ПЪРВИТЕ ЛЪЧИ - ЕДЕЛВАЙС

[valiamaria]

Еделвайс

Първите лъчи

1. ЛЪЧИТЕ на слънцето проникват вече. Пред тебе е книгата на великата природа.

Възрадвай се със светлината на зората. Внеси в душата си радостта на първите лъчи, на цъфналите цветя, на живата природа – дивната песен на светлия ден.

Слънцето поздрави земята. Тя му се усмихна днеска с нова усмивка и многобройните пътници на земния кораб нагласяват струните на своя живот според първия акорд, вслушани в писъка на вълните.

На кого ти се усмихна днеска, на кого възложи надежда? Проникна ли в сърцето ти лъчът на някоя радост.

Оная тиха радост, която възраства, дава подтик, тласка човека към някаква цел, запалва звездите по неговото небе и пее вътре – дълбоко в душата.

Ти изпи първата чаша, изяде първата хапка, но къде е тяхната реалност, останаха ли следи от любовта в твоето съзнание?

След като напусна трапезата, оттегли ли се в тихото кътче на любовта, да се усмихнеш над живия образ, да го оградиш със светлина?

Обходи ли градината край тихото езеро на живота да видиш, кои цветя са цъфнали днес, разтворени за сутринна роса и слънце?

Нов глад похлопа на твоята врата. Ти си поканен на днешната трапеза да събудиш малката радост за тебе определена и днешния залък да бъде най-сладък.

2. МИНАВАТ минути, минават години, минават картини.

Можа ли да съчетаеш нещо в бистрата вода на своето съзнание? Можа ли като дете да изиграеш днешната игра, да съпоставиш разхвърляните кубчета в някаква картина?

Събуди ли образа на онази широка душа, за която всичко живо изглежда стройно?

На дървото му потрябваха години. То пусна корени, издигна клони и в бурите закрепна. И тая пролет то трябва да прибави нови клонки към стеблото, да се окичи с листа и цветове от новите лъчи и от сегашния сок на земята.

Някаква идея, някакъв светъл образ го привлече и от зародиша на семката в земята го издигна с клони към небето.

И в животното се събудиха сили – то израсна с години, но не измени своята форма.

За да бъдеш по-нататък в пътя, ти, човекът, трябва да имаш една светла идея, да превърнеш преходните форми, през които минаваш, според образа на една свещена красота.

Трябва най-напред да се вслушаш, за да чуеш тихата песен която звучи победно над всички бури, над всички вопли.

Трябва да почувстваш светлата струя, която носи небесна храна за твоята душа.

Да разцъфне твоята пролет и в храма от цветя да въведеш живия Бог, твореца на всяко щастие, извора на живота и слънце, което събужда душата в пътя на дългия сън.

*

* *

3. НЕ ЗАБРАВЯЙ живия извор, своята най-светла мечта в живота, своя идеал, откъдето ти като уморения пътник утоляваш своята жажда.

Когато дишаш, когато мислиш, когато вървиш, когато се усмихнеш, когато някаква скръб забули сърцето ти, ти трябва да чувстваш на слънцето лъчите, онази нежност, която носи радост със своята усмивка.

И кой ще ти даде незатихващия подтик? Великата любов, която произлиза от това начало, което сама по себе си е всичко, прониква през всички прегради и стени, когато вътре в тебе намери опора. Нали тя превърна въглена в диамант?

Ако ти ù определиш едно малко кътче в сърцето си, тя ще те преобрази. Думите ти ще звучат с нейния глас, тя ще събори стените на твоя затвор, ще те поведе мощно напред и ще ти каже:

– Когато ти първи път вдъхна въздух и изрече първата дума, аз бях с тебе. Бях и преди тебе.