Jump to content

110. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ


Iskri4ka

Recommended Posts

110. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Елена Андреева: Сега ние стенографирахме и първите години пишехме на ръка, ръкописно. После когато учителят купи машина, даже още на ул. „Опълченска" 66 и най-много Паша пишеше там и Савка ходеше. Аз не съм ходила да пиша на нея. Когато отидохме да живеем на Изгрева машината беше при нас и аз тогава се научих да пиша на нея. Но впоследствие се купиха и други машини. Купиха се машини на латиница, за да могат да пишат нали тези преводите на френски език, на немски език. И машината, която ние имахме, тя имаше латиница. И на нея можеше да се пише на чужд език. Така имаше два шрифта.

Вергилий Кръстев: Какво стана с тази пишеща машина?

Е.А.: Един път, аз казах на Учителя, че това бяха стари машини, на старо купени и казвам на Учителя да ги продадат пък да ни купят хубави машини. Аз казах това. „ А-а, няма да ги продадеме, те са вършили работа и няма да ги продадеме", Той си имаше други убеждения, прав е. Така направихме, не ги продадохме. Славчо даде някои негови машини, той имаше долу бюро. Той сам работеше на пишеща машина в началото, после, когато предприятието му провървя, имал повече машини и ни даде негови три или четири машини, марка „Олимпия" и други. Аз писах известно време на тези машини, но когато стана национализацията Славчо не отметнал тия машини, че ги подарил на Братството и те ги търсят, и казаха, че са на Изгрева, и те тогава дойдоха, и си ги взеха. Даже взеха не само тях, но взеха и нашите, които имахме. Не знам защо, взеха ги и нашите. Имаше само една машина, която беше купена малко пред 9.IX.1944 год. Сега Галилей каза, че Учителят го пратил да купи тая машина и да я даде на Савка, и била на Савка. Сега аз молих тази машина да се купи от Учителя и аз казах на Учителя, че имат недостатъци машините и Учителя купил и казал да бъде на Савка. Добре щом я дал на Савка. Но Савка като не можеше да пише, нали тя скоро си замина, аз започнах да работя на нея, после Братския съвет ми я взе. И аз се скарах с Братския съвет. Казвам: „Аз съм искала машината от Учителя, Учителят за нас я е купил, не я купи за Братския съвет. Вие си купете казвам машина! Защо ще вземате нашата машина". Пари имаха разбира се, но началска команда беше. Аз да ви кажа и с Антов се карах тогава, и с Жечо Панайотов. „Ама защо казвам ще ми взимате машината? За нас я купи Учителят, не я купи за вас". Но те не признаха това и докрай работиха с нея. Сега не знам къде е, мисля че е у Жечо още. Абе виж сега въпросът е друг, но аз останах задоволена, защото на мене впоследствие ми дадоха Учителювата машина, да. Аз останах съвсем задоволена. Добре викам, че взеха нея, на мене дойде по-хубавата. Когато Учителят си замина Братският съвет взе всичките права за ръководство на всичко. И те оставиха да се грижат за дрехите на Учителя жената на Манол Иванов, Паша и Мария Тодорова. Сега на Иванов съпругата беше уредна жена. Но Паша, тя много малко виждаше, тя не беше човек който може да се грижи затова. Защо сега, може би като почетна длъжност й го дадоха, но тя не можеше да се грижи.

Мария според мене и тя не беше голяма домакиня, така за изискване и много непрактично беше това, което го направиха. Паша ми предложи, аз да я заместя. Но това трябваше да стане с решение на Братския съвет, пък аз не исках това, къде викам като подаяние ми го дават. Щом нямат доверие в мене, казвам не искам. И какво се получи, още когато не бяха минали вече годините, когато дойдоха за оценката на вещите, която година беше това -1957 год., тогава видяхме, че има дрехи на Учителя, едни от най-хубавите изядени от молци. Още тогава. Щото когато вече решиха, то останахме Влад, Славчо и аз и Боянчо. Ние четиримата се занимавахме с имуществото и на Учителя, и братското имущество, и раздаването, и разпределението. И понеже Учителювите неща повече аз само ги познавах, другите не ги познаваха. Описано, описано, но не го знаят кое, какво е и затуй всички вещи на Учителя аз ги раздадох на приятелите. Както бяха описани според кому на какво беше купено нали по номера всички ги раздадох. Впоследствие заминаха едни братя, други заминаха и почти всичко отиде у Петър Филипов. Между дрехите имаше и носени, имаше и нови. Имаше дрехи, които е обличал 5-6 пъти. Той имаше едни костюми бели дълги, нали така, те бяха много така, имаше рядко носени, но вижте сега в Братството нямаше единомислие и оттам се получиха някои нередности. Пък да ви кажа правото, сега аз според мене, ние не можем да правим музей на Учителя. На Учителя не може музей да се прави. Музей се прави на човек, а Учителят не беше човек. Учителят беше УЧИТЕЛ, едно абсолютно високо духовно същество, което беше дошло да ни даде знание и да ни учи. Безпредметно е. Вещите Него не го интересуваха. Това е. Може би всички други това да ги е интересувало и онези там от съда да са мислили да си купят евтини костюми, нали на безценица, както бяха оценени, но за нас, но защо беше това нещо. У някои имаше такива желания да правят музей. Сега някои искаха ли, не искаха ли не знам. Ако стане въпрос, аз съм против, това е безпредметно, да се прави музей на Учителя. Ама някои казват, ама да се запазят дрехите затова. Абе в дрехи не е Учителя. Учителят е вън от дрехите. Помня, един брат и на него бяха дали дрехи. Той беше един ръководител в провинцията и каза, че е поръчал като умре с тези дрехи да го погребат. С дрехите, които му дали от Учителя. Сега аз казвам, че по-добре е да ги носи докато е жив. Защо трябва да го погребат с дрехите на мъртвото тяло. По-добре да ги беше носил, нали да получи нещо от дрехите на Учителя, а така ще ги турят в гроба за какво? Никак, това нещо ми беше непонятно като проява. Един духовен брат ще облече дрехите на Учителя, за да го заровят в гроба. Хайде-де. Намирам за нередно, несъответно и глупаво.

В.К.: На снимка съм виждал, че Учителя има ланец, брошка и игла.

Е.А.: Учителят имаше два, два скъпоценни камъка. Единият беше на ланеца на часовника, другият беше на брошката. Брошката беше златна с брилянт светъл и на ланеца беше пак златен ланец на златото имаше така пак нещо, в което да държи ланеца да не се разтваря, и там пак имаше скъпоценен камък. Диамант ли беше, но беше пак нещо хубаво, скъпоценен камък беше. Когато Учителят си замина братята така нали направиха го както са обичаите, облякоха Го, ние двете със Савка избрахме, дадохме дрехите, с които да Го облекат, но тези неща останаха. Савка ги беше прибрала и когато дойдоха ревизорите през 1957 год. те питат къде са тези неща, щото бяха описани навремето. Савка ги предала на приятелите, а те благополучно ги взеха и пазеха, после ги взе държавата. Сега къде са не знам, дали в банката се съхраняват или някой ги харесал не знам, но не вярвам някой да ги е взел. Учителят винаги носеше: ланецът, брошката и часовника. Винаги ги носеше. Аз не съм Го видяла да излезе без да си е с ланеца, с часовника и с брошката така, винаги беше с тях.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...