Jump to content

АНГЕЛСКИЯТ ХОР


Hristo Vatev
 Share

Recommended Posts

АНГЕЛСКИЯТ ХОР

 

Една бяла нощ през февруари.

 

Като всякога срещу беседа, бях още от вечерта на Изгрева. Северният вятър хлопаше по стъклата на дървената къщичка. Когато студът съвсем се усили, скочих от леглото, облякох се за секунди и излязох. Снегът скърцаше под стъпките ми. Извих по пътеката зад Недкови и чух, че в салона се пее. Помислих, че съм закъсняла и ускорих крачките си. Сред скърцащата белота и повея на вятъра звучеше чуден хор!

 

Но ето че салонът беше празен и тъмен. Горе, в стаята на Учителя беше светло и около балкона му се носеше чудна музика.

 

Прекрасна песен от нежни ангелски гласове ... неописуема хармония от стотици гласове ...

 

Слушах в захлас няколко минути, без покана и без позволение. Ангелски хор около стаята на Учителя! Каква нощ!

 

Влязох в салона и седнах до печката. Оттук не чувах нищо, но в съзнанието ми продължи да звучи ангелският хор около балкона на Учителя.

 

Минаха години.

 

Летувах на Рилските езера. Един следобед отидох на разходка към вътрешния Близнак. Около това езеро имаше чудна тишина и тайнственост. Седнах на една скала точно срещу „Олтаря" - най-вътрешната страна на езерото. Там, около снежната преспа, вкаменели „духове" мълчаливо се молеха. Те се оглеждаха в бистрите езерни води и търпеливо чакаха деня на своето ново раждане. Лек ветрец нежно галеше водната повърхност и малки къдрави вълни миеха брега с песни и благодарност.

 

Сред тази тайнствена и величествена тишина човек вижда себе си само като душа и неволно започва да благодари на Всевишния. Душата слуша гласа на безмълвието и в размишление лети между земята и небето.

 

И през тези свещени минути, там горе, пред „Олтаря", където белотата на снега и твърдостта на скалите бяха в непрекъсната молитва, отново прозвучаха ангелските гласове на същия хор, който бях чула през оная нощ около балкона на Учителя!

 

Изправих се. Слушах и благодарях за благоволението на Небето да повдигне мъничко пред мен края на завесата към невидимия свят.

 

Там, край това езеро, Близнака, за втори път чух ангелския хор ...и никога вече.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...