Jump to content

94. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ


Iskri4ka

Recommended Posts

94. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Вергилий Кръстев: Как се развиха събитията с вещите на Учителя и имуществото на Изгрева?

Елена Андреева: С Мария Тодорова аз бях близка първите години. И много близка бях. Бяхме много време заедно. Така сме общували много. Но някак стана, че се разделихме, защото всяка една от нас има свой тон, свой ритъм вътрешен и изглежда, че много не си допадахме. И затова аз си бях в моя свят, тя си беше в нейния свят. Аз не съм се бъркала никога в нейния живот и начин и така когато сме имали случаи така да се срещнеме, спор не сме имали. Само накрая имахме един спор след Учителя, когато трябваше да откупиме вещите, нали то е една дълга история, която не е за разправяне. Когато взеха братята в затвора -1958 год., нали и се заведе процеса, когато дойдоха ревизията, те ни надчетоха Братството на 500 000 тогавашни пари. Това беше много голяма сума, защото те не ни приеха, че сме Братство и че десятъкът, който са го получавали, да го смятат като членски внос, а го смятаха като дарение. А като дарение по закона трябваше да се взима 10% данък, това не беше правено и като се набра за всичките години от 1944 до 1954 и коя беше там, много години нали, и стана данъка много голям. 1954 г. мисля че беше, значи за 10 години. Много голяма сума се набра. И затова ни продадоха за тая сума всичкото Учителюво имущество и всичкото братско имущество. Имотът беше отчужден по едрата градска собственост, имота, местата. Защото приятелите, а и за това трябва да кажа как стана, защото много приказки се говорят и критикуват този и онзи.

Бяха двама адвокати. Извикаха всички братя и сестри, които бяха представители, като собственици на Братските имоти. И ние трите стенографки бяхме там и други сестри, и други братя имаше. Щото за всичките имоти Учителят не го е сложил на едни и същи лица, и присъствахме. И тогава адвокатите казаха като разглеждаха въпроса, сега всички питаха кой от имота да пожертваме? Щото повечето братя имаха и личен имот, и братски имот, и тогава адвокатите ги посъветваха всеки да посочи в декларация своя личен имат, а братския имот, ако държавата го приеме като имот на Братството, ще го приеме и ще се запази като братски имот, пък ако те не искат това, и да го запишеме ние, а те го задържат, после пак могат да го вземат пък те собствениците ще останат без своя личен имот. Това беше юридическият съвет на приятелите. И затова и Паша, и другите така постъпиха. Щото много съдеха Паша, че си запазила личния имот. А тя беше готова да пожертвува своя имот. Пък дала салона. Сега това не беше така, защото вижте, аз нямах имот, никакъв, за мен остана една трета от салоните и това останаха след отчуждаването, Братството ги поддържаше докато взеха всичко, докато дойде този закон нали за данъците да ни вземат имота. Тогава взеха и моя имот. Защо го взеха моя имот, нали е мой? Защо го отчуждиха? Нали ако е личен, ако те го смятаха, че е личен, трябваше да го оставят на мене, а те го отчуждиха. Значи държавата щеше да постъпи така както постъпи и с другите 2/3 от салона с отговорността която аз имах. факта, че така не постъпиха, значи адвокатите бяха прави. Този съвет беше на място даден и тогава ни продадоха всичкият имот. Мария Тодорова и сестра Люба Иванова, те бяха отговорнички на вещите на Учителя. Когато дойдоха ревизорите ние направихме инвентаризация на цялото братско имущество и Учителювото имущество. И аз бях една, която отговарях за тези имущества. Поканиха ме ревизорите и аз участвах в това и даже ние бяхме отговорници: Борис беше, Мария, Влад, аз и не знам кой друг беше. После Борис като отиде в затвора Мария беше много заета с това. Тя нямаше време да се грижи за тези неща и когато ние откупихме братските вещи, ние не искахме да откупуваме братските имоти. Ние искахме да откупиме само Учителювото лично имущество, защото, да ви кажа аз лично бях, аз много бях за това и настоявах, въпреки че аз нямах средства, но настоявах да откупиме Учителювото имущество, защото не може цяло Братство да дадеме Учителювият личен имот на търг да се продава. Това ни засягаше като последователи, да не кажа като ученици. И с много лекота се уреди този въпрос и когато отиде братът да предложи в Райсъвета, че ние сме готови всичкото имущество на Учителя да откупим, то беше към 30000 лв. те казаха: „А-а казва само това не може. Ако откупите всичкото имущество. Не може само Учителювото". Щото вижте, то другото имущество не беше така ценно и ако не бяхме го откупили щеше да отиде там дето ги продават от Всестранни услуги мисля че беше. Ще го дадат там и ще стои натрупано в някои складове и тогава приятелите пак се отзоваха, събраха сумите. Около 90000 лв. беше всичко. Значи още 60000 лв. се събраха и тогава по съвета на адвокатите, които ръководеха, ни казаха да не го пръскаме много, на отделни лица да го дадем. И се посочиха лицата, избрахме го всичкото и лично аз предадох цялото имущество, Учителювото на тях, защото познавах вещите и по списъците както бяха, а те бяха у мене и го раздадох на приятелите. Спорът между Мария и мен възникна в това, че тя след това искаше да й дам списъка на хората, които взели, за да контролира как го пазят. Аз намирах че това не трябва да бъде, защото властта ако знаеше че ние сме го откупили за Братството щеше пак да го вземе от тях. Ние го купихме, като че ли лично всеки за себе си го е купил. Това беше много неудобно и Мария не дойде при мене да ми каже. Прати адвокат и аз отказах да дам и тя така малко се разсърди, че се наложих. Но аз не го направих заради това, адвокатите ми казаха че не бива да се прави така. Сега защо постъпи Мика така, не сестрински? Аз живея на Изгрева, тя идва на Изгрева всеки ден, не пожела да дойде сестрински да се разберем и така стана. Пък после при една среща тя така някак тури край на това. Щото аз не влязох в никакви обяснения повече. Не я търсих за никакво обяснение и когато дойде

Борис, като излезе от затвора, той ме попита за това и аз казах: „Борисе, аз имам списъците на братските неща". Щото те казаха списък да има. Рекох, имам списък, на адвоката, който беше пратила тя. Викам този списък той пак не е за мене, той е пак за Братството. А пък никак не беше удобно това, което тя искаше. Още повече дрехите бяха много лошо поддържани, понеже там още така имаше спорове, да не ходела само едната - Мария, че да ходели двете Мария и Люба, за да ги почистват. Да ви кажа, когато ги взех дрехите, много нещо беше изядено от молци. Още тогава и аз казах: когато ни беше под ръка не го запазихме, че сега ще ходим у хората да го проверяваме. Не въобще не беше тактично. По много линии не беше тактично. Но вижте, не влязохме в спор. Така изживя се, изживя се така.

В.К.: Много трудно и на нея е било. Борис е в затвора, Братството е разбито.

Е.А.: На нея е трудно, знам че трудно е било, но ако беше малко по-искрена да дойде при мене, аз щях да и обясня всичко, защо постъпвам така.

В.К.: А интересно, много хора не я обичаха.

Е.А.: Не, тя не можа да спечели любовта на приятелите.

В.К.: Не я обичаха, изобщо много, много хора не я обичаха.

Е.А.: Вярно е това. Не знам защо, това е нейно поведение. Нещо е правила, за да бъде така. Не може да бъде. Да е един, двама разбирам. А така масово, както беше? Напоследък агентите на милицията ме питаха за Петър Филипов нещо: „Защо казва не го обичат? Защо не го обичат?" Защото те сега разбрали, че приятелите не го обичат. Има неща, когато човек се поставя над другите, не може да бъде обичан. Виждате ли? Когато ти смяташ, че си по-високо от другите, даже всъщност да си по-високо. Например Борис се държеше с приятелите не така, не че е по-голям от тях. Той махнеше с ръка, обича така, махне с ръка и реши въпроса. Но не се държи по-високо от другите, разбирате ли? А пък някои приятели, които именно са страдали, че не са обичани, по моето разбиране, това е причината, че се държат по-високо от другите. Защото Учителят както беше голям, не се държеше отвисоко. Той, никога не сме почувствали Учителят да се държи като голям, никога. Той когато се приближава при тебе се приближава като равен, отваря те. Сърцето можеш да си отвориш, дето се казва и майчиното мляко можеш да си кажеш, защото Той те предразполага. А когато има едно такова високомерно отношение към другите. Сега, мир и светлина на душите им, които са горе и като ги говоря тези неща, може би те сами ще преценят, ако аз съм видяла криво, моля за извинение.

В.К.: Но ако вътрешното ти огледало е чисто и правилно е отразило?

Е.А.: Моля за извинение за това, но това съм видяла, не друго. Тъй че Мария не беше лош човек, не беше лош човек.

В.К.: Мария ми разказваше, че на една екскурзия на Витоша Учителят й казал: „Може Бог да пожелае да бъдеш най-гонена, най-хулена, най-чернена, но всичко с радост и с любов да понесеш". „Защо Учителю?" - „Така" - бил отговорът му. И се питаше: Откъде да намеря толкова любов, че да понеса всичко с радост.

Е.А.: Не мога да кажа, че е била най-хулената. Виж може тя така да го е изживявала.

В.К.: Мария разказваше: „Най е трудно всичко с любов да понесеш. Трябва да имаш сила, за да понесеш всичко и то с любов".

Е.А.: Мария беше симпатичен човек, аз не мога да кажа, аз няколко години с нея съм имала много хубава дружба и хубаво приятелство, но сега това ли беше, че се разделихме. Тя веднъж ми каза, че тя има така настроение и дружи с някого, и после вече не може да дружи с мене, щото друго настроение има. Сега с мене това ли беше причината, друго ли беше не зная. Но аз пък, когато забележа, че някой не желае, аз не обичам да се натрапвам. Щото аз пък имам силно чувство на достойнство. И затуй, разбираш, за да не ми страда чувството казвам всеки има право да има каквото иска отношение, но аз заставам на едно разстояние, за да ми е на мене спокойно.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...