Jump to content

96. СРОДНИЦИТЕ НА УЧИТЕЛЯ


Iskri4ka

Recommended Posts

96. СРОДНИЦИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Вергилий Кръстев: За семейството на Учителя почти нищо не се знае. Разпитвал съм приятелите, които са били по времето на Школата - всички вдигат рамене. Не знаят.

Елена Андреева: Брат, за нас беше важен Духа на Учителя. Знаеш ли какво изживяване имахме всички в Негово присъствие. Кой ще обръща внимание на лични неща.

В.К.: Добре, че историците са писали за баща му Константин Дъновски.

Е.А.: Никой от нас не се сети поне да Го запитаме за едно и за друго за рода My.

В.К.: Искам да ви питам, вие заварихте ли някои от живите наследници на Учителя, разни племенници, сестра Му на Учителя?

Е.А.: Да, баба Мария я заварих, родната сестра на Учителя. Тя е 10 години по-голяма от Учителя. Аз я заварих, тя идваше на Изгрева, но казваше на Учителя: Петър. Тя си остана протестантка. Протестантка беше, защото и Учителят преди да замине в Америка е приел протестанството, за ужас на дядо поп. Вижте защо, религиозните форми сигурно не е могъл да ги търпи, понятно ми е това, нали. Всичко това са остатъци от идолопоклонство - паленето на свещи, кръстенето, иконите, всичкото това. Учителят казваше: „Как кръста ще бъде свещен? На кръста е разпънат Христос". Може ли, оръдието, с което е убит един любим човек да го почиташ и уважаваш? Кръста като прибор на страдание е едно, ама Христос разпънат на кръста да ви кажа то е наистина страшно и после, това е пак дяволска работа да ви кажа, която е повлияла в християнството. Защото Христос нали възкръсна? Защо не дават възкресението, което е следващ момент и той е постоянен момент. А дават този миг отрицателния, на голямото изпитание на Христа. Тъй че това е едно отрицателно влияние в църквата, което са приели. Не е положителното. А съм убедена че тези неща още от младини ги е разбрал и затуй се е отказал от църквата. Той не че искал да печели нещо друго. И по тая линия после го изпращат нали да учи за проповедник в Америка, от протестантското общество в България. Даже скоро научих, че когато се е върнал Учителят от Америка, живял е три години в Нови Пазар, където баща му е бил свещеник. Там е бил Учителя при баща си, а после вече когато дядо поп Константин Дъновски остава, той живял в църквата, където е и погребан в двора, защото той е голям възрожденец, бащата на Учителя.

В.К.: Сега какво ще си спомните за баба Мария? Значи тя така му е казвала: „Петре!"

Е.А.: Да, така Му е казвала.

В.К.: Имаше една сестра, тя казваше че била при Учителя и тя дошла и казала: „Петре, дай ми малко кафе!"

Е.А.: Да, да, обичаше кафе, обичаше. Когато ние бяхме в „Парахода", тя живееше у Йорданкини. Там при Йорданка Жекова я канеше. Нейната дъщеря Люба и тя си е заминала, едничка тя от рода на Учителя прие учението.

В.К.: Значи Люба.

Е.А.: Люба. Другата й сестра, как се казваше не зная, беше зъболекарка. Тя не прие учението. Даже помня Савка беше ходила при нея да си лекува зъбите и така й говорила отрицателно за Учителя. Тя искала Той да й дава пари, да я поддържа, разбирате ли? Като богат вуйчо. Пък Учителя казваше, за общите пари: „Те не са мои". Даже един път на мене ми каза: „Идват хора и ми искат пари. Ами аз не разполагам с пари, те не са мои, те са дадени за Господа. Аз не мога да харча от тях". И друга една опитност пак за пари ще ви кажа с Учителя, щото сега ми дойде наум. Учителят ми каза, че един брат от Казанлък дошъл при Него и Му носи 30 000 лв. „Ето Учителю, тези пари ги давам за Бога!" Пък Учителя му рекъл: „Ех, по-добър касиер от тебе няма. Пази ги ти. Когато ми дотрябват ще ти ги поискам". Минава време. Случило се че братът си отива. Ще помислите че парите са се затрили. Напротив след време жена му идва и носи парите на Учителя и казва: „Мъжът ми каза, че тези пари са за Господа и Вие сте оставили той да ги пази". Предаде ги.

В.К.: Не заварихте ли братът и сестрата на Учителя. Не сте ли говорили с тях?

Е.А.: Учителят имал племенници от брат си Атанаса и от тази си сестра Мария. Мисля че трима, толкоз са били. Не знам други деца да има дядо поп. Първа е баба Мария. Разказвала ли съм ви случая когато се е годила? Не го ли знаете този случай?

Учителят бил още малък, ученик и годяват баба Мария за някого, когото тя не иска. Тя плаче и той вика: „Како бе, защо плачеш?" И тя си казала мъката: „Годяват ме за един когото не го искам". В това време имало низи с царевици и пада низата и се скъсва. „Не плачи како, както тези царевици се разпръснаха, така и твоята работа ще се разпръсне". Сега, това да го каже Учителя в зрялата възраст, за нас е понятно, Той си говореше с тези символи, но това дете го казва, значи от време на време е било посещавано от по-висши същества, за да направи тая връзка между разсипването на царевицата и разтурването на годежа на сестра си. Това тя го е разказала като опитност. И така разтуря се работата на баба Мария. Тя беше доста възрастна когато го разправяше, беше над 70 години. Тя идваше рядко на Изгрева. Идваше лете два или три пъти, оставаше когато ние отиваме на Рила, да прекара в нашия „Параход". Хем ни го пазеше, да не слагаме друг човек и тя оставаше така, и там имахме всичко, оставяхме й покъщнина, всичко нали, да си сготви, да си направи и по такъв начин се бяхме сприятелили. И даже веднъж аз я попитах: „Абе сестра Мария, викам, кажи ми нещо за майка ти. За баща ти съм чувала повечко, но за майка ти нищо не съм чувала". „Какво да ти кажа Еленеке, майка ми беше неграмотна жена". „Е-е казвам, нищо че е неграмотна, то не е най-големият недостатък". „Много кротка беше и тиха". Това ми каза за майка си, не можа повече да ми каже. Сега аз разбрах, тя е била кротка и тиха, а дядо поп е бил по-енергичен и с висок тон е говорил, и така по-господарски дух е имал, нали. Пък то в онуй време всички мъже бяха господари в семейството така и то пълновластни. Даже жената е абсолютно подчинена на него. Но като свещеник, той би трябвало да има по-широко гледане, щото Христос примирява. Христос казва, че няма мъже и жени пред Бога и че всички са души, така че те са равни пред Бога и той би трябвало така да постъпва, но как е била не зная, но тя е била кротка женица, смирена. Друго съм чула, че преди да роди Учителя, много дълго е боледувала тя. Преди да забременее. Значи, аз така го разбирам: прекарали са я през една чистка, хубава, щото боледуването е чистене всякога и тя дълго е боледувала, може би за да се подготви така. То е имало и влияние отгоре нали, да я учат и т.н. Щото да бъде кротък и смирен човек, това е качество голямо.

Та това съм чула и още нещо знам: Тя пак заболяла впоследствие, Учителят бил във Варна ученик в гимназията и тя не си е заминала докато той не дойде. Все казвала: „Петър да дойде, да го видя". И успяла да го дочака и тогава си заминала. Защото тя по-млада си е отишла. Значи тогава ученик е бил Учителя. Това знам за семейството.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...