ЖИВОТ ДОБРО И ИСТИНА - АВЕРУНИ

[valiamaria]

Живот, Добро и Истина

 

Аверуни

Има три неща в живота, които се преливат едно в друго, но съществуват още и отделно, независимо едно от друго. Те са: Живот, Добро и Истина. Казано е в Писанието: „Бог е Живот.” А всеки живот е добър. Тогава, няма зло в света – това е Истината. Учителят казва: „Вие не сте добри, но добър е само Бог в света.” Понеже Бог прониква навсякъде, значи и ние сме добри, защото в нас живее Бог: нашият живот е от Бога даден. За да дойде човек до съзнание на тези три неща, предстои му работа – пречистване, освобождаване от всички примесени вещества в него, останали от далечното минало. Това пречистване не е предвидено да стане отвън, други да го направят, но сам човек ще извърши тази работа. И ако успее съвършено да пречисти своята мисъл, той може да извърши чудеса, както с себе си, така и с околните.

 

Сега, за да започне човек да се пречиства, най-първо той трябва да се научи да слуша. Кого? – Само Великият може да се слуша. Към Него ние всякога апелираме, Той да ни слуша, Той да чуе нашата молба, нашата просба. При това, ние знаем, че Бог може да ни послуша, но ние никога не се спираме да чуем, какво Той ни казва, какво Той ни говори всеки миг. Ние имаме будно свещено ухо, чрез което можем да слушаме, да възприемаме това, което Великият ни говори. Съвременният човек не обръща внимание на ухото си на този велик дар, на тази богата фирма в него, която съществува от векове. Богатството на човека е скрито в неговия мозък, в онова вътрешно слушане към вечния принцип на живота. Има едно важно положение: човек не може да стане добър, ако той не слуша. И то – да слуша, какво Бог говори. Със слушане човек може да стане добър. Със слушане човек може да пречисти своето съзнание. Какво трябва да мисли човек? – Три неща: Бог е Добър, Бог е Живот, Бог е Истина. Тогава де остава човекът ? Човек не е далеч от Този, Който го е създал – от неговия Творец. Следователно, Бог е вън от създанието си и вътре в създаденото, в творението си. А самият човек е проява на Бога. Взето така, Бог и човек, или човек и Бог се идентифицират. Знаменитият окултист Eleve казва в своята книга „Das geistige Gesetz in der Natiirlichen Welt”: „Ако Бог твори, Той трябва да поддържа своето създание, да го пази и закриля. Затова Бог е вечен”. Също така и философите не са далеч от това твърдение, само че те не наричат това начало Бог, Добро и Истина, а Го наричат висша разумност, субстанция. Никъде досега не е казано, че човек създаде човека. Обаче, навсякъде е казано: Бог създаде човека. Тъй щото, за Бога не може да се каже, че има начало, или че има край. Той е безначален, Той е безкраен. В този вечен принцип ние намираме Доброто. Животът е добър, защото прониква навсякъде. В този случай злото от никого не може да се предпочете, защото то съкращава живота. Това е Истината. Няма и смърт, защото Бог прониква всичко и не може да става Прекъсване. Бог, Живот, Истина представят нещо цялостно. Усетът, че сме добили живота, това е истината, това е доброто.

 

Дето се явяват Бог, Живот и Добро, там смърт няма, няма и лекуване, било с разни хапове, церове, билки, или треви, било с ножове и губерки; там няма съжаление, няма отчаяние, няма смущение и тем подобни. Здравето иде в живота като естествена последица, когато човек свърже тези три мощни начала в себе си. За да закрепне материята, човек трябва да приеме силата на духа в себе си. И Eleve казва : „Здравето в човека иде чрез силата на тихия глас.” А това се постига със слушане на Божественото, с даване ухо към Него. Здравето се обуславя от принципа на живот, който е Бог. В това слушане мирът в човека закрепва, а в резултат – явява се и доброто.

 

В света Бог се проявява и всичко останало е създадено все заради Него. Човекът пък е зрител и съучастник в това дело. Божието добро е и негово добро. Божията мисъл е и негова мисъл.

 

Организират ли се трите начала в човека – Бог, Живот и Добро, здравето и мирът идат като резултат. Съвършено здравото тяло е израз на Доброто, на Мира и на Живота.

 

В заключение на всичко това следва: Успехът на човека не зависи от неговия мозък, нито от неговото тяло, а зависи главно от живота и здравето. Човек трябва да потърси в себе си ония велики начала, по които той се движи и съществува – Живот, Добро и Истина.