Jump to content

90. ПРОСВЕТНИЯТ СЪВЕТ И ПАША


Iskri4ka

Recommended Posts

90. ПРОСВЕТНИЯТ СЪВЕТ И ПАША

Вергилий КръстевСега друга опитност. Просветният съвет на времето реагира остро върху стила на Паша за редактиране на Словото. Паша бе засегната. Дадоха на всички останали протестиращи братя по една лекция за стилизиране. После ги прегледаха. Всеки беше направил своеобразно своето естество също изменение. Тогава се решило Паша да продължи така както е работила с Учителя.

Елена Андреева: Да.

В.К.: Но после Паша ослепя, беше спряна. Аз също започнах с нея да работя. Отначало тя не се съгласяваше да коригирам аз, но постепенно тя почна да се съобразява с някои неща, които аз й казах.

Е.А.: Да.

В.К.: Как стои този въпрос тогава?

Е.А.: Виж какво, след като Учителят си отиде, след като аз си свърших работата с беседите и след като Паша почна така, почти беше загубила зрението си, ставаше въпрос между нас двете, да живееме заедно даже, да живеем заедно, за да можем да работиме беседите. И даже тя ми предложи, знаеш ли, да ми препише къщата си на мене. Нали тя имаше къща. Аз казах: „Паша, ами аз като съм в това състояние?" Защо ми е къща? Аз не мога даже да отида да платя данъка. Данъкът не мога да платя. Защо ми е? Аз даже си помислих, че тя може би беше искрена тогава, когато ми предложи това нещо. Но аз й предложих друг план, когато сега по-рано ли беше, по-късно ли беше не помня, предложих й да живеем заедно двете, но тя не го прие тогава. Тя защо не го прие не мога да кажа. Искаш ли по-подробно да го разправям? Виж сега какво беше. Моята Славка, която сега ми помага в живота ми имаше съпруг. Паша имаше къщата, имаше една голяма стая и една столова на етажа. И още една стая горе, много хубава. И тя беше така хубава, слънчева стая. И аз бях наумила да направя някакви малки промени в партера, където живееше Паша, за да можеме да живееме двете. И аз да си имам една стаичка и Паша да има стая, а пък Славка с мъжът си да живеят горе в другата, горната стая. И значи ще имаме кухня, аз ще си имам малка стаичка и Паша ще си има по-голямата стая и също Славка, която ще ни помага. Сега аз не го предложих в такава форма както сега ти го казвам, защото като казах, тя някак не го разбра. „Ама ти каза ще разместваш стаи!" Аз исках само, там гдето бяха сервизните помещения да ги махна, защото те бяха на южната страна. Да ги преместя от другата страна и там аз да си направя стаичка, само за едно легло и за това, не за повече, защото то беше малко помещение. Но тя не го разбра това, не знам защо не го разбра и така не можахме да се съберем двете заедно да живеем. Защото виж, тя ми предложи да живея, ама нейната къща беше много студена, пък аз с моите стави не мога да живея на студено.

В.К.: И така се развали вашата обща работа.

Е.А.: Как?

В.К.: Не можа да се осъществи вашата обща работа.

Е.А.: Не можа да се осъществи, да.

В.К.: Сега тука да се спрем пак на този Просветен съвет. Тогава кои влизаха в този Просветен съвет, когато решаваха дали да спрат Паша да работи понеже променя Словото?

Е.А.: В Просветният съвет най-напред бяха малко хора, но после мисля че Борис развърза, той развърза това, който искаше почти влизаше в Просветния съвет и по този начин той загуби образа си и духа си. Ех, Просветен съвет, ама не беше единен, влязоха много хора, които не бяха за Просветен съвет. Не бяха за Просветен съвет сега. Защото някои искаха да се кичат че са в Просветния съвет. Но за Просветния съвет се искаше така по-малка група, по-активна и по сгушена, по-хармонична. Защото когато стана въпроса за Михаил Иванов, след като си замина Учителя, ние му написахме едно писмо. Знаеш ли, че го писахме цял месец, като всяка седмица Просветния съвет се събираше, но имаше различни мнения за писмото. Значи едно писмо писахме за един месец. Само защото много мнения се явиха. Това е нещо губене на време. Когато хората искат да вършат работа, повече от трима четирима не бива да бъдат, за да могат да се хармонират, за да могат да дойдат по-лесно до единомислие, да се разбират. Щото иначе, празна работа е. Като някой от Просветния съвет стане да говори е-еий, какви дълги такива тирадии се търкаляха. Много нещо.

В.К.: Тогава се решава да се направи опита, на всеки се дава по една годишнина да стилизира. Имаше ли хора, които не пожелаха?

Е.А.: Аз не взех.

В.К.: Щото са ми разказвали един приятел каза: „Аз не мога да променям".

Е.А.: Е той имаше друг който е казал: „Не". Аз не направих опит. И аз не исках, но аз не направих, за да не оскърбя Паша, казвам. Аз от колегиалност.

В.К.: И после като ги събраха, всеки стилизира.

Е.А.: Ами аз като видях, например на Георги познах стила на Георги Томалевски. Когато видях на Николай Шиваров, познах Николай Шиваров, ами те си писали както те разбират.

В.К.: Значи по Словото на Учителя познаваш всеки който стилизира.

Е.А.: Да.

В.К.: Тогава накрая се оказва...

Е.А.: Тогава Борис махна с ръка и каза: „Паша ще си върши работата!" Въпреки че много останаха недоволни от това решение на Борис. Този въпрос е много още неразбран. Защото Паша свободно предаваше Словото. Тя го предаваше точно идеите, но формата менеше. И като менеше формата, някои ми казват, като четеш беседа цели пасажи има, които не можеш да ги познаеш. Но форма не менеше. Така че не може да се каже, че тя го е изменяла, защото тя го предаваше в стил.

В.К.: Да, това е много сложен въпрос.

Е.А.: Е не, казвам ти. Казвам ти моето мнение.

В.К.: Тя после ослепя, беше спряна, аз също започнах с нея, отначало тя не се съгласяваше с мене да коригираме, впоследствие аз я оставих по свобода. Вие правихте ли опити?

Е.А.: Изработихме едно течение.

В.К.: И как беше работата? Ти четеше, тя беше сляпа.

Е.А.: Аз четях и казвах как трябва да бъде. Паша се съгласяваше или ме коригираше. Аз приемах.

В.К.: Но само едно томче направихте, повече не можахте да направите.

Е.А.: Не, не, цяло течение направихме, но него ни го взеха. Когато дойдоха да ни вземат беседите, то беше при мене и него го взеха. Затова нямам това течение, което с Паша съм работила. Виж сега и Паша отстъпи, естествено. Виж, аз с Паша съм живяла хубаво, не мога да кажа нищо лошо за Паша. Паша беше и деликатен човек, и мек човек, и много можеше да търпи, и да носи.

В.К.: И много работлив.

Е.А.: Много.

В.К.: Много е трудно да имаш човек работлив. Аз си спомням едно изказване на Учителя. Савка се обленява, този се обленява, онзи иска нещо, единствена Паша работи.

Е.А.: Да.

В.К.: Казва Учителят. Това не е малко. Независимо че ние сега правиме преценка и правиме разбор на нещата. Но това не е малка работа.

Е.А.: Знаеш ли какво беше? Ние четири години живяхме трите в една стая. И като, вече вечеряли сме и ще се стягаме да си лягаме, Паша сяда, взима лампата си до нея и почва да стилизира.

В.К.: Сега как се работеше? Сега има беседата на стенограма?

Е.А.: На стенограма. Тя е вече дешифрирана. От стенограма не сме правили стилизиране. Тя е дешифрирана.

В.К.: От кого е дешифрирана?

Е.А.: От Паша.

В.К.: И после вече готовото се преработва.

Е.А.: Тя както е дешифрирала вече беседата, чете и преработва.

В.К.: Стилизира значи.

Е.А.: Да.

В.К.: Като я стилизира представяше ли я на Учителя?

Е.А.: Ходеше и я четеше на Учителя.

В.К.: И така всяка една беседа прочиташе на Учителя.

Е.А.: На Учителя, да.

В.К.: Четеше винаги, всяка беседа?

Е.А.: Е, четеше. Много рядко е прескачала.

В.К.; И сега след като Учителят одобри, нали вече трябва да се подготвя за печат. Как е по-нататък? Къде? Те се печатаха на различни места - Русе, Ст. Загора.

Е.А.: Е, пращаха се. Пращаха се, беше уредено.

В.К.: Сега тя отива, занася.

Е.А.: Или прати по някой човек, щото имахме братя, които работеха - Влад, Кирчо и кои още имаше така други приятели, които работеха и набираха Словото на Учителя.

В.К.: Сега тя представя текста, после те напечатат, дават коректурите...

Е.А.: Дават шпалта. Паша я прочита. Или шпалтата, или да, шпалтата някога е чела. От шпалтата.

В.К.: Значи виж какво: Първо дешифрира, второ стилизира, трето пише го на пишеща машина, четвърто дава го за печат, пак преглежда шпалтите.

Е.А.: Не е на машина, моля, на ръка пишеше Паша. На ръка пишеше и аз много й казвах.

В.К.: Кой пишеше на ръка?

Е.А.: Паша.

В.К.: Когато стилизира?

Е.А.: Когато стилизираше всичко на ръка е писала. Това е огромен труд, това е Сизифовски труд.

В.К.: Сега аз вече разбирам защо така се стилизира. Знаеш ли защо? Защото има нещо друго, тя чете и почва да пише и онзи Дух, който работи чрез нея пише чрез ръката й.

Е.А.: Може.

В.К.: И стилизира онзи Дух, който работи чрез нея.

Е.А.: Може.

В.К.: Затова тя предпочита да пише.

Е.А.: Да.

В.К.: След като го напише вече какво дава го.

Е.А.: След като го напише.

В.К.: Тогава ли го преписва на пишеща машина?

Е.А.: Не, дава го на печат.

В.К.: Нейният ръкопис.

Е.А.: Нейният ръкопис.

В.К.: Четяха го нали?

Е.А.: Да.

В.К.: Да.

В.К.: Има ли запазени сега?

Е.А.: Има, има. Нейните ръкописи са запазени.

В.К.: Ти ги имаш, нали?

Е.А.: Имам.

В.К.: Точно това. Аз мислех, че на пишеща машина го прави.

Е.А.: Не, не, не, не. На пишеща машина дешифрираше.

В.К.: Дешифрираше.

Е.А.: А на ръка стилизираше.

В.К.: Виж, аз не го знаех, това е един съвсем друг момент това нещо.

Е.А.: Да.

В.К.: Значи, това което е дешифрирано е на пишеща машина, а стилизацията е винаги на ръка.

Е.А.: Сега може би тя, виж получаваше едно вдъхновение някакво.

В.К.: Да, щом седне да пише с молив, вече нещата ми са ясни, процесът ми е ясен. Онзи Дух, който работи чрез нея, в нея Той влиза, тя пише, по този начин тя стилизира. Затова тя предпочита молива, да седне и да пише. Иначе не може да го стилизира, ако няма ръка.

Е.А.: Е, да, да.

В.К.: По друг начин не може.

Е.А.: Да, да.

В.К.: Може и затова и трудът й е голям.

Е.А.: Много труд, много труд и после Паша имаше много хубави черти като човек. На нея Учителят й е казал: „Най-малко трудности ти си ми създала".

В.К.: Най-малко главоболия.

Е.А.: Трудности. „Най-малко трудности ти си ми създала". Ами така е казал на Паша. Как е малко. Ти си единствената, ти най-малко трудности си ми създала. Когато беше нещо писали във вестниците такова, когато атакуваха Учителя, да, Паша така тежко преживяваше.

В.К.: Когато те псуват Учителя по вестниците и тя чете, и ги изживява тези състояния, все едно че тя страда. Страда заедно с Него.

Е.А.: Да.

В.К.: И взема участие в страданието.

Е.А.: Взимаше участие в страданието.

В.К.: Да.

Е.А.: Това което беше Паша в братския живот, ний нямахме друг човек така Предан, така верен и така трудолюбив.

В.К.: И свърши много работа.

Е.А.: Да, много е работила. Да, много е работила.

В.К.: Сега по-нататък нейните опитности както ги е писала. Тя ги е диктувала или тя ги пише на машина. E.A.: Тя ги пишеше на машината.

В.К.: Макар че е сляпа.

Е.А.: Е, не, не, тя не виждаше. Тя много накрая ослепя.

В.К.: Имаше ли очила, с очила ли ходеше? Колко диоптъра?

Е.А.: Не, тя носеше отначалото очила, но после престана да носи очила, защото нещо казал Учителя да не се носят очила. И тя ги махна и повече не ги сложи.

В.К.: Учителят й е казал да не носи.

Е.А.: Не, не й казал. Общо беше казал за очилата да не се носят. По-хубаво е. Нали, като не вижда човек да не носи очила непрекъснато на очите си. А, да речем даже да си послужи, ако трябва да пише, такова нещо беше казал и тя така го направи.

В.К.: Горката Паша. Важното е, че си е свършила работата.

Е.А.: Да.

В.К.: Свършила една голяма работа.

Е.А.: Много. Виж беседите са в хубава форма дадени. Стегнати са стилово.

В.К.: Паша е един служител. Какво казвате за сестра й?

Е.А.: Аз имам нещо написано за Паша и за сестра й и за тяхното семейство. Но не съм го издиктувала на машина. Ще го издиктувам.

В.К.: Какво казвате сестра й беше интересен човек.

Е.А.: Аня беше строга, учителка беше. Строга, но в същото време такова милосърдие можеше да направи. Тя можеше и го направи. Аз присъствах така. Брат Радославов - Иван Радославов беше образован човек, но старчески години и т.н. направи някои грешки, там с имота и ни взеха една част от имота, от братския имот, не от другия. Дъщеря му при бомбардировките се помина и той остана сам. А той е един от тия тримата, които са отишли при Учителя да искат Гумнеров да го изгонят.

В.К.: Учителят да се махне от дома на Гумнеров.

Е.А.: Да. Но Учителят не се махна разбира се и когато един път Аня казва, че ще отиде да чисти на Радославов стаята му. Щото е стар, възрастен човек и сам. „Аня, и аз ще дойда да помогна". Щото учител ми е бил четири години и така беше много с ерудиция голяма човек. И като отидох, аз в живота си не съм виждала толкова дървеници. Аз ти казвам.

В.К.: А Вие отидохте с кого?

Е.А.: С Аня и аз. Ние двете отидохме. Тя чистеше и аз помагах. И да ти кажа, тя можеше, един човек най-мръсен когато е, да му помогне, да го очисти, да му услужи, така както една милосърдна сестра, съзнателна. Тъй че Аня имаше много качества като човек. И характер имаше Аня.

В.К.: Тя занимаваше ли се с преписване на Словото? Нещо да е писала?

Е.А.: Учителят й предложи, но тя не можа да приеме.

В.К.: Защо отказа?

Е.А.: Мъчно й е. Не може да го прави.

В.К.: Има и такива моменти. Не може.

Е.А.: Не може. Ами чакай Учителят даде на Борис Николов, не можа да го направи, даде на Георги Радев, не можа да го направи.

В.К.: И той не можа.

Е.А.: И той не можа. Отказаха се.

В.К.: Не могат да стилизират.

Е.А.: Не могат да стилизират. Ама стилизирането е трудна работа.

В.К.: Трябва да влезеш в духа на тази материя.

Е.А.: Да, да.

В.К.: Савка не познава българския език.

Е.А.: Савка беше още по-слаба в това отношение. Аз казах веднъж на Учителя: „Учителю, много искам да изработя една беседа открай докрай". „Ами хайде казва, опитай се!"

В.К.: И тоя опит Вие не можахте да направите.

Е.А.: Ами не можах, защото не исках Паша да разбере, че правя такъв опит.

В.К.: Да не обидите Паша.

Е.А.: Не, жалех я. Виж бе, особено с очите бе. Едва виждаше горката. Колко пъти е падала, колко пъти е ставала.

В.К.: Сега тя като се движи, не може да види, падне, така ли?

Е.А.: Ами разбира се. Или се удари в някое дърво. Боже, как се е блъскала в дървета, къде не е падала. Сега не виждаше хубаво жената. Тя имаше доста диоптри сигурно.

В.К.: Наблизко виждаше, ама надалече не виждаше.

Е.А.: Не, тя с едно око беше бе брат. С едно око беше.

В.К.: По начало или как.

Е.А.: Виж какво, в началото беше с две, с очите си беше. Но бяхме една година на Рила, не на езерата, а на Мусала. И Паша ми казва: „Еленке, нищо не виждам". Тя там загуби едното око.

В.К.: Там.

Е.А.: Там. Сега загубила го, окото й вижда много малко. И викаше: „Ще си сляза, ще си.сляза в града". „Паша, ама как ще си слезеш когато Учителя е тук?"

В.К.: Не иска ли помощ от Учителя?

Е.А.: Искала е помощ, но виж някакво, тя имаше вътрешно препятствие. Някакво отвътре, веднъж даже бяхме в тази стая събрани и тя си разказа тая опитност, че Учителят й дал задачата, казал й какво да прави.

В.К.: За очите.

Е.А.: За очите, но тя не е могла да го направи.

В.К.: Какво й казал?

Е.А.: Е не мога да помня.

В.К.: Някакво вътрешно противоречие.

Е.А.: Противоречие, да.

В.К.: Не е могла да прескочи.

Е.А.: Да, не е могла да го прескочи.

В.К.: Да бе, то е много трудна работа.

Е.А.: Не, това е вече съдбовно. Съдбовно нещо.

В.К.: Не може да се прескочи една кармична развръзка.

Е.А.: Да.

В.К.: Но самата тя трябва да се развърже.

Е.А.: Тя трябва да се развърже, да.

В.К.: Дава й метод Учителя, но тя трябва да го направи.

Е.А.: Тя трябва да го направи, да.

В.К.: Ха, много трудна работа. Значи тя разказваше. Тя със съжаление ли го разказваше?

Е.А.: Не, вече беше примирена. Примирена беше.

В.К.:Не се ли упрекваше?

Е.А.: Не.

В.К.: Просто не е имала сили.

Е.А.: Не, какво ще се упреква вече. Това е вътрешен избор. Толкоз е могла, това е направила.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...