БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ И МЪДРОСТ .- ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ

[valiamaria]

БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ И МЪДРОСТ

(Из книгата на Сведенборг под същото заглавие)

Емануел Сведенборг

Понеже животът и любовта са едно, то Бог, който е живот, е същевременно и любов.

Божествената любов се изявява на ангелите в небето като Слънце, от което излизат топлина и светлина. Топлината, която изхожда от него, е проява на любовта, а светлината му е проява на мъдростта. До толкова, до колкото ангелите са проводници на тази духовна топлина и светлина, те са изявление на любовта и мъдростта.

Тe не са любов и мъдрост сами по себе си, а чрез Бога. Тази духовна топлина и светлина се струи не само в ангелите, но и в хората, като им въздействува дотолкова, доколкото тe са добри нейни проводници. Човек е човек според мярката на любовта му към Бога и към ближния.

Това слънце, т.е. Божествената любов със своята топлина и светлина, не може да създаде нищо непосредствено от себе си, из своята същина, защото създаденото по такъв начин ще бъде любов по същина, а тя е сам Бог; то, обаче, може да създаде от материята форми, които да възприемат неговата топлина и светлина.

Вселената е изпълнена с Божествена любов и мъдрост, от най-малкото до най-голямото, така щото може да се каже, че тя е образ на Божествената любов и мъдрост. Това става очевидно от съответствията, които съществуват между онова, което е в човека и онова, което е във вселената. Човек е, наистина, един микрокосмос. Тези съответствия не са ясни за хората във физическия свят, но те стават очевидни за всеки едного, който може да ги съзерцава в духовния свят. В този свят съществува всичко онова, което притежава известна форма във физическия свят, в кое да е от трите му царства. За ангелите. които пребивават в духовния свят. е ясно, че вселената е един образ на Бого-Човека, и че неговата любов и мъдрост се проявяват навсякъде във вселената. Не че вселената е Бого-човекът, но тя произлиза от Него. Няма форма и материя сами по себе си или живот сам по себе си; няма любов и мъдрост сами по себе си. Нито човек е човек сам по себе си, но всичко е от Бога, който е Човек, Мъдрост, любов, Материя и Форма. Това, което съществува само по себе си, е безначално и безгранично. Онова, що произлиза от Него, е сътворено и гранично. То представя само образ на Оногова, който му е дал живот и форма. Има два свята – духовен и физически. Духовният свят не взема нищо от физическия, нито пък физическия – от духовния. Двата свята са напълно различни и са свързани само по закона на съответствията. Напр. топлината във физическия свят съответствува на доброто в духовния свят, а светлината във физическия свят съответствува на истината и на вярата в духовния свят. А кой не вижда, че топлината и доброто от една страна, и светлината и истината от друга, са неща съвсем различни? На пръв поглед дори те изглеждат така различни, като че ли нямат нищо общо помежду си. Човек пита, какво общо има между доброто и топлината или между истината и светлината? В действителност, обаче, духовната топлина, именно, е доброто, и духовната светлина е истината. Макар че те са така различни, все пак съставят едно цяло по закона на съответствията. Ето защо, когато човек чете в Св. Писание за топлината и светлината, духовете и ангелите, които обкръжават човка, виждат добро вместо топлина и вяра вместо светлина. Давам този пример, за да се види, че двата света – духовния и физическия са така различни, щото нямат нищо общо един с друг; и все пак. те могат да се съобщават помежду си, тъй като са свързани чрез съответствия. Понеже тези два свята са различни, ясно е, че духовният свят се озарява от друго слънце, различно от физическото. И там, както във физическия свят, има топлина и светлина, но тази топлина и светлина са духовни. А духовната топлина – това е доброто; духовната светлина е истината. Духовната топлина и светлина излизат от духовното слънце така, както физическата топлина и светлина изхождат от физическото слънце. Всичко духовно има отношение към доброто и истината и не може да произлезе от никакъв друг извор, освен от Божествената любов и Божествената мъдрост. Защото всяко добро произтича от любовта, и всяка истина от мъдростта.

Повечето хора не знаят, че има и друго слънце, освен физическото. Това слънце изглежда толкова голямо, колкото физическото, и е също така огнено като него, но е по-блестящо. Целият ангелски свят се озарява от това слънце. Ангелите от третото небе го виждат постоянно. Тези от второто небе – много често, а ангелите от първото или най-външното небе – понякога .

Това слънце не е сам Бог, но произлиза от Него. Божествената любов и мъдрост, които произлизат от Него, се изявяват като слънце в този свят.

Тъй като любов и огън си съответствуват, това слънце изглежда на ангелите огнено, защото те не могат да видят любовта непосредствено, а виждат на нейно място онова, което ù съответствува. Ангелите, както хората, имат едно вътрешно и едно външно естество. Вътрешното им естество мисли и е мъдро, то желае и обича. А външното им естество възприема, вижда, говори и действува. Всичко, което се проявява отвън, съответствува на онова, което става вътре, но тези съответствия са духовни, а не физически. Божествената любов се чувствува като огън от духовните същества, поради което, когато в Писанието се говори за "огън", последният означава любов.

Топлината на духовния свят е жива, тъй както и светлината. Топлината и светлината на физическия свят са безжизнени. Топлината и светлината на духовния свят произлизат от едно слънце, което е чиста любов, докато топлината и светлината на физическия свят произлизат от едно слънце, което е чист огън. А той сам по себе си не носи живот. Защото животът произтича само от любовта. Това слънце, което ангелите виждат, и от което те получават топлина и светлина, не представя Бога, ала то е първата причина, произлизаща от него.

Че любовта дава топлина и мъдростта светлина, може да се провери непосредствено в живота. Когато човек обича, топлината му се увеличава, а когато мисли мъдро, вижда нещата в светлина. Ясно е, че първият резултат на любовта е топлината, а първият резултат на мъдростта е светлината. Те са също съответствия, защото топлината не е в любовта, но от любовта минава във волята и от там в тялото. И светлината не е в мъдростта, а в разбирането и оттам се проявява в говора. Следователно, любовта и мъдростта се същност на топлината и светлината.

Нека се пазим от погрешката да мислим, че слънцето на духовният свят е сам Бог. Бог, проявен в битието, се явява в образа на Великия Миров човек. Първият резултат от Неговата любов и мъдрост е тази огнена духовна субстанция, която се явява на ангелите като слънце. Но когато Бог им се изяви в образ, той се изявява като човек, понякога в слънцето, понякога вън от него.

Божествената любов и божествената мъдрост произлизат от Бога и се проявяват като слънце, от което изхожда топлина и светлина, озаряващи цялото небе.

Чрез тях, именно, се изявява Божественият Дух.