АФОРИЗМИ - Г. ТАХЧИЕВ

[valiamaria]

Г. Тахчиев

АФОРИЗМИ

Една от великите истини, която всеки може да опита, е, че колкото е по-силна скръбта, толкова по-силна е и радостта.

Доволен ли си от настоящето, ти наполовина си постигнал бъдещето.

Свободният дава свобода, защото той знае, че неговото ограничение започва от момента, когато е наченал да ограничава.

Който плаче, когато направи погрешка, е пътник за царството Божие, а когато я изправи, той е вътре в него.

Който е готов за рая, той в ада почва да гради храм и само тези са излезли из ада, които са почнали в него да градят храм. А сега ще превърнем ада в храм и няма защо да излизаме из него.

Гладният се познава по това, че никога не критикува хляба и не пита, кой го е правил, а пристъпва към ядене.

Който нанесе някому обида, е по-съвършен от този, когото обижда, ако изпревари да се разкае, преди обиденият да е простил и, ако обиденият продължава да мрази обидчика, който е съзнал своята грешка, то ролите се сменят: обиденият става обидчик.

Името на всеки човек е псевдоним на Бога, ако върши Неговата воля.

Когато брат ни направи погрешка, няма да го укоряваме, а ще се радваме, че ни се е удало случай да видим, какво му липсва в неговия характер, за да се молим и помогнем да се изправи.

Който се съблазнява в материалния живот, той още не е изпитал величието на духовния живот. Който предпочете медената монета, не познава цената на златната.

Който е започнал да разбира причините на своите състояния, той лесно ще се справи с противоречията.

Който е искрен пред себе си, е чист пред Бога.

Когато от дълбочината на душата си любиш Бога, ти ще можеш и да му служиш.

За в бъдеще думата Бог ще има такова значение, както думите въздух, вода, слънце, хляб, както думата „възлюбен."

Ще дойде ден, когато ще бягаме от парите тъй, както най-големият сребролюбец към тях се стреми. И пак ще дойде друго време, когато парите ще са наши слуги. И пак ще дойде време, когато няма да има пари, както в едно семейство те нямат приложение.

Гениалността се състои в това, щото колкото много да си сломяван от външни и вътрешни противоречия, да тропнеш с крак и да кажеш: Бог, който живее в мен, е силен и да забравиш черното минало и като нов ден да заживееш, като новороден. Всяко противоречие иде да ни каже: новороди се; утре противоречието пак ще ни посети и ще ни каже: новороди се още веднъж в по-голямо съвършенство.

Злото не се състои толкова в големината на погрешката, от колкото в това да допуснеш и най-малкото съмнение, че е непоправимо.

Най-голямо е спокойствието на мъдреца при най-силните бури, защото тогава той се отдръпва в себе си и предоставя Бог да действа.

Всички същества са числа на Бога, с които решава своите задачи при устройване на вселената. Когато стават промени с нашия живот, и не сме цифра, която изменя своето място в Божественото число, с което Бог работи. В едно семейство има мир и щастие, когато всеки член от него като една цифра на семейното число заеме своето място и е доволно. Не е важно толкова да си на първата редица на числата, а важно е да съзнаваме предназначението си, където сме поставени. Мъдрецът Епиктет стоеше по-високо от своя господар, защото той съзнаваше своето място като разумен слуга, а господарят му не съзнаваше своето първо място като разумен господар и му счупи крака.

Когато човек страда за себе си, е нещастен; когато страда за обществото, е доволен; а когато страда за Бога, е щастлив.

Който разбере своето преназначение, в него настава мир, а който живее в преназначението си, изпитва радост.

Който преди да се е справил със себе си, оправя другите, ще попадне в разочарование.

Богът на рибите е водата, на птиците – въздухът, на млекопитаещите – земята, а на човека?

Това, което мислиш, чувстваш или извършиш във време на тревога и безлюбие, тъкмо обратното нему е онова, което би требвало да извършиш.

Фактът, че всеки човек е склонен да мисли, че всичко знае и всичко може показва, че онази Първопричина, от която е произлязъл, всичко знае и всичко може и по закона на наследствеността в човека са се предали тези стремежи. И онези свръхчовеци (големите деца на Бога), които всичко знаят и всичко могат, са се свързали с тази Първопричина, която всичко знае и всичко може.

Няма условия, при които сме поставени и които като използуваме и разберем, да не се запълни душата ни тъй, като че ли всичко сме придобили.