Jump to content

105. ОКУЛТНИ ОПИТИ


Iskri4ka

Recommended Posts

105. ОКУЛТНИ ОПИТИ

Вергилий Кръстев: Учителят споменава в една лекция, наподобява класа като една химическа реторта, където се правят окултни опити.

Елена Андреева: Вижте какво Учителят казваше и друго, може да го е правил това, но то е вече опит, който е правил. Аз съм забелязвала, някои неща е правил между нас трите стенографки. Той нямаше еднакви отношения към трите ни. И това можеше да породи нали ревност, завист, да, но да ви кажа „Слава Богу", аз за себе си мога да кажа, че когато съм имала случаи такива опити съм се справяла. Един път, аз понеже умеех така да шия, Савка пожела нещо да си ушие, две престилки да си ушие и Учителят не купи нито на Паша, нито на мене, само на нея купи, и аз ги уших. И през цялото време съм следяла мисълта си, да не ми се породи лоша завист, щото ще се изложа пред Учителя. Разбирате! Щото имах вече това съзнание и разбиране, та когато сме бивали заедно, аз там съм била много будна, по будна като сме били заедно. Впоследствие другаде съм бъркала, не съм била така будна, но там съм била будна, щото Той идваше много често при нас и аз щях да видя недоволството, ако бях направила така. И после мислех си, че Той нарочно прави така, за да ме изпита и не исках да не издържа изпита си. Това е било, но иначе Той казваше и друго нещо: „В Школата на Питагора учениците престоявали 2-3 години като оглашени, не били приемани в Школата, но другите ученици били излагани на подигравки, новите ученици, кандидатите за ученици били излагани на подигравките и грубата обхода на другите ученици". Сега казва, няма да бъде така в Школата, естествени ще бъдат тези изпити. Нали, един да речем ще се прояви грубо към някого, този към който се е проявил трябва да издържи изпита си. Щото Учителят казва така: „Ако видиш, че някой направи една погрешка и искаш да проявиш любовта си към него, помоли се с него, да разбере погрешката си, да се изправи, а пък ти в себе си кажи: „ Толкова му стига ума!" Разбирате, тука има вече ето пак метод как да постъпи ученикът. Това са така конкретни случаи, в които Учителят ни показваше как трябва да постъпваме, за да се освободим от отрицателните прояви, които носехме. Но въпреки всичкото знание, което ни даде, много е, то е богатство безкрайно, знанието, което ни даде Той.

В.К.: Разказваха ми, че в някои случаи Учителят държал много строги беседи, пък в други случаи не е позволявал да се стенографират.

Е.А.: Имаше строги беседи, имаше, но Той не е позволил, доколкото си спомням само на две беседи. Едната беше в салона на ул. „Оборище" 14, а другата доколкото си спомням беше на Рила, не собствено тя беше последната беседа от 1932 год. от рилските беседи. И Той най-напред каза: „Няма никому да я пращате и за нея няма да говорите", то беше по друга причина. Учителят казваше: „Когато чуете нещо в Словото, задръжте го в себе си, веднага не отивайте да го казвате на другите какво ви е говорил Учителят, за да може това Слово да подействува във вас, пък вие да се ползвате от опитността която имате. А не да бъдете като грамофонни плочи. Учителят казал нещо и вие гледате веднага да го предадете". Щото човек когато веднага изнася знанието, той някак като че ли се освобождава, губи, да. Като че ли иска да, от това знание го дава. А така, иначе строги беседи е имало, но строгите беседи бяха само за едно осъзнаване на учениците. Учителят го правеше това от време на време, правеше 2-3 пъти в годината. Даже веднъж аз Му казах, в последните години беше. Викам: „Учителю, в началото Вие държахте по няколко строги беседи в годината". Той знаете ли какво ми каза: „Забелязала ли си това? По кое време?" Аз Му казах по кое време ги държи. Едната беше тука около 22 март, преди или след 22 март беше. Една строга беседа. После една през юни, често пъти през юни беше. Друга по събора и чак към Коледа. Някога преди Коледа беше така строга. По тези периоди ги държеше.

В.К.: Вие стенографирахте ли ги?

Е.А.: Стенографирахме ги, но при преработката нищо лично не оставаше. Учителят е казал на Паша, да ги омекоти тези неща, да ги предаде в мека форма. Не така строго както ги е казал. И аз после Му казах, а пък сега казвам: „Учителю, почвате да говорите строго и изведнъж почвате пак меко да говорите". Имало е случай. Заговори строго и аз очаквам, че строга лекция ще бъде, но Той омекотяваше. В последните години не говореше така строго. Първите години по-често говореше строго, но впоследствие престана. Лично аз мисля, че виждаше се, че и от това няма файда. А пък като говори така, Той страдаше от това. Щото това е език, който не е Негов, нали? Той не може да говори така както човеците говорят, макар че ние заслужавахме и по-строго да ни се каже. Но, това е мое разбиране, дали съм права или не, то е друг въпрос, но това е моето разбиране е така. Туй ми правеше впечатление, защото Той когато е споменавал така нали за строгостта към един или друг брат е казвал, че не е в моето естество да говоря така. Той трябва да направи нещо, което не Му е в естеството да направи, а това значи сам Той да страда и да се измъчва. За Учителя беше по-лесно да търпи, по-лесно беше да говори меко, по-лесно беше да не вижда погрешките ни. Всичко това положително, което го правеше беше по-лесно. Аз съм се учудвала на Неговото търпение. Той никога, като му каже някой нещо, нямаше да каже, аз го зная това. Например станало някакво събитие и ние сме събрани около него пред салона или в салона, на групички, както вън от часовете на беседите. Дойде някой разкаже го. Учителят го изслуша. Дойде втори. И той почва да разказва. Учителят и него изслушва. Дойде трети, не казва че знае. Не казва: „Аз знам!" Както ний казваме. Например, ако кажеш на някой от нас нещо, какво казва Учителят, много често може да ти каже, знам го аз това. Нали? Може и ти да си имал такава опитност да ти кажат, че знае, а пък човек знае само това, което може да прави. Това, което не прави не знае. Лично знание. Щото когато човек може да направи нещо, има знание и това, той непременно ще го направи, непременно. Ние казваме че знаем, но ние не знаем или методът, или вътре в нас нещо не ни е изяснено, някаква разлика има която ние не сме съзнали. Иначе аз за себе си така съм разбрала, че там където съм могла и съм знаела никога не съм постъпвала неправилно. Но там където нещо ми е липсвало, нещо така не съм знаела. Знаете ли колко години минаха без аз да си различавам тонът, с който говоря? Да, не бях се наблюдавала, във възпитанието никой не ми е обърнал внимание на това. Не беше се случило да чета нещо по този въпрос и за мене това беше така неизвестно. Много по-късно, при Учителя вече аз разбрах, че трябва да си следя тона, да се чувам каквото говоря, с какъв тон го говоря. Ама то да не е лесно човек да се контролира. Забравяш, като ти кипне нещо отвътре, отвори се клапата на парния котел и пищи. Има тука няколко мисли, които така съм записала.

Казва Учителят: „Да бъдеш знатен, велик, прочут, това не е важно. Важно е да бъдеш лъч от Бога макар и най-малък, но да си от Неговото тесто, да имаш Неговата светлина, да имаш Неговата Любов, Неговото знание и Сила!" За мене това е като Откровение. Значи ние можем да бъдем в една микроскопическа част, частица от Божественото. Значи това е постижимо, да бъде човек лъч от Бога, да има Неговата светлина, Неговата Сила, Неговото знание. И Учителят казваше много пъти: „Това, което ви говоря и Бог ви Го казва. Това, което ви говоря и Христос ви Го казва". Но да ви каже в очите на едно религиозно съзнание, нали знаете как ще прозвучи това казване, религиозно съзнание. Но в тази светлина, която е тука дадена, съвсем друго звучи това. Значи, то не е че Учителят, Учителят е изразител на тия Божии мисли. То изразява, Той ни дава това знание, за да можем ние да се освободим от живота който живеем и от който искаме ние самите да се освободим. В това отношение, много е хубаво когато човек среща така, такива мисли като това, те са били като откровения за мене и са ми давали надежда и вяра, че все пак под някаква микроскопическа форма ще мога да реализирам това, което желая. Друг цитат: „За да ви приемат в Школата, не трябва да губите времето си. Времето за укрепване на душата и на духа, ума и сърцето, това време не е загубено. А всяко друго време, за всякаква друга работа, която правите е загубено време". Да ви кажа, когато това го чух казах си, значи колко загубено време имаме ние. Защото ние се занимаваме безкрайно много с обикновени работи. Колко малко работим ние, за ума, за сърцето, за укрепване на душата и волята. Значи, ето пак това е знание, което Учителят ни даде от рода на жалоните за ориентация в нашата вътрешна работа. Това е много, такива неща са много ценни за нас и полезни са били за нас, и за всички след нас, защото всеки, който работи в този път ще ги срещне и на него ще послужат както са послужили на мен и на всички мои съработници. Едно от нещата, които Учителят ми е говорил, така много и за които смятам, че мнозина от нас в някаква форма са го приели, това е да обичаме Истината и никога да не говорим лъжата. Учителят с такова отвращение говореше за лъжата. Казваше, тя вони, тя е отвратителна. И така го казваше, че така човек потръпваше, потърсваше се от това. И тези образи оставаха в съзнанието и ако рече, нали някога да ни каже как се радва Истината, това нещо вътре веднага у нас, този образ изпъква и това беше помощта, която Учителят ни даваше със знанието си за говоренето на Истината. Разбира се Учителят казваше: „Истината, цялата истина ще я кажете на Бога. Само на Бога се говори всичко. За вашите опитности ще говорите на тия, които могат да ви разберат. Ако го говорите на други, които няма да ви разберат, вие ще почувствате като натоварени, ограбени и ще се почувствате неразбрани. Затова никога не говорете за опитностите си през съзнания, които нямат познание за това нещо". Тези неща бяха за охрана нали в работата ни, защото човек знаете ли какво е. У човека има тщеславие, има желание да се покаже, макар че това са лични чувства, които ние трябва да ги завладеем, нали покаже се някога, дойде ти в съзнанието, ти не си обърнал внимание и хоп кажеш нещо, което не трябва да кажеш, нали по такъв начин правиме грешки и човек после се лови, че не е трябвало да каже и онова не е трябвало да каже. Но Той казваше за Истината до която човек достига, тя е реалността, тя е същественото в живота.

И затуй човек като познава Истината, тя ще го направи свободен. Нали качеството на Истината е това, ще го направи свободен. Мъдростта на човека дава знание, Любовта му дава живот, сила, а пък Свободата идва от Истината. Аз и друг път мисля съм говорила с вас, че Учителят можеше да дава такава свобода, каквато никое същество не съм видяла да дава. Той никога и никого не ограничи, никого и никога не осъди за това, че е направил това или онова. Ние и сега още даже, които бяхме при Него не можахме да разберем това, този закон на свободата, който Учителят проявяваше. И сега например, нали ще кажем нещо за някой човек, да речем някаква отрицателна черта, най-малкото нещо. Учителят казваше: „Не говорете това. Този човек е недовършена картина. Един ден той няма да бъде така. Художникът, който работи в него, той има още да поправя в картината". А художникът е неговият дух и ние като критикуваме човека, ние се месим в работата на духът, който работи върху него. И затова критиката абсолютно не трябва да я слагаме в живота, към никого. Учителят спазваше това правило. Той никога не критикуваше. Той ни изнасяше наши погрешки, но с цел да ни покаже как да ги оправим. Да ни даде метода как да излезем от тях. И винаги безлично и винаги така пример за някого някъде. А пък ние не се научихме така да постъпваме и за сега ви казвам. Аз това го виждам като един общ недостатък.

Имаше приятели, които спазваха това правило. Един от тях беше Боян Боев. Аз брат Боев не го чух да каже за някого нещо. В това отношение той имаше изработена черта, много красива черта. Сестра Попова, тази старата Попова и от нея също не съм чула. Оттам нататък нямаше други за съжаление. Казвам ви, двама души. Радвам се, че е имало. Щото като го има един, може да се надяваме и другите да го развият и добият, но хубавото беше това, че го видях че го имаше. В туй отношение Учителят ни е дал много правила: „Никога не говорете отрицателно. Като видите погрешката, като видите една погрешка у някого смятайте, че е ваша и вие я изправете".

Да ви кажа един пример такъв с брат Ради. Брат Ради отива на пазара да купува нещо. Той ни доставяше за стола продуктите и там имаше солник, сега го няма в София, но така се казваше. Отива в един магазин и влиза там, и вижда двама души се карат с продавача и друг един човек за някакви двайсет лева. Продавача му ги иска, онзи казва „Нямам да ти давам". Онзи казва: „Имаш да ми даваш". И когато си излиза този, който казва нямам да ти давам брат Ради иска да приложи едно правило, да изправиш погрешката. И казва на продавача: „Виж, на този човек, аз имам да му давам 20 лв. ето ти, аз ти ги давам вместо него да ги върна, на теб ти ги давам". „Ами, имаш да му даваш ти!" Той не повярвал, щото познава брат Ради като честен човек и той не допуска, но взел парите. След това онзи човек, значи не е бил излязъл, той пред него му ги дал. Върви по пазара брат Ради и онзи го среща, и казва: „Ти казва даде 20 лв. за мене, а пък ти си беден човек, що ще даваш за мене пари, на ти ги тези 20 лв." След това като отива брат Ради, при бакалина и той му казва: „Какво казва ще ми плащаш за оня вагабонтин парите, на ти ги". Връща му парите. „Абе той ми ги върна, срещнах го". „Не, не". „Той както на мен не ги даде, така и на теб не ги е дал". Виждате ли сега каква хубава опитност има брат Ради от това. Даже той спечелил 20 лева отгоре. Тези, които ги даде и единият, и другият му ги върна. Та сега, ето едно приложение на учението, което дава един много хубав резултат, да изплатиш погрешката на другите. И Учителят казваше: „Затуй когато даваш пари на някого, на брата си специално, ще му ги дадеш и няма да мислиш да ти ги върне. Ако ти ги върне, добре. Но ако не ти ги върне, няма да повдигаш въпроса, защото споровете за такива неща стават". Той е нечестен, той е такъв, той е онакъв и т.н., та моралът, правилата, които Учителят ни даде са от друг мащаб, от друг порядък и затова и нашият живот от Словото на Учителя трябва да вземе абсолютна нова насока.

Всеки един от нас трябва да изправи живота си, да се обърне в друга посока, защото не можеме да живееме по старому и да сме ученици. Учителят казва: „Ученикът трябва да се обновява всеки ден. Нова мисъл, светла мисъл и добро благородно чувство да придобива. Ако всеки един от нас придобива това и работи така, разбира се че ще станем нови хора и друго нещо ще добиеме в живота си, но и това ще стане. Защото всеки, който е тръгнал в този път, толкова хубави неща има от приложението, което е добил и толкова радост имал от придобивките, които е направил, макар и микроскопически да са, че той никога няма да се откаже да не върви в тоя път. Защото този път, това знание, което сме получили ни дава и сила, и радост, и мир в душата и какви ли не хубави неща в човека.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...