80. ОБРАЗЪТ НА УЧЕНИКА

[Iskri4ka]

80. ОБРАЗЪТ НА УЧЕНИКА

Имахме една духовна група, аз споменах веднъж. С нея пък правихме други екскурзии. Правехме много упражнения с тази група. Пак за развиване. Например едно такова упражнение правихме, предполагам че Учителят го е дал. Щото понеделник отиваме на екскурзия. Следващата неделя във вторник, следващата в сряда, четвъртък, петък и като дойде неделя да отиваме, неделя в 10 часа Учителят държи беседа, а ние трябва да се върнем в девет нали, за да можем да се преоблечем и да отидем. Й тогава помня тръгнахме посред нощ в 12 часа ли беше? Аз тогава живеех в Лозенец дойдоха сестрите при мене. Спахме до 12 часа и тръгнахме, отидохме може би преди изгрев на планината, направихме си молитвата и така колкото можем бързо се върнахме, за да успеем за 9 часа да сме на беседата. Ще ви кажа, че Школата, която Учителят ръководеше, същото нещо беше и на съборите. Аз и съборите ги чувствам като Школа. Те Школите бяха затворени за чужди хора. И съборите бяха затворени. Там присъстваха само последователите при тях или учениците, затуй мен ми е по-лесно така да кажа последователите.

Учителят, казах че много говори за образа на ученика. Какво качества трябва да има ученика и най-съвършения образ, който е дал е формулата: „Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога!" Това е образът на ученика. За този ученик Учителят дойде на земята, да даде правилата, да даде методите, да даде всичко което е нужно, та всички будни души, които искат да вървят в този път да го реализират. И това е новото, което в света дойде. Христос говори за ученици нали, учениците, но това което Учителят говори за ученика, поне в Евангелието, което ни е дадено не е така, както Учителят наблегна за това. И за скръб ще кажа, една година преди да си замине Учителят каза в клас: „Аз още нямам ученик!" Значи, Той няма ученик в тоя смисъл. Едно човешко съзнание, което да е израсло в тези граници, както е във формулата казано. Но Той дойде за този ученик и за него ни говори. Защото учението на Учителя за нас е главно за духът и за душата на човека. И съответно, за умът и за сърцето. В това отношение най-хубавите неща, които Учителят ни е дал са за ученика. И Той искаше от Младежкия клас, именно там прави Той главно този опит. Но сега всеки направи това, което можеше, нали. Може би ако имахме повече любов или повече знание, повече щяхме да направиме. Но всеки направи което можеше. Не мога да кажа, вижте, не мога да кажа че нищо не е постигнато.

Аз сега, когато виждам приятелите, намирам че върху всички Учителят много е работил, а и сега след като си замина също така работи. Защото аз си спомням например срещах се с тях преди 20 години, преди 40 години, преди 50 години. И сега има разлика. Сега има едно по-просветено съзнание, повече желание за изпълнение, повече себеконтрол, повече виждане на погрешки, желание за коригиране, което е вече ученическия процес нали, вътрешен. В началото всичко беше много по-повърхностно. За другите не зная, но аз за себе си, и аз като член на тая Школа, понеже знам моето съзнание как е било, аз даже да ви кажа не разбирах Школата какво е още. Защото бях чела философска литература, но Учителя отваря Школа, ама каква цел има, за какво ни събира, не ми беше ясно. Може би когато Школата свърши, тогава ми станаха ясни тези неща, за които Учителят е открил Школата. В този процес на развитие всички приятели, които малко или много да са работили имат една придобивка.

Затова ще разкажа един случай с брат Симеонов, който съм чула. Брат Симеон Симеонов, който свиреше на поляната редовно Паневритмия и който свиреше на Общия клас редовно и в неделя. Той беше много редовен. От 1919 година е влязъл в Школата и винаги е присъствал. Той на младите години е бил бохем, веселяк, попийвал си е, живял един такъв много лек и повърхностен живот, така погледнато и след като се запознал с Учителя нали, след доста години, един който го познавал, външен човек, не знам нито име нито нищо, го срещнал и после казал: „Аз уважавам г-н Дънов, заради това, което направи от Симеон Симеонов". Ние, братята, така гледахме го с едно око, като малко несериозен човек. Той обичаше веселието, шегите. Това не е лошо, нали и в приказките някога не показваше голяма задълбоченост и затуй може би ние така гледахме по-критично към него. Но когато чух това нещо, аз си казах че съм несправедлива, щото нали не съм познавала Симеонов преди това, не съм знаела какво е. Пък важно е човек откъде излиза и какъв път е изминал. Защото, ако някой излиза от много ниско място, може би няма да стигне върха, така като този, който е бил по-близичко до върхът. Та в туй отношение много от нашите критики един към друг са от тоя род - несправедливи, защото ние не се познаваме и по една проява вадим общо заключение за ученика. Учителят много, стотици пъти е казвал: „Не се критикувайте! Намирайте си добрата черта един в друг! Мислете за доброто във всеки един от вас!" По този начин, като видим доброто, човек вече като рече да критикува, ще дойде в съзнанието му и доброто, нали? И така няма да критикува, ще излезе от критиката. Сега друго е ако каже някога, трябва да кажем нещо което трябва да се подчертае, но все пак за ученическото ни съзнание това беше необходимо, всеки един от нас да се коригира. Но и да ви кажа, ако човек се коригира в едно отношение, във второ, в трето, в четвърто, после идва в разни прояви. И затуй всяка една добродетел, която човек развива, ако я развие в един кръг, после в по-голям, по-голям и все по-широко, и затова съзнанието на всички ни, ако е било то е било с един радиус от метър, сигурно на всички е порасло, поне двойно. А може би на други много повече. Затуй когато говорим за вътрешната работа на учениците всички бяха много ревностни, много симпатични.