Jump to content

77. БЕРТОЛИ


Iskri4ka

Recommended Posts

77. БЕРТОЛИ

Елена Андреева:  Бертоли тръгнал за Индия за да търси там „Гуру" т.е. своя Учител. Напуска Италия и понеже е майстор, мозайкаджия навсякъде хората имат нужда от мозайкаджии и където отиде през градовете работи, изкарва си и продължава. Работи, продължава си и така стигнал до Цариград и после до Одрин и там работил така печелил. Запознал се с жена си Лучия, тя е пък от семейство смес от италианци и българи, не знам баща й ли е италианец или майката ли, нещо такова. И се оженва и отиват в Пловдив да живее, запознава се с Учителя и тогава казал: „Ето защо аз не отидох в Индия". Защото той Го познал, Учителя като духовно лице. Той български цял живот не можа да се научи да говори хубаво, но Мара Белчева ми казваше: „Знаете ли, когато Бертоли го заговори на италиански, какъв хубав и изящен език има. И просто друго същество виждаш. А български като говори, така развалено български, не прави никакво впечатление, а когато говори на италиански, виждаш един духовен човек". Брат Бертоли бе идеалист. Той е честен, прям. Всички братя които са мозайкаджии в Братството, много са такива, са негови ученици. Гради Минчев, Георги Йорданов - всичките са негови ученици. Той имаше много хубаво чувство. И Георги ми казваше скоро даже: „Брат Бертоли каза: „Тук на работа съм г-н Бертоли, вънка съм брат Бертоли". Значи той е искал да не остави лошо впечатление у другите работници, че като са братя, той ги облагодетелствува, абсолютно равенство имаше към всички. Справедлив човек, работлив човек. Ще ви кажа една случа, на голям изпит беше подложен.

То беше към 1933 год. Той започна заедно с Лулчев да издава вестник „Нов живот". Колко време го издаваха не зная. Няколко месеца ли, година ли беше, не зная. Добре ама, той вестника не е вървял така много, не се е продавал, Лулчев беше главният редактор, той го списваше, но и други хора списваха, но брат Бертоли загуби много. И той трябваше да си продаде къщата за да се изплати заема и ипотеката заради вестника. За да може да спечели пари с малки деца, жена, отива в Румъния, където имал повече условия да печели пари. И там отиде, работи известно време и се върна тука, купи си пак къщата и остана след това тук да работи до края на живота си. След 1945 год. понеже беше италиански поданик, не му давали работа и той отиде във Франция и там работеше. Там си изкара пенсия до края на живота си, като идваше в България и пак там работеше като издаваше „Житно зърно" нали на френски език. Образувал един кръжок, който сега дъщеря му Анина го поддържа. Идеен човек. Искам друго да ви кажа, когато той бе разорен и банкрутирал, аз не чух да се оплаче някога. Че еди кой си ме изигра, че това ми направи. Щото какво му е говорил Лулчев не зная, но всеки случай, нали, от това сдружение той загуби и всичкото той го понесе и го понесе без ропот, без аларми. Все едно че нищо не е станало. Аз съм убедена, че и тези братя от нашето поколение тогава не знаят това нещо. Това е характер, това е идеализъм. Заради Учителя, той никакъв въпрос не направи. Малко хора могат да постъпят така.

 

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...