Jump to content

ИДИ СЕГА!


Hristo Vatev
 Share

Recommended Posts

ИДИ СЕГА!

 

Това се случи на 12 септември 1933 година.

 

В инспекцията бяха обявени последните списъци с назначения за детски учителки в София. Моето име не фигурираше там. Предстоеше ми да пътувам обратно за Варна и да продължа да учителствам там.

 

Унила, тръгнах към Изгрева, за да се сбогувам с Учителя и да се видя с някои приятели. Обиколих полянката и пих вода от хубавата Изгревска чешма. Чудните багри на есента красяха превалящия ден. По алеята около чешмата бяха нападали сухи листа. Без да разсъждавам, взех от братската кухня метла и почнах да ги мета. Поне за сбогом да свърша някаква работа тук.

 

- Е, ти метеш! Добре правиш, Милке - чух изведнъж гласа на Учителя.

 

Не бях забелязала кога и откъде бе дошъл към мене.

 

- А какво стана с назначението ти?

 

- Нищо, Учителю, днес беше последният ден, но не ме назначиха. Утре тръгвам за Варна, да не изпусна и там мястото си.

 

- Иди, рекох, сега в Инспекцията. Опитай! - тихо и убедително ми каза той.

 

- Но сега няма приемен час.

 

- Нищо, рекох, иди сега!

 

С такава мекота произнасяше всяка дума, същевременно убедително, като че ме заставя да отида.

 

- Ще довърша метенето и ще отида, Учителю - казах аз и по-бързо забръсках с метлата. Учителя внимателно ме гледаше. След като свърших, оставих метлата на място, целунах му ръката и тръгнах по шосето към града. Беше ми леко, като че хвърчах, защото Учителя беше много внимателен.

 

Влязох в тъмния коридор на Инспекцията. Недоумявах какво ще правя по това време тук. Приемаха само от 10.00 до 12.00 часа преди обяд, а сега беше около 5.00 часа след обяд. Няколко минути се суетях на коя врата да похлопам.

 

- О, здравей Милке, какво те носи насам? - провикна се един мой познат, г-н А. Г., журналист, който в момента излизаше от стаята на председателя.

 

- От цял месец идвам всеки ден за назначението си - изненадана му отговорих.

 

Той знаеше, че издържам семейството си, което вече живееше в София, а аз продължавах да работя във Варна. Без да продума нищо, даде ми знак да чакам и се върна при председателя. След известно време при него влезе и инспекторът. Говориха вътре оживено. След 15-20 минути моят познат отвори вратата на стаята и засмян ме повика да вляза при тях.

 

- Подпиши си акта за встъпване в длъжност - прошепна ми

 

той.

 

Като насън подписах трите екземпляра. Моят познат ми честити назначението и двамата излязохме от кабинета на председателя.

 

- Е, г-н Г., много Ви благодаря за услугата! Че как не ви срещнах досега?

 

- И все пак навреме ме срещна. Днес са назначили една софиянка, но не бяха й изпратили писмото. Аз им обясних твоето материално положение. А тя е единствена дъщеря на архитект, богат човек. Както виждаш, зачеркнаха нея и писаха тебе. Така стават тези работи. Довиждане, че бързам за редакцията.

 

Като в сън литнах обратно към Изгрева с акта за назначението и си шепнех: „Учителю, назначена съм в София! Как знаехте точно момента, кога да ме изпратите? Ах, Учителю, как не Ви познаваме! Безкрайно Ви благодаря!" Как дойде при мен, за да ми каже: „Иди сега!"

 

С тези мисли и тази радост не усетих, как стигнах Изгрева. Пред салона, заобиколен от братя и сестри, Учителя разговаряше. Като се приближих до групата, той се усмихна леко, погледна ме и съвсем тихо каза:

 

- А сега, работи и учи!

 

Никой друг не разбра какво беше станало.

 

„Работи и учи!" отекна в съзнанието ми. Целунах горещо ръката му и тръгнах за дома, за да зарадвам домашните си.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...