РАНОБУДНИТЕ - Г.

[valiamaria]

РАНОБУДНИТЕ

Всички външни събития – в която и да е област на човешкия живот – дълбоко погледнато, са символи на неща, които са станали първо в съзнанието. Дори външни постижения, като тия на техниката да речем, за мислещия човек, за оня, който съзерцава движението на творческите идеи в света – са лични, външни знаци на вътрешни процеси.

Да вземем средствата за съобщение запример. В средните векове, когато пътните съобщения са били тъй тромави и мудни, съзнателната обмяна между народите е била също тъй мудна. И затова Балканският полуостров в ония времена е бил много „далеч" от Великобритания – далеч с месеци! Днес това разстояние – не пространствено, а по време – е много съкратено. И сега, за съзнанието на съвременния жител на Балканския полуостров Англия е извънредно „близо."

Телеграфът в миналите десетилетия, а в наши дни радиото, съкратиха още повече това разстояние.

Днес мисълта на един човек се предава и възприема по всички точки на света с магична бързина. Една радио-вълна – носителка на човешкото слово – обикаля за 1 секунда няколко пъти земното кълбо. Благодарение на един дивен апарат, човек може да присъства със съзнанието си почти едновременно на някое събитие, което става на противоположния полюс на земята.

А в миналите векове? Дори големи събития, като войни, въстания, земетръси, опустошителни стихии, едва са достигали до слуха на отдалечени по пространство жители на Европа. И да са достигали – те са били замиращите, угасващи вълни на тия събития.

Не че те не са се предавали. Те са се разнасяли пак със същата магична бързина из целия свят, ала съзнанието на хората не е било достатъчно будно да ги долови. Те са се улавяли само от подсъзнанието на човечеството. Така че в същност събитията, които са се извършвали дори в най-отдалечени точки на земята, всред далечни народи, не са оставали без влияние, без отражение у другите народи, само че те са ги схващали подсъзнателно и подсъзнателно са реагирали на тях. Ето защо, много събития в живота на един народ, които са били сигурно в органическа и психическа връзка с процеси, ставащи у други „далечни", „чужди" народи, са се изживявали в съзнанието на хората като чисто локални, домашни събития. Всъщност, човечеството никога не е преставало да бъде един единен, целокупен организъм, ала това единство досега е било подсъзнателно и се е поддържало така, както се поддържат вегетативните процеси в организъма, вън от контрола на нашето съзнание.

Ала туй, което отличава сегашната епоха от миналите то е, че това единство на човечеството и въобще на живота, дори на целия космос ще стане съзнателен процес.

Дълбокият смисъл на туй, което става сега в съзнанието на хората, на туй, което става в света – с всичкия му кипеж, напрежение и привидна хаотичност – е този!

Наричат го различно – съзряване на човешката душа, пробуждане на космичното съзнание в човека, идването на нова култура, на нова – „шеста раса" и т.н.

Че това става, поличби има много, и то във всички сфери на живота. Аз взех за илюстрация техническите постижения като символи на известни вътрешни постижения на човешкия дух.

Същото е и с аероплана! Той изразява оня дълбок, подсъзнателен още за мнозина, копнеж на човечеството за преодоляване на тежестта, за преодоляване на изкуствените граници – политически и икономически, които делят хората на отделни групировки.

Той е емблема на волния стремеж към извисяване в света на свободата, на безбрежните простори, където няма мъртви пътища, изкуствени прегради и ограничения – в бездрумния свят на живите пътища, където човек описва сам своя път с летежа си, без да остави видима, „лична" диря, диря на „притежание", и „собственост!"

Ако погледнем в политическия и икономически живот на народите – същият процес. Днес, строго взето, няма вече чисто национални въпроси – те веднага, с бързината на радиовълна, стават интернационални и влизат като елемент в един жив и непрекъснато флуктуиращ политико-икономически комплекс.

И колко са наивни опитите на отделните народи – на техните назадничави водители и групировки – за затваряне в себе си, за национализиране, за „патриотизиране" и т.н. Остарели идеи, които някога може да са имали известен жизнен смисъл, но днес са надживени, вътрешно превъзмогнати в съзнанието на пробудените, мислещи човеци, а ще бъдат неумолимо превъзмогнати и външно от живия исторически процес!

Ония, които нямат око да видят дълбоките причини, които предизвикват промените в света, търсят причината за рухването на известни остарели форми във външни фактори.

Така запример, ако попитате църквата, тя ще ви каже, че причината за всички социални беди са „сектите", нов превод на средновековния виновник за всяко зло – „дявола!"

Може да има лековерни хора в наши дни, които вярват в подобни твърдения, ала те живеят със съзнанието си още в средновековието. Те още не са видели – туй, което окото на вековния исторически опит е видяло, че църквата и то навред в света, е вече тъй безплодна, че дори и секти не може да ражда!

И аз твърдя – секти не се раждат днес в света! Онова, което националните църкви в коя да е страна искат да представят като такива, са самобитни рожби на новото време, в жилите на които тече прясната кръв на новия живот, на живота – настояще! Те нямат нищо общо с безплодната днес майка на сектите и ересите. Ония, които имат очи да виждат, трябва да видят и разберат това и да не подържат съзнателно или не изтъркани лъжи, от които на човечеството се е втръснало!

Ония човеци, които искат да живеят, трябва да се освободят от всички остатъци на миналото и да се приспособят към новата жизнена вълна, която обхваща отвътре света и разширява неговото съзнание: от личното към индивидуалното и от индивидуалното към космичното.

Защото сега в живота става един „странен" процес. Изгрява нов ден. Зазорява се. А тия, които са ранобудни и станат да посрещнат великия изгрев, ще бъдат отделени от спящите и привлечени в живия цикъл на един нов ден, а спящите, ония за които още не е съмнало, ще потънат в нощта да си доспят. Ранобудните – те са новият, жив ден!

Г.