Jump to content

79. РЕВНОСТ ДУХОВНА


Iskri4ka

Recommended Posts

79. РЕВНОСТ ДУХОВНА

Елена Андреева: За Балтова искам да кажа, че тя като ученичка на Учителя, като Негова последователка беше предана. Много пламенна и ревностна. И когато Учителят даде задачата в 12 часа посред нощ да се отива на Витоша, на Вълчата скала дотам беше задачата, тя първа отиде през нощта още същата вечер. Учителят дава вечерта задачата и тя веднага тръгнала и отишла още същата вечер. Все пак това е една ревност и смелост. Ами сама, за пръв път, дотогава никой не бе ходил. Другите, ако са отишли, те ще имат една опитност. Тя сама ходи. Вижте какво, обичаше да дава. Не беше скържава. Ако отидеш да й поискаш нещо, дава. Даже тя беше изпаднала в едно положение, когато станаха жертва на съвети на духове от спиритически сеанс. Така били са доста състоятелни, мъжът й и той беше наш брат, много симпатичен човек. Балтова изпаднала в някакво състояние така под влияние на духовете, че трябва да се завива с магнетична обвивка и така, че беше си раздала легла, завивки, всичко. Беше оставила само един дюшек, юрган и завивка, и на земята са спали. За да опрости живота си. След това заболя от студовете, от ревматизъм. Едвам се спаси. После си купи диван и т.н. Но имаше и един такъв период от живота й, в даването беше щедра, гостоприемна, имаше така и положителни качества, това исках да кажа за нея.

Вергилий Кръстев: Аз например съм я виждал на снимките все около Учителя, тя е една пълничка.

Е.А.: Тя желаеше да се види, че е близка, малко тщеславна беше, нали което я караше така да постъпва. Когато Учителят отвори Школата, аз, което съм разбрала това беше Школа за ученика. Първите години Учителят много говореше, какъв трябва да бъде ученика. Какъв образ трябва да реализира в себе си. И за тази цел Учителят ни даваше много задачи. Такива бяха задачите, които трябваше да пишем - темите. То е за умственото ни развитие, да ни свързва с известни въпроси, за които ние не сме мислили, нали духовни въпроси. Вече в беседите, те са печатани и се знае какво ни е давал Учителя. Но имаше задачи, които бяха да развиеме някои качества у нас. Например задачата в 12 часа да тръгваме посред нощ всеки сам, това е да развие човек в себе си смелост, безстрашие. Щото и братя и сестри всеки сам ще тръгва, нали. Тези в София тръгвахме на Витоша, другите ходеха по други места. В съответните градове. Навсякъде приятелите си изпълниха задачата съответно.

И друго нещо, което пак Учителят искаше и ще ви кажа, че Той успя. Нашите приятели не се страхуват например вече от времето. От промените на времето. Защото ние ходехме с Учителя по всяко време на екскурзии. И като определи един ден да се тръгне, например сега както е преди 3 март. Ние винаги на 3 март ходехме на екскурзия, щото беше официален празник. Пролетен ден, може да е снежно, ще отидем. Може да вали дъжд, тръгваме. Определен часа и всеки тръгва и отива. И като ви кажа че никакъв екип нямахме, значи все пак е имало една вяра, едно упование, не сме се страхували. На Рила, когато ни води в бурята, аз мисля че ви казах, че от косите ни тука искри изкачаха. Така беше атмосферата пълна с електричество, не се уплаши никой. Всички до един вървяхме. Ако да ви кажа за истинност, само един брат се уплаши един път, когато за пръв път се качвахме на Мусала, дойдохме до това езеро, до „Окото". Над него имаше една голяма преспа и като тръгнаха, избързаха някои, тръгнаха по нея, тръгнаха едно семейство, Въщери се казват, мъж и жена. И те като минали по преспата, хлъзнали са се и започнали да се търкалят. Сега как е станало, всички казват, сигурно Учителят е помогнал, те щяха направо да отидат в „Окото". Щото преспата до „Окото" свършваше. Но там някъде са се изтърколили, някакъв камък ги е спрял. И тогава Учителят каза: „Няма да ходите по преспата!" Ами както е така стръмнината, тръгнахме нагоре, направо, докато стигнем пътеката над преспата която беше. Само едно ни каза: „Внимавайте, да не събаряте камъни, да не ударят другите, които идват след вас". Във всичките тези екскурзии, Учителят успя у нас да внесе нещо, да обикнем природата, да ни е приятно по всяко време. 

И сега 30 и толкова години след Учителя, нашите приятели винаги с любов ходят на планината и са готови по всяко време да отиват. Разбира се това помогна и на нашето летуване, щото ние когато почнахме да летуваме на езерата, ами всички се връщахме в София, ами цяла зима хрема не ни хващаше. Аз съм имала случай, години наред не ме хваща хрема. Е сега, нали че седяла съм 40 дена на Рила. В движение, въздух, чист въздух, хубав братски живот, естествено, че това се отразява върху здравето на човека. И затова всеки един от нас и до сега, които сме били на Рила копнеем за Рила. Сега особено когато ни липсва. Щото сме видяли и усетили ползата от това нещо.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...