СТИХОВЕ - БОЯН МАГЪТ

[valiamaria]

БОЯН МАГЪТ

* * *

О, майчице земя, нима си отредена ти за кръст

на всяка смела светла мисъл, чийто пламък лумва

през пепелта на днешното далече в бъднини? —

Със жилести ръце прегръщам твойте далнини.

И с вяра и любов докосвам те и те целувам. —

О, майчице земя, по устните ми лепне дребна пръст.

ЛЕТЕ В ПЛАНИНАТА

Размахва се със трясък мълниен топор —

страхотно тътнат небесата.

Превили стволи дървесата —

на бурята отбиват мощния напор.

А час, и ето, от небето се засмя

и в блясък слънцето надникна.

Пастири весело подвикват,

и пара се дими над мократа земя.

СЛЕД БУРЯ

Сбрани в облака по Твоя воля,

парчета град, стремглаво нанадоле

хвърчат, разбиват се на прах в скалите.

Застенаха ли като мен орлите? —

Въззеха се над облака високо!...

А в земните недра дълбоко

водата ледена тече забързано. —

Не твоята ръка ли ще развърже

Скалите нейде в долината ? — Извор

ще бликне, а от хълма ще заслиза

към него весела пътека.

Ще грее слънцето, и пара леко

нагоре в облак пак ще се въззема...