Jump to content

ТОЙ ВИЖДАШЕ И НАДАЛЕЧЕ


Recommended Posts

ТОЙ ВИЖДАШЕ И НАДАЛЕЧЕ

 

Скоро след революцията в Русия, през 1923 год., един ентусиазиран младеж беше успял през Германия да отиде в новата Съветска страна. През първите години той бил в контакт със семейството си, но скоро след това изведнъж престанал да пише.

 

Цели двадесет години неговите близки не знаеха нищо за него. Нито чрез хора, нито чрез легации можеха да разберат жив ли е поне.

 

Един ден срещнах по-възрастния му брат. Той бе твърде загрижен. Считаше, че брат му не е между живите.

 

- Николай, ще отида горе, на Изгрева и ще попитам Учителя за Васил. Може би все пак е жив!

 

Бяха изминали много години, откакто познавах Учителя и вярвах в неговите големи възможности. Беше ми чудно и непонятно, но фактите потвърждаваха силите му и при всяка трудност се обръщах към него. За мен той бе фар в бурното море на живота. Винаги Учителя намираше светли и обнадеждаващи думи. Знаех, че той и сега ще намери начин да смекчи болката на това семейство.

 

- Питай го - отвърна Николай, - но сега е 1943 г., а Васил замина за Съветския съюз през 1923 година! Цели двадесет години! Ако бе жив, щеше да пише. Мама е почти на смъртно легло от скръб по него, той бе любимото и дете ... Питай! - завърши той, опитвайки се да скрие от мен отронените сълзи.

 

Следната вечер беше пред утринна беседа и аз отидох по-рано на Изгрева. Няколко души чакаха Учителя. Зачаках и аз. Когато дойде моят ред, аз го помолих да ми отдели няколко минутки. Знаех, че той винаги вечеряше преди залез слънце и се почувствах неудобно, задето го задържам.

 

- Извинете ме, моля, но идвам по един важен въпрос.

 

- Влез!

 

Казах му накратко причината за моето посещение. Той ме изслуша много внимателно. После затвори очи. Аз седнах с благоговение на стола. След няколко минути той отвори очи и каза с тих, спокоен глас:

 

- Той е жив. Кажи на близките му, че ще се върне след две години, да не се безпокоят.

 

Преглътнах дъха си. Благодарих му и на следния ден казах невероятната истина на загриженото семейство. Майката, братът и двете сестри на Васил приеха малко резервирано това предсказание, но все пак слаба надежда покълна в тях.

 

Две години по-късно, през 1945 г., Васил се завърна при своето семейство.

 

Възможностите на Учителя да вижда през разстояния бяха неограничени. Други мои съученици разправят многобройни лични преживявания, при някои от които той дори се е явявал през далечни разстояния, за да им даде напътствия в много тежки и опасни моменти в живота им.

 

И тъй, нашият Учител продължава да ни помага.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...