Част III

[Hristo Vatev]

Част III

 

ЯСНОВИДСТВО

 

Никой не може да бъде ученик, ако не си избере един свещен час за размишление върху великите Божествени истини. По този път той се свързва с разумните същества, които му предават Божествената светлина и знание. Ако само по половин час размишлявате върху духовните истини все ще дойдете до положение да влизате в съзнателна връзка с разумния свят и той ще ви разкрие своето величие и красота. Така че, за да развиете свръхсъзнанието си, което по естествен път ви поставя в контакт с разумния свят, трябва да прекарвате в молитва, размишления и концентрация. Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната. Когато човек размишлява върху една Божествена мисъл дълго време, той приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и сили и приема също така да изпълни волята Божия.

 

СВЕТИЛО НА ТЯЛОТО

 

Резюме от лекция на Учителя, държана на 11.05.1919 г.

 

„Светило на тялото е окото; и тъй, ако е окото ти чисто, цялото ти тяло светло ще бъде.“

 

Ев.Матей, 6:22

 

Какво е разбирал Христос под думите: „Светило на тялото ти е окото.“ Според съвременните схващания, окото не може да бъде светило на тялото. Христос влага една дълбока идея в тази мисъл. Онези, които не са проучвали устройството на окото малко разбират неговото естество. И аз казвам, че даже 1/1000 част от устройството на окото още не е проучена. Ако аз бих се опитал да опиша окото, бих влязъл в стълкновение с всички учени хора. Първата функция на окото е да събира и да разпръсва лъчите; събира ги отвън навътре, а отвътре ги разпръсва. Когато този процес в живота се измени и ако започне да събира лъчите отвътре навън, а ги разпръска отвън навътре, тогава се ражда дисхармония в човешкия ум. Вие имате по две очи и затова ще ме запитате: „За кое око говори Христос, за дясното или за лявото?“ И наистина, Христос не казва, ако очите ти са светли, а казва: „Ако окото ти е чисто.“ Оттук се вижда, че Христос говори за едно око, което е вътре, в центъра на мозъка. Това око не е което наричат пинеален възел, аз го наричам „око на душата.“ Христос взима думата око в единичен смисъл, като общ принцип, който включва всичко в себе си. Когато говорим за Бога, ние разбираме единица, която включва всичко в себе си. Когато говорим за тази единица разделена, размножена в себе си, разбираме всичките проявления в света. Хората тълкуват това подразделение различно; учените хора го наричат закони, причини и последствия, еволюция, мисли, чувствувания и т..н. Христос казва, че вътрешното око е едновременно и слънцето на човека. И когато човек изгуби своето слънце, той умира. С други думи, когато човек ослепее духовно, той умира, а когато прогледне духовно, той оживява. Че тази мисъл е вярна, вижда се от думите на Христос: „Които чуят гласа на Сина Човечески, те ще възкръснат.“ Може да ви се вижда чудно, че не се казва, който чуе гласа на Бога, той ще възкръсне, а се казва Който чуе гласа на Сина Човечески. Син Човечески е глас на Мъдростта. Това възкресение не е, което подразбира църквата; то е Възкресение, чрез което се придобиват знания за разбиране на законите, по които се управлява светът и се развива животът. Мисълта на съвременното общество е единична и колективна. Животът е започнал с образуването на окото. Най-напред, когато Господ създал човека, Той направил окото, а после самия него. Някой може да оспорва това, но аз ще ви го докажа. Преди да роди майката, взимат мерки да наредят къщата, да стоплят стаята, ако е зимно време и т.н. Следователно онези, които казват, че човек може да живее без око, поддържат, че няма разумност в Природата. На това око, казва Христос, съответства човешкото сърце. Между духовното око и сърцето има тясна връзка. Това не е само теория, но твърдения, които може да се проверят всеки ден на опит. Който не е на правия път, животът му е все от нещастия и страдания. Ако някой се интересува да знае защо страдаме, бих отговорил, че страданията са резултат на това, че ние сме в противоречие с духовното око. Христос казва: „Ако окото ти е чисто, цялото ти тяло ще бъде светло.“ И наистина, ако окото ни е чисто, ние ще виждаме всички предмети. Често очите ни се развалят от храната, която приемаме; ако храната е нездравословна, тя покварява кръвта, а покварената кръв поврежда очите и става нужда да се правят операции. Защо? Защото животът ни не е съобразен с Божествените закони. Както във физическото око се явяват наслоявания, по същия закон и в духовното ни око, се явяват подобни наслоявания, които създават нещастия, както за индивида, така и за семейството, обществото, народа и цялото човечество. Но някой ще каже: „Господ ще ни спаси.“ Всички хора за спасение говорят. Няма защо Господ да ни спасява – Той ни е създал спасени. И най-глупаво е да говорим, че Господ ще ни спаси. Когато казваме, че искаме да се спасим, това показва, че ние избягваме от Божието спасение, в рамките на което се намираме. Що е спасение? То е светлият живот на ред и порядък, но излезем ли от него, не ще бъдем вече спасявани от Господа, а от хората. Тогава няма да се раждаме от Бога, а като грешим много, ще бъдем заставени да се прераждаме в плът и кръв. Ще обикаляте тогава около някоя жена или мъж, ще ги молите да ви спасят и да ви създадат ново тяло, но това ще бъде само предговор на спасението. Като поживеете няколко години тук на Земята, ще отидете наново в пространството, където ще прекарате също известно време и пак ще дойдете тук на Земята. Син Човечески ще ти проговори и ще ти каже: „Създадох ти отново око, гледай този път да не го поквариш.“ Аз искам да извадите от това една аналогия за сегашния живот и да видите, какво ще остане от вас, като изхвърлите всичките си черупки. Някои казват: „Ще умрем.“ Ще умрете и пак ще оживеете. Орехът, който стои на дървото, има много облекла, но като узрее и падне, той хвърля най-горното си облекло, а като се посее, хвърля и другите си облекла, за да може отново да поникне и оживее. Свалянето на тези облекла не значи смърт, а показва, че си по-близо до живота. Тогава определям живота по два начина: физическият живот постоянно се променя и изменя, а духовният се променя, без да се изменя. Всеки, който се променя и изменя, той е в рамките на плътта, на преходното, а този, който се променя без да се изменя, той е в рамките на духа. Това е свойството на човешкия дух да се мени, но да не се изменя. Когато дойдем, обаче, до онова вътрешно състояние, когато се изменяме вътрешно, тогава изгубваме своята индивидуалност, изгубваме това, което сме спечелили. Това аз наричам закон на падането. Лъчите, които се проектират като известна енергия, с падането на Земята, остават на нея дълги години, докато дойде ден да се върнат при своя Баща, от който са излезли. Защо тези лъчи излизат от Бога? Защото и те са съгрешили. Ако те не бяха грешни, вие нямаше да усещате това парене и изгаряне, а щяха да предизвикат една нежна светлина и приятна топлина. Така че тези лъчи, които са паднали веднъж на Земята, колкото и да са светли и те са съгрешили, тяхното око е хванало малко мрежа. Тези лъчи са живи и вие ще се чудите, как е възможно да живее светлината? Този въпрос ще оставя да го разрешавате вие. Човек сам по себе си, е един Божествен лъч. Съвременната биология казва, през колко стадии е минал човек, докато достигне това състояние, в което днес се намира. Той е минал през много видоизменения, клетките му са претърпели много деления и най-после имаме окончателната форма, която пак продължава да се видоизменя. Всичко това е станало от подтика на тази жива светлина. Ако проучите подробно развитието на човека, ще видите, колко струва неговото устройство, колко скъпи са материалите, от които е образувано неговото тяло и тогава никога нямаше да грешите и не бихте допуснали нито една лоша мисъл или желание. Няма по-голяма заблуда от тази, да мислите, че човек, като греши, не вреди на спасението си. В какво се състои грехът? Грехът се състои в това, че мислим, как придобитите неща могат да ни доставят по-голямо щастие. Но с това ние се ограничаваме и завистта става наш спътник.

 

Всеки човек си има свое слънце, което, по същия закон, се намира в човека, в залязването си или в изгрева си. Случва се някога, вън е зима, много студено, а вътре, вашето слънце е в пролетта си; някога във физическия свят е топло, а вашето слънце не съответства на него и вие усещате една студенина. Това може да се обясни по различни начини. Някога вие не сте разположени духом, аз казвам тогава, че вашето слънце не е на мястото си. Някой път във вашето слънце има петна, тъй както и във физическото Слънце. Как обяснявате тези петна? Съвременните учени хора обясняват, че на Слънцето някога се е образувал един тъмен пласт, то изгубило цялата си топлина, вследствие на което на земята настанал леденият период. Аз не го твърдя, това са научни теории. Според тях, в Слънцето е станало някаква промяна: кората му се разпукала, Слънцето започнало сегашната си дейност, станали потопи и се образувал днешният свят. В бъдеще вие ще проверите това.

 

Христос казва, че светило на тялото ти е окото и ако окото ти бъде чисто, цялото ти тяло ще бъде светло. Когато Христос казва, че тялото ти ще бъде светло в зависимост от чистотата на окото ти, Той разбира, че в тебе ще има онзи Божествен живот, който ще ти дава цялата възможност да се развиваш и да не бъдеш дребнав. Сегашните хора приличат на малки буболечки, мислят, че са много учени и силни хора. Когато някому е пълна кесията, той разрешава важни въпроси; но изгуби ли парите, изгубва с това и силата си. Друг някой критикува със своя малък мозък всичко, което Бог е създал: казва, че не е добре направено това, онова, а туй, което неговата малка земя е направила, е добро. Знаете ли колко голяма в дължина и в широчина е земята (главата) на българина? В дължина е най-много 21 см, а в широчина и 16 см. Е, и с тази величина на своя ум, българинът иска да преустрои целия обществен строй и да говори за всичките велики тайни! Това е не само с българина, но и с всеки човек. Защо умират хората? От малко ум, от малко храна, от малко въздух, от малко кръв. Под думата кръв подразбирам Божествения живот. Да имаш кръв, значи да имаш този чист неопетнен Божествен живот, който не трябва да бъде нито горчив, нито сладък. Отношенията в живота са такива: ако един човек в един живот е горчив, в другия ще бъде сладък, а ако в този живот е сладък, в следващия ще бъде горчив. В духовен смисъл, топлината аз оприличавам на обич, светлината и на истина, а въздухът и на човешката мисъл. Както въздухът влиза в белите дробове, окислява кръвта и я пречиства, по същия закон в мозъка влизат мисли, които пречистват човешките желания. Желанията са човешката кръв.

 

Сегашните хора, макар че имат толкова малко мозък – 16 см на широчина и 21 см на дължина – не са го обработили, както трябва. Земята на човека не е обработена. У българите например е обработено отпред на мозъка едно пространство само от 6-7 см и те мислят, че са носители на велика култура. Питам ви: какво може да построиш на такова малко пространство, от 6 см височина и 12 см широчина? Следователно всички ние живеем в закона на илюзиите, мислим, че всичко знаем. Казвате: „На нас не ни трябва никаква философия.“ Не, има една философия, философията на твоето око, на твоята душа и нея трябва всички да знаете. В какво се състои разбирането на този закон? Когато човек проектира една мисъл по Божествен начин, тя вече твори у него. Възприеми една Божествена мисъл, без каквато и да е користолюбива цел, изслушай нейните упътвания, и ти ще придобиеш всичко, което пожелаеш. Като казвам, че ще придобиеш всичко, което желаеш, разбирам това, което се променя, но не се изменя. Тогава ще живееш в една непреривна връзка на Любовта. Като говоря за Любов, не разбирам вашата, човешката любов. Вашата любов е като тази между петлите и кокошките. Хвърлят малко жито или царевица на кокошките и петлите, те всички се събират заедно да ядат, но остане ли едно две зрънца, веднага петелът разгонва кокошките и изяжда сам последното зрънце. До последното зрънце беше тяхната любов. Всички общества, били те религиозни или светски, живеят, къткат се като кокошки и петли, живеят в мир и любов, но дойде ли последното зрънце, казват: „Хайде сега на страна!“

 

В съвременното общество, ние не говорим на истински език. Като се върнем у дома, ние казваме: „Човек не трябва да бъде много откровен, да не вярва на хората.“ Преди всичко ти трябва да бъдеш човек, да живееш така, както Бог те е учил едно време, да не чакаш никакво благо от никого, да уповаваш на Бога, на своята душа, а после на ближните си. Когато Христос казва, че ако окото ти е чисто, цялото ти тяло ще бъде светло, Той разбира, че ако окото ти е чисто, ще видиш най-напред Бога, после своята душа, а най-после своите ближни. Ако окото ти не е чисто, ще започнеш по обратен процес: ще видиш най-напред ближните си, после себе си, а най-после Бога, а с това ще обърнеш света с главата надолу.

 

Христос казва, че ако вашето око е чисто, вие няма да забелязвате как минава времето. Вие ще се радвате. Днес кога се радвате? Като си опечете едно прасенце, кокошчица, пуйчица, наточите си винце, седнете на масата, затракат вилици, зачукат се чаши, пие се за здраве, за хаир на мира. Да, но тези кокошки и агънца са недоволни от вашата радост, не я споделят. Вашата радост е тяхна скръб.. Един ден отношенията ще се изменят. От вашите тлъстини ще се образува тревата, която овците спокойно ще хрупат. Това ще им бъде отплата за тяхното месо, което вие ред години сте употребявали. Такъв е великият кармичен закон. Христос казва: „Като разберем така живота, нещастията ще изчезнат и живота ще бъде светъл.“ Вие не знаете, защо овците пасат тревата. Това е един временен метод, а за в бъдеще, храната може да се възприеме от цялото тяло, от порите му, без да се дъвче. Ще попитате: „Какво трябва да правим?“ Да държите всякога отворено, светло и чисто окото, което Бог е вложил във вашата душа, за да може да се греете на неговата топлина и светлина. Знаете ли, защо съществува светската любов? Когато някой се ожени, българите казват, че го е хванала „сляпата събота“. Защо се говори така за любовта, за женитбата? Това показва, че тази любов не произтича от духовното око, а е сляпа. Затова именно аз наричам светската любов любов на слепи хора. Често мома и момък се хващат под ръка. Какво означава това нещо? Това показва, че единият от тях е без око и затова има нужда да го водят под ръка; ако и двамата имат това око, не се позволява да се хващат под ръка. Някой ме пита: „Да хвана ли жена си под ръка?“ Щом е сляпа, ще я хванеш, но ако има око, ще и кажеш: „Жено, от мене до тебе разстоянието трябва да бъде един метър“ и това е спасителният момент в живота. Следователно, ако нашето око светеше добре, ние никога не бихме позволили да дойде някой близо до нас. Ако трябва някога да се доближим, ще обърнем окото си и така, на тъмно, ще се доближим. Така ние ще трябва да образуваме един народ. Народът, според мене, е едно велико условие за душата. Тъй че, ние трябва да използваме условията, в които живеем и никога не трябва да критикуваме цял един народ или цяло общество. Обществото, народът, човечеството са условия, създадени от Бога и ние трябва да ги използваме. Отделните хора може да критикуваме, но не и цяло общество. Ние трябва да използваме всички условия, които ни дава това око, а то е тясно свързано с човешкия ум, сърце и воля. Христос казва: „Ако цялото ти тяло е светло“, то значи: ако използваш разумно всички възможности, които са вложени в тебе, ти Син Човечески ще станеш и ще бъдеш в пълна хармония със Сина Божий. Не може да има култура, не може да има благороден свят, докато съвременните хора не развият в себе си това вътрешно око. Това може да ви докажа по един естествен начин. Всички растения дължат живота си на Слънцето. Така също, за да растат и да се развиват нашите мисли и желания, трябва това око да изпраща своята топлина и светлина върху мислите и желанията ни, и с това да ги полива и наглежда. Това око е вътре в мозъка ни. Намерим ли окото, ще намерим и слънцето си. Не мислете, че сърцето е един орган, който изпълнява своя определена функция. Сърцето е общество от най-разумни клетки, които извършват най-възвишената работа, те извършват работата на душата. Препоръчвам ви да развиете това светло око, за да не правите грешки в живота. Аз оприличавам греха на зародиша на яйцето, който се крие в него, вътре в тази черупка. В това яйце има всички условия, от които може да се развие бъдещият живот. За да се развие този живот, потребно е яйцето да се постави под квачката, където като престои 21 дни, майка му ще започне да кудкудяка и да му казва: „Когато дойде моментът да излезеш, ще пробиеш яйцето.“ Пиленцето протрива стената отвътре и с това настъпва моментът на избавлението. Този процес настъпва отвътре навън. Ние чакаме другите да ни избавят. Не оставайте други да пробият вашето яйце. Под това око Христос разбира движещото се око, т.е. душата на всеки човек, която съдържа в себе си всички възможности за едно правилно развитие. Ако окото ти е чисто, ще можеш да разрешаваш правилно всички въпроси, благодарение на светлината, която имаш. Нашият живот е в свръзка с миналото и бъдещето. Това, което ви говоря, няма да ви спаси, ако вие сами не работите; моята проповед е само едно кудкудякане на квачка. Тогава казвам: онези, които са замътили и са близо към излизането, нека употребят клюнчето си за пробиване стените на яйцето и нека направят последни усилия да извадят главата си вън.. Като излязат пиленцата, квачката казва: „Клок, клок“, и започва да ги води, да ги учи, как да кълват зрънцата. Това е Божественият естествен закон. Ние искаме да дойде с нас Господ, но Той само проповядва. Всеки проповедник е една квачка. Всяка майка и баща са квачки. Христос казва: „Ако окото ви е непокварено, то ще осветява цялото ви тяло“, ще разберете смисъла на живота и ще бъдете в свръзка с миналото, настоящето и бъдещето, а ще бъдете също и в непреривна връзка с Любовта. Но тази любов, която днес господства в света… Да ви пази Господ от такава любов! Светската любов е като една мътна рекичка, която полива зелето, пипера и другите зеленчуци. Но след време и тази мътна рекичка се прецежда и пречиства. В нашето яйце, обаче, не трябва да има никакви нечистотии, никакъв компромис, за да имате светло бъдеще. Поне за една година дръжте в себе си следната мисъл: „Искам окото ми да бъде светло, чисто, за да бъде такова и цялото ми тяло.“ При такова положение вие бихте спечелили много повече, отколкото ако бяхте слушали всички проповедници в света. Онзи слънчев лъч, който идва отгоре, произвежда много по-добър резултат от всичките печки в света. Такъв е Божествения закон. Спрете сега ума, мисълта, волята и сърцето си върху това око и запитайте се всеки един в себе си, кой ден от замътването сте. Ако са се изминали 10 дни от замътването, ще кажеш: „Мамо, още не е време.“ На 15-ия ден майката започва да кудкудяка, но ти ще кажеш: „Мамо, още не е време.“ Като дойде 21-ия ден, ще кажеш: „Мамо, време е вече.“ Така и аз ви казвам: клок, клок, но в това отношение съм профан и не зная, в кой ден на замътването си е всеки от вас. Това ще познаете по вашите пориви, желания и мисли. Ако от днес всички проповедници, свещеници, учители, съдии в цяла България, пък и в цяла Европа, започнат да мислят за това око, щяхте да видите, какъв добър резултат щеше да има. Ако българите направят първи този опит, ще видят, как в една година ще има подобрение и в умствено, и в душевно отношение. Мислете за окото, за което Христос е говорил, защото то е във всички и във вас ще се породи Божествена мисъл, обич и добрина. Когато намерите това око, ще бъдете всички безсмъртни: то съживява. Това е искал да каже Христос. Всеки, който иска да бъде безсмъртен, да намери своето око. Тази е мисълта, която Христос е вложил в този стих.

 

***

 

ОКОТО

 

Резюме от лекция от Учителя, държана на 5 април, 1933 г. София – Изгрев

 

Човек има две очи: дясно и ляво. Дясното око има отношение към ума, а лявото – към сърцето. Ако очите на човека са изпъкнали, това показва, че чувствата в него са добре развити. Ако очите са малки, умът е слабо развит. Очите са едно от великите блага, дадени на човека. Те са свързани с душата. Чрез очите човек влиза във връзка с външния свят и се тонира. Чрез тях се регулират енергиите на неговия организъм. Когато очите възприемат правилно външната светлина, мозъкът на човека функционира правилно. Ако очите не са здрави и не възприемат правилно светлината и мозъкът не работи добре. Колкото по-отворени са очите, толкова повече впечатления възприема човек. Правилно е, обаче, човек да възприема толкова впечатления, колкото може да обработи. Светлината се използва двояко: външно и вътрешно.

 

Като знаете значението на възприятията, вие трябва да се пазите от образи и впечатления, които се отразяват вредно върху вашата психика. Не гледайте грозни образи и картини.

 

Някой изкривява устата си, друг – очите си. Не спирайте погледа си на тези криви прояви. Ученият и разумен човек може да изучава и недостатъците на хората, но невежият трябва да ги отбягва. Не занимавай ума си с изопачените и криви човешки прояви. Всяко впечатление, което прониква в мозъка, се отпечатва на лицето. Пазете децата от грозни картини. Възрастният и прост човек сам трябва да се пази, а мъдрецът ще ги изучава. Често децата се кривят, глезят се, правят грозни движения и едни-други си пакостят. Това се отразява лошо на възпитанието им. Някога човек свива очите си, прегъва се, за да намали болките на корема. Той трябва да направи обратното: да се изправи и да отвори широко очите си, да влезе повече светлина в тях. Светлината лекува всички болести. Едно се иска от човека: всеки момент да благодари за големия дар, който Бог му е дал. По-голям дар от очите не съществува. Те са свързани с мозъка. Забелязано е, че слепият не може да говори добре. Речта има връзка с очите. Колкото по-разумен е човек, толкова по-красива форма имат очите му. Пазете очите си като свещен дар от Бога. Някой има обичай да натиска очите си. Никога не ги натискайте! Ако сълзят, изтривайте ги леко с кърпичка. Ако ви болят, разтривайте слепоочните области или костта зад ушите. Не упражнявай очите си в търсене недостатъците на хората. Откъде знаеш, че някои от техните недостатъци не са и твои? Като изучавате човешкото око, през него може да се прекара една плоскост, над и под която минават лъчите, които излизат от окото. Ако те минават под плоскостта, човек се движи повече в материалния свят. Като говориш с него, той гледа повече към Земята. Ученикът, като не знае урока си, гледа към Земята. Учителят му говори, а той не повдига очите си, не се интересува от предмета. Той възприема светлината от Земята. Тази светлина не може да въздейства на мозъка. Затова такъв ученик е упорит, своенравен. Ако учиш нещо и гледаш към Земята, нищо няма да придобиеш; ако мислиш и гледаш към Земята, мисълта ти ще остане безплодна. Друг е въпросът, ако главата ти е надолу, а погледът нагоре, над плоскостта. Тогава, каквото учиш, каквото мислиш, ще успееш. Човек е дошъл на Земята да учи, да се свърже с Разумния свят, изразен чрез небесните тела, чрез въздуха, водата, животните, растенията, минералите. Чрез тях той изучава Природата. В помощ на това му идва зрението.

 

Като говоря за изпъкналите, за малките и за големите очи, както и за отворените и затворените очи, имам предвид известни прояви, известни дарби и способности в човека. По очите ще познаеш, какъв е даден човек. Ще изучиш първо, външната форма на окото, неговата големина, а после – светлината, която се излъчва от него. Ще пазиш зеницата си от силна и слаба светлина. В първия случай, зеницата трябва да се свива чрезмерно, а във втория случай – да се разширява. Не е добре нито едното, нито другото. Очите не трябва да се движат много; при това, движението не трябва да бъде нито много бързо, нито бавно. Някой мига бързо. Това се дължи на голяма нервност, на вътрешно безпокойство или смущение. Какво представлява окото? Малка слънчева система, малко слънце. От всички органи, очите доставят най-голяма радост на господаря си, особено когато са в съгласие с останалите органи – уши, нос, уста.

 

Когато гледаш Слънцето, не е достатъчно да се спираш само на него, но да гледаш и външната обстановка: облаците, небето, хоризонта. Изгревът на Слънцето представлява красива картина, която трябва да се отпечата в съзнанието ви. Един ден, когато имате свободно време, ще обработвате тази картина, за да се ползвате от нея. И тъй, окото е връзка между външния и вътрешния свят. От това, какви предмети гледа окото, зависи развитието на ума. Ако по цели часове гледаш по витрините различни предмети, или търсиш с очите си места за удоволствия, нищо не придобиваш. Друг е въпросът, ако търсиш хубави книги, художествени картини. Това остава в съзнанието ти красиви образи, които допринасят за развитието на ума. Какво виждате сутрин, като станете от сън? Ще кажете, че сте сънливи, нищо не ви интересува. Не, трябва да насочите погледа си поне към един красив образ. Подавате ли се на сънното състояние, вие ту ще се събуждате, ту ще заспивате и целият ден ще мине без никаква придобивка. Казвате: „Изгубихме вяра в себе си. Отслабнахме, остаряхме, краката не ни държат вече.“ За да се справите с това състояние, правете упражнения за очите, за краката, за да се събудите.

 

Пазете следното правило: Като ставате сутрин от сън, не бързайте веднага да отворите очите си. Дръжте ги известно време затворени, докато се успокоите напълно. Не се поддавайте на съня. Щом ги отворите, потърсете един красив образ и там спрете погледа си. Като запалите лампата, гледайте, постепенно да нагодите очите си към светлината. Меката, приятна светлина е полезна за очите. Това се отразява добре на нервната система. Правилно е, преди да отворите очите си, да отправите мисълта си към Бога. Щом станете от сън, оправете леглото си. Мнозина оправят леглата си към обяд или след обяд. И това не е лошо, но добре е, леглото да бъде в изправност. След това, обуйте се и най-после – измийте лицето си със сапун, или без сапун. Сапунът не е необходим за лицето. Веднъж в месеца е достатъчно да се измива със сапун. Вие мислите, че като миете лицето си със сапун, то ще бъде по-чисто. Лицето има способността само да се мие, да се чисти. То е динамо. От всяка клетка, от всяка пора на тялото изтича електричество и магнетизъм, които измиват, както лицето, така и цялото тяло.

 

Водата за миене не трябва да бъде студена. Водата е стимул на живота. В нея се крие енергия, която трябва да се използва. Ако не можете да си служите правилно с водата, вие сами си причинявате пакости. Водата е един от великите проводници. Тя е носителка на живота. С благоговение трябва да се приближавате към нея. Ако ви дам знание за очите и не го използвате, нищо няма да получите от него. Има състояния, които не са ваши. Не давайте израз на такива състояния чрез очите си. Състояния, навици, които имал дядо ти, се предават чрез очите. Не се поддавай на тези състояния. Обърни погледа си към небето. Представи си едно общество, в което са стигнали до висока степен на развитие. Всички имат весели, засмени, спокойни лица. Представи си лице на ангел, което изразява известна добродетел, например, кротостта. Очите на кроткия са спокойни. Свързвай се с такива образи.

 

Днес очите на човека са резултат на миналия живот; тепърва той трябва да живее чист и свят живот. Чрез очите ние приемаме висшите енергии на Природата, които действат върху нас. Те подхранват благородни чувства у човека. Колкото по-благороден е човек, толкова повече се храни той от благата, които Бог е създал. Светлината също е храна. Хубавите мисли привличат енергии, необходими за тониране на мозъка. За да бъде работата ви успешна, лъчът, който излиза от очите, трябва да бъде насочен нагоре, над плоскостта. Отправен ли е надолу, каквато работа предприемате, ще върви назад. Човек трябва да владее очите си. Как се постига това? Чрез самовъзпитание. Като станеш сутрин от сън и отвориш очите си, първо ще погледнеш към красотата, създадена от Бога. Срещнеш човек, ще потърсиш нещо красиво в него. Търси всякога доброто в човека и там спирай погледа си. Като станеш мъдрец и възлюбиш човека, тогава ще видиш лошото в него и ще му помогнеш. Какво нещо е лошото, грозното в човека? То е неговото отходно място. Всеки дом има такова място. Там се изхвърлят нечистотиите. И светлината има отходно място. Докато са на Земята и светиите имат отходни места. В живота остават излишества, които трябва да се изхвърлят някъде. Злото трябва да излезе вън от човека. Ето защо, съзнателно или несъзнателно, някога човек прави зло. То е старото зло, което той носи от далечното минало. Обаче това зло остава своите малки деца в човека, които растат и стават големи. Един ден човек и тях ще изхвърли навън. Ще дойде ден, когато злото ще стане безплодно. И тогава, като се изхвърли навън, няма да има вече условия за ново зло. Докато човек е на сегашната степен на развитие, все ще има в него деца на злото, които ще изпраща навън. Сега вие искате да знаете, какво се крие в човешката душа. Много неща са скрити в нея, но никой още не може да проникне там. Много завеси, много прегради я крият от човешкото око. Никой физиогномик не е проникнал там. В душата има дълбочини, за които се иска голяма светлина. Слабата светлина не може да проникне в тях. Като знаете това, не се мъчете да проникнете в душата – тази далечна област за вас. Радвайте се на великото благо, с което разполагате – очите. Пазете ги, поддържайте тяхното здравословно състояние. Ето, пролетта идва. Използвайте всичко, което тя носи. Гледайте цветята, изворите, малките бубулечици и на всичко се радвайте. В тях е красотата на живота. Хранете очите си с красиви образи.

 

Като усилва външното си зрение, с него заедно човек усилва и вътрешното си зрение. Физическото зрение е ограничено, духовното – неограниченно.

 

(19; 22)

 

Кое от двете очи е създадено първо? – Дясното. – Дясното око има отношение към ума, лявoто – към сърцето. Значи, имаме око на мисълта и око на чувствата. Кое е окото на постъпките, на волята? То е някъде в мозъка, то е третото око на човека.

 

(80; 13)

 

Освен двете очи на човека има и трето око, от което излиза Божествената светлина и което показва на човека как трябва да гледа. Физическите очи на човека са необходими, но ако третото око не е зад тях, човек нищо не би могъл да предаде на ближния си, на своя брат.

 

(39; 11)

 

По някой път, ако си упражнявате добре очите, ако вашите очи са в нормално състояние, много от съвременните препятствия или неразположения на вашия дух ще изчезнат. Много от състоянията се дължат на очите, които не се движат както трябва.

 

(30; 15)

 

Онзи, на когото очите са отслабнали, всяка вечер, преди да си легне, да отправя погледа си нагоре, не да си вдига главата, но очите си да движи. Вземете ясновидците, правят също упражнение. На онзи ясновидец очите са обърнати нагоре. Гледам онези хора, които са ангажирани със земята, гледат надолу. Избягвайте гледането надолу. Колкото гледаш надолу, толкова трябва да гледаш нагоре. Колкото гледаш наляво, толкова трябва да гледаш надясно. Трябва да има движение на очите, за да не отслабват. Сега: Да ви накарам да си направите упражненията. Ще кажете: „Какво си върти очите?“ – Всичките хора страдат, че не си въртят очите, а си въртят главата. А в Природата окото трябва да се върти. Докато се върти окото добре, туй око е здраво. Тогава мускулите на очите се развиват.

 

(30; 15)

 

Първото нещо, което се изисква от вас, е да се освободите от всички неестествени неща във вашия живот. Болестите, старостта са неестествени неща. Ти казваш: „Очите ми отслабнаха, не виждам буквите, не мога да чета. Краката ми започнаха да треперят, не ме държат. Кръстът ме боли, не мога да спя.“ Това са остатъци от твоя минал живот. Очите отслабват, когато човек не прави нужните упражнения. Много хора не гледат, както трябва. Те отварят широко очите си, блещят се, но това не е гледане. Правилно е, когато искаш да видиш нещо, да не въртиш главата си на една и на друга страна, но да движиш очите си. Ще движиш очите си нагоре, надолу, настрана в посоката, където е предметът за наблюдаване. Иде някой при тебе и като искаш да го видиш, ти обръщаш главата си към посоката, откъдето той иде, а очите стоят неподвижни. Това значи да упражняваш главата и врата си, а очите да почиват. Така те стават лениви и постепенно отслабват.

 

Някой казва: „Не обичам да гледам на небето; земята ме интересува.“ И това не е лошо, но като гледаш постоянно към земята, след три-четири години очите ти ще отслабнат. Гледай нагоре, надолу, наляво, надясно, да засилиш очите си. Не мисли, че е глупаво да гледаш нагоре, към небето.

 

Да се върнем към един от съществените въпроси – за очите. Казах, че за да не отслабват, очите трябва да се упражняват. Има различни упражнения, които раздвижват всички очни мускули. Ако не се упражняват, очите постепенно отслабват и губят способността си да виждат. Всяко движение на окото е свързано с известна мисъл. Дали движиш окото си нагоре и надолу, надясно и наляво, в диагонал, ти възприемаш точно определена мисъл. Като е създал очите, Бог e имал предвид да служат на човека, да вижда всичко, което го обикаля.

 

(78; 14)

 

Съвременните хора се оплакват от отслабване на очите. Много естествено е, че отслабват – не се движат. По отношение на очите си хората са крайно нехайни. Тялото си тренират чрез различни движения, упражнения, екскурзии. Дойдат ли до очите си, нищо не правят за тях. Когато искат да видят нещо настрана, нагоре или надолу, те движат главата си, а очите стоят на едно място, като аристократи. Очите заповядват на другите удове да свършат една или друга работа, но сами те не работят, поради което малко кръв приижда към тях и слабо се хранят. Правете упражнения за очите си, да отправяте повече кръв към тях. Ето защо повдигайте често очите си нагоре, откъдето слиза светлината, и след това ги сваляйте надолу, в посоката, където тревите растат и никнат. Обърнете внимание на четирите прави OA, OB, OC, OD, които са две по две в противоположни посоки. Привидно те изглеждат независими една от друга, в същност те имат обща връзка помежду си, движат се в кръг. За да върви хармонично в четирите посоки, човек трябва да знае начина, по който да ги координира. Две от противоположните посоки, запример, посоките OC, OA, представляват посоки на движение на човешкия ум и на човешкото сърце. Като се движат, макар и в противоположни посоки, умът и сърцето образуват кръг. Външно те изглеждат отдалечени един от друг, като два различни свята, но всъщност са близо, имат допирни точки. Като излиза от точка O и върви в посока OA, умът се движи в две направления – AB, AD, като образува полукръг. Сърцето също излиза от точка O, върви в посока OC, като се движи в направленията CB, CD и пак образува полукръг. Двата полукръга се срещат в точките B и D и образуват пълен кръг. Когато казваме, че човек живее, имаме предвид четирите посоки, които се срещат в него. При движението си по тези посоки той среща известни противоречия, които се дължат на различно гъстата материя – причина за движението на човека в кръг.“

 

Който не обича да учи, да работи, оправдава се с отслабване на зрението си. От какво отслабват очите? От неправилен живот, от неправилни мисли, чувства и постъпки. За да усили зрението си, човек трябва да подобри мислите и чувствата си не по външен, но по вътрешен, духовен начин. Когато мислите, чувствата и постъпките на човека са чисти, той не се страхува, не се тревожи и безпокои. Каквито болести да дойдат, той остава неуязвим. И да заболее, болестта ще мине и замине, не оставя никакви следи. Коя е причината за това? – Чистата кръв.

 

Следователно, за да издържате на болести и страдания, да се справяте лесно с противоречията си, изчистете мислите, чувствата и постъпките си. Това е тъй наречената вътрешна чистота. Който има тази чистота в себе си, кръвта му е чиста. Здравето, силата и разположението на човека се дължат на чистата кръв... Чистият човек създава около себе си приятна, здравословна атмосфера, която привлича хората. Нечистият няма такава аура и отблъсква окръжаващите. Благоприятната атмосфера се дължи понякога на чистотата на мислите, понякога – на чистотата на чувствата. Затова, ако погледнете човека с окото на ясновидеца, ще забележите около главата му светло сияние или ще усетите приятна, мека топлина около него. Значи причината за здравето и разположението на човека се крие в самия него. Който живее според законите на Бога, той всякога се радва на добро здраве и бодър дух. Такъв човек има малко противоречия... Всеки иска да излезе от дисхармонията в живота, но не знае как. Той е свързан с хиляди поколения преди него, които са грешили и предавали своите грешки на бъдещите поколения. Ето защо, за да изправи грешките си, човек трябва да надникне в миналото, където се крият както добрите и положителни черти, така и отрицателните. Като работи съзнателно върху себе си, човек работи и върху ония, с които е свързан. Като изправя себе си, той изправя и своите близки. Например, в миналото човек е работил много за развиване на личните си чувства. Днес те са спънка при духовното му развитие. Ако не може да се справи с тях, човек започва да страда и мисли, че хората не го уважават, не му се кланят, не го зачитат. Бъди извор, всички ще те уважават и почитат. Да бъдеш извор, това значи да даваш. Давайте на хората от богатството на своя ум, на своето сърце, на своята душа и те ще ви обичат, ще ви бъдат близки. Бъдете проводници на Божиите блага и енергии, за да ви търсят и почитат.

 

Работете съзнателно върху себе си и не се страхувайте, че черната земя ще ви окаля и опетни; не се страхувайте и от нечистия въздух; не се страхувайте и от нечистата вода. От черната земя излизат сладки плодове.

 

(17; 17)

 

Днес от всички хора се изисква да оценяват това, което им е дадено. Те имат очи, уши, нос, уста, които струват милиони и милиарди, но не ги оценяват. Не само че не ги оценяват, но те още не могат да си служат с тях, както трябва. В Америка приготвят един телескоп, широк пет метра в диаметър. С него може да се вижда това, което с досегашните телескопи не могат да виждат. Хората не познават още какво се крие в техните сетива. В очите си човек има един по-сложен апарат от този телескоп. Той е широк не само пет метра в диаметър, но много повече. Обаче, сегашните хора не са развили още този апарат, нито са го инсталирали. Пък и да го инсталират, те не биха могли да си служат с него. Те не могат да си служат с обикновените очи, а колко повече с вътрешните, в които се намира този телескоп. Голямо богатство представя този хороскоп, но само за онзи, който може да се ползва от него. Само човекът на Любовта може да се ползува от този телескоп.

 

(22; 15)

 

Ние мислим за духовния свят. Някой иска да проникне в духовната музика. Но за духовна музика се изисква духовно ухо. И за духовния свят, за да се види, се иска духовно око. Ако отидеш с тези очи и уши, нищо няма да видиш и да чуеш и ще кажеш: Там няма нищо, нищо не виждам. С физическите очи ще видите неща само които са физически.

 

(52; 18)

 

Мнозина се интересуват от духовния свят, но не могат да го изучат. – Защо? – Невидим е този свят. Наистина, невидим е духовният свят, но въпреки това оказва голямо влияние върху хората. Никой не вижда усилията, които съществата в духовния свят са правили и продължават да правят. Като изучавате човека, вие казвате, че той има пет сетива, еди-колко си външни и вътрешни органи; знаете какви функции извършват тия органи, но как са създадени, кой ги е създал, не знаете. Например, казвате, че човек има две очи, с които вижда външния свят. Обаче той не подозира, че за двете очи, които му са дадени, Природата, със своите разумни същества, е изгубила хиляди години, докато ги създаде и докато научи човека да вижда. Първоначално човек е бил сляп, нямал очи, но като ги придобил, постепенно започнал да вижда. И днес още той не е дошъл до ясното виждане. Много неща има, които човек още не вижда. Обаче чрез усилията, които прави, за да вижда добре и ясно нещата, човек постепенно навлиза в духовния свят.

 

(85; 9)

 

Какво представят ясновиждането и яснослушането? Те са подобни на радиоапарата, с който съвременните хора си служат. Всеки иска да има радио, да слуша какво става по света. Не е достатъчно само човек да има радио, но той трябва правилно да го инсталира. Не е ли добре инсталирано, хората се оплакват от него, че ги заболяла глава, и търсят лекар да им помогне. От какво страдат? От главоболие. Радиото им бръмчи силно в главата. С други думи казано: когато в главата на човека дойде някаква идея, от която не може да се освободи, той веднага търси лекар. Лекарят дойде със своята спринцовка, направи няколко инжекции и по този начин прекъсва инсталацията. От 2000 години насам хората работят старателно да прекъснат инсталацията на своето вътрешно радио – не искат да бъдат ясновидци и яснослушащи. С помощта на сегашното радио някои учени опитват пулса на човека отдалеч. Особено това правят с авиаторите. Като опитват пулса им отдалеч, те познават състоянието на авиатора. Такова свойство има и вътрешното радио. Сегашните хора извадиха вътрешното радио отвън. Понеже мястото му в главата е малко, те не можаха да търпят шума му и го извадиха отвън. Като не могат да издържат шума на радиото, някои хора полудяват. Някой нагласил радиото си, слуша музика отдалеч някъде и казва, че била ангелска. Музика, която предизвиква главоболие, не е ангелска. Наука и религия, които причиняват главоболие и разстройват човека, не са ангелски. Те са опити само, които не са дошли още до положението на истинската наука и религия. Истински учен е този, за когото Природата оживява. Канарите, планините, земните пластове му проговарят. Той чете по тях живота на миналите поколения като по книга.

 

Който знае да чете по земните пластове, канари и планини, той може да се домогне до човешката реч и мисъл от хиляди години насам. На земните пластове е написана цялата история на Земята от началото на създаването им досега. Съвременните геолози четат по земните пластове, по техните огъвания и наклонявания, през какви перипетии е минала Земята. Обаче тия данни не са абсолютно верни. Как са наредени пластовете отвън, това е едната страна на науката; важно е, обаче, какво е тяхното вътрешно положение. Една книга е ценна отвън, но още по-ценно е нейното съдържание. Да цените книгата по външността ¢, това е все едно да се произнасяте за онзи свят по това, което знаете за физическия свят. Като не могат да проникнат в онзи свят, мнозина мислят, че като умрат, тогава ще знаят какво представя онзи свят. Те не знаят, че ако нямат духовна светлина, като умрат, няма да виждат нищо, слепи ще бъдат. За да вижда нещата в онзи свят, човек трябва да е изработил своето духовно тяло, а същевременно да има приятели, които да го обичат. Духовното тяло представя инструмент, с който човек може да си служи на онзи свят. Някои мислят, че като умрат, ще се освободят от мъчнотиите и страданията, които са имали на Земята. Те са прави, само когато са развили своето духовно тяло.

 

(75; 12)

 

Мнозина от вас искат да имат видения, да имат духовни опитности. Това желание е на място, но за да се удовлетвори, нужни са условия за него. Ако посадите едно малко цвете в саксийка, за да се развива добре, вие трябва да му турите добра пръст и редовно да го поливате. Иначе то в скоро време ще изсъхне. Такова нещо представят и центровете, чрез които човек влиза в контакт с духовния свят. Духовните опитности изискват условия за своята проява. Например, за да бъде ясновидец, човек трябва да има широко чело; въображението в него трябва да бъде добре развито. Тъй щото, за да развие в себе си ясновидски способности, човек трябва да бъде в контакт с хора, в които тези способности са добре развити. По този начин тези сили оказват въздействие върху ония хора, в които съответните центрове не са още развити. Ученик, който има стремеж към музика, трябва да търси хора с добре развити музикални способности. Който обича рисуване, той пък ще дружи с художници. Писателят ще търси писатели; свещеникът ще търси свещеници; ученикът – ученици. Вие, като окултни ученици, ще търсите учени хора, които знаят повече от вас. Преди да се стремите към видения, трябва да развивате в себе си безстрашие, но не нахалство. Някой е нахален, натрапва се и мисли, че е безстрашлив. Безстрашието е качество на разумния човек.

 

(59; 6)

 

Като знаете, че чрез упражнения човек развива удовете си, казвам: работете за развиване на своите добродетели, разумност и сила. Вижте как свири на пиано опитният пианист. Като слага и вдига ръцете си от пианото, той изкарва приятни тонове за човешкото ухо. Такива трябва да бъдат мислите и чувствата на човека. Ако от вашите мисли и чувства не се образуват приятни за ухото тонове, какъв е вашият ум и какво е вашето сърце? Какъв човек сте вие, ако във всеки, когото срещнете, не видите една добра черта? Ако искаме да угодим на Бога и да имаме Божието благословение, трябва да знаем, че всичко, което Той е създал, е добро.

 

Като не разбират това, хората казват, че Бог не е създал нещата, както трябва. Те намират, че липсва нещо. – Защо? – Защото не съпоставят нещата. Жената казва: „Защо съм създадена жена?“ Преди няколко прераждания жената е била мъж, а мъжът – жена. Били ли са доволни от положението си? И тогава не са били доволни. Жената е форма, чрез която се възпитават чувствата; мъжът е форма, чрез която се възпитават мислите. За да могат в човека да се развиват и мислите, и чувствата, той идва на Земята ту като мъж, ту като жена. Мъжът и жената са форми, които един ден ще се слеят в едно и ще образуват един човек. Когато се развият чувствата и способностите в човека, тогава той ще бъде душа, която ще живее в друг порядък на нещата. Първоначално на Земята са съществували само растения и дървета и всички са мислели, че само дърветата трябва да съществуват. После дойдоха рибите, които мислеха същото – че в света трябва да има само риби. След тях дойдоха птиците, млекопитаещите и най-после – човекът. Но и човек не е последна форма на творението. Сегашният човек вижда само отпред, а бъдещият ще вижда навсякъде: отпред, отзад, отгоре, отдолу. По този начин той ще се освободи от всички нещастия, които сполетяват днешния човек. Това е ясновидството, за което мнозина говорят. Всичко това се постига само чрез Любовта. Любов към Бога и любов към ближния са двата велики закона, които управляват света. Като обича Бога и ближния си, нито мъжът трябва да ревнува жената, нито жената – мъжа. Щом ревнуват, те са още в старата култура, те не обичат Бога и ближния си. Ако обичат Бога и ближния си, любовта им е свята, към когото и да е насочена тя.

 

(8; 27)

 

Познанието на Бога не може да стане вън от човешкия ум, не може да стане вън от човешкото сърце, не може да стане и вън от човешката воля. Чрез ума ние ще придобием онази светлина, която е необходима. Чрез сърцето ще придобием онази топлина, която е необходима за живота. И чрез тялото ще добием онази сила, която е необходима за човешката воля. Защото онзи, безсмъртният човек, той трябва да има един отличен ум. Един отличен ум трябва да предвижда онова, което има да се случи след хиляди години. Има пророци, които са предсказали неща, които сега стават в нашите времена. А пък сега се предсказват неща, които за в бъдеще има да станат. Казвам: не би ли било полезно, ако вие знаете какво има да стане с вас за бъдеще? Къде е мъчнотията? Мъчнотията е, че всички вие ходите с була.

 

(49; 20)

 

Казвате: „Като идем в другия свят.“ Ако заминете в другия свят и не се отворят очите ви, що е оня свят? Да влезете в общение със светиите. В този свят, казвате, прозрял ли е някой ясновидец. Вие имате едно понятие за ясновидството. В този живот човек може да влезе и в общение със светиите. В този живот човек може да гледа онзи свят и да бъде в общение с ангелите. Но Любов трябва. Без Любов не може да говориш с един ангел, с един светия. Но не такава любов, човешка. Съвременните хора, когато изучават дребните същества под микроскоп, трябва да има светлина, да ги озари, за да ги виждат. Защо по същия начин и ние да не можем да видим онзи свят? Всички проповядват: „Като умрем.“ А аз казвам: сега, като живеем. Като умрем, ще видим точно туй, което сега виждаме, понеже човек, като беше в рая, Бог му каза така: „В който ден ядеш, ще умреш.“ Господ каза на Адам: „В който ден ядеш от забраненото дърво, ще влезеш в този живот, в който ние сме на Земята.“ И като яде човек, веднага влезе. Ние поддържаме другото учение на Земята, казваме: „В който ден ядеш от плода, като Бога ще станеш.“ Туй, което каза змията, стана ли? Ева стана ли като Бога? Адам стана ли като Бога? Изгубиха и туй, което имаха. Не се самоизмамвайте. Непременно трябва да се тури на първо място послушанието. В какво седи послушанието? Без Любов никой не може да види лицето Божие. Без Любов никой не може да възприеме Истината. Без Любов никой не може да възприеме знанието. Без Любов никой не може да възприеме истинския живот. Без Любов никой не може да възприеме свободата. Без Любов никой не може да възприеме работата.

 

(52; 22)

 

Мнозина се стремят към придобиване на дарби по механически път. Каквито и усилия да правят, те трябва да знаят, че чрез външни, физически усилия никакви дарби не могат да се развият. Например, колкото и поклони да прави човек, колкото и молитви да чете, щом няма съдържание в тях, те не дават никакви резултати. Иска ли да постигне нещо възвишено и благородно, човек трябва да приложи самообладание. Физическите усилия не развиват дарбите. За развиване на ясновидството, например, се изисква голямо самообладание и усилена работа върху ума, сърцето и волята. Ясновидецът трябва да има буден, развит ум и чисто сърце, да тълкува правилно образите, които невидимият свят му представя в будно и в сънно състояние. Ако човек види насън вълк, змия, лисица, ще знае, че скоро ще срещне човек с характер на вълк, на лисица, на змия. Ако сънува, че една птичка иска да влезе в дома му, това показва, че скоро ще срещне една страдаща душа. Това са символи, чрез които невидимият свят си служи. Това е неговият език. Вместо да говорят с часове, разумните същества си служат с образи, които съдържат в себе си някакви идеи.

 

(75; 2)

 

За ясновидството вие имате едно понятие, че то може да се даде отвън. Ясновидството аз да ви кажа как може да го придобиете. Представете си, че вие живеете в един салон, но дедите ви никога не са измивали прозорците и те са така зацапани, че влиза слаба светлина и нищо не се вижда. Вие всеки ден ги миете, но пак не се вижда. Казвам: отвън сте ги мили, когато отвътре ги измиете, веднага ще прогледнете. Ясно ще видите през прозорците. Една сестра ще каже: „Това не е за нас.“ Може да паднеш от стълбата, нека дойде една слугиня да ги измие. А пък никога една слугиня не може да измие вашите прозорци нито отвън, нито отвътре.

 

Казвам: Как се мият прозорците? Някой път лоши и посторонни мисли нападат вашия ум – изпъдете ги вън. В ума си човек трябва да туря яз. Всичките непотребни мисли да не позволява да смущават ума му.

 

(11; 34)

 

Много заблуждения има в света, от които човек трябва да се освободи. Слушате някой да казва, че е евангелист. Питам: умът и сърцето му станали ли са евангелисти? Друг казва, че е окултист. – Умът и сърцето му станали ли са окултисти? Докато умът и сърцето на човека не се преобразят, не започнат да мислят като него, той никакъв не е станал. Ще каже някой, че станал ясновидец. Какво е неговото ясновидство? Какво особено е видял? Ако е въпрос за ясновидство, всички хора са ясновидци. – Кога? – Когато спят. Като стане от сън, човек започва да разказва какво е сънувал. Той видял насън хора, животни, градове, планини и реки, каквито в действителност не е виждал. Истински ясновидец е онзи, който вижда и в будно състояние, както и във време на сън.

 

Мнозина минават за ясновидци, а при това питат какво е тяхното предназначение на Земята. Предназначението на всеки човек е такова, каквото е било на майка му и на баща му. Свръх това той има да изработи още нещо. Изобщо всеки човек има ум, сърце, дух и душа. Следователно той е изпратен на Земята да развие ума си, да придобие повече светлина; той е изпратен на Земята да развие сърцето си, да придобие повече топлина; той е изпратен на Земята да придобие благородни качества, да разшири своята душа; той е изпратен на Земята да усили духа си, да стане велик човек. Той ще има мъчнотии, но ще гледа на тях като на задачи за разрешаване. Решавайте задачите си, без да се спирате на нереални неща.

 

(8; 22)

 

Невидимият свят изпитва днес всички хора. Особено силно се поддават хората на одумничество. Достатъчно е да се съберат 2–3 сестри на едно място, за да започнат да говорят за другите. Други пък, като се съберат на едно място, ще започнат да се сравняват помежду си, кои са по-напреднали. Това са детински работи. Някой мисли, че е напреднал, но утре го хване хрема или друга някаква болест и той не може да си помогне. Съберат се няколко сестри или братя около него, молят се, но не могат да му помогнат. Защо? Вяра се изисква! Гледам някоя майка, като се разболеят децата ¢, тя се уплаши, изгубва всякаква надежда и съвършено отпада. Мъжът ¢ се разболее, пак същото обезсърчение я обхваща. Така човек се изпитва. Вие трябва да бъдете като ясновидците, да виждате края на нещата. Бъдете тихи и спокойни. Нещата, отвън и отвътре, могат да се менят, но вие трябва да останете неизменни. Казвате за някого, че е добър. – Добър е той, защото работите му вървят. Изкуство е да бъде човек добър, когато работите му не вървят. И светските хора са добри, когато са богати, здрави, от никого несмущавани. Някой се оплаквал, че откак тръгнал в правия път, всичко се обърнало наопаки, работите му останали назад. Едно трябва да знаете: който влезе в Божия път, той първо ще започне да оправя забърканите си работи. И след като оправи всичко, което е объркал, тогава, ако продължава да работи, ще види резултат. Тогава работите му ще тръгнат напред. Какво правят хората? Като заборчлеят, като изгубят богатството си, отиват при Бога, при своя Баща, да се нахранят малко, да си вземат някоя друга пара. Като забогатеят, пак отиват в света, където отново всичко изгубват. След това отново се връщат при Господа. Те ту отиват при Баща си, ту се отдалечават от Него, докато един ден съвършено обеднеят и казват: „Сиромаси сме, отникъде нищо нямаме.“ – Не говорете така. Вие сте направили някаква грешка, затова сте изгубили богатството си. Сега ви е необходимо самообладание и работа, за да възстановите първоначалното си положение. Следователно, щом видите някаква грешка в другите или в себе си, ще знаете, че тя е задача, която трябва да решите.

 

(15; 2)

 

И тъй, говорите ли за погрешките на хората, трябва да бъдете много внимателни, защото те са крайно чувствителни. Ако речеш да изправиш една погрешка на човека, той няма да те разбере право и ще започне да се съмнява в тебе. Аз съм правил ред опити и виждам колко хората са мнителни. Казвам на някого, че има еди-каква си погрешка. Той веднага се обижда и ме пита: „Кой ти каза това?“ Казвам: все ще ми е казал някой. Първо аз ще те видя; после хората ще ми кажат; след това ангелите ще ми кажат, а най-после и Бог сам ще ми каже. Значи, първо аз виждам хората; което аз не виждам, ангелите виждат и ми съобщават; което ангелите не виждат, Бог вижда и ми казва: „Кажи на този човек, че ако не изправи погрешката си, ще си навлече голямо страдание.“ Не мислете, че никой не вижда какво правите. И вас виждат, и вие виждате – всички сте ясновидци. От виждане до виждане има разлика. Когато обичате един човек, вие виждате по един начин; когато не го обичате, вие виждате по друг начин. За да се виждат нещата в духовния свят, и там атмосферата трябва да бъде тиха, спокойна, да могат пречупванията и отраженията на светлината да стават правилно. На първо място е необходима спокойна атмосфера, защото и в духовния свят стават пертурбации, както и във физическия. Ако вашият дух не е тих и спокоен, вие не можете да възприемете трептенията на духовния свят. Щом искаш да изправиш погрешката на някой човек, най-първо ще пристъпиш към него с всичкото благородство на душата си, за да го предразположиш, да разбереш състоянието му. Щом разбереш състоянието му, ти можеш да му помогнеш. Помогнеш ли на него, ще помогнеш и на себе си. Да помогнеш на ближния си, това е цяла наука.

 

(66; 2)

 

Като ученици, от вас се иска нова мисъл. Новата мисъл и новите разбирания коренно се различават от старите. Това не значи, че човек изведнъж ще се освободи от старото. Това става постепенно, с време, но все така са нужни опити в това направление. Всички отрицателни прояви на човека са остатъци от стария живот. Например, натъкне ли се на съмнението и подозрението, човек е в стария живот. За да се освободи от съмнението, той трябва да му противопостави някаква нова мисъл. Ако искате да не се съмнявате, станете ясновидци. Ясновидецът не се съмнява в никого, нито подозира. Той от дома си още вижда как постъпва даден човек и знае, например, дали обича да краде. Тъй че той не съди човека само по подозрение. Така постъпва и разумният свят. Той изпраща човека на Земята, дава му всички условия да се прояви свободно и след това, като разполага с данни, тогава го съди. В разумния свят не съдят човека само по предположение или подозрение. Там не съдят човека само за това, че помислил нещо лошо. Човек не е отговорен за лошата мисъл, докато не я е реализирал. Като казвам, че човек трябва да се стреми към нова мисъл, това не значи, че досегашната мисъл нищо не е допринесла. И тя е дала нещо на човечеството, но е време да се замести с нова. Старите ви обуща са били ценни досега, но вече са скъсани и трябва да ги замените с нови. На времето си те са играли някаква роля. Сега всички хора се нуждаят от нови мисли, нови разбирания, нови желания и нови постъпки. Всяка нова мисъл е нов костюм, с който човек трябва да се облече, за да свърши известна работа. Постоянно слушате да се говори за живота на пророците и апостолите. Как са живели те? Всеки може да живее като пророците и апостолите, ако е готов да изпълнява волята Божия. Само онзи може да изпълнява волята Божия, който обича, който има знания и който е свободен. Когато любовта, знанието и свободата се проявяват в човека едновременно, той може да изпълни волята Божия. Липсва ли само един от тия принципи, той не е готов да изпълни волята Божия. И да има готовност, условия няма. Значи, когато Любовта, Мъдростта и Истината доброволно дойдат в помощ на човека, той може да изпълни волята Божия.

 

(9; 3)

 

Мозъкът е орган на мисълта. Затова ще се научите първо да владеете отделните центрове, като изразители на различните умствени способности. Това знаят посветените. За непосветените, обаче, мозъкът представя една мека маса, която се състои от сиво и бяло вещество, в което кръвта приижда периодически във вид на приливи и отливи. Това е физиологическата функция на мозъка, но той има и друга функция. Ясновидецът вижда, че от мозъка излизат хиляди нишки в различни направления, по които минават различни течения. От мозъка тия течения отиват по цялото тяло. Те обхващат и мозъка, и сърцето. Оттук се явява различието между мислите и чувствата у човека. Не само това, но теченията на научната мисъл се различават от обикновената. Колкото по-силни са теченията в един мозъчен център, толкова по-голяма е неговата дейност. Който не разбира направлението на тези течения и не може да ги трансформира, излага се на опасност. Например, теченията, които минават в задната част на мозъка, събуждат низшите чувства у човека и ако не може да ги владее, той изпада в големи изкушения. Ако ученикът не разбира, че причината е в самия него, той ще я търси вън от себе си. Той не трябва да се заблуждава, но да знае, че седалището на нисшите чувства е в задната част на мозъка. Там живеят цели племена от нисши същества, които влияят на човешката мисъл. И тъй, за да владее човек силите на мозъка си, има различни методи, които трябва да се прилагат правилно. Това не значи още, че в няколко дена или месеци може да се постигнат големи резултати. Ако след няколкогодишна усилена работа имате микроскопически резултати, това е голямо постижение. Радвайте се и на най-малките резултати. Няма по-голямо благо за човека от това, да владее силите на своя мозък, да регулира своите състояния и да пренася енергиите на мозъка от един център в друг. Това значи да има човек самообладание. От ученика се изисква освен да има самообладание още и да разполага със своите мозъчни центрове, да знае кои от тях да слага в действие и как да ги заставя да работят. При това не се позволява да пресилва нещата – за микроскопическа работа да предизвиква усилена мозъчна дейност. Микроскопическата работа изисква малки усилия. Ако имате една малка придобивка, ще я прецените правилно, без преувеличаване или намаляване. За себе си ще имате точно определено мнение: нито че сте много талантлив, нито неспособен. Ако имате някаква дарба, ще работите върху нея, да я развиете; щом не работите, а мислите, че сте даровит, един ден ще се разочаровате в себе си. За да не изпада в противоречия и разочарования, ученикът трябва да знае какво задължение има всеки ден и как трябва да го свърши. В Божествената школа всяко нещо е точно определено. Ако ученикът от обикновените училища знае програмата си за всеки ден, колко повече това трябва да знае ученикът на Великата школа. Дето ходи, той вижда нещата ясно. Той не може да каже: „Каквото Бог даде, това ще стане.“ Ние трябва да изпълним всичко, което Бог ни е възложил още при създаването на света. Той е поставил силите на човешкия мозък в хармония.

 

(79; 8)

 

Човек може да чете не само по линиите на лицето, но и по цветовете, които окръжават човека. Това е достояние на ясновидеца, но не и на обикновения човек. Например, ако някой човек поддържа в себе си едно възвишено, благородно чувство от духовен характер, той ще бъде потопен в нежнорозов цвят. Колкото повече чувството приема нисш характер, цветът постепенно потъмнява. Не само чувствата имат специфични цветове, но и мислите. Опитният ясновидец чете по цветовете като по книга. Обаче има различни ясновидци. Някои от тях виждат нещата, а други ги възприемат по интуиция. Всеки човек може да развие своята интуиция и да предчувства какво ще му се случи. Почти всички хора имат до известна степен предчувствие, с което познават, че ще им се случи нещо. Няма човек в света, който да не е предупреден за онова, което предстои да му се случи. Някои съзнателно отблъскват това предупреждение, други не го приемат, а малцина се вслушват в него. Понякога външно човек е разположен, а вътре изпитва някаква горчивина. Това показва, че работата, която предприема, ще започне добре, а ще свърши зле. – Не може ли да се избегне лошият край на това предприятие? – Ако в човека има благоприятни вътрешни условия, може да се избегне; ако няма такива условия, не може да се избегне. Когато известно нещастие не може да се избегне, това показва, че човек се намира под закона на кармата – закон на промени и последствия. В миналото, някога човек е създал нещо, което днес носи лошите последствия. Някои от състоянията, които човек преживява, имат връзка с миналия му живот. Някои състояния, обаче, днес ги създава. Ето защо човек трябва да бъде внимателен в мислите, чувствата и постъпките си. Предприема ли някаква работа, първо той трябва да се изпита може ли да я свърши успешно. Ако не може, по-добре да не я започва, за да не влиза в стълкновение със себе си и с окръжаващите.

 

(67; 29)

 

Когато на съвременните хора се говорят неща, по-високи от техните разбирания, те се запитват реално ли е всичко това. Питам: реално ли е всичко, което ясновидецът разказва? Той казва, че вижда красиво, обширно поле, напъстрено с различни цветя, но докато говори още, картината изчезва пред него. Той вижда красиви, величествени планини пред очите си, каквито никога в живота си не е виждал, но скоро и те изчезват. И той сам се чуди реално ли е това, което вижда, или не е реално. Ако ясновидецът вижда само картини, без да може да стъпи на тия места, той се намира пред символи, които трябва да тълкува. Обаче ако едновременно вижда красиви полета и планини и може да ходи по тях, той се намира в реалността на живота. Ако ясновидецът види през деня звезда, която внася в ума му една светла идея, тя е реална. Той се свързва със светлината на тази звезда и започва правилно да мисли. Като ученици вие трябва да изучавате себе си, да проявявате нещата, за да се домогнете до реалността на живота. Например, някой ученик се явява на изпит, очаква да получи шесторка, а всъщност свършва изпита си едва удовлетворително. Друг път се колебае в себе си, а свършва добре. Той трябва да се вслушва в себе си, да не изпада в противоречия. Реалността изключва всякакви противоречия. Като развива своята интуиция, човек постепенно навлиза в реалния живот. Изучавайте природата, за да разбирате езика им. Като наблюдавате изгрева и залеза на Слънцето, вие ще знаете какъв ще бъде утрешният ден: дали ще вали, ще има ли вятър и т.н. Природата учи човека чрез символи. Те са нейният език. Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да развива и своя вътрешен барометър, според който да определя както външните, така и своите вътрешни промени. Всяко вътрешно неразположение в човека говори за известна дисхармония в неговите мисли и чувства. Щом ги изправи, и хармонията му се възстановява. При това положение той става господар на своите мисли и чувства. Светът, който е в самия човек, действа върху парахода му, т.е. неговото тяло, с което той пътува. Не е ли добре построен, параходът му ще се разбие от вълните на неговия вътрешен свят.

 

(75; 2)

 

От Божествено гледище човек не трябва да се страхува нито от залеза на слънцето, нито от смъртта. Страшно е, когато нещата стават преждевременно. Човек може да се роди преждевременно, може и да умре преждевременно; той може да забогатее преждевременно, може и да осиромашее преждевременно. – Нали човек може да направи всичко, каквото пожелае? Той може да направи всичко, което е в неговите условия и възможности, но трябва да се пази, да не излиза вън от условията на земния живот. Следователно, докато преждевременно е на земята, човек не трябва да напуща условията на земния живот. Това не трябва да ви плаши, но да бъдете будни. Трябва ли ясновидецът да се страхува от живота? Той вижда нещата ясно, той вижда слънцето и през деня, и през нощта и знае, че то е проява на Божественото съзнание, което е вечна светлина.

 

(79; 14)

 

Вярата е едно чувство, което ни показва какво има в другия свят. Ако човек би разбирал вярата, той би видял по закона на вярата другия свят. Този, невидимият свят ще се открие пред него. Не само да вярваш в нещо, което се вижда, но чрез вярата ти може да станеш ясновидец, да виждаш нещата. Вярата е закон за виждане. Онзи, който не знае, вярата в него е като едно чувство. Но онзи, който е разбрал вярата, той вижда, може да си направи своите заключения.

 

Има една английска книга, в която се описва, че в 45-та година на миналия век в Англия минава една епидемия, нещо като чума. Сто хиляди хора са измрели. Една вечер един английски астроном гледа на небето, на километри, един грамаден човек. Вечерно време се явява на небето от изток към запад. Той си трие очите, мисли, че е илюзия някаква, но всяка вечер го вижда, явява се този грамаден човек. Вика той десет души свои колеги, между които една жена астроном. Дошло времето, когато човекът се явява, и той ги поканил да наблюдават небето. Гледа първият астроном и като го видял, започнал да си трие очите. Какво видя? – Не зная, някаква илюзия виждам. Вторият гледа и той казва, че някаква илюзия трябва да им в стъклата. Изредили се и деветимата, най-после дошъл ред на жената. Тя като погледнала, казала: „Един голям човек има на небето.“ Този, който пише книгата, казва, че щом изчезнала епидемията, и грамадният човек изчезнал. Значи, това същество отгоре дошло със своите влияния да направлява тази болест. То я направлява като генерал, който ръководи тази епидемия, кои хора трябва да умрат.“

 

(34; 2)

 

Бях в Сливен и ми разправиха своите опитности. Един религиозен ми казва: „Видях Христа.“ – Как го видя? – „Облечен в бяла аба като шопите.“ От всичките религиозни хора, които съм слушал, само едно ми допадна. То беше пак в Сливен. Една сестра казва: „Аз видях Христа.“ Казвам: „Как го видя?“ – „Видях го много добре, но ми посочи с пръст един гроб и ми каза: „Виждаш ли този гроб? Като влезеш в гроба и като минеш през него, Аз ще те приема при Себе Си. Тогава ще ядеш само смокини и плодове, не както сега.“ Казвам: „Ти си Го видяла.“

 

(76; 7)

 

Като се говори за наука, разбираме Божествената наука. Следователно, ако влезете в Божествения свят, ще се натъкнете само на една наука. Там не съществуват две науки, както на Земята. Тук се говори за светска и за духовна наука. На Земята се говори и за религия. Обаче в Божествения свят никаква религия не съществува. Там няма храмове, свещеници, одежди, служби. Там има неща, за които не сте мислили. Ако ви кажа какво има там, трябва да си послужа с езика на Павел, който казва: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло това, което Бог е приготвил за ония, които Го любят.“ – Кога се яви религията? – След падането на първия човек. Тогава започнаха да строят църкви, в които да служат свещеници и владици. Казваш: „Ще вървя по пътя на свещениците.“ – Чудно нещо! Защо не вървиш след Бога, а ще вървиш след свещениците? Вие сами ги създадохте и казвате, че Бог говори чрез тях. – Лъжете се. Бог не говори чрез платени хора, каквито са свещениците, владиците. Бог не управлява и чрез платени съдии, министри и управници. В Божествения свят не се плаща за никакви служби. Там всички работят даром, от любов. Като не знаят какво представя Божественият свят, някои ме питат как ще бъдат облечени там, в какви къщи ще живеят и т.н. Други ме питат вярно ли го описват ясновидците. Според мене духовният свят не е такъв, какъвто го описват; според ясновидците той е такъв, какъвто те го виждат. Всъщност всеки сам трябва да се свърже с духовния свят и да го разбере според своя ум. И тогава, като ви дадат една формула, вие сами ще я разтълкувате правилно.

 

(47; 13)

 

В Божието царство всички неща са предвидени. В Божията държава всички закони, всичко онова, което е необходимо за нашия ум, за нашето сърце, за нашето тяло, всичко е предвидено в Божия бюджет, до най-малките подробности. Сега някои казват: „Това търпи доказателства.“ Да, търпи доказателства. Това е една математическа вероятност, която може да се докаже по дългия път на опита, а може да се докаже и изведнъж. Например, по закона на разсъждението може да познаете дали един човек е добър, или лош след много години, а по закона на интуицията може скоро да познаете дали един човек е добър, или не. Дали ще може да вършите работа с него, или не. Някой ще каже: „Как е възможно това?“ Представете си, че аз трябва да посетя Слънцето. Как? Допуснете тази вероятност, че жителите на Слънцето ме канят да им направя едно посещение. Има два начина за отиване дотам. Аз тръгвам за Слънцето с бързината на светлината и в осем минути съм там. Друг един господин, мой приятел, също е поканен да отиде на Слънцето, но той тръгва с най-бързия трен, който пътува с бързина 150-200 км в час. Как мислите, след колко години този господин ще стигне на Слънцето с този бърз трен? – Ще му вземе най-малко 200 години. Аз ще стигна само след осем минути, ще поразисквам малко с жителите на Слънцето и скоро ще се върна на Земята. Туй пътуване с бързия експрес е нашият разсъдък. Някой казва: „Ние разсъждаваме.“ Да, ще стигнеш до Слънцето след 200 години. Затова хората казват, че опитността учела хората. Да, опитността на дългия път. Това е до начина на движението. У някои хора съзнанието се движи полека, а у други – бързо. Ако вие четете Сведенборг – един съвършен човек, у когото религиозните чувства са силно развити, ще видите, че той разправя за работи, за които вие бихте казали: „Дали всичко това е вярно, или не?“, „Дали този човек е с ума си, или не?“ Не, това се истински неща. Той разправя какви са ангелите, как живеят, какво мислят. След туй описва всички хора на Земята, в Англия, във Франция, в Африка и другаде, описва ги най-подробно, разправя, че ходи при тях, че се разговаря. Какво ще кажете вие за всичко това? Сведенборг казва: „Ако вашите чувства са развити тъй, както моите, вие ще можете да проверите тия неща.“ За да ги провери човек, се изисква един организъм, малко по-другояче устроен от сегашния. Един човек, който обича материалния свят, не може да влезе в небето, защото неговата материя, неговото съзнание не може да се трансформира тъй лесно.

 

(44; 8)

 

Словото подразбира Божествените мисли. Милиони години са били нужни, докато се създаде сегашното слово! Някои ясновидци, както и много от заминалите, които са проникнали във висшите полета на духовния свят, казват, че този свят е безмълвен. Те смятат, че той е свят на абсолютно мълчание; той е абсолютно идеен свят. Който е ходил на оня свят и се върнал на Земята, казва: „Втори път не отивам там.“ – Защо? – „Защото там владее абсолютно мълчание. Там всеки живее за себе си.“ Казвам: това е най-голямото заблуждение. Божественият свят не е на мълчание, но свят на пълна хармония, на красив музикален говор. Най-красивата реч е тая на Божествения свят. За да разбере това, човек трябва да притежава такива органи, чрез които да възприема висшите вибрации на Божественото Слово. В окултната литература се говори за различните полета на висшите светове, които се именуват различно: физическо поле, астрално, висше ментално, ментално или умствено, каузално или причинно и други. Не е важно, че съществуват различни полета; важно е защо на едното поле е дадено името физическо, на другото поле – астрално, ментално и други. Важно е също какво е отношението между мислите и чувствата, между чувствата и действията, между мислите и действията или между мислите и причините на нещата. Това е дълбока философия, която нито християните, нито вие можете да разрешите. Всеки свят се определя от степента на развитието на разумните същества, които живеят там. Всяка форма на физичния свят е резултат от дейността на разумна сила, която я е създала в миналото.

 

(47; 5)

 

Иде вече нова епоха в живота – епохата на онова семе, което паднало на добрата почва. Човечеството се нуждае от нов строй, от нови реформи. При старите разбирания никакво развитие, никакъв напредък не може да се очаква. Човечеството е дошло вече до края на своето разбиране. Нов подтик е нужен. Както и да се завърти колелото на стария свят, нищо не може да го помръдне. Както и да кърпят старото, повече дупки ще се отворят. Сегашният свят е фалирал търговец, който постоянно кърпи къщата си, но тя все си тече: от едно място я закърпиш, от друго започне да тече. Ден след ден, година след година я кърпиш, докато най-после цялата къща рухне. Аз искам да бъдете свободни, да не поставяте преграда на своите мисли, чувства и действия. Мислете, чувствайте по свобода. Знайте, че всяко действие среща и противодействие. Ето защо, ако действията ви не са в хармония с Природата, ще срещнете противодействия. – Защо идват противоречията? – Те са допуснати като условия за развитие. Без противоречия, без добро и зло човешкият ум не може да се развива. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите доброто и злото като противодействащи сили в цялата Природа; щяхте да видите как живеят съществата в ада и рая. Само така ще разбере човек и двата свята – ада и рая. Само така ще разбере той защо съществуват злото и доброто. Докато не разбере тия неща, той всякога ще се натъква на противоречия. Докато не разбереш законите на целокупния живот, всякога ще се натъкваш на противоречия.

 

(72; 3)

 

Не е лесно нещо човек да бъде пророк. Пророците са изложени на известни изпитания. Не е лесно човек да бъде учен, да бъде ясновидец. Ако всички хора бяха ясновидци, при сегашното положение, то щеше да ви побелее главата преждевременно. До ясновидеца идат непоносимите страдания, които съществуват в света, онзи вик, онзи зов за помощ, който съществува навсякъде.

 

(61; 2)

 

Ето що казва Христос: „Когато някой от вас страда и е много отегчен, нека дойде при Мене, Аз ще откупя неговите страдания, като му дам нещо друго: ще направим обмяна на чисто братски начала.“ И тъй, Христос слиза на земята – в слава, за да отнеме този товар на хората, и затова казва: „Възложете си товара на Господа.“ Ще направите една обмяна: Господ ще вземе вашите страдания, а в замяна ще ви даде радости. Като е слязъл на земята, Той е искал да ви направи щастливи. Но за да бъдете щастливи, трябва да бъдете умни, мъдри. Произнасянето на думата „мъдрост“ да става, само когато не можете да разясните някой труден въпрос. Произнесете думата „мъдрост“ и постойте 10 минути, след това ще настъпи известно прояснение. Ще приличате на някой слепец, когато проглежда и вижда красотите на света; той тогава казва: „Виждам всичко в света хубаво и разбирам колко е велик Господ!“ И ние трябва да благодарим Богу, че е създал този свят, че е създал дом, братя, сестри, майки, бащи, жени, деца, па и нещастия покрай това – за всичко трябва да Му благодарим. Онези, които са тръгнали в Христовия път, трябва да благодарят на Бога за всичко. Като благодарим на Бога, тогава всички ще се разберем. И като произнесем думата „Любов“, тъжни ли сме, веднага ще почувстваме радост, топлина, която ще се разлее по тялото ни и нашите вкоченясали членове ще започнат да се размърдват, и ще видим наистина ангели да слизат отгоре. Това значи да станеш ясновидец. Някои чакат, като умрат, тогава да видят всичко ясно – да станат ясновидци. Не чакайте да умрете, а докато живеете, да възкръснете в Господа. Не казвайте: „Като умра“, а: „Като си промня дрехите, като се обърна от червей в пашкул и от пашкул в пеперуда.“ Вие казвате: „Ще умра, ще ме заровят в черния гроб и като ме нападнат червеите, какво ще стане с мене?“ Червеите – това са вашите по-малки братя. Ще дойдат те и ще кажат: „Я да ви вкусим малко; Христос беше за вас жив хляб, а вие ще бъдете за нас жива храна.“ Но човеците не са в гробовете, това да не ви плаши, аз не ги виждам в гробищата. Пак ще ви повторя: има два вида хора – едни живи-мъртви, каквито срещаме всеки ден из София, а другите мъртви-живи. Христос казва: „Блажени мъртвите-живи, които умряха за Господа!“, а никъде не е казано: „Блажени живите-мъртви.“ Последните са гъсеници. Мъртвите-живи са пеперуди и са безопасни, не ядат листата на дърветата, понеже листата са необходими. Когато във вашия живот влезе някоя мисъл, която ви разрушава, тя е една гъсеница, изпъдете я навън. А когато влезе мисъл, която ви подига, тя е една красива пеперуда, задръжте я. Следователно, всеки ден изхвърляйте навън мислите, които изяждат листата на вашия живот. Това е учението на Христа.

 

(73; 15)