Jump to content

УЧИТЕЛЯ ПРАВЕШЕ ЛИ ЧУДЕСА?


Hristo Vatev
 Share

Recommended Posts

УЧИТЕЛЯ ПРАВЕШЕ ЛИ ЧУДЕСА?

 

Слънчев летен ден. Цветята пред салона бяха приятен фон на белите маси. През лятото обедите се сервираха в градината. В делничните дни братският стол се посещаваше по-малко и човек можеше да седне на средната маса, където сядаше Учителя.

 

Именно в такъв един ден седнах на средната маса, точно срещу Учителя. Дежурните сестри сервираха супата и всички мълчаливо ядехме. Това бе един рядък случай за мен. Гледах Учителя как се храни и си мислех: „Яде като всеки един от нас, но не е обикновен човек. Може би знае да прави чудеса, ако пожелае." И в съзнанието ми изплува легендата за Христа и жената, чиито яйца се боядисали червени в престилката и, и нахранването на 5 000 души с 5 хляба и 2 риби, и т.н.

 

Няколко минути след това Учителя ми подаде своята чиния, в която бе останало малко супа. Поех я и, слава Богу, съобразих бързо, че трябва да довърша супата. Сестрите наоколо ме погледнаха завистливо. Докато ядях супата от неговата чиния, в устата ми попадна и едно мъничко топче. Задържах топчето между зъбите и после, незабелязано от никого, го извадих и скрих в носната си кърпичка. След супата ни се сервира ядене и десерт. След това пяхме и разговаряхме, както обикновено.

 

Когато обедът завърши, Учителя се качи в стаята си, а всички се разпръснахме по своята работа. Вървейки надолу по пътя към града, огледах се да видя дали няма никой наблизо и отворих кърпичката: топчето бе кафеникаво и голямо колкото лешник. Не можах да разбера какво бе точно, но в къщи го завих в парче чиста бяла хартия и го скътах в тайното си чекмедже. От време на време отключвах чекмеджето и радостно гледах малкото кафяво топче. Оказа се, че то бе от супената чиния на Учителя. Имах го като талисман.

 

Един ден останах неприятно изненадана, когато отключих чекмеджето и видях бялата хартия празна. Никой нямаше ключ от тайното ми чекмедже. Как бе възможно топчето да изчезне?!

 

Веднъж говорех с Учителя в приемната му. Случайно погледът ми падна върху едно малко кафеникаво топче върху масата му. Погледнах Учителя. И той ме погледна. Мислено го попитах: „Това същото топче ли е?"

 

Няколко минути минаха в мълчание. След малко, с мек глас той ми каза:

 

- Всяко време носи и своите чудеса. Не ти са нужни сега чудесата. Ти се научи да живееш правилно. Да съществуваш е едно, а да живееш съзнателно е друго. Новото учение, което ви нося, се заключава в преустройството на сегашната човешка форма и на нейните удове: лице, нос, уши, чело, устни и т.н.

 

Дни наред мислих върху тези думи на Учителя.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...