Jump to content

116. ВЪРЗАН ОТДОЛУ, ОТВЪРЗАН ОТГОРЕ


Recommended Posts

116. ВЪРЗАН ОТДОЛУ, ОТВЪРЗАН ОТГОРЕ

Елена Андреева: Аз напълно бях здрава, с краката ходех много хубаво. Аз съм ходила заедно с приятели, с братята, които бяха силни и еднакво не съм отстъпвала и смятах даже, че краката ми са най-здравото нещо. Но вътрешно чувствах, че краката ми са вързани. На два пъти така. Имаше случаи вързани ми са краката. И казах един път на Учителя. „Учителю, чувствам, че краката ми в един свят са вързани не мога да кажа в кой свят, но ми са вързани. Моля, помогнете ми да се освободя". Той замълча, нищо не ми каза. Аз така не се зарадвах на това, че нищо не ми каза, щото викам си нещо трябва да е по-така, по-задълбочено. И вторият път когато Го попитах, то беше по-късно, то беше скоро преди да си отиде Учителят, може би към 1939-а или 1938 год. най-рано е било, пак Го попитах, пак казах същото, че чувствам, че в един свят краката ми са вързани. Той пак нищо не ми каза. И сега казвам си каквото е. Но когато ме заболяха краката в 1954 год. аз вече бях свършила всичко, по беседите нищо нямах. Бях дешифрирала всичко и ей така някак вътрешно бях се освободила и тогава усетих най-напред лявата тазова става ме заболя, после дясната тазова става ме заболя и естествено аз се молех. Моля се и намерих в една беседа следното: „Когато заболее човек от една болест, каквато и да бъде тя, помоли се на Господа да я отнеме, но ако не минава болестта, тогава знай, че тази болест ти е дадена, за да развиеш някаква добродетел". И когато прочетох това и след туй още казваше, в Словото на Учителя: Ако те боли главата ще развиваш, какво беше, не си спомням в момента. Ако те болят ушите - мъдрост, ако те боли устата - любов, ако те болят ръцете - правда, и казва накрая, ако те болят краката ще развиваш - смирение. И аз като чух, че това ще развивам си рекох: „Стягай се Еленке за дълго страдание, защото аз зная, че смирение не мога да добия лесно". То е една добродетел, която е резултат на много добродетели, тя не е първична. Тя е добродетел с много голяма основа, за да можеш да получиш. И разбрах, че ми предстои дълго страдание.

Вергилий Кръстев: Фактически като вързани са краката ти. Иначе работиш.

Е.А.: Сега аз вече туй благодаря, че краката ми са вързани, ама не ми пречи на работата. Мога да пиша, мога да чета, мога и мисълта ми да е все пак свободна нали и така бях благодарна затова страдание, че не ми отнеха възможността от работата, която имам.

В.К.: То има един такъв закон, когато вържат на едно место от друго те отвързват.

Е.А.: А, вижте, когато ме заболяха краката, аз горе бях свободна в онзи свят в който бях, аз бях вече свободна. И някак като че ли това страдание отгоре ми го снеха на физическия свят. Аз сега горе не чувствам никакво ограничение. Аз там чувствах някакво ограничение в тоя свят. Така, не мога да ви кажа как, но чувствах.

В.К.: Ограничение на мисълта, на изразяването.

Е.А.: Не, общо нещо. Нещо общо беше. Не чувствах някакво ограничение. Сега слава Богу не го усещам. И така.

В.К.: Сега имате затруднение в движението.

Е.А.: Достатъчно ха, ха, достатъчно.

В.К.: Виждам, че все пак с патериците се движите и можете да си обслужвате, да миете, да готвите, перете, чистите си стаята.

Е.А.: Благодарна съм, че мога да се обслужвам за личните си нужди, да. Което е нужно за мене мога да си го правя, което ме радва нали. Аз казвам, това е милостта Божия вече. Че ми дадоха страдание, което да не ме ограничава съвсем. А това е милост Божия.

В.К.: Смятате ли, че това е предпазна мярка спрямо вас, че сте вързана. Иначе както сте енергична, динамична щяхте да тръгнете в някоя посока. Ами ако е погрешна?

Е.А.: Вижте, когато мислех първите си години защо, защо, защо? Вътрешно това го почувствах, че това ми е една ограда. Сега както щете го разбирайте, но така го почувствах, че е една ограда. Защото иначе щях да имам други неприятни неща. А така както съм вързана, за добро ми е. Защото когато човек има възможност вътрешно да направи нещо, а е ограничен да го направи там вече едно противодействие има, нали. Аз сега чувствам, че мога да вървя, ама краката ми не могат да вървят. Ставите ми не ме издържат и това е едно ограничение, а пък по-рано аз бях свободна, каквото искам си правех. А сега, затуй казвам, че е школа и възпитание. Вътре възпитание на характера ми. Научих се да търпя, да изчаквам, да моля да ми услужват, да бъда благодарна за най-малката услуга. Нали здравия човек е самонадеян, а така като си ограничен човек има зависимост и като си зависим учиш нещо, което друг път не можеш да научиш. Ненаучен няма да останеш в Школата.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...