Jump to content

91. СПОРОВЕ ЗА КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ"


Iskri4ka

Recommended Posts

91. СПОРОВЕ ЗА КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ"

Елена Андреева: Спорове станаха по две неща: Първо по издаването книгата „Учителят" от групата там - Борис, Мария, Методи, Неделчо и Боян Боев и той печаташе там и второ: същото по песните. Въпросът с книгата „Учителят" стои така:

Просветният съвет се събираше един път в седмицата. Разисквания имаше така за работата, как трябва да работим, даже един от братята Георги Томалевски цял един съвет занимава как трябва да работим. Беше направил някакъв план на работа, от който план нищо не се изпълни както предложи той, защото ние в Братството не можем да работим по наши планове. Братството се ръководи не от земята и след заминаването на Учителя и преди заминаването на Учителя, като беше на земята, никак не можеше по план да се ръководи Братството, защото законите, на които то е подчинено не са земни. Учителят даде пълна свобода на всички братя и сестри, да се проявяват такива каквито са, и кой земен закон и начин ще търпи това? Затова нашият братски живот не можеше даже да влезе в никакви рамки на устава, на човешки порядки и може би затова ние никъде не можахме да влезем в устав и дружество да се образува, защото когато има една външна организация, там има порядки, има ограничения, а нашият братски живот не е подчинен на тези неща. И може би от тези две разбирания, едните бяха за това да има един външен ред, а другите поддържаха духовната страна на нашето ръководство, може би това е причината за споровете всъщност. Сега за книгата „Учителят" приятелите като се събраха решиха да издадат една книга за Учителя. Такава книга. И почнаха, заеха се някои да работят в това отношение, но Просветният съвет беше много муден организъм - много бавен. Ние написахме едно писмо на Михаил Иванов оттука така за връзка с него. От наше гледище беше хубаво, толерантно писмо и то докато се състави взе доста събрания, дълго време, два-три пъти даже само с това писмо се занимава Просветният съвет докато дойдеме до единство, в единомислие, щото туй което ще се напише всички да са съгласни. Най-после пратихме писмото, но отговорът беше много изненадващ за всички ни. И от там някакъв Братски съвет ни отговори, но отговорът беше, като че ли ние искаме да ги учим, като че ли те бяха някак засегнати от това и казаха, в писмото помня, че пишеше, че българите били овчари, говедари, козари, демек прости хора. Сега много отдавна е било, за да си спомня така по подробности съдържанието, но някои неща са останали в паметта ми и тях казвам. Аз лично бях много изненадана от това писмо, защото нищо от онова, което писахме не беше обект, за да подбуди такива мисли. Какво е станало там не ми е ясно и след това ние повече не писахме на Михаил и оставихме така естествено да текат отношенията помежду ни, без да се бърка Просветния съвет в това нещо. И така в такива събрания решиха да напишат такава книга. От друга страна Борис Николов когато донесе книгата „Учителят" напечатана, на заседание на Просветния съвет, тя подействува като бомба, като взрив. Много от приятелите останаха засегнати, че те, след като ние сме решили общо да се прави това нещо, те го направили без да кажат някому туй нещо. Борис каза, че те имали от рано тази идея. Тя не е била създадена в Просветния съвет. И те работили и после казаха това, че както виждахме, и много мудно ставаше работата в Просветния съвет. Тази книга кога щяхме да я издадем? Може би и пет години нямаше да стигнат, за да се издаде тази книга. Аз споделям, че това е абсолютно вярно. Че Просветния съвет в състава, с който беше, доста разнороден, в началото бяха по-ограничена група, но после навлязоха други хора, които така не бяха много хармонични. Разбирате, в този смисъл нехармонични, по-друго настроени съзнания бяха, макар с преданост към Братството, с хубаво чувство към Братството. Но не звучаха еднакво, разбирате ли? По нива едните бяха с по-духовно, по-просветено съзнание, а другите по-материално. Сега никого не искам да обвинявам с това, но аз когато съм наблюдавала тези неща и като гледам споровете, казвам, това съм видяла. И когато Борис донесе книгата, казвам ви беше бомба. Такъв протест стана от страна на всички. По-голямата част от братята реагираха, по-голямата част много отрицателно, много, останаха засегнати, недоверие, даже казаха няма нужда защо да се събираме и такива неща си казаха помежду си, такова нещо, че е тъжно. Аз ви казвам при такива скандали в това два пъти съм плакала пред всички, защото не можех да си търпя сълзите, като си казвам, ние сме ученици при Учителя, призоваваме Учителя да дойде при нас в нашата работа и такова нещо да се случи помежду ни. Ами казвам, ние ще изгоним Учителя и всички светли същества с поведението си. Много тъгувах за това и ви казвам така, с огорчение съм преживявала тези неща. Вярно е, че аз тогава не взех страна, защото Учителят казва така: „Ученикът няма право да критикува съученика си!" Значи взели сме ние решение в Просветния съвет да направим това. Тези другите са го направили. Донасят ни напечатано нещо, ние можехме да го направим. Но условията се бяха променили, ако те не бяха го направили, тази книга нямаше да излезе. Просветният съвет не беше в състояние тази книга да я напечати, тъй както работеше. И много скоро след това нали, вече наистина се показа, даже че е така и те тогава са я печатали нелегално, така в печатници с доста трудности, благодарение връзките на Неделчо, които имаше. Неделчо Попов, той понеже беше печатар, имаше връзки с всички печатари в София и благодарение на тези си връзки той е можал да напечати тая книга. Тя не се печати в нашата печатница. Аз казах, вярно е, че не са изпълнили взетото решение, но това не е толкова страшно, пък нека напишат друга, още една книга за Учителя, какво ще загубят разбирате ли, аз така мислех.

Вергилий Кръстев: Да, но това огорчава хората, огорчението е много голямо.

Елена Андреева: Ако пазим свободата, която Учителят ни е показал, не трябваше така да се постъпи. Ами аз помня, такава атака беше срещу Борис Николов, че Борис боледува повече от два месеца и нещо. Разбирате ли? Атаката срещу Борис беше страшна. Помня брат Боев ми казваше: „Еленке, защо така реагираха, аз казва не разбирам!" А брат Боев толкова чистосърдечен беше, щото за него беше важно да се направи това, не е важно толкова кой го е направил. Те са могли, те го направили. Сега от едно братско гледище това е право становище, нали, ако милеят за братската работа.

Да ви кажа това бяха според мене само засегнати лични чувства и атаката беше страшна, много страшна беше. Не искам повече да говоря, наприказвах се. Но Борис беше така на топа на устата. И понеже аз не взех страна, такива неща ми наговориха, и мене критикуваха даже. И мен ме атакуваха, и ми говориха разни неща. А пък да ви кажа, аз тогава постъпих така, защото именно от тези принципи се водех, които Учителят е дал. Да не критикуваш съученика си! Е, направили го, направили, но сега какво им пречи да направят нова книга още по-хубава, нали? Нека да напишат. За Учителя не може ли да се напишат две книги? И пет биха могли да се напишат. Но сега, да ви кажа, лично аз и тогава, и сега пак съм на това мнение. Не съм се променила по отношение на мнението си за това. А пък личните чувства не може да ръководят братя и сестри. Когато сме се събрали за братска работа, ние нямаме право да се ръководим от личните си чувства, ако искаме да постъпваме като духовни хора. Поне в даденият момент, когато сме се събрали да вършим братска работа тогава ще постъпваме като братя.

В.К.: Много е трудно. Събират се решават да пишат книга по раздели, изведнъж излиза друга книга. Значи са ги приспивали и заблуждавали.

Е.А.: Добре, ама те още не бяха почнали, не бяха я почнали. Ами сега, не биха я издали, какво им пречи и друга да напишат?

A, нямало смисъл. Е как няма смисъл? Не, тук засегнати бяха, но после улегнаха. В началото ви казвам, аз даже останах изненадана само защото не взех страна и мене ме атакуваха. Значи непременно трябва да вземеш страна. Това е светски маниер, това са борби в света. В света такива борби могат да стават, но между нас, значи ние не постъпваме с ученическо съзнание. Аз твърдя това. И пак повтарям: Може така човек в своя си личен живот да постъпва, там е свободен, но когато са се събрали за братска работа, ние ще работиме поне в този момент, в тази проява сме длъжни да работим с ученическо съзнание.

B.К.: Аз трудно бих приел такова нещо - да съм в Братски съвет с някои хора и после да ме излъжат, да си издадат книга, като предварително са ме насочили в посока, за да ме отклонят и заблудят. Непочтена работа. Трудно е да се разбере.

Е.А.: Не знам може би аз не съм имала амбиции да пиша книга затуй. Може би за мен това никак не ми беше трудно. Казвам ви, аз лично, аз така се изненадах, пък после викам, ей че хубаво че е станало туй издание. Не, не бях против това.

В.К.: Аз съм съгласен че може да се работи с 2 до 3 човека. Повече не може да се работи. Ако са повече влизат онези от Черната ложа в някого си и всичко се обърква и става разединение.

Е.А.: Не, много тежък апарат беше, много тежък апарат беше, то Просветният съвет. Каквото решение се вземе, не можеше да се изпълни. А докато се вземе такова решение, що спорове бяха.

 

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...