Jump to content

114. ЦАРЯТ И ЛУЛЧЕВ


Recommended Posts

114. ЦАРЯТ И ЛУЛЧЕВ

Елена Андреева: В 1925 ли година, след 1925 ли година Лулчев беше дошъл у дома и ми каза, че е бил при Царя на разговор. И първото нещо, което му казал: „Ти не си Цар за мене". А пък той му отговорил: „Да, да Лулчев, зная това". „И ако си Цар на българите, защо убиваш комунистите?" Но сега, след това никъде не го чух това. Той трябва да го е записал в дневника си, който четоха, но защо „другарите" комунисти никога не го казаха това изказване, то е в защита на Лулчев за комунистите. Не ми е ясно защо премълчаха. Щото аз го помня, защото той ми го каза, нали това е първото нещо, което ми каза за връзката си с Царя. Пък много по-късно той започна да ходи при него редовно. Чак в 1932-1933 год. почна редовно да ходи, като съветник на Царя. А дотогава беше само тази среща. Той беше поискал понеже още беше военен среща с Царя, беше му дал указания някакви и така беше казал. Даже ми направи силно впечатление, че Царят никак не се оскърбил от това. А пък той му казал, че Христос е неговият Цар, нали като духовно лице, та така го беше взел в много хубава форма, не лично оскърбление и ми направи много хубаво впечатление, че Царят така широко приел това изказване на Лулчев. Щото иначе то е малко дръзко, да. В 1932 год. доколкото си спомням аз вече бях учителка и бях се върнала един път и се срещнах с Лулчев и той ми казва, че се среща с Царя често, и че разговаря с Него. И аз казах: „Ти попита ли Учителя? Какъв съвет ти даде Учителя? Затова да работиш тая работа". „Питах го". „Е какво ти каза?" „Той ми каза че него ще послуша Царя толкова, колкото баща му послушал Учителя. Защото Учителят беше дал съвет на Цар Фердинанд преди отварянето на Междусъюзническата война, в никой случай да не я отваря, да не напада съюзниците Гърция и Сърбия, а той казал: „Не искам да слушам ясновидци". И аз на Лулчев казах: „Ами след като ти каза така Учителя, ти с кой ум?" Даже му казах: „С кой ум продължаваш да се срещаш с Царя?" Защото, няма значи никакъв резултат от тая работа щом и Него толкова ще го послуша. Защото друг път пък ми е казвал Лулчев, че когато говорили за Учителя и за Словото Царят му е казвал, че не разбира Учителя. Значи, той няма това духовно пробуждане нали, за да разбере. Може би така, нищо повече не знам какво е мнението на Царя, но това ми направи впечатление, че му е казал, че не разбира Учителя. И като му казах така: „С кой ум го правиш?" Той каза: „Искам да опитам". Той се ласкаеше от това, че дава съвети на Царя, кого да назначат по отношение на политическите лица, които взимаха участие в управлението на правителството. Това беше едно тщеславие всъщност от негова страна и може би това му коства живота. Например, ако беше послушал Учителя нямаше да загине. Щото нямаше да бъде царски съветник и нямаше за какво да го съдят, нали така? Той сам си влезе в тая кошара.

Вергилий Кръстев: За да станеш съветник трябва да имаш качества.

Е.А.: Вижте сега, той беше умен човек, макар сега да писаха така, че бил глупав там в едно изложение. Умен човек беше, така съобразителен и даже впоследствие се вижда от това, което даже писаха, че той е давал добри съвети на Царя, че той е защищавал народа, не е искал нещо лично за себе си. Виж в това отношение Лулчев не беше користен. Може много недостатъци да има, но той не беше користен човек.

В.К.: Разказваха, че през време на беседа Учителят се бил обърнал към него и го посочил с пръст: „Това, което казах да кажеш на Царя не го каза, а каза точно това което не трябваше да кажеш".

Е.А.: Един път, то беше след като Царят си беше отишъл, доколкото си спомням, да то беше в една от последните години. Учителят спомена нещо, че той е говорил и е давал съвети на Царя, но не каза име. „Но тези, които му предаваха не му казваха това, което Аз казвах, но което те мислеха и това те му казваха". Така го каза, че той Лулчев не е предавал това, ама то беше много преди още, не е предавал на Царя защото той не е могъл да разбере така както Учителят го казва. А той е смятал, че тъй както той го казваше Царят ще го разбере повече. Сега това е непослушание от страна на Лулчев. Защото, ако той е вярвал, че Учителят е Учител, Той трябваше да го каже точно. „Учителят ми каза това и това".

В.К.: А той в онзи етап възприемаше ли Дънов като Учител?

Е.А.: Непрекъснато му четеше беседите.

В.К.: А Лулчев не възприемаше ли Учителя като Учител?

Е.А.: Абе възприемаше Го, абе непрекъснато четеше беседите Му. Имаше мигове когато го възприемаше. Но виж какво, той си държеше една отворена вратичка за самостоятелност. Сега не съм го казвала друг път това, ще ти го кажа, той ми каза, че иска да е свободен дух, да не прави връзки така с Учител, щото като направи връзката с Учител, той се връзва, трябва да е в единство със своя Учител, не да се бори с Него. За съжаление той се бори с Учителя. Аз при други случаи съм го казвала това, как се е борил.

В.К.: Как се е борил?

Е.А.: Ами виж какво, един път бяхме на бивака, Учителят държа беседа, защото беше свободен ден, ден на беседа, но празник ли беше или делник не знам, но бяхме там и Той говори една беседа. По едно време почти прекъсна беседата и казва: „Вие казва не слушате, вие правите каквото си искате и аз каза не съм доволен от вас и ще ви оставя". И Учителят стана, взе си бастуна и шапката и тръгна да си отива. Малко след това една сестра Балтова тръгна след Него. Не знам, настигна Го доста далече, както знаеш там дето е долчето, дето сега има езерце, настигна Го така по височинката горе. След нея отиде и Лулчев. И Балтова Го настигна преди Лулчев и тя Му говори нещо на Учителя, но Той не мръдна да се върне назад. Когато Лулчев отиде и Го настигна Той се върна и продължи беседата. Сега аз не можах да разбера от това, което стана, защо стана така, но един или два дни след това Лулчев ми каза: „Ти видя ли, че аз когато отидох се върна Учителят?" Рекох: „Защо, да не си направил нещо?" „Направих нещо". „Е какво направи?" „Ами опитах известни сили, отправих някакви сили към Учителя". А това не е било за полза на Учителя, ами като че ли е могло да напакости на Учителя. Аз не мога да разбера какво е направил, но каза, че опитал някакви сили срещу Учителя. Сега това не е позволено нали, той, ако Го приема като Учител не може да прави опити върху Него. Това е едно своеволие, което той е направил. И въобще той си беше така малко на своя глава и това което каза, че той се задържа така, слуша Учителя, приема известни истини, които казва, но той не искаше да се връзва, искаше да бъде някак свободен дух. Какво разбираше, мен не ми е ясно, какво значи свободен дух.

В.К.: Да е правил това и в други случаи?

Е.А.: Може да е правил, аз да не зная. Което ми е казал зная, пък което не ми е казвал не зная. Нали Темелко е разправял, че Лулчев му е казал, че те са се срещнали на бойното поле в астралния свят. Учителят помага на руснаците, той помага на германците. Значи ето, не бил в хармония с Учителя и там.

В.К.: Това Лулчев го е разказвал на Темелко, а Темелко на теб?

Е.А.: На Темелко, да, Да, Темелко ми го е казвал. Лулчев не ми го е казал, защото аз бях разделена вече с него, да. Значи до края си е останал на свое мнение. Преживя съмненията си към Учителя, той ги сподели с мене и аз се чувствах като отровена. Аз се борих с него, защото аз бях приела Учителя и даже исках на Лулчев да помогна и той да се приобщи към Учителя както аз съм приобщена и винаги така съм се старала нали, защото някои неща аз не разбирах и като не разбирах не ми бяха ясни. Аз не отидох да кажа на Учителя това, което той ми говореше, може би трябваше да отида, но аз не исках, не можех да кажа на Учителя това, което ми говореше.

В.К.: Той се съмняваше, че Дънов е Учител?

Е.А.: Не, че е Учител. Някакви недостатъци виждаше в Учителя. По отношение поведението ми е говорил, за което съм се борила стопроцентово. Никога не съм приела, защото Учителят имаше изрядно поведение във всяко отношение, но какво значи, когато имаш очила и гледаш? Всички хора, които не могат да гледат искрено и честно не могат да видят това, което беше Учителят. Лулчев изкара такива едни съмнения и тогава Учителят ме прати учителка даже, аз затова бях учителка пратена. Щото той ме отрови с думите си и аз докато смеля всичко това ми трябваше няколко месеца. А то е един спомен само.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...