Jump to content

ЕДИН СВЕЩЕН ЧАС


Hristo Vatev
 Share

Recommended Posts

ЕДИН СВЕЩЕН ЧАС

Това се случи по времето на моето духовно детство - през 1938 г. Почуках на вратата на приемната. След доста дълго чакане Учителя ми отвори и без да каже дума, разбрах, че мога да вляза. Докато събувах обувките си в преддверието, той влезе в стаята, седна край масата и заговори:

- Животът е най-силния стремеж на човешката душа. Животът е целта, познанията - методът за постигането на тази цел, а Бог е средата, условията, от които могат да се черпят сили. Всяко живо същество има нужда от среда и условия, в които да расте и да се развива. Средата на човешката душа е Бог. Умът и сърцето са подготвителна среда, чрез която душата приема живота. Душата е потопена във Всемирното Божествено Съзнание. Първото необходимо нещо за човека е да се научи да обича Бога, и тази любов ще го свърже с Него и ще го направи щастлив. Не търсете отговорности за нещата, които се случват в света, а се поучавайте и придобивайте знания. Не е достатъчно да знаете за новия живот, необходимо е да го живеете. И ако човек реши за една година да възприема и праща положителни мисли, той ще може да върши чудеса. Направете опит само за една година да калявате волята си: винаги, когато ви нападнат лоши мисли, заместете ги с положителни. Не ще има препятствие, което да устои на вашата воля.

За да може да расте и да се развива правилно, душата има нужда от вътрешна, духовна храна, която й се дава само чрез молитва. Благородството на човешката душа зависи от неговите мисли за Бога. Мислеше за Бога като за есенция, която протича през вас. Извън Бога нищо не съществува.

Няма по-велико нещо в човешкия живот от молитвата. Тя е общение с Бога, с Първопричината. Чрез молитвата ставаме инструменти за по-висши сили, които поддържат целия човешки род. Ароматът на цветята е тяхната молитва. И когато се молите, оставете настрана личните си работи и интереси и мислете само за Бога. Ако искате молитвата ви да бъде приета, тя трябва да бъде отправена изключително само към Бога.

Докато Учителя говореше така, лицето му светеше, а гласът му се лееше като жива вода. Никога не бях почувствала силата на неговото Слово така, както в онези минути. В стаята се носеше ухание на цветя и се чувстваше странно присъствие. Слушах със затаен дъх и записвах без да зная какво и защо записвам.

Учителя постави на масата едно кожено куфарче, разтвори го и започна да ми показва уредите и чертежите на своите френологически изследвания на българския народ през 1900 година. По начина, по който разгръщаше и оправяше всеки чертеж и ми разказваше как е ходил от град на град, разбрах, че тази работа му беше много скъпа.

- Учителю, защо не популяризирате това свое дело? Това са толкова ценни данни!

- Аз изпълних задачата си към българския народ. Едно трябва да се знае: всяка идея, колкото и малка или велика да е тя, има определено време за своето развитие. За да се популяризира една теория, трябва да има хора, готови да я приложат. Хората са още деца. Няма още кой да слуша и като слуша, да разбира. Не бива да се бърза. Нищо не се губи. Всичко чака своето време. Хората ще огладнеят и ще потърсят духовна храна. Ще дойде време, когато човечеството ще потърси Словото и тогава неразбраното ще стане разбрано. Всяка теория чака своето време. За Бога няма време и пространство, има само непреривна Живот-реалност, която съгражда и възлиза.

Почувствах, че сам Бог говореше през устата на Учителя в този свещен час за онези, които имат уши да слушат.

Когато престана да говори, за миг Учителя затвори очите си. След това стана и погледите ни се срещнаха. Никой не произнесе нито дума. Целунах му ръка и с благоговение излязох.

Сложих бележника си в чантата и тръгнах към града с чувството, че идвам от някакъв друг свят.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...