РАЗЦЪФТЯВАНЕ НА ДУШАТА - БОЯН БОЕВ

[valiamaria]

Боян Боев

РАЗЦЪФТЯВАНЕ НА ДУШАТА

„От незапомнени времена чакат разцъфтяване на човешката душа, божественото у човека".

„Можем да кажем, че едвам сега човешката душа е почнала да се разпуква. Досега тя е била във вид на пъпка. Сега за пръв път тая пъпка е започнала да се разпуква. Това разпукване на тая пъпка е забележително като един от великите моменти в този космос, наречен „разцъфтяване на човешката душа". Всички възвишени същества в божествения свят очакват разцъфтяването на човешката душа".

УЧИТЕЛЯТ

Да си представим жълъд, заровен в земята. След време той пуща коренче надолу, а нагоре стъбълце, което най-първо дава две листа, после нови и нови клончета и листа, и след няколко века може да стане могъщ дъб. Но силите на последния са съществували като заложби в жълъда и развитието на дъба е тяхната проява.

Това донякъде обяснява основната истина, че историята е творчество на човешкия дух. Тя е откровение на заложбите, ценностите, скрити в глъбините на човешкия дух. Всяка една епоха, всяка нова култура е откровение на нови негови сили, неподозирани дотогава.

Ако погледнем историята, ще видим, че културите една друга са се унаследявали, всяка култура отначало е почвала като едно малко пламъче, което постепенно се е разгаряло в ярка ослепителна светлина, която е осветлявала света и след своя творчески замах и разцвет постепенно е изгасвала. И ето, на друга някоя точка на земното кълбо се е разгарял друг такъв пламък, който също постепенно се е запламтявал. Всяка залязваща култура е отстъпвала място на други девствени раси, намиращи се още в детинството на своето развитие. Всяка издигаща се култура е приемала в наследство всички ценности от старите изгасващи култури и е творила нови ценности. От всяка издигаща се култура е прозвучавало ново слово, неизричано до тогава.

Така една след друга са пламвали и след това изгасвали цивилизациите на Индия, Египет, Персия, Асирия, Вавилон, Палестина, Древна Гърция, Рим. Римската култура предаде факела на западна Европа, чиято култура сега господствува в целия свят.

Векове минават след векове, хилядолетия след хилядолетия, и въпреки падането, разлагането и израждането на племена, народи, раси, вечно младият живот продължава своя победоносен ход и се издига към все по-високи върхове и все по-ярко пламва светлината на човешката разумност.

Например днес въпреки големите дисхармонии, страдания, неправди, насилия и пр., които виждаме около нас по цялото земно кълбо, все пак в известно отношение човешкото съзнание е надраснало някои работи. Например Платон преди 2500 години приемаше робството като нещо естествено, необходимо и даже при описанието на идеалния строй в книгата си „Република" той пак предвижда и робството. Обаче днешното съзнание вече е надраснало това, то е надраснало вече и войните и даже всяко насилие, в каквато и да е форма. Като казваме, че ги е надраснало, не разбираме всички, а само най-будните умове на човечеството. Обаче това е вече една гаранция за близките перспективи на човешкото развитие; това е вече пътепоказател за направлението, което ще вземе утре съзнанието на целокупното човечество Защото отначало слънчевите лъчи позлатяват върховете на високите планини и после вече слизат в долините. Върховете на планините това са по-будните, по-съзнателните души. Една нова идея най-първо засяга тях и след това става понятна за всички.

Кой е онзи живият кълн, който стои в началото на всяка култура? От де иде в зората на всяка култура онзи мощен тласък, който издига нагоре нейната вълна? В зазоряването на всяка култура винаги виждаме една духовна вълна, която е имала живата сила в себе се да разгори сърцата, да подмлади умовете, да даде подтик на волята. Този живият кълн коренно е променял съзнанието на хората и е будил у тях желание за реализиране на нови ценности. Той коренно е обновявал живота и е подмладявал цялото общество. Той е имал силата да насочи погледа на човечеството към нови далечни хоризонти. И с това е почвал възходът на последното.

И наистина, в зората на индийската култура не стои ли Рама, който влива нови духовни ценности в индуските племена и с това ги прави способни за създаване на нова музика, нова поезия, нова архитектура, нови социални отношения и пр.. В зората на египетската култура не стои ли Хермес, който с новите духовни ценности, които внесе в нея, събуди в душите сили, които после намериха своя вечен израз в пирамидите, сфинксовете, обелиските и други прояви на египетското изкуство. В началото на персийската култура стои Зороастър, на еврейската култура – Моисей, на гръцко-римската – Орфей.

Защо в началото на всяка култура седи един духовен импулс? Защото той най-мощно засяга народната, расовата душа И това е лесно обяснимо като се знае, че човешката природа по същина е духовна. Този импулс е в сила да раздвижи най-дълбоките сили на човешкото естество, да създаде лост на волята и да я направи несъкрушима, да даде крила на чувствата и да направи човека готов да жертвува всичко пред олтара на една нова идея.

Аз не говоря тук за малки периоди от време, но говоря за основаване велики култури, които са траяли хилядолетия. Винаги в началото на всяка велика култура намираме разгаряне на едно мощно слънце в умовете на хората и само такова духовно слънце в тяхното съзнание е в сила да изкара хората от пасивното, инертното положение, което представлява останки от животинското състояние, да ги накара да премахнат всички установени форми и рамки на миналото и да направят нова исторична крачка във великия възход на човечеството. Винаги скрижалите за една нова култура се получават във вечно чистите високи планински върхове на човешкия дух. Човечеството при зазоряването на една нова култура се издига в своето съзнание до висок планински връх, слива се с чистотата и светостта на това място и с нови сили слиза пак долу, за да твори нови ценности във всички области на живота. Човечеството винаги се завежда във зората на всяка култура до планински върхове, за да добие ново прозрение, едно ново вглъбяване в себе се, за да чуе в глъбините на своето естество новата идея, която ще характеризира предстоящия творчески път на неговата история.

И обратно, винаги при залеза на една култура виждаме едно друго явление. Както има определени признаци за изгрева на една култура, тъй има и определени признаци за нейния залез - признаци за упадъка на общества, народи, раси. Това е настъпване на груба материалистична епоха упадък в морала, изгасване на много духовни ценности, събуждане на инстинкти от по-нисш характер. Като че ли един отлив в духовния живот.

Но нищо не може да ограничи човешкия дух! Той крие в себе си един прометеевски огън, свален от небето, крие в себе си неугасим стремеж към Безконечното, към Великото, към Красотата, към нетленните ценности на Духа! Ето защо, когато наглед изглежда, че човешкият дух е дълбоко спящ, обвит с гъстия воал на преходното, тъкмо тогава той отново разтърсва всички ограничения от пътя си, разбива всички прегради, отхвърля всички препятствия и се проявява пак с своята младенческа, неувяхваща красота и мощ. Той е легендарната птица феникс, която наглед изгаря, но винаги възкръсва из пепелта си по-красива.

Периодът на отлива е началото на новия прилив! Но винаги при новия прилив гребенът на вълната се издига малко по-високо, в сравнение с предишния прилив. И в това е смисълът при този вечен ритъм на живота!

Не забелязваме ли същото и в природата? Нали есента листата пожълтяват и окапват, тревата засъхва, но вечната тържествуваща песен на живота продължава с нестихваща сила. И наистина, когато земята е вече покрита с меланхоличните пожълтели листа, вечно бликащият извор на живота работи: още същата есен не се ли явяват пъпките за бъдната пролет?

Днес виждаме известни признаци на упадък в културата, такъв упадък, какъвто се е забелязвал в всички минали култури в периода на техния залез. Днес имаме характерното за всеки упадък понижение на всички ценности. Това може да се проследи в всички области на западноевропейската култура. упадъкът на западноевропейската култура се придружава с настъпване на една материалистична епоха.

Материализмът, който се засили от 17 век насам, дойде по две причини: от една страна като реакция против религиозния фанатизъм и обскурантизъм, против религиозния консерватизъм и реакционерство, и от друга страна той се яви като последствие от големия успех на естествените науки, чийто разцвет през последните няколко века се дължи предимно на изследването на материалния свят.

Обаче днес по всичко се долавя, че иде епоха на един духовен подем, че се намираме в началото на един духовен възход. Онзи човек, който умее да долавя посоката на историчния ход и изгледите на бъдещето по известни малки симптоми, които се явяват тук-там в разните области на живота, той ясно ще долови много симптоми, които говорят, че днес се издига все по-смело и по-смело една спиритуалистична вълна, на която принадлежи бъдещето.

Днес всеки е очевидец, че една духовна вълна се издига в съвременната култура. Тя засяга от една страна науката, от друга - всички видове изкуства: поезия, музика, живопис, архитектура, после философията, религията, морала и всички други страни на живота. Тая вълна можем да я наречем „пробуждане на Душата". Вечно младото, вечно красивото и вечно чистото в човешката душа отново проговорва и повежда народите след себе си!

Ако погледнем съвременната поезия, ясно ще видим признаци за пробуждането на Душата. Ето Метерлинк, пророкът на новото време, който с ясновидски чар рисува мистичните глъбини на душата. Той говори за погребания храм в човешката душа, който трябва да се разкрие с всичката си красота. Той говори за „слепите", които хранят надежда в едничкото „дете", което вижда. Той говори за седемте принцеси, за които е дошло време да бъдат освободени. Той говори за синята птица, която ще бъде намерена не далеч някъде, а в собствения дом.

Същият симптом за пробуждането на душата не виждаме ли и в Хауптмановата „Потънала камбана", в Ибсеновите драми „Строител Соленс", и „Когато ние мъртвите се пробудим" - две от най-мистичните му драми? Случайно ли е тяхното появяване именно днес? Не. Всичко, което виждаме днес в литературата, музиката, науката и пр., не е случайно, а израз на състоянието на съзнанието, през което преминава съвременният човек.

Човек на земята е с много обвивки. Ние още не познаваме човека, не познаваме онова същество, което живее в светилището на храма - зад тия обвивки! Външната личност на човека е само едно бледно отражение на Душата, която е изтъкана от Светлина и Чистота. Даже само когато един неин лъч докосне човешкото лице, то добива неземна красота. Всяко вдъхновение, радост, просветление иде от вътрешното светилище на храма. Това, което човек е имал в такива празнични минути на своя живот, минути на подем, минути на доброта, любов, опрощение, това иде сега да влее светлите си струи в живота и да поеме ръководството и строителството. Това е един велик момент в историята на човечеството. Това, което иде сега, не е една обикновена смяна на културата. Защото всичкият онзи дълъг път на миналите култури е само подготовка на човешкото съзнание за този момент.

И как можем да наречем новата култура? Тя носи разцъфтяване на човешката душа! За пръв път в историята човешката душа ще се прояви с всичката си красота и размах! И тогава милионите години еволюция добиват смисъл, всички досегашни страдания, сълзи и противоречия добиват смисъл, като предговор за това разцъфтяване.

И то ще донесе тяхното разрешение.