Jump to content

93. ТОЛЕРАНТНОСТ КЪМ КАКВО?


Recommended Posts

93. ТОЛЕРАНТНОСТ КЪМ КАКВО?

Елена Андреева: Вижте, ще ви кажа, че ние стенографите никога не сме имали спор. Мислите ли че не е имало поводи? Да, имало е поводи, но никога. Нито Паша, нито Савка, нито аз, не сме давали поводи за спорове. Не сме давали. Паша например това го работи. Работи по него, не се произнасяме. Когато почнахме да работим заедно, тогава аз си казах мнението, защото вече и аз съм отговорна. Разбирате ли защо, аз вече казах. Защото дотогава тя е работила, тя носи отговорност. Но сега, няма го Учителят, да Му каже: „ Учителю така и така мисля, Вие какво ще ми кажете?" А пък това е мое мнение и затова аз отговарям, затова аз го казах на Паша. Защото и аз съм отговорна за това. Но иначе, и пак даже, вижте сега този въпрос се повдигна и тогава беше един много болезнен въпрос. Неделчо повдигна там нещо за някаква беседа, която Паша дала и намерил, че много е изменена и идва при Паша, и я пита защо така я направила, защото съвсем далече е била изработена от оригинала. И тогава Просветният съвет решиха да дадат на всички, които се захващат да обработят по една беседа. Аз не взех, за да не оскърбя Паша. От колегиалност не взех. Защото знаех, че това много ще оскърби Паша. Те взеха, разработиха ги, прочетохме ги, видяхме, но всеки беше сложил свое нещо лично там. Абсолютно всичките. Понеже ги четох и аз се интересувах нали, и тези, които най-много бяха отворили уста да говорят, да критикуват Паша, те бяха направили същото което беше Паша направила. И тогава аз казах, по-добре един да прави, който е работил при Учителя, отколкото другите, разбира се. Учителят търпеше така Паша да работи, защо пък ние сега ще избираме другите, пък своето да внасяме. Може пък те много по-криво да го направят. И затова останаха така, Паша да работи до края. Напечатанато всичко е нейно, да, нейна работа е. Ние с Паша сме изработили втората година на Общия клас, която я имам още обработена и то беше повече под нейно ръководство. Тук-таме аз не смеех така нали, не исках. Вижте, за една работа не може отведнъж всичко да се каже, за да бъде по-спокойно между мен и нея. Аз държах да си запазиме хармонията в работата. А не да станеме полюси. Щото станеме ли полюси, борбата почва. Затуй така от тактичност съм го правила, но после, когато работихме другата вече годишнина там повече изисквания налагах по отношение разбирането си, нали.

А там, в тези съм оставила Паша както каже, щото вярно е, тя имаше повече опит, нали, аз не бих смеяла така да направя. Така свободно както тя го правеше. И така този опит остана така, но Паша много болезнено го преживя. Тя страшно много беше засегната от критиката която й направиха.

Вергилий Кръстев: Преди година аз бях се приготвил и исках да й занеса оригинали и преработени нейни беседи и да я питам: Кое от двете е вярно, защото едното няма нищо общо с другото. Но нещо в мене ме спря: „Не е време".

Е.А.: Добре, щото вижте, всеки един от нас, който е работил за делото и е бъркал, ще отговаря пред Учителя, пред Невидимия свят, който ръководи това дело. А тези - са наши човешки работи и пак нарушава се правилото нали? Нямаш право да коригираш съученика си. Учителят има право.

В.К.: Най-интересно бе, че като се занимавах с различните редакции на Словото на Паша, сънувах Учителя. Пред Него съм поставил оригиналите и преработеното Му Слово във вид на отпечатани томчета. Обясних Му и Му показвах всичко. Питам го: „Учителю какво да правим?" Той ме поглежда и казва: „Е, има ги". Пак Го питам: „Учителю какво да правя?" - „Е, има ги". „Но какво е Вашето мнение?" Той мълчи, стана сериозен, мрачен. Аз си взех нещата и си тръгнах. Казах си: Аз този въпрос няма да го оставя така. Аз ще го предвижа и ще го разреша. Отидох си тогава от Него.

Бележка на Редактора: През 1997-1998 год. лично аз организирах отпечатването на непечатаните беседи на Учителя по оригинал. До края на 1998 год. се издадоха по оригинал 29 томчета. През 1999 год. ще се отпечати останалото неиздавано Слово.

 Е.А.: Щото вижте, аз мисля, че даже и така както са и с тези отклонения, които са направени един, който искрено търси Словото, може да се ориентира. Щото принципите на Учителя ги е изнасял многократно. Многократни обяснения има дадени. Е сега не сме ли разбрали че не трябва да лъжем? Че лъжата Учителя абсолютно я отрича? Че методите, които ги е дал не ни ли са ясни? Ясни ни са. Така че, даже с тези неща, които са допуснати като наши грешки, те не са от такъв характер, да попречат за възприемането на учението и за прилагането му. Аз лично така го разглеждам. Щото там, ако пречат, за това нещо вярно е, тогава има отговорност, но смятам, че един който искрено и честно чете Словото, той ще го разбере, къде е Истината и как трябва да бъде.

В.К.: За мен този проблем за разрешаване бе голяма бариера. Но аз успях да я прескоча, защото взех свое вътрешно решение за в бъдеще ще се занимавам с него. Решението е в мене, но трябва да дойде подходящо време и моето време.

Е.А.: Но аз намирам и така. Аз да ви кажа и когато и по-рано така съм говорила, за да защитя Паша съм казвала: Пречи ли ви да разберете Словото на Учителя това? Аз разбирам там, там е вече пакостно, ако пречи. Сега някой път има променени тънкости, вярно е, нюанси, вярно е, има такива неща, но един, който работи вътрешно, той отвътре ще го получи как трябва да бъде. Щото това Слово е свързано с Учителя свързано е с всички същества, които носят в душата си това Слово и човек като чете, той се свързва с тях и като получи вътрешната светлина, той ще знае къде е Истината.

В.К.: Учителят говори, че онзи който чете Словото Му и го прилага ще дойде време да влезне в четвъртото посвещение, и тогава ще направи връзка с Невидимия свят, и Светът на Словото.

Е.А.: Четвъртото посвещение е Възраждането.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...