Jump to content

99. МЕТОДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ


Recommended Posts

99. МЕТОДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Елена Андреева: Учителят в обходата си към учениците, не знам дали споменах това по-рано, че Той никога не изобличаваше, никога не казваше на хората, да речем някой лъже. Няма да каже: „Лъжеш". Някой например е откраднал, няма да каже, че е откраднал. Той даже когато говореше за кражбата казваше: „Е какво направил? Преместил го от едно място на друго. Той казва не може да го занесе в другия свят!" Даже, който е откраднал пари. „Какво ще ги прави? Само ги е преместил от едно място на друго". Разбирате. Той винаги ги казваше нещата в безобидна форма.

И такъв един случай ще кажа за едно поведение на един брат. Един брат има връзка с една млада сестра. Тя забременява и вече е напреднала бременност и той бяга. Не иска да се свърже. И когато е отишъл при Учителя, то Учителят му е казал следното: „Ти сега си твърд, когато трябваше да си мек. А беше мек, когато трябваше да бъдеш твърд". Виждате сега и мъдро, и безобидно, и истина. Е това е, което винаги ни е възхищавало в Словото на Учителя. Защото ние, ако казваме, то са хиляди такива неща, не е само едно. Ние помним части. Щото чуеш го, аз много съжалявах после, че не съм записвала. Щото мислех че ще ги помня. Нямах опит, че това се натрупва и че като се натрупа се забравя. Много по-късно така съм записвала някои неща. Но например това го чух на времето още когато го каза. Но имаше неща, които толкова ми харесваха, че то е като фотографирано в съзнанието ми, като клише стои. Много ми хареса този начин на казване.

Вергилий Кръстев: Той коригира ли се?

Е.А.: Той се ожени. И така трябва. Виждате ли колко хубаво казано, хубаво казано. И ако ви кажа, това са стотици такива казвания.

Имам една случка пак за Учителя, която сега ми дойде на ума, да я разкажа и нея. Аз я научих след като Учителя си замина. Били сме на обед на масите, летен ден. Дошли двама души от града. Сега аз не си спомням този случай и единият от тях се нахвърлил на Учителя да Го ругае. И Го ругае колкото му душа иска. Учителят го изслушал, нищо не му казал. И когато свършил, Той му казал: „Ти си боледувал от венерическа болест и не си оздравял. Ако искаш, ела да ти помогна!" То след това млъква, обръща гръб, отива си. Сега дошъл ли е, не е ли дошъл, това само Учителят знае. Щото ние не можем да знаем. А това го е казал един комунист, който като студент е идвал на нашия стол на Изгрева. И при разговор за Учителя и за учението е казал: „Дънов беше силен човек. Имаше много възможности. Той можеше да направи последовател когото иска". Той така Го е видял. Това не е така. Учителят не ги принуждаваше хората да стават последователи. При Учителя идваха хора, които се интересуваха. И Той казваше: „Който е роден, той ще дойде." И което е истина. Насила Учителят, пък даже и официално на едно място казва: „Нито задържам, който иска да си отиде, нито гоня някой, който иска да стои". Това го е спазвал цял живот. Аз когато съм била, съм свидетел на това, че Учителят наистина така е постъпвал. Но този приятел така е мислил. И Той тогава е разказал този случай пред тях, защото от факта, нали така, Учителят премълчава ругатните и му казва, че аз мога да ти помогна. Това е, когато те ударят от едната страна да обърнеш другата. То е пример за това. Или когато те ругаят, помагай на този който те ругае. Христос казва нали: „Правете добро на тези които ви гонят, които ви правят пакост!" Та Учителят ни е дал такива примери на поведение, за изпълнение на Христовия морал. Ама 100% го изпълнява, в чистота и в пълнота. Ние сме свидетели на безкрайно много неща. Но ние бяхме късогледи, за да не можем да запишем всичко, за да бъде колкото по-много свидетелството ни. Да, да не бъде малко свидетелството, а да бъде многобройно и по количество. Защото такива неща Той много неща е казвал, много където се вижда.

Сега имам и аз една лична опитност с Него. Аз живеех в една квартира самичка в стая. В тази втората къща на майка ми. Там изпаднах в едни така състояния и често плачех. Но такава скръб ме обхващаше, че аз не можех да не плача. Разбирате ли, сълзите ми течаха мимо волята. И устни съм стискала, и съм стягала зъби, и съм се хапала, и съм се щипала, да мога да ги спра, просто мимо волята ми течаха сълзите. И един път бях при Учителя и Той ми казва: „Ма не плачеш ти, там плаче момата която е живяла преди тебе в стаята!" Аз не знам, че в стаята е живяла мома. И като се върнах вкъщи питам втората си майка. Щото къщата беше на втората майка, тя е наследи. Питам: „Кой живееше в тази стая?" „Ами зълва ми". „Ами къде е тя?" „Помина се". „Е колко млада се помина?" „Ами аз не знам." Тя може да е скърбяла, че си е отишла млада, но аз не знам, че и нейна скръб съм преживявала. Но това ми каза Учителя, и това е един пример как вижда Той, нали. Защото майка ми, аз не зная, която живея с нея, тя нямаше никакъв контакт с Учителя, нито знаеше къде живее, кой друг ще каже на Учителя? По човешки твърдя, по човешки говоря. Това беше такъв очебиен случай за Неговото виждане. Очебиен случай.

Сега ще ви кажа още един друг случай с друга сестра, няма да й кажа името. Щото е отрицателен. Но за да видите как ние давахме поводи, за да се приказва в обществото. Бащата на тази сестра не я пуска да отиде на беседа. И тя хуква, те живееха на четвъртия етаж, отваря прозореца: „Ще се хвърля от прозореца, ако не ме пуснеш". Естествено бащата се уплашил, обича дъщеря си. Сега това нещо не може да не се разчуе. И аз го чух на времето, че така направила, че искала да се хвърли от прозореца, и затова може да сте чули такива неща че говорят, че от прозореца искали да се хвърлят. Такъв е поводът, разбирате ли. От тези неща, сега това е една екзалтация у нея. Не е разумността, защото нейният баща когато дойде при Учителя на беседа, когато е дошъл, аз не знам дали съм била, защото това ми го казваше Паша, на ул.„Опълченска" 66 е дошъл, защото жена му и тя ходеха на беседа и той рекъл: „Пък чакай да отида да видя кой е тоя Дънов, да го чуя какво говори". Защото ходят и двете така, според него халосани, майката и дъщерята и искат да отидат на беседа. И Учителят тогава говори каква трябва да бъде дъщерята към един баща. И казва такива качества: внимателна, послушна, търпелива, ама много качества. Това него го поразява. Той вижда, че нищо лошо не ги учи Учителя. Но сега, че те не са могли да го приложат, това е друг въпрос. И тогава той отишъл при Учителя и Му казал: „Абе така ли ги учиш? Аз друго виждам". Та това е. Ето искам да ви кажа, как ние с нашето поведение изопачаваме Учението и заради нашето несъвършенство се хвърлиха камъни върху Учителя. А то камъни и то не какви да са. А истински и големи. И то български като похлупак на всичко.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...