valiamaria Публикувано 3 Септември, 2011 Сподели Публикувано 3 Септември, 2011 Теофана КАМЕНАР Той удря... Извива мощно тежкий чук: - троши .. От този труд настилка там ще правят – на новий път. А той троши... Едра пот роси намръщено чело... А той троши... Извива мощно тежкий чук... Изправя се, забива поглед в далнината: – До кога? – с ярост я запитва. – И защо на мене този дар? И като слънчев лъч проблесна му в очите светла мисъл. Усмивка украсява грубото лице: – Каменар съм. И ти си каменар. И ти, и ти, и всички. Камъните, що трошим, само са различни: – Ти учител си – трошиш ти в детските сърца и умове; свещеник си – трошиш; новатор пък си ти – и ти трошиш. Трошиш... Ний всичките сме каменари... А там настилка правят – НА НОВИЙ ПЪТ! ОТРОНЕН ЛИСТ – Не ме настъпвай!... Ах, да, настъпи ме, но укор ми не пращай! Че старо съм и прашно, че търкалям се в калта – туй в програмата на тоз живот е... Укор ми не пращай!... – Безцветно съм и грозно веч, но ценен дар отнасям аз със себе: слънчеви лъчи в недрата земни... – Не ме настъпвай!.. Ах, да, настъпи ме, но укор ми не пращай!... – Без моя дар не можеш да се радваш на прекрасната на пролетта премяна... – Настъпи ме! Но укор, че търкалям се в калта, не пращай... , Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате
За да коментирате, трябва да имате регистрация
Създайте акаунт
Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!
Регистрация на нов акаунтВход
Имате акаунт? Впишете се оттук.
Вписване