НОСНИТЕ ОТВОРИ И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ - БУРГЕР ВИЛИНГЕН

[valiamaria]

НОСНИТЕ ОТВОРИ — ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ

Ноздрите и лежащият между тях носен мост показват вида, по който е свързана силата на израза, на интелектуалната проява с телесно-чувствените сили; как те възприемат чувственият свят и по какъв начин го изявяват навън — пълно или ограничено, силно или слабо, благородно или низко.

Носните отвори показват, как чувственото се възприема от душата и по какъв начин се проявява то в живота. Въздълго кръгли носни отвори (1) свидетелстват за едно пълно възприемане на чувственото и половото. Всички възприятия, също и половите удоволствия текат в пълнота, изчерпателно в душата, дирят също да се проявят и навън. На такъв човек приятните свежи нощи му действуват много добре и му създават отлични настроения. Тогава той дава простор на своите чувства.

Кайзер Вилхелм I имаше подобни възкръгли носни отвори. В зависимост от това той е притежавал способността да допуща да действуват в него много силно впечатления и преживявания. Това обяснява начинът, по който той се е отнасял със своите министри. Той е обичал да му се предава всичко в големи подробнокъти. Красивият пол е бил на особена почит пред неговите очи. Той е имал една галерия от хубави портрети.

Лютер, който също е имал възкръгли носни отвори, е бил извънредно възприемчив и чувствен.

Когато носните отвори са твърде големи (2), тогава възприемането на всичко чувствено и полово е много силно, пожелателно, че можем да го наречем болезнено. Робеспиер ще да е имал твърде големи носни отвори, според което е бил силно трескав и винаги ще да е възприемал всичко свръхтрескаво и също така се е ровил безогледно в него. Затова той е възприел крайните идеи на Русо и дирел да ги приложи, колкото се може по-крайно, безогледно до зверски. В чувствено отношение, той е проявявал крайни наклонности.

Твърде тесни носни отвори свидетелстват за една ограничена възприемателска способност на чувственото и половото.

При такива натури, които имат носове както (3), превишава особеността на "даването от себе си", при което чувственото и половите чувства биват възприемани само повърхностно, бегло. Също така бегло биват тези чувства проявени и изживени. Те следователно, не могат да достигнат до едно пълно чувствено удоволствие, вследствие силното присъствие на волята, която спазва чувственото. Тези хора обичат винаги бърже, с едно възприятие да се свърши всичко - те са нервни. Те наблюдават неспокойно и възприемат в общи линии. Винаги изглеждат повърхностни.

Много големите носни отвори свидетелстват за болезнено възприемане, чувственото и половите чувства, а също и тяхното проявяване. Средно големите, повече въздълго оформени - за пълно възприемане, обаче спокойно. Тесните - за едно ограничено, бегло.

Поети, които болезнено чувствуват нещата, имат големи или много големи носни отвори.

Военни, с голяма енергия и студена обхода (отнасяне), имат повечето умерени носни отвори.

При бързите и повърхностни натури най-често ще се намерят тесните носни отвори.

Формата на носните отвори е в пряка зависимост с общата форма на носа. Често се срещат и неправилни съчетания.

Както носа почива върху останалата част на лицето, трябва също силата на израза и проявата да се гради върху душевната, духовната и чувствената сила, за да може да се действува, за да се обединят тези сили в една жива проявена воля.

Нормалният вид на носните отвори е при основата на носа най-широк, а напред най-тесен.

Основата на носния отвор на стената на горната устна сведочи, дали се възприема силно чувственото в телесно и душевно отношение. Краят на носният отвор към върха на носа сведочи за начина, по който се проявява чувственото в телесно и душевно отношение.

В зависимост от това, формата на носните отвори може да се подели на два основно различни вида: на една целесъобразна форма (4) и на една нецелесъобразна (5).

Възприемането при целесъобразната форма става широко и пълно. Такъв човек възприема и чувствува света в пълни линии. За него са отворени вратите за душевните и телесни сили. Когато такъв човек възприема хубостите и свежестта на природата, той никак няма нужда да бъде духовно съзнателен затова - той възприема и чувствува. Той стои в непосредствена чувствена зависимост с природата, хората и света. Един интересен в това направление тип представя носът на прочутия писател Лесинг.

Противоположност на това представя обратната форма на носните отвори. Тази форма изразява едно много ограничено възприемане на чувственото. Напротив, тези хора чувствуват една голяма нужда да дадат от себе си. Всяко чувство е в зависимост от способността за възприемане; колкото човек има по-силни чувствени впечатления, толкова той е повече в състояние да ги възприеме правилно и едва след това може да ги прояви правилно, като свое възприятие, като своя собственост. Не е такъв случаят, когато човек приблизително нищо или твърде малко чувствува и възприема; тогава той проявява също много ограничени чувства. Тези хора проявяват фалшиви, празни чувства. Мекотата, която проявяват, е безсъдържателна. Всичко, което не им е природно, те го правят изкуствено. При това са ненаситни, защото им липсва вътрешното чувство за това. За тях говори поговорката: "Те са като гладни вълци в чувстването и като лакомци в желанието".

В духовното тези хора се мислят също пълни господари" - мислят, че като пожелаят, то е достатъчно, за да го постигнат. Те са винаги за свободната любов и нищо не считат за грях.

На тия хора за да им се помогне, трябва да се обърне погледът им навътре, да събудят в себе си Божествените чувства.

Характерен представител на този тип хора е прочутият професор от миналия век Бюхнер, създателят на материализма.

От само себе си се разбира, че тия предразположения биват повлиявани и от други сили благоприятно или неблагоприятно.

От немски; Д-р Е. К.