ПРОЯВА НА БОЖЕСТВЕНОТО У ЧОВЕКА

[valiamaria]

ПРОЯВА НА БОЖЕСТВЕНОТО У ЧОВЕКА

Днес повече от всякога ние се нуждаем от едно правилно разбиране на живота. А животът не може да се разбере правилно, ако не се разбере любовта. Защото любовта е онзи велик принцип, от който той е произтекъл. Всички опити да се разбере живота вън от любовта и да се изгради на една друга основа, са предварително осъдени на неуспех. Досегашният опит на човечеството богато доказва това.

Ето защо, ако не разберем Божествената любов, от която животът се е родил и която е вложила у него всички условия за растеж и развитие, ще бъдем далеч от реалността на живота, от неговата същина - ще блуждаем само подир неговите сенки. Върху любовта, а не върху нейните сенки: нагон за продължаване на рода, нагон за самосъхранение, за сдружаване и пр. почиват дълбоко погледнато, отношенията между мъже и жени, между бащи и майки, между деца и родители, между братя и сестри, между учители и ученици, между отделните общества и народи. Тя е и си остава истинската основа на живота. Това тъкмо трябва да съзнае днес човек. Той трябва да престане да схваща живота от животинско гледище, като борба за съществувание, а да разбере дълбоката му същина, която се крие в любовта. Затова, именно, човек е дошъл на земята - да се научи да разбира живота в светлината на любовта, да приложи законите ù и да служи на доброто, което се подхранва от нея.

Мнозина днес желаят да се подобри света. Светът сам по себе си е добър, но в него са се вмъкнали много неща, създадени от хората. Тия, именно, неща трябва да се премахнат. В света съществуват ред човешки заблуди, както от физическо, така и от умствено и сърдечно естество. Ако хората можеха да се освободят от тия заблуди, като оставят само Божественото, сир. любовта да работи, Царството Божие веднага щеше да се въдвори на земята. Всички онези, които са дошли до това разбиране, са истински разумните хора в света.

Неотдавна, председателят на Американските Съединени Щати изпрати едно послание до водачите на оторитарните държави, в което им поставя условието: ако се съгласят да не нападат малките и слаби държави, той ще направи всичко възможно да бъдат подпомогнати икономически. Бог отдавна е изпратил към народите своето послание, което гласи: „Ако ме слушате и не се измъчвате един друг. Аз ще ви благословя. Но ако престъпите моя Закон и Аз ще оставя да подействува върху вас оня закон, който вие прилагате върху другите народи”.

Всички страдания, всички болести и недъзи - и лични, и обществени - които измъчват човечеството, са. резултат от нарушаване закона на Любовта. Човек трябва веднъж за винаги да съзнае това и да престане да нарушава великия закон. Той не трябва да се спъва от това, че другите хора не били по-добри от него. Защото всички недъзи на хората са. вътре в него, както са в него и всичките техни добродетели. Следователно, човек няма право да говори за недостатъците на другите хора. Едничкото право, което той има, то е да изправи себе си. А то е необходимо, защото ако отделните човеци изправят себе си и човешкият свят ще се оправи. Ако тя не се изправят и човешкият свят няма да се оправи.

Затова, именно, великите Учители на човечеството са проповядвали, преди всичко изправянето на отделния човек. Това е лична задача на всяка човешка душа. Много религиозни хора, обаче, очакват да дойде Духът у тях, та тогава да се изправят. Това е неразбиране на въпроса. Още при създаването на човека, Бог е вложил всичко у него. Идването на Христа е имало за цел да пробуди Божественото, вложено отначало в човека, да му даде подтик да се прояви, за да може човек отново да поеме истинския път на живота. Съвременните хора са се отклонили от този път. Те трябва да извървят в обратна посока ъгъла на отклонението и да тръгнат отново по правия път.

Ето защо, едничкото, което днес трябва да се проповядва на хората, е да дадат възможност на Божественото, което е вложено отначало у тях, да се прояви безпрепятствено. Тя трябва безрезервно да му дадат ход у себе си. За пробуждането на Божественото у хората работят всички добри, велики хора, които са се заели да превъзпитат човека. На неговите внушения трябва да се подчинят и всички съвременни държавници, които са призвани да ръководят съдбините на народите в днешните трудни времена. Не може да не се признае, че положението на сегашните управници не е леко. Мнозина от тях ясно съзнават, какво страшно бедствие за човечеството би била една бъдеща война. Тя знаят, че от големите градове на държавите, дето са събрани материалните и културни ценности на народите от векове, няма да остане и помен дори - тя ще бъдат изравнени с земята. Тя знаят, че в войната ще погине цветът на народа - най-здравото, най-способното, най годното за живот и производителен труд. След една такава страхотна война, към която народите отиват, въпреки всичко, подтиквани сякаш от някаква фаталност, ще настъпи ужасен упадък - ще са потребни, може би, векове, за да се създаде всичко наново. Привидно нито държавите, образуващи демократическия блок, нито оторитарните държави желаят войната. На думи, управниците на вели китя сили не изпущат случая в речи и изявления да манифестират своята воля за мир. На дело, обаче, нито демокрациите, нито диктатурите правят нещо съществено за предотвратяване на един бъдещ въоръжен конфликт. Защото и едните, и другите защищават своите егоистични интереси. Начело на народите трябва да застанат такива управници, които имат пред вид интересите не само на своя народ, а на всички народи. Трябва да се явят управници, които ръководени от върховната Правда, да водят една международна политика, почиваща на схващането, че народите - малки и големи - са органи на един общочовешки организъм и че не може, следователно, един народ да се развива за сметка и в ущърб на друг.

Впрочем, ако човечеството беше предоставено само на себе си, ако народите бяха оставени сами да се управляват, те отдавна биха изчезнали от лицето на земята. Ако това не става, то е, защото има един разумен свет, който стои над човешкия. Той е, който регулира цялата човешка дейност и поддържа системата на човешкия свят в равновесие. За хората този свят е невидим, но това не значи, че той не съществува. Този свят е вътре в нас. Разумните същества, които го обитават, разполагат с такава грамадна сила и възможности, каквито хората не могат да си представят. Ако пожелаят, те могат да приспят съвременното човечество и да го направят безопасно. Но те знаят, че това ще бъде безполезно, защото след събуждането си, хората ще започнат пак от там, където са се спрели. Разумният свят иска по-скоро да застави хората да започнат да мислят по друг начин. Той иска да ги накара да постъпват съгласно неговите закони не чрез насилие, а по свобода и вътрешно убеждение. Свържат ли се хората с този свят, те ще разберат, че той е абсолютно справедлив и че има пред вид правото на всички хора, на всички народи. Той иска всички хора, всички, народи да бъдат свободни. Ония народи, които искат свобода само за себе си и не се поколебават да заробват други народи, отиват явно в разрез с волята на разумния свет.

А волята на този свят е да се даде свобода на всеки човек да се прояви. Под свобода ние подразбираме да се даде възможност на всеки човек да прояви божественото в себе си. Като се прояви свободно, като прояви божественото, което е вложено изначало в неговата душа, човек ще бъде истински полезен за своя народ, за цялото човечество, за цялата вселена.

Да се дадат условия за проява на божественото у човека, да му се даде свободен ход в човешкия живот - това е, което изисква новото време.

* * *