valiamaria Публикувано 3 Септември, 2011 Сподели Публикувано 3 Септември, 2011 СТЪПКИ Погледнах лишея върху скалата. – И аз живия заради Нея – усмихнато ми каза той. – Никой тук ме не поглежда, никой за мен блага дума не отронва. Но, аз щастлив съм пак: Нейната ръка ме гали, благи думи Тя мен шепне. – Тя еднакво бди над теб и мене. – Аз щастлив съм пак. Нейната ръка, ръката на Любовта ме гали. * Сърцето на Вселената си Ти, Любов. Ти майка си на световете. – Ти раждаш ги, отглеждаш най-грижливо. Ти щедро даваш им живот. От атома невидим до слънцата, пред Тебе всички са едно. Еднакво бдиш над всички, еднакво учиш – сал уроците различни са за всички. Различен път е за всички, но еднаква е към всички Твоята Любов. – По пътища различни у всички Ти ковеш сърца. Сърца Ти трябват. Комуто изковеш сърцето, той става съработник Твой: над по-малките от него той работи, над него бдят пък тези, кои над него са. Така, вселената превръщаш Ти във велика школа, в която всички учат се един от друг. Сърцето на вселената си Ти, Любов. Ти майка си на световете. Кат майка бдиш еднакво Ти над всички, Затуй, наричаш се Любов. * Любов си Ти и чистота. Чистота, защото си Любов. Защото. Любовта не би била Любов, ако не блестеше от чистота. Чистотата не би била чистота, ако не отразяваше Любовта. Любовта е чистота, чистотата е Любов. Хармонията вън и вътре в човека, наричат чистота. Хармонията в световете, нарича се Любов. Любовта е чистотата. Чистота, защото е Любов. Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате
За да коментирате, трябва да имате регистрация
Създайте акаунт
Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!
Регистрация на нов акаунтВход
Имате акаунт? Впишете се оттук.
Вписване