Jump to content

ЩЕ ТИ ИЗПРАТИМ ПАЗАЧ


Hristo Vatev
 Share

Recommended Posts

ЩЕ ТИ ИЗПРАТИМ ПАЗАЧ

 

През лятната ваканция работех в детското игрище. Единствената ми отмора от работата беше да отивам вечер на Изгрева. Ето защо реших да спя там в течение на цял месец. Намерих си палатка и търсех място да я поставя. Отнесох се до Учителя.

 

- Постави я, рекох, на мястото на брат Стефов.

 

- То е накрая, близо до гората ... и не е ли страшно? - нерешително възразих, въпреки че не бях много страхлива.

 

- Е, ще ти пратим пазач - рече шеговито Учителя.

 

Нямаше друг избор и се съгласих. Мислех, че Учителя ще огради

 

мястото със светли мисли и няма да ми се случи нищо лошо.

 

Още същия ден, неделя, двама братя опънаха палатката на показаното от Учителя място. Пред нея сковаха малка дървена масичка и малка пейка.

 

Никога преди не бях спала в такива условия и в бялата палатка ми се струваше, че плувам с ладия в морето на живота. Вечерникът играеше в дърветата и от време на време лекичко полюшваше платната на моята бяла „ладийка". Беше чудно! Тишината на нощта и на близката гора успокояваше и отморяваше душата ми.

 

Първата нощ, преди да си легна, завързвах връзките на входа на палатаката и изведнъж трепнах: точно отпред, напряко, беше легнало голямо куче, вълча порода. После ми стана смешно: как е намерило място да легне точно пред входа на палатката ми? ... Сигурно ме пази! Легнах си спокойна. На сутринта кучето го нямаше.

 

Бодро и отморена отидох на работа.

 

Вечер бързах да се прибера в моята „ладийка". Дълго стоех на пейката пред палатката и наблюдавах далечните звезди. Душата ми се поеше от тишината на нощта, в която можеше да се долови шепота на невидими същества.

 

Когато вечерницата се преместваше доста на запад, влизах в палатката да спя. И, завързвайки връзките на входа, винаги виждах същото голямо куче, легнало напряко пред него. Същото съвпадение толкова много нощи? Това вече съвсем не беше случайно! Сутрин кучето никъде не се виждаше.

 

И тъй, през целия месец, през който спах в моята бяла „ладийка", всяка вечер кучето-пазач идваше и лягаше пред входа на палатката ми, а сутрин го нямаше.

 

Кой го изпращаше и как ставаше това чудно реално явление!

 

„Ще ти изпратим пазач" - беше казал Учителя.

 

Този чуден наш Учител! ...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...