57. ОТХОДНОТО МЯСТО

[Iskri4ka]

57. ОТХОДНОТО МЯСТО

Елена Андреева: Старала съм се да проявявам разумност и да съм снизходителна към недостатъците на онези с които живеят на Изгрева. Само един път се скарах с една сестра за една случка. Много дребна беше тя, отиде сестрата и се оплака на Учителя. Учителят като ми каза, аз рекох: „Да Учителю". „Сестрата дойде и ми каза, че ти не си я поздравлявала. „Еленка не ме поздравлява Учителю". Пък аз мисля, че тя като дойде ние ще живеем хубаво, че аз ще й отивам на гости, че тя ще ми идва при мене. „Верно е, Учителю, верно че не я поздравлявам". Ние знаете ли защо се спречкахме? Аз живеех там до брат Боев в пловдивските стаи и клозетите бяха на пловдивчани, и те искаха да ги заключат. Пък приятелите, които идваха от града имаха нужда от такъв. Никак нямаше клозет на Изгрева. А аз когато живеех на нашия „Параход", най-много съм се мъчила за клозет". И тъй както говоря на тебе, така го казвам наУчителя. „И затуй казвам Учителю, не се съгласих да ги затворят". Заминат приятелите остават отходното място както не трябва. Аз обещах, че аз ще ги мия и ще ги чистя. И вярно е, че аз ги чистех две, три години. На никого не направих забележка защо друг не чисти, само и само защото много съм се мъчила. Пък естествено е че това е една необходимост за човека. Но аз викам: „Учителю, ще оправя работата". Вярно е че аз след това я извиках у дома и й казах: „Виж казвам, ти ми каза така и така, затова аз казвам не те поздравлявам". Щото тя ми каза: „Ами ти казва, каквото ми кажеш-все ме тровиш". „Ами рекох аз няма дати говоря тогава. Щом смяташ така". Викам: „Ти като ми каза така, аз затуй престанах да те поздравлявам, щом те тровя с моето поведение". „Ама тогава аз съм била ядосана, затуй така съм ти казала". „Пък рекох аз като съм ядосана казвам което мисля, не което не мисля. Пък аз де да знам, че човек казва което не мисли?" Аз например, ако се скарам с един човек, ще му кажа както мисля, ама така да кажа което мисля, не мога да му кажа. Аз не мога да кажа на един човек че краде, ако той не краде. Ще му кажа, ако е груб-груб си. Ако е невнимателен-невнимателен си. Ама не мога да кажа друго нещо? Пък тя, че казала така, аз не знаех че това е нейна слабост и от тогава вече престанах, поздравявах я, но че с нея не се сближих, но не се сближих, защото вижте брат, тя беше съвсем друго същество, никак не си допадахме с нищо. Това че тя искала да дружи с мене хубаво, ами нали и аз трябва да искам. Само за това.

Вергилий Кръстев: Ами къде ви бяха отходните места?

Е.А.: Ау-у, първите години беше най-мъчното нещо брат. Водата и отходните места. Ние живеехме ако знаете на поляната. А чак долу при Иван Каруцаря бяха клозетите, в едни ями имаше тогава там, те не бяха още запълнени и там ги бяха сложили. И на Учителя клозета беше там. И Той ходеше там. Но това беше направо цяло изтезание. Сега от желание за хигиена, за чистота беше направено, но все пак зиме, я си представете, или някога човек да има разслабен стомах.

В.К.: На колко метра беше? Сто метра имаше ли?

Е.А.: Ах, сто метра, повечко. По-далече отколкото оттука до пътя.

В.К.:Значистои петдесет метра.

Е.А.: Имаше, най-малко.

В.К.: А на Учителя къде беше клозета?

Е.А.: Ее-х, пак там.

В.К.: А после?

Е.А.: Беше на поляната. Там, точно до чешмата на зодиака. Там беше за Него.

В.К.: А на другите?

Е.А.: За другите, после, като направиха банята на Учителя, след като доведоха през 1933 год. водата, изкопаха яма и там направиха и клозет. И за нас имаше клозет и баня.

В.К.: За стенографките?

Е.А.: Да. После, не, за нас стенографките. А пък Учителят идваше да се къпе в нея баня. Той идваше, понеже нямаше при Него баня и в събота палехме печката, то беше самовар. Палехме печката и Той там идваше да се къпе.

В.К.: Всяка събота.

Е.А.: Всяка събота, да. Ама разбира се понеже беше и клозет, винаги преди това всичко измивахме, изчиствах и тогава идваше Той.

В.К.: Ама беше и клозет.

Е.А.: Имаше и клозет.

В.К.: В същото помещение ли?

Е.А.: Дето беше банята, там беше и клозета.

В.К.: С цимент ли беше отгоре?

Е.А.: С цимент, отдолу циментиран, яма с вода, с вода и голяма яма имаше, която почти не се напълни. Много дълбока яма направиха, грамадна яма беше и беше много удобно, тогава беше вече удобно.

В.К.: А за другите братя?

Е.А.: Всеки си правеше в двора.

В.К.: Всеки си правеше.

Е.А.: След това вече така се обособиха. Това беше само първите години. И въобще правеха по-общи да бъдат клозетите, за да не е много на често, понеже много на малки места бяха барачките, правеха така. Двама съседи-един клозет. Но не беше удобно за това нещо. Въобще Изгревът без план се разхвърли така и затуй тези неща не се направиха.