54. БРАТ РАДИ

[Iskri4ka]

54. БРАТ РАДИ

Вергилий Кръстев: А за дядо Ради или Ради Танчев нещо да разкажете.

Елена Андреева: Брат Ради, а ние му казвахме някога и бати Ради. Той беше градинар по професия. Работил е и като тухлар. Той беше здравеняк, млад човек на времето, силен и даже е участвувал в борбите по панаирите, защото е бил много як. Сега кога се е запознал с учението не зная, но аз го познавам откакто дойде на Изгрева. Дошъл в 1930 год. при Учителя още при летуване на Рила. И той тогава чул че ще има летуване на Рила, взел си торбичката и дойде там. И като се връща от Рила, когато искал да си отива в Ямбол където живеел тогава, отива да каже на Учителя довиждане, пък Учителя му казал: „Ти какво работиш там?" „Градинар съм Учителю". „Ами, ако искаш и тук можеш да останеш". Той нищо не Му отговаря, защото после ми казваше: „Аз не разбрах, че ме кани да остана на Изгрева". Той си казал, как да остана, къде да остана. Просто не е разбрал това, което Учителят му предлага. Втората година като идва, Той му казва пак същото, и пак не разбрал и когато на третата година му предлага, той Му казал: „Ама как Учителю да остана?" А той в това време е бил в градината, работел е. Видял че някой работи и той взел мотиката и отишъл там. И Той му казал: „Да, ако искаш можеш да останеш тука". И тогава чак разбрал какво му казва Учителя, че го кани да остане градинар в братската градина. И той не си отиде даже в Ямбол.

Имаше дете, момиченце, останало от брака му, а жена му се поминала през време на Балканската война от холера и това детенце тъй останало. Даже и той се разболял, но издържал холерата. А пък детето останало при сестрата на жена му. И той си казал, то е момиченце, тя ще го гледа. Той оставил там 1000 кг. картофи, те ще ги продадат и ще има детето храна и си остава при Учителя. Даже не отиде да си вземе дрехите. Сега бе такъв, много предан човек. Брат Ради не прие учението с ума си, нито само със сърцето си, но с цялото си същество. Той беше предан и верен. И Учителя имаше доверие в него, щото когато тръгвахме на Рила, Той ще каже: „Ради, ще останеш ли да пазиш Изгрева?" - „Да, Учителю!" Защото беше верен човек. Когато бяха бомбардировките пак му каза: „Ради, ти ще останеш ли да пазиш Изгрева?" И той остана пак. Даже ми разказваше, че не е спал в стаята си, а е спал пред салона долу, пред вратата, на цимента. Пазел е салона да не влезе някой в него. Тогава Изгревът е бил изпразнен, града също, само крадци са сновяли през нощите да обират вещи по разрушените къщи. А сега ще разкажа как е построен паметника на патриарх Ефтимий. Брат Ради ми каза, че дошъл скулптура и му казал, че иска да направи паметник, иска той да му бъде модела.

Но брат Ради, така си рекъл: „Ще питам Учителя". И отива при Учителя и Го пита. „Така и така ми каза един, какво ще ми кажеш?" Той даже и на Учителя често на „ти" Му казваше. Както си говори народа. „Не ти трябва образа ти на камък да го тургат". И брат Ради му казва: „Не искам, намери си друг човек". Добре, но този художник не е намерил по-подходящ образ за него си. А пък брат Ради по цял ден копаеше в градината. И той е идвал, от далече скицирал го е, взимал си модела без брат Ради да наблюдава и да го знае, щото той не любопитстваше така и затова паметника е по негов образ. И тази стойка така, изправена глава, нали малко вирната нагоре, това беше най-характерната стойка на брат Ради. Той така стоеше изправен и така, и така главата му, не съвсем така разбирате, но малко така нагоре патриаршески, да точно, ама такава беше неговата стойка.

В.К.: Разказваха ми, че Учителят казал за брат Ради, че по прераждане е някогашния патриарх Ефтимий.

Е.А.: Не знам, това не знам, но Учителя друго нещо ми е казал и аз мисля че това нещо, дето го измислиха че бил прероден патриарх, от туй че го направиха на паметник образа на патриарха, преписаха му тези неща. Щото виж какво ми каза веднъж Учителя за него.

Аз съм там и Той вика: „Той казва е бил свещеник и под ръкава е носил голями торби с порязаници". Е сега, това не противоречи ли малко така?

В.К.: Ха, ха, ха.

Е.А.: Нали? Той на мене това каза. Щото брат Ради в тази форма в която беше, с това което беше изработил в себе си е много хубаво. Той имаше обхода на един високо благороден човек. Такава обхода имаше. Имаше отношение към хората, помагаше на всеки който има нужда. Няма човек на Изгрева на когото не е услужил. Ако е сестра и я е страх, той ще отиде, на кого комина ще се чисти, брат Ради ще го чисти. На кого колата закъсала по пътя, него викат да даде рамо да помага. Той беше много услужлив човек, както беше услужлив и брат Боев. Двама души на Изгрева много услужливи. Но брат Ради имаше много интересни неща, ако искате да Ви ги кажа в личния му живот.

В личният живот той като разказал Учителя му рекъл: „Разказвай ги на младите тези неща!" Той правил тогава тухли в тоя период преди да се ожени и някоя мома като минавала покрай тях като правят тухли, такъв бил обичаят сигурно за да изразят симпатията си, оставяла китка. И другите, по-възрастни казали: „Ради, за теб остави момата китката" Сега той не може да допусне че това е за него. А той харесвал тази мома, пък той си рекъл, та тя мене ли ще хареса.

В.К.: Пък той як, здравеняк.

Е.А.: Ама той беше хубавец. Той беше хубав мъж убедена съм че ще го е харесала момата, разбирате? И, но той бил, видите ли, не е допущал че тя него ще хареса. И даже той ходил и у тях на гости, така както са били обичаите. И един път отишъл у тях и я заварва че плаче. „Катьо ма защо плачеш?" /Тя била Катя, но й викали Катя и той викаше Кътя. „Ами как казва да не плача, искат да ме годяват за еди кого си". „Ами защо ще плачеш като ще те годяват?" „Ами аз не искам да ме годяват за него". „Ами като не искаш какво да направим?" Виж, аз имам два алтъна, ще ти ги дам, ще те заведа при моята леля там ще стоиш докато се намери за кого да се ожениш, за да не те оженят за този насила". Защото тогава родителите женеха дъщерята и на сила ги женеха. И той отишъл, когато щели да дойдат годежарите и казал: „Приготви си торбичката с дрехите, аз ще дойда и ще те заведа". И вечер е било трябва да е било зимно време, защото за да не ги видят че бягат, той бутнал тръбата на печката, пушек станало и те се заглавикали да не стане пожар нали, защото печката гори. И в това време те се изнасят и той я завежда там където трябва. В това време той не е бил тухлар, а е работил в някаква гостилница. Гостилничарят го харесвал и искал да го жени за балдъзата си, понеже вижда един честен човек, добър човек, харесал го, искал го.

В.К.: Ха, ха, ха,.

Е.А.: Той ми го е разказвал. И завежда момата там и я оставя и дава й парите, да има пари да си харчи. Но това се чува, това се разбира, то са малки градове и той пита Ради: „Ти какво си направил казва, какво си взел тая мома? Къде си я завел?" И той казва, казва си какво е. „Ами ти харесваш ли я нея?" - „Та как казва да не я харесвам, тя е хубава мома". Ами искаш ли ти да се ожениш за нея?" „Абе казва, аз искам, ама тя дали ме харесва!" И той почва да говори за нея лошо. Тя такава, тя онакава, тя такава, каквото намерил лошо успял да каже гостилничаря. „Е казва, ако е такава, аз си я харесвам". Той вижда че наистина я харесва. После отишъл при момата и почва: „Ти искаш ли да се омъжиш за Ради?" „Па харесвам го каза". Ама той е такъв, той е онакъв, пак същият метод. „Е, ако е такъв аз си го харесвам". И тогава той им става кум. Дава им някаква стаичка и се оженват. Той живял с нея шест години. Имали почти всяка година детенце. Умирали са някои и беше му останало само последното дете, бебенце, което родила преди да се помине...него го дали някъде го осиновили и тази Сотира се казваше по-голямата му дъщеря и тя останала да живее при леля си. Той си отгледал детенцето, с него живял докато е бил в Ямбол, а когато дойде вече на Изгрева, тя била големичко момиченце и си пресметнал че може да я остави, има свои хора при които да е. Понеже тука се вижда една безкористна обич, има хора които се харесват и се обичат и не смеят да си кажат това. Този човек, по този начин пък ги поставил на изпит като говорил за единия лошо и за другия лошо, та Учителят беше му рекъл: „Разказвай казва тази работа на младите!".

В.К.: Вие ми разказвахте на времето една история за един самун хляб.

Е.А.: Чакай, какво беше това? Брат Ради се удивляваше на хора които много, много приказват. Сестра Балтова много говореше и можеше така да направи впечатление, както той беше по-прост човек, не прост, а неук и му правела добро впечатление. После тя минавше за ясновидка, че вижда и т.н. Сега какво е виждала не зная. Аз след онази история, която имах с духовете, повече вече с духове реших, в този живот никаква връзка да не правя. Казвам Ви искрено, бях като опарена. И затуй казвам, когато нарастна тогава да си имам връзка аз самата пряка. И брат Ради така слушал, слушал и ходеше при нея. И тя говори и много й услужваше. Пък те живееха наблизо така. Брат Ради и на два метра беше нейната къщичка. И тя го караше, каквото й иска, достатъчно да я накара да й услужва. И понеже той беше услужлив, много услуги й е правил. Един път, неделя е било, тя нямала хляб. Той рекъл, аз ще отида да ти купя. И като тръгнал брат, от Изгрева пеш, фурните тогава в неделя бяха затворени. Отива по цялата „Граф Игнатиев", оттам излиза пеш към „св. Неделя", оттам по трамвайната линия чак до гарата пеш е отишъл по „Мария Луиза" да търси фурна и някъде към края там към гарата намерил една фурна, взел един хляб, после още една имало отворена, взел два хляба. И когато се връща й дава хлябовете. Тя казала: „Ти казва откъде носиш този хляб?" Както аз разказвам, така и той разказва. „Ами казва, ти ми го носиш от Цеко си го взел този хляб черният". Цеко беше един брат, който имаше наблизо барака. - „Аз казва не съм го взел от Цеко, това е". „Мен духът така ми казва". След това брат Ради почти я изостави, защото видя че той направил едно усилия и вижда, че духът лъже Балтова. Най-малко 20 км. Ако не 20, то поне 10 и за отиване и още 10 км. връщане.

В.К.: 20 км.

Е.А.: Да, И сега, нали той знае какво е направил. И като е казала че духът й казал, то той разбрал вече, че не е Духът, щото Духът на Истината знае как е работата. Това нещо го отдели от нея, да. Щото той беше самичък чистосърдечен, никога и никого не лъжеше, никога. Той, когато си замина Учителят, след това нали Братския съвет така поеха братските работи, даже му правеха някои забележки, нетактичност проявиха някои хора от Братския съвет, да не споменавам имената им и брат Ради пък беше иначе амбициозен човек, не амбициозен, а с чувство на достойнство. Той имаше нещо характерно в себе си, чувство на достойнство имаше и той заради своето достойнство не си позволяваше много неща, разбирате. Такива хора мъчно понасят лъжата и клеветата и ако някой им каже нещо, което да засегне това чувство у тях. И бяха му казали, че от градината нищо не се печели. И той много старателно работеше и не знам дали не се попресили малко от работа и след това заболя и т.н. Това е мое предположение, но аз ще Ви кажа сега няколко случая където съм виждала неговата честност даже в нашите отношения. След като боледува, Тодор Стоименов и брат Борис дойдоха при мене. Казват ми: „Еленке, виждаме че вие с брат Ради имате хубави отношения. Брат Ради боледува скоро, щото храната не е лоша, ама така по-силна храна готви му казват, нека той да идва да се храни при тебе. Съгласна ли си?" Предложиха ми. И казват: „Каквото има нужда, ето от градината да носи на тебе и да се храните заедно. И ако има нужда от пари казва, и пари ще ви дадеме". А тогава Братския съвет на мене даваха по някакви суми, само за прехраната ни. Аз съм Ви казвала, че братството никога не ни е давало, да и за брат Ради беше същото. Брат Ради се хранеше при мене. Нито веднъж не донесе нещо, нито пък аз му поисках нещо. Разбирате ли? Купувахме си и той ми носеше от градината неща, той ги работеше, естествено че имаше право. Но аз имам и друг един случай. Моите родители ми бяха дошли на гости. Аз нямах нищо за обяд една неделя, нямах зарзават, нищо и казах, отидох в градината да го помоля, ако има в градината тиквички, да ми даде да приготвя един обяд за родителите си. Той ми даде тиквичките и аз чак след два дена, три казвам: „Брат Раде, аз ти поисках тиквичките пък забравих да ти ги платя". „Аз ги платив". Не „платих", той на „в" казваше. Изглежда че в ямболско така говореха. И мен ми направи много силно впечатление това че понеже аз веднага не му дадох парите, той дал от своите пари и той ги плати. Сега виждате ли, това е нещо което е неповторимо. Платил ги, понеже на мене ги дал. В туй отношение Ви го казвам като пример, да видите честността му която беше. И когато брат Жечо Панайотов му искаше отчетите, сега как да направя, той беше почти неграмотен. Свършил е четвърто отделение, не е учил нищо след това. Той само беседи четеше. Нищо друго не четеше. И на сметките така по-мъчно му беше, да съобразява както му го искаше. И понеже така се бяхме сприятелили, той идваше при мене и ще ми ги донесе. В един вестник завити или в една кърпа парите, да речем от ягодите, в друга кърпа парите от черешите, в друга кърпа парите от вишните, в друга кърпа от зарзаватите, разбираш. И аз ще му направя така опис на парите, ще ги преброиме заедно, след това ще ги запишеме на това и да му направя отчет, и да го занесе. И в тези случаи, аз видях неговата честност, така точен до петак.

Един път, то стаята му беше много разбъркана и не пускаше хора в стаята си. Изглежда че бях спечелила и аз неговото доверие. Рекох: „Ба брат Ради, пусни ме да ти почистя веднъж стаята, да ти стане хубава". „Я!". Той ме пусна и казвам ти повече от петстотин лева намерих пари по стаята на разни места. Под дюшека, над дюшека, под възглаваница, под вестник, във вестник, по разни кърпички и всичките пари като ги събрахме вечерта, рекох: „Брате, тези всичките пари ги намерих в твоята стая". Аз разбирам защо не е пускал хора, защото сега може би някой да се съблазни от парите.

В.К.: А това беше много пари тогава 500 лв.

Е.А.: Ех, както сегашни най-малко 50 лв., половин заплата. Все пак пари са, пари са. Пък там хората бяха бедни, можеха и от пет лева да се съблазнят понякога. Имаше хора, които нямаха, и от пет лева може да се съблазни. Та в туй отношение така с доверие сме се отнасяли, понеже пък когато ми е носил на мене, аз винаги съм си искала да платя защото така бях разбрала, че е по-хубаво. Мен ми ги даваха парите за прехрана, защо пък аз ще ползвам това или онова от братството.