СТИХОВЕ - ДИМИТРИНА АНТОНОВА, S

[valiamaria]

Димитрина Антонова

СВЕТЛИНА

О чудна светлина, заляла цялата вселена,

И ти, душа човешка, във светлина родена,

Ти, свят олтар на слънцето - сърце,

Вий светите и няма край на вашта светлина.

 

И няма край... Напразно облаци забулят

Великото небе и чудните звезди.

Зад тях пак грее светлината,

И пее вечността.

 

О, пее радостта зад всяка скръб обвила

Човешката душа. И що ще затъмнее

Разумното лице на този, който знае?

И грее в чистото сърце

Велика светлина преляла от безкрая!

ЗАЛЕДЕНОТО ЕЗЕРО

Сега ти спиш под сребърния плащ

На снажната царица, езеро „Сърце",

Сковано в студ и лед. Над тебе върхове

Бдят вече вкове и пазят твоят сън

Кат братя над сестра!

 

Те чакат пролетта, те чакат топъл лъч

В небе да заблести, снега да се стопи

И ти да се явиш прозрачно, светло и кристално,

В прозрачни глъбини с любов да отразиш

На дивни върхове вълшебните чела.

 

Те чакат пролетта, ти виждаш пролетта,

И тихо се топиш, и в твойте глъбини

Кристалните води запяват песента,

Която ще звучи при първите лъчи.

 

При първите лъчи, когато ледове

Ще се топят, и всеки чист кристал

На тоя снежен плащ във теб ще се прелей

И с тебе ще запей. И всеки чист кристал

Кат цвят ще зацъфти по твоите води.

 

Легендата за спящата царкиня не си ли ти Сърце?

В кристално-чист дворец тя много векове

Затворена била, и вихърът вилнял, и стража бдяла вън.

Но светъл принц дошъл, събудил я от сън

И с радост я повел през светли върхове

Към царството светò на живия Огън.

* * *

И в дните на устрем и порив възторжен,

И в полета смел на красиви мечти,

Все тихата песен на светли надежди

В душата ми нежно и кротко звучи.

 

И в дните на тъмна несрета и мъка,

Когато раздират небето у мен

Светкавици, бури и стене сърцето,

Все крепък духът е - от Бога роден,

 

Че златната нишка-надежда на връзва

Във низа безкрайна и радост и скръб,

И вярно високият връх ми показва,

Към който извива неравния път.

S.

* * *

Прибирам двете си ръце и ги поднасям като чаша, жива, отворена чаша. Защото искаш да налееш в нея от живата вода на вечния източник, защото виждаш - чака малкото дете, напуснало игрите, примамено от ромона на светлите води.

Като цветец на слънцето отворен поднасям двете си ръце и чакам, защото сам ме призова, защото любиш малките деца.

S.