Jump to content

ПО-ПОДХОДЯЩА АУДИТОРИЯ


Recommended Posts

ПО-ПОДХОДЯЩА АУДИТОРИЯ

 

Това се случи преди много години, може би през 1935 или 1936 г. При залез слънце седях на пейка пред салона на Изгрева, вдишвайки тишината на вечерта. Всичко наоколо беше красиво и чисто, като в детска приказка. Целият двор беше преметен: под лешниците, точно срещу салона, бяха наредени белите маси за общите обеди. Около плочките пред салона и приемната на Учителя имаше многоцветен килим от разцъфнали калдъръмчета. Вляво две големи лехи с рози и анемонии изпълваха въздуха с аромата си. Всичко беше така тихо, така красиво, така въздигаше душата!

 

Но и тогава - както почти всякога - около вратата на Учителя стояха две-три сестри с печални физиономии, твърде неугледно облечени, изглеждаха отчаяни. Гледах ги и им се чудех, как могат по цял ден да стоят пред вратата на Учителя, но още повече се чудех, как можеше той да ги търпи?

 

Не след дълго вратата на приемната се отвори и Учителя изпрати двама посетители от града. Излезе да се качи горе в стаята си, но в миг - ето че го наобиколиха няколко сестри и братя.

 

Наблюдавах и си мислех: Цял следобед Учителя е приемал, говорил, мислил, и сега пак с какво внимание изслушва и отговоря на всеки, като че ли кардинални въпроси разглеждат.

 

Мило ми беше за Учителя. Поне да бяха някои учени, а то ...

 

Не се приближих до групата, за да не го отекчавам. Мило ми беше за Учителя и при първия разговор насаме /само тогава можех да разговарям свободно с него/ го запитах:

 

- Учителю, защо не си подберете аудитория от по-културни хора?

 

- Кои не ти харесват? - с лека усмивка ме попита той.

 

- Ами тези, дето стоят по цял ден пред вратата Ви. От града идват чужди хора и какво ще кажат?

 

- Според тебе, кои имат нужда от лекар, болните или здравите?

 

- Е, то се знае, че болните.

 

Тогава Учителя продължи:

 

- Тези, които стоят по цял ден пред вратата ми, са болни. Трябва ли лекарят да ги пъди? Щом е лекар - ще лекува. Здравите са на работа. Болните, като оздравеят, и те ще отидат на работа. Така ли е? - топло ме попита Учителя.

 

- Но Вашето учение разкрива такава дълбока философия, че една аудитория от професори и учени най-добре ще разберат и ще разпространят учението Ви по целия свят! Аз не слагам себе си над другите, но ако се оградите от учени ... ще бъде друго! - добавих убедително аз.

 

- Слушай да ти кажа - продължи Учителя с леко махане на ръката. - Сеячът посява нивата, а семенцата поникват, когато им дойде времето. Същественото е да бъде засята нивата. Ако учението ми, ако думите ми са Божествени, те ще се разнесат по цял свят. Божественото работи по незнайни, живи пътища. Ако пък говоря само приказки и измислена философия, и триста професори да я пропагандират, то един ден тя ще замре и изчезне.

 

Божественото само преуспява - каза подчертано Учителя. -Всичките опити, всичките страдания и изпитания на цялото човечество се свеждат в края до едно: да потвърдят, че само Божественото успява! - непринудено и убедително завърши Учителя.

 

Аз мълчах. Беше съвсем вярно: болните имат нужда от лекар. Къде и при кого да отидат, ако не при Учителя? А Божественото преуспява само, без да бъде пропагандирано.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...