Jump to content

106. БРАКЪТ В ШКОЛАТА


Recommended Posts

106. БРАКЪТ В ШКОЛАТА

Вергилий Кръстев: Знаете ли в последно време, където ходя така виждам някои млади хора непрекъснато си говорят за брака. Школата и брака, и Учителят за брака. Какво ще ми кажете? Това е една много особена тема и много трудна тема. Все пак това са млади хора, които идват в Школата. Тук е Учителят с неговата аура, която разширява съзнанието на ученика и той младия човек се чувства в една общност на души, която я преиначава като общност на мъже и жени.

Елена Андреева: Вижте брат, Учителят каза, че ученикът не се жени, категорично. Значи този, който иска да следва за ученик, не се жени. Сега той как ще се справи с енергиите в себе си, то е друг въпрос. Той трябва да мисли за това. Но имаше, които се ожениха. Пък Учителят каза, че едни са дошли да се оженят, щото имат задача да се женят, други да не се женят. Значи този въпрос в основата си е индивидуален. Всеки сам ще го реши. Правило не може да има за него. Аз ви казах, че на мене още първия път като ми видя ръката, ми каза: „Ти няма какво да учиш в брака повече".

Ама аз знаете ли колко късно го разбрах това? Даже след това имаше едно момче искаше да се жени за мене, отидох да Го питам, нали, но Той ми постави така въпроса, че не ми отговори. Аз Му разказах случката. Бащата беше състоятелен човек и много ме харесал мене за снаха, и казал, ако се ожени това момиче за тебе, ще ви пратя да следвате във Франция, да учите, за мен беше мечта това. Аз бях студентка първа година. Много исках да отида в чужда страна да науча език, да видя нрави други разбирате нали, така за култура исках да отида. Но моите родители нямаха тази възможност и така само това нещо като се представи, само затова отидох да питам. Не че защото харесвах мъжът и жената, които са се оженили, че и аз да се оженя. И казах на Учителя и Той каза: „ Има два вида брак. Тези, които са женени се обичат, са женени за небето. Може да са женени на земята, това е вече брак, женени са на небето и на земята. А пък има, които са женени на земята, не са женени на небето". И аз разбрах, че ще бъда от вторите, моя милост и да не бъде така, и не се ожених за това момче. Но толкова е било, но нямах желание да се женя де, аз не бях готова, нито го обичах, нито с нещо ми беше импонирал. Беше всичкото да замина в чужбина. А то не е съществено.

Един брат отишъл веднъж при Учителя и говорил за братята и сестрите, така една критика им ударил, за техни грешки, за несъвършенства и т.н. Учителят го изслушал, изслушал, нищо не му казал и когато той вече станал да си отива му казал: „Господ ми ги прати такива и аз такива ще ги търпя". Сега, в това изказване се вижда широтата на Учителя. Учителят наистина ни търпя. Ние всичките, какво да ви кажа, рядко има хора, които да не са направили нещо, което Учителят не трябва да оправя, и да не сме създали трудности на Него. Но Той ни търпя наистина такива каквито бяхме. Ще ви кажа нещо, което много силно впечатление ми направи, то беше 1921 год. или 1922 год. най-късно. Бяхме на беседа в салона на „Турнферайн". Не 1921 год. е било, щото аз не седях на масата, а още на коляно си пишех, на столчето на което седях. Учителят се обърна към всички хора по земята и каза: „Елате всички при мене изгонени, страдащи, аз всички ще ви приема". Това нещо мене ме стресна. Казвам, кой е Той че да ги вика? Аз бях нова в учението и се чудех, че може такова нещо да каже. И наистина Той прие всички такива каквито бяхме и ни изтърпя до края с всичките наши недостатъци, пак такива каквито бяхме. Сега, какъв е Той, всеки нека сам да си вади извода от това, което Той го каза между нас. Това е качество не на човек. Това е качество на Величина от друг порядък, много по-висш.

Учителят в методите, които ни даваше, пак нещо което ми е обърнало внимание беше това, че Той ни казваше: „Ще бъдете безпощадни към нисшето у вас". За нищо друго не е употребил тази дума, но по отношение на нисшата природа която носим - животинска и човешка, беше така: „Безпощадни ще бъдете към това. И когато решите нещо да правите, нали да постигнете, ако трябва да речем един недъг да извадите от себе си, ще го изтръгнете с корените и колкото да ви боли, направете го отведнъж, смело и решително". То е пак един метод нали, как да постъпим с тези неща подсъзнателни, съзнателни даже, които носим в себе си от миналото. Не знам, това не е лесен метод, това е все пак за силни хора, може би някои да са го правили. Аз например не можах брат, Той ми каза веднъж нещо и аз можах да го направя чак след 10 години, да. Не, казвам чак след 10 години го направих, защото много мъчно беше. Аз се опитах, но такава болка изпитах, такова нещо, то беше като че ли ще умра. Такова нещо беше. Сега поводът го има за това нещо. Друга беше причината, понеже то беше да преодолея една сърдечна връзка с Лулчев, а пък Учителят каза: „Ти, казва, си направила една дебело въже и искаш с едно дърпане да го скъсаш. Няма да го скъсаш, казва, ами ще вземеш една игла и ще почнеш конец по конец да късаш". Вижте какъв хубав образ даде Учителят за преодоляване на връзки, които искаш да ги оправиш. Не можеш отведнъж да го скъсаш, та аз правих опит да го скъсам отведнъж. И наистина конец по конец аз успях да преодолея това нещо. Накрая се справих. Тъй че в това отношение Той беше така виртуоз с методите, които ни даваше и образите, които ги даваше брат.

Образите Му са така удивителни защото те изразяват реалността. Това показва каква светлина имаше Той, за да може всички тези неща да ги види и да ни ги предаде в такива ярки образи. Аз и одеве споменах, че най-високият връх, до който Учителят издигна съзнанието ни е Любовта към Бога. Нали той е най-високият връх да ви кажа, когато на мене ми е говорил за решаването на моите лични въпроси, всякога е обръщал това: „Любов към Бога". Значи да оправи човек съзнанието си с цялото си същество към Бога и тогава той ще има силата да се справи с тези задачи. Иначе той не може с обикновени сили да преодолее това. Трябва да протече от Божествения свят някаква велика Сила каквато е Любовта, за която Учителят казваше, че тя е космическо течение Любовта, значи трябва така от тая сила да дойде, един лъч ли, една искра ли, да те запали или пък да те повлече в това течение, за да можеш да се освободиш. Иначе по човешки пътища тези неща не се постигат. Човешките пътища са много недостатъчни. Любовта към Бога трябва да бъде и мерило в преценката ни, и в отношенията ни между нас, към всичките ни хора, защото само тогава, ако ние всичко правим в името на Бога, и в името на Любовта ни към Бога, а не го правим за Иван, за Драган, за да чакаме нещо от тях, само тогава ще бъдеме свободни и само тогава това, което правим ще бъде наистина добро. Защото Учителят каза: „Има Добро, което е Добро за всички" Да ви кажа, аз това в началото никак не го разбирах. Което е Добро ще бъде Добро за всички, а именно това е Добро. Ти може на един да го правиш, да го направиш. Но това е добро от такава степен сила е, защото ти го правиш, нищо не искаш за себе си. Ти само проявяваш Божественото, а то е абсолютното Добро, което е добро за всички и това Добро е заразително за другите. И то е, което не носи нито съблазън, нито завист буди у човека, нищо. Защото и самото ти добро е проникнато от чистота и от святост.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...