ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС

[valiamaria]

ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС

Идеите на Всемирното Братство в чужбина

Латишкият превод на беседите на Учителя "Човешко и Божествено" е снабден със следния предговор, писан от преводачката:

"Обширно и дълбоко, всеобемляющо е Учението на големия философ и Учител на живота Дънов. За това учение е нужно такова разбиране, както за самата природа. Който иде при това учение с отворено сърце и светъл ум, той намира отговор на всички трудни проблеми. И най-трудните въпроси, които се разглеждат от Учителя, стават ясни и светли, защото Божествената светлина ги осветлява. в една от своите беседи Учителят казва: "Отворете повече своите прозорци, за да влезне Божествената светлина. Само тая светлина спомага за по-добро разбиране. Който има повече светлина, той трябва да помогне и на другите. И като помагаме тъй един на друг, всички ще вървим напред". – И слушателите на Учителя в Латвия имат само една цел, имат само едно желание: да отворят прозорците за тая светлина и за туй богатство, та то да бъде и за латишкия народ Първият лъч на светлинна за латишкия народ е излязлата книга "И земята ще се изпълни със знание за Господа" на големия Учител от далечната България. В предговора на тая книга има широки сведения за живота и учението на големия философ и мистик и за това в настоящата книга няма да говорим по това. Нека светлината на светлото учение работи в сърцата на всички ония, които се стремят към това".

Иван Камбуров за окултната музика

Известният наш музикален критик Иван Камбуров е напечатал в "Утро" от 16 VI т.г. статия върху окултната музика, в която той специално разглежда новоизлязлата книга "Песни от Учителя". Ето някои части от статията: "Въпросът за произхода на най-възвишеното от всички изкуства – музиката, занимава твърде много както музикалните изследователи и учените, тъй и философите и религиозните мислители, ала едно напълно задоволително разрешение и досега не е дадено. Религиозните мислители отдават на музиката божествен произход. Карл Бюхер обяснява произхода на музиката от ритъма във връзка с работата, а Карл Щумф – от говора във връзка с чувствата.

В следвоенните години се пише и говори за тъй наречената окултна музика – нейната същност, обаче, от научно-музикално гледище още не е напълно изяснена. в току-що излязлата книга "Песни от Учителя", съдържаща около 50 окултни песни, намираме и обяснение за произхода на музиката в текста, който ги предхожда, под надслов: "Учителят и музиката", още и за същността на музиката като изкуство и по-особено и по-надълго за окултната музика". По-нататък г-н Камбуров прави цитати от тая книга и на края завършва: "Много ценни и хубави мисли има в тая книга и за призванието на музиканта и певеца. За самите песни – при друг случай".

Емануел Сведенборг

Понеже в миналия и тоя брой печатахме статии от Сведенборг, читателите ни ще се интересуват да чуят нещо повече за него:

150 години се минаха от преселването отвъд на Сведенборг, но той добива все по-голямо влияние в културата. Учен и мистик, за когото разговорите с ангелите били такава неоспорима реалност, както разговорите с колегите от Шведската академия на науките, Сведенборг е оставил огромно количество съчинения, едни по природните науки, а други – окултни.

Този съвременник на Петър Велики, който почнал своята дейност като математик и естествоизпитател, се е занимавал с минералогия, палеонтология, физика, физиология. астрономия. Не много отдавна – едва преди около 30 години – учените най-после видяха, че във всички тия области гениалният швед е изпреварил съвременната наука със своите открития. Особено са интересни работите му в областта на магнетизма и физиологията. Той едва ли не е първият, който е обърнал внимание на съотношението между дишането и мозъчната работа. Това е една от основите на учението на йогите, но едва ли в първата част на своя живот Сведенборг е знаел за тяхното учение, въпреки енциклопедичността на своите знания.

Но не научните работи, а мистичните откровения създали на Сведенборг световна известност. На един свой приятел той писал в 1743. година, когато бил вече почти 60 годишен: "Сам Господ Бог ме е призовал на работа и е повикал мен, Своя служител. Той откри пред моите очи духовния свет, даде ми правото да се разговарям с духовете и ангелите, което аз правя непрекъснато."

Този академик е прекарал втората половина на своя живот в разговор с безплътните духове; той бил ясновидец, който виждал сбития, станали на хиляди километра разстояние, а понякога ги е и предвиждал. За Него Доброто, въплътено в Христа, представлявало висша реалност. 250 годишнината от раждането му се отпразнува много тържествено по целия свят. В Англия са четени лекции по този случай, устроени са събрания, печатани са специални издания, произнесени са речи по радиото. Всичко това е устройвано от Сведенборговото общество, основано още в 1810 година. Това общество си има свой дом, свое книгоиздателство, своя библиотека.

Но тоя път и научният свят взел участие в чествуването на великия мистик. В 19 век това би било невъзможно. Обаче в научната мисъл през последните десетилетия е станала голяма промяна. Твърде известният американски писател Д. Чембрлейн пише за Сведенборг: "Този учен, който е свикнал да проверява нещата по опитен път, ни разказва, че в течение на 27 години душата му е оставяла тялото и той в пълно съзнание е съзерцавал небето и ада. Той е приказвал с хиляди ангели, виждал е своите починали приятели Аз см юрист. Умея да преценявам показанията на свидетелите. Признавам, че Сведенборг ме е заставил да повярвам в реалността на неговия мистичен опит."

Не е лесно да се чете Сведенборг. Още по-трудно е да се разбере. Неговите съчинения са особен вид Кабала, изискващи дълго проучване. Но в основата на философията му лежи светла творческа мисъл. Той вярва, че светът се ръководи с любов, Мъдрост и че пълното въплъщение на любовта и Мъдростта се заключва в Христа.

Всъщност трябва да дадем на Сведенборг определението, което Шелли даде за Байрон: "Пилигрим на вечността".

Адриана Тиркова (Из в. "Сегодня".)

Цигулар, спасен от смъртта чрез цигулката

"Дейли Експрес" предава една история, която звучи повече като романтична, отколкото като правдоподобна. в Лондон понастоящем живее полският цигулар Станислав Фридберг, за когото този вестник разказва следното: В 1918 година Фридберг бил арестуван в Москва и осъден на разстрелване. При арестуването той едва успял да вземе сбогом от жена си и от тригодишния си син, и можал да измоли разрешение да вземе със себе си в затвора своята цигулка. Там той цялата нощ свирил, мислейки, че за по-следен път се отдава на любимата си музика. През тая нощ 15 души от тия, които се намирали с него в същата килия, били разстреляни, но самият той не само че останал жив, но получил и разрешение да свири в затвора. От ден на ден, очаквайки разстрелването, той прекарал в затвора 153 деня и в течение на всичкото това време всекидневно свирил. След това, за собствена негова изненада, го пуснали от затвора. Оказало се, както разказва "Дейли Експрес", че свиренето на Фридберг всеки ден било слушано от маршал Тухачевски, който бил голям ценител на цигулката и самият той бил доста сносен цигулар-любител. Той със своето влияние освободил Фридберг.

Предсказателни сънища

Знаменитият френски психолог Шарл Рише в своята книга "Метапсихика", разглеждайки въпроса за тъй наречените предсказателни сънища, изнася следния случай, който особено го учудил. Анри Бюисон през нощта на 9 срещу 10 април видял насън директора на полицията в Париж, Лепен, който тичал по улицата в твърде чудно облекло: на единия му крак чепик, а на другия – нощен чехъл. В този миг на улицата избухнал пожар. На сутринта Бюисон разказал своя сън на домашните си и същия ден вечерта, т.е. 12 часа след съня, на улица "Жакемон" избухнал голям пожар, и Бюисон видял Лепена, който давал заповеди.

Лепен толкова бързал за пожара, че не успял да се облече, както трябва – на единия крак имал чепик, а на другия – чехъл.

Като изнася цял ред аналогични случаи, Рише идва до това заключение: "В известни условия, слабо още изучени, някои лица могат да предвидят бъдещи сбития, които е съвсем невъзможно да се предскажат. Те посочват толкова точни подробности от тия събития, че такова предсказание не може да се обясни със случайност или съвпадение".

Огюст Ломер иска да обясни такива сънища със съвпадение. А д-р Аланди заключава, че макар пророческите сънища да се поддават често на психоаналитично тълкуване, все пак самият факт на предвиждане не може да се отрича.

/из в. "Мир"/

Нови теории за млечния път

Според американския астроном Саплей трябва да се предположи, че млечният път е съставен от самостоятелни звездни области. Нашата земя спада към тъй наречената местна звездна система, която със своя си простор обхваща едно пространство, обхождано от светлината за много хиляди години и към него принадлежат всички звезди, които се виждат с просто око. Подобни купища от звезди намираме в голям брой в млечния път, а най-важен между тях е звездния облак в съзвездието на Стрелеца, който брои стотици милиони звезди.

Професор Ботлингер е на противно мнение. Той твърди, че млечният път е отделна млечна система. Тя се различава от другите отдалечени звездни острови по това, че е по-пространна. Тая огромна система се върти около звездния облак на Стрелеца, който представлява един вид централно слънце. Със своята маса, без съмнение, той не надминава цялата маса на млечния път. Последствието от това е, че смущението, което се появява от взаимното притегляне на отделните тела в кръговръщателната система на млечния път, е много голямо, докато в планетните системи то е съвсем незабелязано. Според това предположение нашето слънце би било отдалечено от центъра на кръговръщението на млечния път 25,000 светлини години и това кръговращение би траяло 200 милиона години, ако скоростта е 300 км. в секунда. Всички движения в тая система се извършват според смущенията по закона на Кеплер. Диаметърът на млечния път ще е около 30,000 светлинни години, следователно по-малък, отколкото го пресмятат астрономите. Доказателства за тая необикновено смела теория се намира в това. че твърде бавните промени в положението, които се появяват в звездите, а освен това и приближаването на звездите към нас или отдалечаването им, което можем да отмерим точно чрез отместването на спектралните линии, се сравняват с ония промени, които би могло чрез изчисления да се извлекат от гореспоменатата теория.

Предположението, че целият млечен път се върти, е много смело, но не може да се твърди, че е невъзможно. Постоянни прояви у отделни спирални мъгли и в Андромедовата мъглявост доказват донякъде това твърдение.

Проблемата на храненето, от зъболкар Михаил Стоицев. Общодостъпна беседа за тия, които желаят един по разумен живот, добро здраве, дългоденствие и духовно съвършенство. Книгоиздателство "Братство" – Севлиево, Стр. 116. Цена -20 лева. Доставя се от автора зъб. Михаил Стоицев, ул "Болярска", № 16, Пловдив. от ред. на в. "Братство" и от Руси Събев, ул. "Опълченска", № 64, София.

В първите отдели авторът описва видовете храни, физико-химичната страна на храносмилателния процес в устата, стомаха, черния дроб. По-нататък той разглежда въпроса, какво количество храна е необходимо на човека за 24 часа. Книгата е придружена с таблица за храните и с много поучителни диаграми за витамините, като се разглежда и значението им за човека.

Интересна е главата за правилното и неправилно съчетание на храните Тая част за съчетанието на храните съдържа съвсем ново гледище по въпроса в тая глава се казват истини, които за пръв път се разглеждат и осветляват от едно ново гледище, чисто научно. в това отношение се правят много грешки при храненето и затова тая глава и крайно важна.

После се разглежда въпросът, коя храна е по-полезна: дали месната заедно с растителните продукти или вегетарианската. Заключението е в полза на вегетарианската храна. И то се подкрепя с важни аргументи, морални и научно-здравословни.

След това се разглежда от ново, оригинално гледище въпроса за психичните причини, които влияят благоприятно или неблагоприятно върху храненето и правилното усвояване на храните. Тук се идва до крайно важни заключения. В тая глава се разглеждат отрицателните, разрушителни сили: гняв, страх, отрицателни мисли, тревогите и омразата и положителните творчески сили: любовта, вътрешния мир, музиката и радостта.

В сравнение с досегашната литература по въпроса, тая книга внася нови идеи и за това тя е ценен принос в тая област и необходима за всеки. Препоръчваме я на читателите си.

Notre-Dame des Neiges. Histoire d'une famille de Boulangers par Gabriel Gobron. Un vol. 326 p. 15 fr. + 15% port par commande directe â l'auteur: Gabriel Gobron, 12 rue Thiers Rethel (Аrdennes). France.

Това е последната книга на френският писател Габриел Гоброн, който е добър приятел на сп. "Житно Зрно" и на нашата книжнина. Той често е препечатвап, в разни окултни списания и вестници, цели страници из "Le Maître parle" от Учителя, давал е отзиви за неговите книги и беседи, преведени на френски, а също и вести за движението на учениците на В. Вс. Братство в България.

Габриел Гоброн, спиритуалист и окултист, трептящ за всичко ново, което се развива под знака на братството между човеците, е една извънредно отзивчива и чутка душа.

Valentin Brеsle, в предговора си към книгата на Гоброна "Notre Dame de Neiges", нарича последната, психологичен документ, изразяващ спонтанния изблик на потиснати социални чувства у цяла низа поколения. Написвайки тази книга, авторът ясно съзнава, че е "космичният миг, вечната секунда на една раса, на една хилядолетна страна, един мимолетен миг от цялото".

Препоръчваме книгата на нашите читатели, знаещи френски.