ИМА ЛИ БЕЗРАБОТИЦА В ПРИРОДАТА?

[valiamaria]

ИМА ЛИ БЕЗРАБОТИЦИ В ПРИРОДАТА?

Природата се отличава с една характерна особеност - в нейните обширни царства няма ни едно същество, което да не е занято с някаква работа. Всички същества, от най-големите до най-малките, работят Може някои от тях да не съзнават това. Нищо не значи, те все пак вършат работата, която им е определена от природата. Ето защо, с право може да се каже, че в природата безработни няма. Безработица в нея не съществува. И това е естественото, нормално състояние на нещата - всичко живо да работи!

В човешкия свят, обаче, в човешкия обществен ред, който съществува покрай великия природен ред, безработни има. Има хора, и то милиони, които седят без работа, които - от гледище на човешката икономика - са бездейни, непроизводителни. Като такива, те естествено са товар за работните членове на човешките общежития.

Ала самият факт, че в разумния порядък на природата безработица не съществува, а в човешкия порядък тя не само че съществува, ами взима понякога, както например в наши дни, застрашителни размери, показва още веднъж грамадната разлика между природния и човешки ред на нещата. И докато хората съзнателно не се приближат към природата, към нейния разумен ред, докато човешкият ред не тръгне успоредно с природния, противоречията и нещастията в човешкия живот няма да престанат. Засега линията на човешкия ред често пресича неизменния ход на мировият ред, в резултат на което се явяват всевъзможни стълкновения. Няма защо да се говори, кой пострадва в случая, и кой трябва да отстъпи. И наистина, нелепо е да се мисли, че природата може да се отклони от своите закони, които включват благото на всички същества, за угода на земното човечество, което представя само една безкрайно малка част от Цялото.

И все пак хората, колкото и да им се изтъква това, не могат да го разберат. Те все още живеят със самоизмамата, че може да се наложат на природата, да я завладеят, да я покорят под своя произвол. Това е така, защото всъщност тъй още не мислят в истинска смисъл на думата. А човекът става човек от момента, в който той започва да мисли. Без мисъл човешкият живот е немислим. Без мисъл той би бил всякакъв друг живот, ала не и човешки. Едва когато човек възприеме като мярка правата мисъл, той ще може правилно да устрои живота си, да го устрои съгласно с природния ред.

Без мисъл човек не може да определи, що е право, що е правов ред. И фактът, че той признава за върховен закон на живота борбата за съществувание, че въздига като върховно мерило правото на силния, показва, че той не е още истински човек, че не е истински мислещо същество. а едно полуживотно-получовек.

В това смесено същество се проявява алчният стремеж да владее, да господарува, да се налага със сила. И не е ли тук коренът на националния и расов империализъм, който отличава съвременните народи? Всеки народ иска да стане силен, могъщ, да се разшири и благува, дори за сметка на другите. Някога народите считаха себе си за „богоизбрани". Днешните нарови, изтъквайки своето расово превъзходство, считат себе си за исторически предопределени да владеят света. Всъщност, обаче, няма ни един отделен народ, който да е „богоизбран" или „исторически предопределен" за такава мисия. Има един такъв народ на земята, ала той е общочовешки, защото е съставен от всички истински мислещи човеци, към който и народ да принадлежат. Той е живото ядро на човечеството, той е неговата есенция.

Тия мислещи човеци, които образуват живо звено между отделните народи и поддържат тяхното единство, познават истински живота. За тях животът не е механически сбор от физикохимични процеси, а съчетание на разумни същества. Пред техния поглед съзнанията на всички живи същества, от най-висшите до най-нисшите, от серафима до бубулечицата, така се взаимопроникват, че образуват един общ организъм. Тия човеци, за да подчертаят онова велико съзнание за единство в живота, което имат висшите същества, твърдят, че понякога едно божество може в даден момент да се интересува много повече от една дребна мушица, отколкото от един човек. Защо? - Защото има хора, които са само автомати, хора със спящи съзнания. Ако попитате такъв човек, защо убива, защо унищожава живота на беззащитните твари, той учудено ще ви отвърне: „Какво от това, че съм убил един човек, какво от това, че съм заклал една овца, че съм откъснал едно цвете?"

Изтъкваме това, за да се види огромната разлика, която съществува между едно спящо съзнание и едно пробудено съзнание, разлики така големи, както между тъмнината и светлината.

И тогава чудно ли е, при наличността на толкова хора със спящи съзнания, че в човешкия живот има толкова противоречия, че човешкият порядък страда от толкова недъзи, че се разпокъсва от толкова кризи и се раздрусва из основа от толкова сътресения? Едно от най-големите бедствия в живота на съвременните народи е безработицата. Безработните - това са огромния дефицит в равносметката на човешкия обществен живот, равносметка, която природата прави в наши дни, при ликвидиране на съвременната култура. Показвайки на хората този дефицит, природата иска да им даде да разберат, колко са далеч те от едно правилно и разумно стопанисване на ония блага, които тя така щедро им отпуща. Ако при толкова блага и възможности, има хора които гладуват, ако при такава оживена деятелност има хора безработни, това показва, че хората са, за съжаление, още много, много далеч от разумността.

А природата, която не търпи „празни пространства", която не търпи „празни ръце", сигурно е впрегнала на работа и безработните.

Някои, може би, ще попитат, каква е работата на човека във великата работилница на природата? И кой е този невидим работодател? Невидимият работодател, това е Духът - върховното, разумно начало, което движи всичко в света. Като слънчевата светлина той слиза в човека, работи у него и му дава работа. Всеки вътрешен импулс, колкото и малък да е той, всека мисъл, всяко чувство, които подтикват човека към работа, произтичат от божествения Дух. Колкото и малки да са импулсите на Духа, човек трябва да бди над тях и да ги използува за работа. Защото чрез тия малки подтици, така тихи като слънчевите лъчи, но и така мощни като тях, човек получава най-големите блага в живота.

Тия импулси на Духа, тия мисли и чувства, това е новото, което постоянно се влива в живота. На него се дължи всеки растеж и развитие. Него трябва да бъде човек готов да възприема всеки миг, защото то е работата, която Духът му дава. Хората, обаче, твърде често пренебрегват тия малки импулси на разумното, тия лъчи на новото. Те не искат да се разделят със стария ред на нещата и с прискърбие гледат как се рушат „старите истини". Стари истини в света няма. Ако Истината може да остарява, тя, значи, подлежи на промени. А Истината е абсолютна, тя нито се мени, нито се променя. Истината е онова начало, което ръководи вечния процес на растеж и развитие и го насочва към неговите заветни цели. Истината е, която осмисля всяко битие. Вън от Истината няма никакъв друг смисъл. Единственото нещо, което осмисля живота, което крие върховните му цели, това е Истината.

И сега, Истината е, която свидетелствува: Едничкото, което може да изпълни със съдържание живота, това е Любовта. Напразно хората се мъчат да уредят живота си вън от Любовта. Това е невъзможно.

Най-великата сила във вселената е Любовта, онази Любов, която хората не познават. От тази, именно, Любов, която хората не познават, произтича всичко в живота. И тя идва сега в света да даде един нов подтик на живота. Този подтик ще бъде само един момент, ала тоя момент ще стане един жив център на вълни, които ще се разпространят в цялото естество на човека и ще дадат нова насока на неговия живот.