МАЛКИ ПРИКАЗКИ - АДРИАНА

[valiamaria]

Адриана

 

Малки приказки

Аз съм семенцето – заритото в земята. Аз усещам сладостната пролетна тръпка, която минава по нея от твоите топли лъчи, о Слънце на Живота!

 

Пролът е, да! Ти грееш. Ти ме събуди за живот. Помогни сега да подам главичката си над земята.

 

После ме целуни да стана златен клас.

 

* * *

 

Аз съм непослушния Твой син от притчата. Упорито поклащам глава на Твоите повели.

 

Но видя ли слънцето да грее, чуя ли птичките да пеят и сетя ли дъха на ароматните цветя, аз казвам: Те всички волята на Бога изпълняват.

 

И грабвам мотиката и с песен отивам на лозето да копая.

 

* * *

 

Царят обеща да ме направи щастлива.

 

– Искай, рече Той, каквото ти трябва, ти босоного и мъничко дете. Цар те днес дарява – по царски искай!

 

Той пожела да опита, какво искат малките и бедните в света, какво им трябва, какво би могло щастие да им донесе – пари, богатство, почит, слава ?

 

Аз скрих лицето си в ръце:

 

– Да бъда вечно Твоя и Ти мой.