 

- брак (женитба) – това е формална връзка между представителите на двата пола;

 

- партньорство – неформална връзка между тях.

 

Партньорството може да бъде увенчано с женитба, но това не е задължително да стане. Женитбата от своя страна може да бъде следствие както от пълноценно партньорство, така и от някакъв личен или взаимен интерес (нерядко от материално естество). В твърде редки случаи – и от двете.

 

На най-високото място в скалата от ценности, върху основата на които трябва да бъде изградена женитбата, Учителят П. Дънов поставя Любовта. И то в нейното Божествено измерение – като принцип на космическото развитие и на общуването между половете. След нея идват: взаимното доверие, разбирателството и чувството за отговорност.

 

Без да отрича брака като обществена институция и семейството като огнище за продължаване на рода и възпитаване на децата, той защитава становището, че за истинското партньорство между мъжа и жената не са необходими формалности. Например, такива, каквито предполага женитбата. Достатъчно е то да почива върху прилагането на добродетелите и непреходните стойности, които вече посочихме по-горе. Както и във всички останали случаи, Учителят на Бялото братство (ББ) у нас предоставя правото на избор на своите последователи и на онези, които отчитат конструктивния заряд на неговото Слово. Обосновавайки решаващото предимство на взаимната чиста, Божествена Любов пред всякакъв вид формалности в общуването, той изтъква: „Ако мъж и жена се обичат, тях в Божествения свят вече са ги оженили, независимо от това, дали тук имат някакъв документ или не. За невидимия свят е важно как ще устои човек на любовта си, ще я запази ли докрай, или след година-две ще я изгуби.“

 

Това становище на Учителя П. Дънов се различава съществено от позицията на християнската Църква, според каноните на която е задължително женитбата между мъжа и жената да бъде узаконена в рамките на специален ритуал – венчание. В православната и римо-католическата Църква той е и изведен до равнището на тайнство, т.е. обряд, в чиито рамки участниците в него, венчаващите се, получават благодатните сили на Светия Дух, Третото Лице на християнската Света Троица. Тази непосредствена подкрепа от Бога и Църквата им е нужна, за да живеят в съгласие, взаимна обич и благочестие, да родят и възпитат по християнски своите деца и всички заедно, семейно, да вървят задружно по пътя на спасението. А посочените по-горе думи на Учителя на ББ в нашата страна довеждат до заключението, че не е необходимо формално узаконяване на интимния контакт между двата пола. Достатъчно е, че между тях се е родила невидимата нишка на искрена любов и взаимност и че те са готови да я съхраняват и разгръщат в своя съвместен живот.

 

Осветлявайки същността и съдържанието на женитбата, той обръща вниманието ни преди всичко върху нейната роля за осъществяването на дълбока и трайна връзка между човека като сътворено същество и неговия Създател: „Женитбата е един акт, едно отношение на човека към Бога. Във всички свои съществувания човек се учи на четири неща. Ще се научи да люби Господа с ума си, ще се научи да люби Господа със сърцето си, ще се научи да люби Господа с цялата си душа и с цялата си сила. Четири неща – като ги научиш, ще завършиш своето развитие.“ Под „сила“ в случая авторът на поучението има пред вид висшата духовна същност на човека, неговата безсмъртна природа в лицето на искрата от Божествена субстанция, вложена в него при сътворяването му от Всевишния. А смисълът на казаното е концентриран в твърдението, достигащо до нас в контекст – Любовта към Бога, изразена от всички елементи на многопластовата човешка структура, и то в максимално интензивна степен, е гаранция за постигане целите на индивидуалната еволюция.

 

Връзката на човека с Бога обуславя неговата разумност, правилния му жизнен избор. В случая мисълта предхожда чувството и го насочва. А когато две въплътени души решат да свържат съдбите си, ролята на разумността нараства скокообразно. Нейният принос би трябвало да доведе дотам, партньорите да осъществят по време на земния си съвместен живот мечтата на всяка индивидуалност – пълна свобода в Духа. Ето какво споделя по темата Учителят на ББ в България: „Нужна е връзка с Бога, за да се яви разумната мисъл, а след това ще дойде разумното чувство. Свобода може да има само между две разумни същества. И когато Бог създаде другарка на първия човек, за да бъде свободен, Адам не можа да разбере този закон. И досега още не сме го разбрали. Жени и мъже, които трябва да живеят като братя и сестри, се изтезават. Защо? По единствената причина, че не са свързани с Бога. Жена, която не е свързана с Бога, не е истинска жена; мъж, който не е свързан с Бога, не е истински мъж. Мислите им също трябва да са свързани направо с Бога.“ От казаното следва, че в партньорството между мъжа и жената се таи колосален духовен потенциал, който обаче може да бъде реализиран единствено, ако и двамата са свързани с Бога. И укрепвайки тази връзка, споделяйки я, те ще постигнат хармонията на съвършеното общуване и помежду си, и с Него.

 

От друга страна, женитбата може да изпълни предназначението си, само ако не предизвиква пожертването на Божественото заради човешкото у единия или и у двамата партньори. Нужно е да стане точно обратното – човешкото да бъде подчинено и да служи на Божественото. Това е принципно положение, което се разпростира върху всички области на човешката изява, включително и върху брака. Ако не бъде спазено, тогава твърде бързо ще бъде изчерпан тънкият пласт мед в кацата на съпружеското съжителство. И след това...: „Мнозина правят големи компромиси в живота си между човешкото и Божественото в себе си. Казват: „Божественото трябва да се пожертва за човешкото. Млади сме още, трябва да си поживеем, да се оженим, да имаме деца, да се повеселим с тях. Нека наредим добре работите си, да послужим на света и като остареем, тогава ще служим на Господа.“ – Това е заблуждение. Правилно е човешкото да се жертва за Божественото, а не обратно – Божественото за човешкото. Защо човек иска да се жени? Какво се постига чрез женитбата? Той мисли, че духовният живот ще го ограничи. Следователно чрез женитбата, чрез физическия живот той ще използва благата на живота. Иначе духовният живот ще го лиши от тези блага. ... Това е заблуждение. Ще живееш и духовно, и физически; ще се ползваш от благата, но разумно.“ Тези думи на Мъдреца ни довеждат до едно изключително важно заключение: Материалното подсигуряване не трябва да предхожда духовната работа; то е следствие от нейното успешно осъществяване!

 

На друго място в Словото си Учителят П. Дънов подчертава, че въздействието на женитбата върху човешката личност може да варира в твърде широка амплитуда между благословението и проклятието. Сиреч – между постигането на святост и блаженство в междуполовото общуване и пропадането в най-дълбоките бездни на нравствената и телесна разруха: „Женитбата е едно благословение, но и едно проклятие. Ако ще се свържеш с един ангел, който ще те повдигне, тя е благословение, но ако се свържеш с една паднала душа, която не можеш да повдигнеш, и тя те завлече в ада, това е проклятие. Женитбата Бог е предвидил, за да не ходи човек сам. Чакайте определената за вас душа и когато дойде тази душа, един нов свят ще се разкрие пред вас.“

 

Само върху тези четири изречения, произнесени от великия духовен Учител, биха могли да бъдат изписани томове тълкувания. Тук ще се ограничим, обаче, само с няколко реда. По-голямата изчерпателност и проникновение оставяме на желаещите да ги постигнат. И така, какви основни изводи сме в състояние да направим от този цитат?

 

1) В брака надмощие взима притежаващият по-силна воля и характер партньор. Ако той е чисто, светло, ангелско същество, би могъл да издигне съпруга или съпругата си до собствената си висота на духовно развитие. Ако обаче той е ниско еволюирал индивид („паднала душа“ в терминологията на Учителя П. Дънов), съществуват всички шансове да повлече и партньора си в ада – т.е. в блатото на човешкото падение, измъкването от което не е нито лесно, нито бързо. Понякога то отнема поредица от въплъщения в света на материята.

 

2) При всяка своя инкарнация душата напуска истинската си родина в духовния свят и влиза в условията на ограничения, диктувани от същността на материалната действителност. В най-интимните си дълбини тя носи усещането за загубата на една прекрасна, лъчезарна реалност, за отдалечаване от Божието присъствие. Това я прави самотна. Премъдрият Промисъл на Твореца е предвидил за Неговото любимо чедо – човека, именно женитбата като шанс за преодоляване на самотата в нашия свят на преходността. Но само в случай че женитбата е хармонична! Ако ли не – тогава чувството за самотност би могло да се задълбочи до степен на пълно обезличаване и деградация на личността.

 

3) За всеки човек на тази планета Божият план съдържа един потенциален партньор, с когото той може да създаде пълноценно, красиво, градивно партньорство, основано върху Божествената Любов. Изключение правят единствено великите духовни Учители и най-напредналите окултни ученици – по причини, които вече изтъкнахме. В кармичната програма на всекиго от нас е набелязано тази среща задължително да се състои. От нас и от свободната ни воля обаче зависи дали ще разпознаем в лицето на човека срещу себе си именно онази сродна душа, която Бог е определил за нас в дадения земен живот. Свободната воля предполага както разпознаване и установяване на хармонични взаимоотношения, така и разминаване. А то може да бъде фатално! Не за вечността, разбира се, а за конкретното въплъщение в материално тяло. Така че нека се заредим с мъдростта на търпението, както ни съветва Учителят на ББ у нас, и да бъдем постоянно будни в очакване на тази наистина изключителна по значимостта си среща. А на онези измежду нас, за които тя вече се е състояла, нека пожелаем да оползотворят целия ў благодатен, възхитително красив потенциал!

 

В основата на най-интимните отношения между мъжа и жената лежи сексуалната енергия. Езотеричното познание ни учи, че ако тя бъде използвана разумно и бъде разгърнат целият неин съзидателен потенциал, ще настъпи нейното трансформиране в най-фина творческа енергия, която от своя страна съдейства решително за духовното израстване на личността. И обратното – неразумната употреба на човешката сексуалност, нейното разхищаване за задоволяване на низки страсти и плътски щения неминуемо води до бърза деградация на индивида. Възпроизводството на човешкия род представлява по същността си отражение на творческата природа на Върховното Божество. Способността на хората да даряват с плът въплъщаващите се души е техен велик дар от Всевишния. Дар, но и височайша отговорност. И не за удоволствие или удовлетворяване на нагона е дадена тя, а за продължаване на поколенията и осигуряване форми за проявление на безсмъртните същности, устремени по своя еволюционен път във Вселената. Затова и духовните Учители на човечеството обръщат извънредно сериозно внимание на този проблем. Българският Учител на Любовта споделя следното в тази насока: „Половата енергия – това са динамически творчески енергии в човека. Това е място на добро и зло, на разрушенията. През това място всичко минава и се разтопява. Трябва най-напред да настане едно пречистване в мислите. Силите, които са по-нагоре, вършат само добро.“

 

От цитираните думи на Учителя П. Дънов става ясно, че сексуалният потенциал на човека притежава огромна мощ, която би могла да бъде приложена за съграждане, но и за разрушение. Зависи от посоката, в която се проявява тя вследствие свободната воля на човека. Чистата мисъл е първото и най-важно условие за насочване на половата енергия за конструктивни цели. Последното изречение от репликата на българския духовен Учител свидетелства, че съществува определено равнище или граница при овладяването на тази деликатна енергия, което – ако бъде достигнато – осигурява нейното приложение само в полза на Доброто, т.е. на Божия план за Космоса и за конкретния човек.

 

В своето Слово Учителят на ББ у нас предлага и един точен критерий за това, дали бракът между мъжа и жената е изграден върху здрава основа – готовността да се жертваш: поотделно един за друг и двамата заедно – за Бога: „Един мъж никога не трябва да се жени за една жена, която той не обича и за която не е готов да жертва всичко. И една жена не трябва да се жени за един мъж, когото не обича и за когото не е готова да пожертва живота си. Двама души не трябва да се женят, ако не обичат Господа и не са готови да се жертват за Него.“ В случая не става дума за обикновена жертва, а за максималната, най-извисената – тази, която полага пред олтара на Божественото най-скъпото, живота. Това твърдение на великия Посветен може да бъде тълкувано поне по два начина: 1) встъпвайки в женитба, двамата съпрузи следва да бъдат готови да пожертват един за друг всичко най-ценно, с което разполагат, дори и живота си; 2) в своето съвместно съжителство те трябва да имат за цел постигането на един висок идеал – установяването на пълна хармония помежду си и спрямо околния свят и целенасочено подпомагане осъществяването на Божия Промисъл за тях двамата и за човечеството като цяло. В името на постигането на тези благородни цели те следва да бъдат готови на всичко, включително и да отдадат живота си с пълното съзнание, че той не приключва със смъртта на телесната форма, а продължава в невидимия свят на друго, по-високо равнище на проявление. И че осмислената жертва във владенията на материята, която подпомага реализирането на еволюционния План на неговия Автор, съдейства за духовното израстване както на принеслите тази велика жертва, така и на онези, към които тя е била насочена.

 

Като изразители на двата водещи принципа в Космоса мъжът и жената са носители на определени специфични качества и заложби. Техните личностни характеристики, произтичащи от половата им принадлежност, са обект на разглеждане освен от страна на духовното познание, но и на редица съвременни науки, каквито са психологията, антропологията, социологията и други. Всички те – независимо от същностните им различия, породени не от обекта на изследване – човека в неговите многобройни проявления, а от различните задачи, които си поставят при изучаването му, са единодушни в един генерален извод. Той гласи, че силата на мъжа или неговата отличителна особеност е мисловността или разумът. При жената – съответно чувствителността или емоционалното начало. Отчитането на този потенциал със сексуална оцветеност е от огромно значение за установяването на хармонични взаимоотношения между представителите на двата пола. Учителят П. Дънов пояснява в тази връзка следното: „Какво е това мъж и жена? – Жената – това е лявата половина на човека, мъжът е дясната. Мъжът – това е мисловата част, мисловата сила в човека, трябва най-напред едно пречистване в мислите. Жената е сърцето, чувството, мекият принцип, любовта.“ В случая „дясната половина“ означава преди всичко функциите на дясното мозъчно полукълбо, което като проводник на духовната същност на човека представя именно чувствата, емоциите, интуицията, съхраняването на придобитото. Това са характерните черти на Женския принцип („Ин“ според древната китайска мъдрост), проявен на физическото поле. А лявата половина, представлявана от лявото мозъчно полукълбо, е изява на Мъжкия принцип (съответно „Ян“ в китайската терминология) и отговаря за творческото начало, съзиданието, разума и логиката.

 

За да достигнат един мъж и една жена до пълноценно партньорство в условията на земната действителност, те би трябвало да притежават хармонично съответствие на техните физически, духовни и Божествени естества. Преведено на достъпен език, това означава, че те следва да принадлежат на приблизително еднаква степен на духовно развитие, да имат сходни жизнени идеали и система от убеждения, допълващи се интереси и творчески търсения. Съществените различия помежду им в някоя от тези области на личностната същност и еволюция биха могли да предизвикат непреодолими противоречия и нетрайност на връзката. От подчертано значение е равнището на просветеност на двамата относно духовните закони, властващи във Вселената, и – в частност – спрямо онези, засягащи именно отношенията между половете. Подобни познания, особено ако са дълбоко осмислени и бъдат прилагани в практиката, могат да изиграят решаваща роля за хармонизирането на двойката. В този ред на мисли си заслужава да чуем и мнението на великия Посветен на България: „За да се оженят, хората трябва да имат една допирна точка в Божествения свят, една допирна точка в духовния свят, една допирна точка във физическия свят. Ако ги няма тези три допирни точки, да не се женят.“ Допирните точки в лексиката на Учителя П. Дънов в случая предполагат именно общност на интереси, идеи и еволюционно израстване. Наличието на хармонично съчетание в тези области на човешката същност и изява полага основите на брачно съжителство между мъжа и жената, което бихме могли да наречем творческо съдружие.

 

Независимо от степента си на подготвеност за женитба всеки търси в нея щастието. И то не какво да е, а върховното щастие, което може да предложи земният живот! Никой не е в състояние да ни отнеме стремлението към и правото на щастие. Но дали винаги го търсим на правилното място и в точното време? Като ледено студен душ звучат думите на онзи, който по-добре от всеки друг познава действителните стойности и измерения на заряда в брачното съжителство: „Женитбата на земята е училище, не е щастие. То е знание (курсивът мой – К.З.). Два пъти не се женете, аз съм за еднобрачието. Ако твоят възлюбен замине за другия свят, не търси друг. Но да се обичате – другото е търговия. Никога не се жени втори път. Замине ли си първият, не търси втори, трети, четвърти. Причината сега, че първият, вторият заминал – не търси. Новото учение изключва това. То е за еднобрачието“ (Учителят П. Дънов). Струва си да се замислим върху тази препоръка. Тя крие в себе си не просто морален, но и силно изразен енергиен нюанс. Учителят на ББ недвусмислено посочва, че Новото учение подкрепя категорично еднобрачието, сиреч избора и споделянето на живота с един-единствен брачен партньор. И това не би могло да бъде просто случайно хрумване на един наблюдаващ отстрани, хладен, макар и извисен, Свръхразум. Това е повеля на епохата, в която сме призвани да положим основите на една нова планетарна култура – културата на Божествената Любов.

 

* * *

 

Мъжкото и женското космическо начало в своето единство и богата гама от взаимодействия са проявления на Третия херметически принцип – този на полярността, двойнствеността и пола. Тяхното съществуване, изява и специфични особености са следствие от първоначалния замисъл на Твореца на този свят. В качеството си на полюси в Проявеното Битие – с амплитуда от мащабите на вселенския безкрай – те изграждат панорамата на съществуващото такова, каквото го познаваме. Ала същевременно крият в недрата си все още неизвестен, неизследван и неизползван потенциал, който ние, хората, сме длъжни да проучим и да употребим в полза на Божия план за всекиго от нас по отделно и за Космоса като цяло. Това е безспорно задача с повишена трудност. Затова пък разполагаме за решаването ў с неизчерпаемия ресурс на Вечността. И колкото повече напредваме по своя път във всички сфери на безсмъртния живот, толкова повече се доближаваме до Истината за предназначението на мъжа и жената като сътворци в осъществяването на една велика идея – възтържествуването на Хармонията, Красотата, Сътрудничеството и Любовта във Всемира.

 

Най-дълбокият смисъл на женитбата е да откриеш Бога в лицето на един земен човек и да Му дадеш възможност да се прояви – и чрез него, и чрез теб, във вашия съвместен живот.