СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА

[valiamaria]

Мара Белчева

СТЪЛБА

През огън водят наште стъпала;

през огъня на дните мъртви.

И нигде вратня, нигде перила,

вред върхове от жертви.

Осъдени на смърт, не се боим,

на смърт осъждаме ний други:

и в Божите очи тогава дим

са нашите заслуги.

На времето си – слепи ний стрелки

посочваме на ден и нощ прехода.

Поточета - се вливаме в реки

на тръните под свода.

* * *

МОЛИТВА

След буря в нежънати ниви

денят си почива,

след град, сред сломената ръж -

за хляба насъщ

помак във молитва се кланя.

Убита прехрана!

Отплаща за някой ли грях?

Знай само Аллах.

И утре Аллах ще помага

и в суша и влага:

в ръце му е всеки живот

и всеки имот.

Отблясва се, грей примирение

и в светло кръжение,

целува добрата земя

там вита чалма.

* * *

ЗНАМЕНОСЕЦ

Раздухай облацигв тежки -

таз буря в твоите гърди

събрана от милиони грешки:

и слънцето ще се роди.

На всички радости във тебе,

които стъпка в своя път, -

които живи си погребал,

тогава ще узрей плодът.

Надежда няма без победа,

без буря няма тишина...

С избистрени очи тя гледа

и носи знаме - светлина.

* * *

КНИГАТА НА ЖИВОТА

Голяма книга дал си ни, о Боже!

Един живот как да я изчете?

Дори да я прелисти той не може:

Плача, смеха на малкото дете, -

блажената усмивка на цветята, -

на юноша орловите крила, -

свещения напев на дървесата –

смирението на златните поля.

Палачите на агънцата неми. –

Сластта, която червеят гризе. –

На врата зениците големи. –

На праведния тихите нозе. –

Светулките в недрата на скалите. –

По млечни път посланите слънца. –

Дъгата - шарен мост над висините. –

За жертва оплодените сърца. –

Дълбокото око на океана. –

Й съвестта във мрака ни звезда.

На мрака тайната неотгадана.

И пътя на Голгота към Христа.

[Hristo Vatev]